Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Aerivio Spiromax (salmeterol xinafoate / fluticasone propionate) – кратка характеристика на продукта - R03AK06

Updated on site: 11-Jul-2017

Наименование на лекарствотоAerivio Spiromax
ATC кодR03AK06
Веществоsalmeterol xinafoate / fluticasone propionate
ПроизводителTeva B.V.

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Aerivio Spiromax 50 микрограма/500 микрограма прах за инхалация

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка отмерена доза съдържа 50 микрограма салметерол (salmeterol) (под формата на салметеролов ксинафоат) и 500 микрограма флутиказонов пропионат (fluticasone propionate).

Всяка доставена доза (дозата от мундщука) съдържа 45 микрограма салметерол (под формата на салметеролов ксинафоат) и 465 микрограма флутиказонов пропионат.

Помощно(и) вещество(а) с известно действие Всяка доза съдържа около 10 милиграма лактоза (под формата на монохидрат).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах за инхалация

Бял прах

Бял инхалатор с полупрозрачно жълто капаче на мундщука

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Aerivio Spiromax е показан за употреба само при възрастни на 18 години и повече.

Астма

Aerivio Spiromax е показан за редовно лечение на пациенти с тежка форма на астма, при които е подходящo използването на комбиниран продукт (инхалаторен кортикостероид и дългодействащ β2 агонист):

-пациенти, при които не е постигнат адекватен контрол с комбиниран продукт с по-ниска

дозировка на кортикостероида

или

-пациенти, при които вече е постигнат контрол с висока доза инхалаторен кортикостероид и дългодействащ β2 агонист.

Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

Aerivio Spiromax е показан за симптоматично лечение на пациенти с ХОББ, с ФЕО1 <60% от предвидения нормален (преди прилагане на бронходилататор) и анамнеза за повтарящи се обостряния, които имат значими симптоми въпреки редовна бронходилататорна терапия.

4.2Дозировка и начин на приложение

Aerivio Spiromax е показан само при възрастни на 18 и повече години.

Aerivio Spiromax не е показан за употреба при деца на 12 и по-малко години или при юноши на възраст от 13 до 17 години.

Дозировка

Начин на приложение: Инхалаторно приложение

Пациентите трябва да бъдат предупредени, че Aerivio Spiromax трябва да се използва ежедневно за постигане на оптимална полза, дори когато нямат симптоми.

На пациентите редовно трябва да се прави преоценка на състоянието от лекар, така че дозата на салметерол/флутикаон прах за инхалация, която приемат, да остане оптимална и да се променя само по лекарско предписание. Дозата трябва да се титрира до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на симптомите. Aerivio Spiromax не се предлага на пазара с количество на активните вещества, по-ниско от 50/500 микрограма. Когато е целесъобразно да се титрира до по-ниска доза, каквато не се предлага за Aerivio Spiromax, се налага смяна с алтернативна комбинация с фиксирани дози салметерол и флутиказонов пропионат, която да съдържа по-ниска доза инхалаторен кортикостероид.

На пациентите трябва да се дава салметерол/флутиказонов пропионат инхалатор с такова количество на активните вещества, което да съответства на подходящата за тежестта на заболяването доза флутиказонов пропионат. Aerivio Spiromax е подходящ за употреба само при лечението на пациенти с тежка астма. Ако конкретен пациент се нуждае от дозировка извън препоръчителната схема, трябва да се предпишат подходящи дози β2 агонист и/или кортикостероид.

Препоръчителни дози:

Астма

Възрастни на 18 и повече години.

Една инхалация с 50 микрограма салметерол и 500 микрограма флутиказонов пропионат два пъти дневно.

След като се постигне контрол на астмата, лечението трябва да се преразгледа и да се обмисли дали пациентът трябва да премине на лечение с алтернативна комбинация с фиксирани дози салметерол и флутиказонов пропионат, съдържаща по-ниска доза инхалаторен кортикостероид и накрая на лечение само с инхалаторен кортикостероид. Важно е редовно да се преглеждат пациентите при преминаването на терапия с по-ниска доза кортекостероид.

Не е установено конкретно предимство в сравнение с лечението само с инхалаторен флутиказонов пропионат като начална поддържаща терапия, когато липсват един или два от критериите за тежест. Като цяло инхалаторните кортикостероиди остават лечение от първа линия при повечето пациенти.

Aerivio Spiromax е само за лечение на пациенти с тежка астма. Той не трябва да се използва за лечение на пациенти с лека или умерена по тежест астма или за започване на лечение при пациенти с тежка астма, освен ако преди това не е била е установена необходимост от лечение с такава висока доза кортикостероид заедно с дългодействащ β2 агонист.

Aerivio Spiromax не е предназначен за лечение на астма, когато комбинацията с фиксирани дози салметерол и флутиказонов пропионат е необходимо да се използва за първи път. Пациентите трябва да започват лечение с комбинация с фиксирани дози, съдържаща по-ниска доза кортикостероид и след това да се направи възходящо титриране на дозата, по отношение на дозата кортикостероид, докато се постигне контрол на астмата. След постигане на контрол на астмата пациентите трябва да бъдат преглеждани редовно и дозата на инхалаторния кортикостероид трябва да се титрира низходящо така, че да се поддържа контрол на заболяването.

Препоръчва се да се установи подходящата доза на инхалаторния кортикостероид преди да се използва някаква комбинация с фиксирани дози при пациенти с тежка астма.

Педиатрична популация

Aerivio Spiromax не се препоръчва за употреба нито при деца на възраст 12 или по-малко години, нито при юноши на възраст от 13 до 17 години. Безопасността и ефикасността на Aerivio Spiromax при деца и юноши на възраст до 18 години не са установени.

Липсват данни.

ХОББ

Една инхалация с 50 микрограма салметерол и 500 микрограма флутиказонов пропионат два пъти дневно.

Специални групи пациенти

Не се налага корекция на дозата при пациенти в старческа възраст или при пациенти с бъбречно увреждане.

Няма данни относно използването на Aerivio Spiromax при пациенти с чернодробно увреждане.

Начин на приложение/Инструкции за употреба

Устройството Spiromax представлява задействащ се от дишането, работещ с помощта на инспираторния поток инхалатор, което означава, че активните вещества се доставят до дихателните пътища, когато пациентът вдишва през мундщука. Установено е, че пациенти с тежка астма и ХОББ са в състояние да генерират достатъчен инспираторен поток, когато вдишват силно през устройството Spiromax, за да дадат възможност да се достави необходимата терапевтична доза до белите дробове (вж. също точка 5.1– последните пет абзаца).

Необходимо обучение

Aerivio Spiromax трябва да се използва правилно, за да се постигне ефективно лечение. Затова пациентите трябва да се съветват да четат внимателно листовката за пациента и да спазват инструкциите за употреба, които са описани подробно в листовката. На всички пациенти трябва да се осигури обучение от предписващия медицински специалист за това как да използват Aerivio Spiromax. Целта е да се гарантира, че те разбират как правилно да използват инхалатора, и че разбират нуждата да вдишат силно, когато инхалират, за да получават необходимата доза. Важно е да се вдиша силно, за да се осигури оптимално дозиране.

Използването на Aerivio Spiromax следва три прости стъпки: отваряне, вдишване и затваряне, които са описани по-долу.

Отваряне: Дръжте Spiromax с капачето на мундщука надолу и отворете капачето на мундщука като го натиснете надолу, докато се отвори напълно, при което се чува щракване.

Дишане: Издишайте леко (доколкото Ви е комфортно). Не дишайте през инхалатора. Поставете мундщука между зъбите, с устни затворени около мундщука, не хапете мундщука на инхалатора. Вдишайте силно и дълбоко през мундщука. Извадете устройството Spiromax от устата и задръжте дишането в продължение на 10 секунди или толкова дълго, колкото е комфортно.

Затваряне: Издишайте леко и затворете капачето на мундщука.

Пациентите никога не трябва да запушват вентилационните отвори или да издишват през устройството Spiromax, когато се подготвят за стъпката "Дишане". Не е необходимо пациентите да разклащат инхалатора преди употреба.

Пациентите трябва да се съветват да изплакват устата си с вода и да я изплюват и/или да си измиват зъбите с четка след инхалацията (вж. точка 4.4)

Пациентите могат да усетят вкус, когато използват Aerivio Spiromax, което се дължи на помощното средство лактоза.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Астма

Aerivio Spiromax следва да се използва само при пациенти с тежка астма. Не трябва да се използва за лечение на остри астматични симптоми, за които е необходим бронходилататор с бързо и кратко действие. Пациентите трябва да бъдат посъветвани винаги да носят със себе си своя инхалатор, който използват за облекчаване при остър астматичен пристъп.

Лечението на пациентите не трябва да започва с Aerivio Spiromax по време на пристъп или при значително или остро влошаване на астмата.

Възможно е по време на лечението с Aerivio Spiromax да се появят сериозни, свързани с астмата нежелани събития и обостряния. Пациентите трябва да се посъветват да продължат лечението, но да потърсят медицинска помощ, ако симптомите на астмата останат неконтролирани или се влошат след започване на лечение с Aerivio Spiromax.

Повишената нужда от облекчаващи лекарства (бронходилататори с кратко действие) или по-слабият отговор към облекчаващите лекарства показват влошаване на контрола на астмата, при което пациентите трябва да бъдат преглеждани от лекар.

Неочакваното и прогресиращо влошаване на контрола на астмата може да е потенциално животозастрашаващо и пациентът трябва да бъде подложен на спешен медицински преглед. Трябва да се обмисли повишаване на дозата на кортикостероида.

След като симптомите на астмата са под контрол, може да се обмисли постепенно понижаване на дозата на инхалаторния кортикостероид и съответно смяна с алтернативна комбинация с фиксирани дози салметерол и флутиказонов пропионат, съдържаща по-ниска доза инхалаторен кортикостероид. Важно е пациентите да се преглеждат редовно при преминаването на терапия с по-ниска доза кортикостероид. Трябва да се използва най-ниската доза инхалаторен кортикостероид.

ХОББ При пациентите с ХОББ, които имат обостряния, обикновено е показано лечение със системни

кортикостероиди, затова пациентите трябва да бъдат инструктирани да търсят медицинска помощ, ако симптомите се влошат по време на лечението с Aerivio Spiromax.

Спиране на лечението:

Лечението с Aerivio Spiromax не трябва да се спира внезапно при пациенти с астма поради риск от обостряне. Дозата трябва да се намали постепенно под лекарски надзор. При пациенти с ХОББ спирането на лечението може да бъде свързано и със симптоматична декомпенсация и трябва да става под лекарски надзор.

Внимание при специални заболявания

Aerivio Spiromax трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с активна или латентна белодробна туберкулоза и гъбични, вирусни и други инфекции на дихателните пътища. Своевременно трябва да се започне подходящо лечение, ако има показания за такова.

Рядко Aerivio Spiromax може да причини сърдечни аритмии, напр. суправентрикуларна тахикардия, екстрасистоли и предсърдно мъждене, и леко преходно намаляване на калия в серума при високи

терапевтични дози. Aerivio Spiromax трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежки сърдечносъдови заболявания или нарушения на сърдечния ритъм и при пациенти със захарен диабет, тиреотоксикоза, некоригирана хипокалиемия или пациенти, предразположени към ниски нива на калий в серума.

Има много редки съобщения за повишаване на нивата на кръвната захар (вж. точка 4.8) и това трябва да се има предвид, когато се предписва на пациенти с анамнеза за захарен диабет.

Парадоксален бронхоспазъм Възможно е да се развие парадоксален бронхоспазъм с незабавно засилване на хриптенето и задуха

след прилагане. Парадоксалният бронхоспазъм се повлиява от бронходилататори с бързо действие и трябва да се лекува незабавно. Приемът на Aerivio Spiromax трябва да се преустанови незабавно, пациентът трябва да се прегледа и ако е необходимо да се приложи алтернативна терапия.

Бета-2 адренорецепторни агонисти Има съобщения за фармакологични ефекти на лечението с β2 агонист като тремор, палпитации и

главоболие, но те обичайно са преходни и отслабват успоредно с редовния прием на лекарството.

Системни ефекти Възможно е да се проявят системни ефекти на инхалаторните кортикостероиди, особено ако се

прилагат при високи дози продължително време. Вероятността за поява на тези ефекти е много по-малка в сравнение с пероралните кортикостероиди. Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на надбъбречната функция, намаляване на костната минерална плътност, катаракта и глаукома, и по-рядко - спектър от психологични или поведенчески ефекти, включително психомоторна хиперактивност, нарушения на съня, тревожност, депресия или агресия (особено при деца) (вж. подзаглавие Педиатрична популация по-долу за информация относно системните ефекти на инхалаторните кортикостероиди при деца и юноши). По

тази причина е важно пациентите да се преглеждат периодично и дозата на инхалаторния кортикостероид да се намалява до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата.

Функция на надбъбречната жлеза Продължителното лечение на пациенти с високи дози инхалаторни кортикостероиди може да доведе

до потискане на функцията на надбъбречните жлези и остра надбъбречна криза. Описани са и много редки случаи на потискане на функцията на надбъбречната жлеза и остра надбъбречна криза при дози флутиказонов пропионат между 500 и по-малко от 1 000 микрограма. Ситуации, които потенциално биха отключили остра надбъбречна криза, включват травма, хирургична операция, инфекция или всяко бързо намаляване на дозата. Симптомите, с които тя се проявява, обикновено са слаби и могат да включват анорексия, коремна болка, загуба на тегло, умора, главоболие, гадене, повръщане, хипотония, замъгляване на съзнанието, хипогликемия и гърчове. Трябва да се обмисли допълнително покриване със системен кортикостероид през периоди на стрес или при елективна хирургична интервенция.

Ползите от инхалаторната терапия с флутиказонов пропионат трябва да намалят до минимум нуждата от перорални стероиди, но пациентите, които преминават от лечение с перорални стероиди е възможно да останат с повишен риск от нарушения на надбъбречния резерв за по-продължително време. По тази причина тези пациенти трябва да бъдат лекувани с особено внимание и е необходимо редовно проследяване на надбъбречната функция. Възможно е пациенти, които в миналото са имали нужда от висока доза кортикостероид за спешна терапия, също да са с повишен риск. Тази възможност за остатъчно нарушение винаги трябва да се има предвид при спешни и елективни ситуации, които е вероятно да доведат до стрес и трябва да се обмисли прилагането на подходящо лечение с кортикостероид. Степента на надбъбречното увреждане може да налага консултация със специалист преди елективни процедури.

Взаимодействие с други лекарствени продукти Ритонавир може да повиши значително концентрацията на флутиказонов пропионат в плазмата.

Затова трябва да се избягва едновременната им употреба, освен ако потенциалната полза за пациента

не надвишава риска от нежелани реакции на системните кортикостероидни. Също така при комбиниране на флутиказонов пропионат с други мощни инхибитори на CYP3A има повишен риск от системни нежелани реакции (вж. точка 4.5).

Съпътстващата употреба на системен кетоконазол значително повишава системната експозиция на салметерол. Това може да доведе до нарастване честотата на системните ефекти (например удължаване QTc-интервала и палпитации). По тази причина трябва да се избягва съпътстващото лечение с кетоконазол или други мощни инхибитори на CYP3A4, освен ако ползата надхвърля потенциално повишения риск от системни нежелани реакции при лечението със салметерол (вж точка 4.5).

Инфекции на дихателните пътища Има повече съобщения за инфекции на долните дихателни пътища (особено пневмония и бронхит) в

проучването TORCH при пациенти с ХОББ, получаващи салметерол/флутиказонов пропионат 50/500 микрограма два пъти дневно в сравнение с плацебо, както и в проучвания SCO40043 и SCO100250, сравняващи по-ниската доза салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно (доза, неразрешена за употреба при ХОББ) със само салметерол 50 микрограма два пъти дневно (вж. точка 4.8 и точка 5.1). При всички проучвания е наблюдавана сходна честота на пневмониите в групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат. При проучването TORCH, пациентите в старческа възраст, пациентите с по-нисък индекс на телесната маса (<25 kg/m2) и пациентите с много тежко заболяване (ФЕО1<30% от предвидения) са били с по-висок риск от развитие на пневмония, независимо от лечението.

Лекарите трябва да останат бдителни за възможността за развитие на пневмония и други инфекции на долните дихателни пътища при пациенти с ХОББ, тъй като клиничните характеристики на такива инфекции и обостряния често се припокриват. Ако пациент с тежка форма на ХОББ е преживял пневмония, трябва да се преоцени лечението с Aerivio Spiromax.

Пневмония при пациенти с ХОББ Наблюдавано е увеличение на честотата на пневмония, включително пневмония, изискваща

хоспитализация, при пациенти с ХОББ, които получават инхалаторни кортикостероиди. Има известни данни за повишен риск от пневмония с увеличаване на дозата на стероида, но не са представени убедителни доказателства в хода на всичките проучвания.

Липсват убедителни клинични доказателства за разлики в класа, относно степента на риск от пневмония, при различните продукти, съдържащи инхалаторен кортикостероид.

Лекарите трябва да останат бдителни за възможно развитие на пневмония при пациенти с ХОББ, тъй като клиничните характеристики на такива инфекции се припокриват със симптомите на обостряне на ХОББ. Ако пациент с тежка форма на ХОББ е преживял пневмония, трябва да се преоцени лечението с Aerivio Spiromax.

Рисковите фактори за пневмония при пациенти с ХОББ включват активно тютюнопушене, старческа възраст, нисък индекс на телесната маса (BMI) и тежка форма на ХОББ.

Етнически популации Данните от едно голямо клинично проучване (Многоцентрово Салметерол проучване за астма

Salmeterol Multi-Center Asthma Research Trial, SMART)) предполагат, че пациентите афроамериканци са с повишен риск от тежки събития, свързани с дихателната система, или смърт, когато употребяват салметерол в сравнение с плацебо (вж. точка 5.1). Не е известно дали това се дължи на фармакогенетични или други фактори. По тази причина на пациентите с африкански или афро- карибски произход трябва да се препоръча да продължат лечението, но да потърсят медицинска помощ, ако симптомите на астмата останат неконтролирани или се влошат по време на лечение с

Aerivio Spiromax.

Педиатрична популация

Aerivio Spiromax не е показан за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години (вж. точка 4.2). Трябва, обаче, да се отбележи, че децата и юношите на възраст под 16 години, които приемат високи дози флутиказонов пропионат (обичайно ≥ 1 000 микрограма/ден) е възможно да са с особен риск. Възможно е да се проявят системни ефекти на кортикостероидите, особено ако се прилагат във високи дози продължително време. Възможните системни ефекти включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на надбъбречната функция, остра надбъбречна криза и забавяне на растежа при деца и юноши и по-рядко - спектър от психологични или поведенчески ефекти, включително психомоторна хиперактивност, нарушения на съня, безпокойство, депресия или агресия. Трябва да се обмисли детето или юношата да се насочи към специалист педиатър-пулмолог. Препоръчително е ръстът на децата, получаващи продължително лечение с инхалаторни кортикостероиди, да се следи редовно. Дозата на инхалаторния кортикостероид трябва да се понижи до най-ниската доза, при която се поддържа ефективен контрол на астмата.

Инфекции на устната кухина Поради наличието на компонента флутиказонов пропионат е възможно при някои пациенти да се

появи пресипналост на гласа и кандидоза на устата и гърлото, и рядко на хранопровода. Пресипналостта и появата на кандидоза на устата и гърлото могат да бъдат овладени чрез изплакване на устата с вода и изплюването й и/или миене с четка на зъбите след употребата на продукта. Симптоматичната кандидоза на устата и гърлото може да се лекува с локална противогъбична терапия, като едновременно продължава и приемът на Aerivio Spiromax.

Помощни вещества Този лекарствен продукт съдържа лактоза. Пациенти с тежка непоносимост към лактоза трябва да

използват това лекарство внимателно, а тези с редки наследствени проблеми като галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство. Помощното вещество лактоза може да съдържа малки количества млечни протеини, които могат да предизвикат алергични реакции при онези пациенти, които имат тежка свръхчувствителност или алергия към млечен протеин.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Бета-адренергичните блокери могат да отслабят или антагонизират ефекта на салметерол. Както неселективните, така и селективните β-блокери трябва да се избягват, освен ако няма сериозни причини за употребата им. Лечението с β2 агонисти може да доведе до потенциално тежка хипокалиемия. Препоръчва се особено внимание при остра тежка астма, тъй като този ефект може да бъде засилен от съпътстващо лечение с ксантинови производни, стероиди и диуретици.

Съпътстващата употреба на други лекарствени продукти, които съдържат β-адренергични съставки, могат да имат потенциално адитивен ефект.

Флутиказонов пропионат При нормални обстоятелства плазмената концентрация на флутиказонов пропионат след инхалаторно

приложение е ниска, което се дължи на интензивен метаболизъм при първо преминаване и високия системен клирънс, които се медиират от цитохром Р450 3А4 в червата и черния дроб. Следователно, малко вероятни са клинично значими лекарствени взаимодействия, медиирани от флутиказонов пропионат.

При едно проучване на взаимодействията при здрави доброволци на интраназално приложение на флутиказонов пропионат, ритонавир (много мощен цитохром P450 3A4 инхибитор) 100 mg два пъти дневно увеличава плазмените концентрации на флутиказонов пропионат няколко стотин пъти, в резултат на което значително се понижават серумни концентрации на кортизол. Липсва информация за такова взаимодействие при инхалаторен флутиказонов пропионат, но се очаква значително нарастване на плазмените нива на флутиказонов пропионат. Има съобщения за случаи на синдром на

Cushing и потискане на надбъбречната функция. Комбинацията трябва да се избягва, освен ако ползата не надвишава повишения риск от нежелани ефекти на системните глюкокортикоиди.

В едно малко проучване при здрави доброволци, малко по-слабият инхибитор на CYP3A, кетоконазол повишава експозицията на флутиказонов пропионат след еднократно вдишване със 150%. Това е довело до по-голямо понижение на плазмения кортизол в сравнение с флутиказонов пропионат самостоятелно. Едновременното лечение с други мощни CYP3A инхибитори, като итраконазол и умерени CYP3A инхибитори като еритромицин, се очаква също да повиши системната експозиция на флутиказонов пропионат и риска от системни нежелани ефекти. Препоръчва се повишено внимание и ако е възможно трябва да се избягва продължително лечение с такива лекарства.

Салметерол

Мощни CYP3A4 инхибитори

Едновременното приложение на кетоконазол (400 mg перорално един път дневно) и салметерол

(50 микрограма инхалирани два пъти дневно) при 15 здрави доброволци в продължение на 7 дни води до значително повишаване на плазмената експозиция на салметерол (1,4 пъти Cmax и15 пъти AUC). Това може да доведе до увеличаване на честотата на други системни ефекти от лечението със салметерол (напр. удължаване на QTc интервала и палпитации), в сравнение с лечение само със салметерол или само с кетоконазол (вж. точка 4.4).

Не са наблюдавани клинично значими ефекти върху кръвното налягане, сърдечната честота, кръвната захар и нивата на калий в кръвта. Едновременното приложение с кетоконазол не повишава елиминационния полуживот на салметерол и не увеличава кумулирането на салметерол при многократно прложение.

Трябва да се избягва едновременно приложение на кетоконазол, освен ако ползата не надхвърля потенциално повишения риск от системни ефекти при лечението със салметерол. Очаква се да съществува подобен риск за взаимодействие с други мощни инхибитори на CYP3A4 (напр. итраконазол, телитромицин, ритонавир).

Умерени CYP 3A4 инхибитори

Едновременното приложение на еритромицин (500 mg перорално три пъти дневно ) и салметерол

(50 микрограма инхалирани два пъти дневно) при 15 здрави доброволци в продължение на 6 дни води до леко, но статистически незначимо повишаване на експозицията на салметерол (1,4 пъти Cmax и

1,2 пъти AUC). Едновременното приложение с еритромицин не е свързано с някакви сериозни нежелани ефекти.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност Неголям обем данни за бременни жени (за изхода от 300 до 1 000 случая на бременност) не показват

малформативна или фетална/неонатална токсичност на салметерол и флутиказонов пропионат. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност след прилагане на β2 адренорецепторен агонист и глюкокортикостероиди (вж. точка 5.3).

Приложението на Aerivio Spiromax при бременни жени трябва да се има предвид само ако очакваната полза за майката е по-голяма от всякакви възможни рискове за плода.

При лечението на бременни жени трябва да се използва най-ниската ефективна доза флутиказонов пропионат, която е необходима за поддържане на адекватен контрол над астмата.

Кърмене Не е известно дали салметерол и флутиказонов пропионат/метаболитите се екскретират в кърмата.

Изследвания са показали, че салметерол и флутиказонов пропионат, и техните метаболити се екскретират в млякото на кърмещи плъхове.

Не може да се изключи риск за кърмени новородени/кърмачета. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с Aerivio Spiromax като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет Липсват данни за ефекта при хора. Проучванията при животни, обаче, не са показали ефекти на

салметерол или флутиказонов пропионат върху фертилитета.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Aerivio Spiromax не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Тъй като Aerivio Spiromax съдържа салметерол и флутиказонов пропионат, могат да се очакват нежелани реакции от вид и тежест, присъщи на всяко от активните вещества. Не се наблюдават допълнителни нежелани реакции след едновременно приложение на двете активни вещества.

Нежеланите реакции, които се свързват със салметерол/флутиказонов пропионат са представени по-долу, изброени по системо-органни класове и честота. Честотите се дефинират като: много чести

(≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка за честотата). Честотите са получени от данните от клинични изпитвания. Честотата при плацебо не е взета предвид.

Системо-органен

Нежелани реакции

Честота

клас

 

 

Инфекции и

Кандидоза на устата и гърлото

Чести

инфестации

Пневмония (при пациенти с ХОББ)

Чести1,3,5

 

 

Бронхит

Чести1,3

 

Езофагеална кандидоза

Редки

Нарушения на

Реакции на свръхчувствителност със следните

 

имунната система

прояви:

 

 

Кожни реакции на свръхчувствителност

Нечести

 

Ангиоедем (главно на лицето и орофарингеален

Редки

 

оток)

 

 

Респираторни симптоми (диспнея)

Нечести

 

Респираторни симптоми (бронхоспазъм)

Редки

 

Анафилактични реакции, включително

Редки

 

анафилактичен шок

 

 

 

 

Нарушения на

Синдром на Cushing, кушингоиден хабитус,

Редки4

ендокринната

Потискане на надбъбречната функция, забавяне на

 

Системо-органен

Нежелани реакции

Честота

клас

 

 

система

растежа при деца и юноши, намалена костна

 

 

минерална плътност

 

 

 

 

Нарушения на

Хипокалиемия

Чести3

метаболизма и

Хипергликемия

Нечести4

храненето

 

 

 

Психични

Безпокойство

Нечести

нарушения

Нарушения на съня

Нечести

 

 

Поведенчески промени, включително

Редки

 

психомоторна хиперактивност и раздразнимост

 

 

(предимно при деца)

 

 

Депресия, агресия (предимно при деца)

С неизвестна

 

 

честота

Нарушения на

Главоболие

Много чести1

нервната система

Тремор

Нечести

 

 

 

 

Нарушения на очите

Катаракта

Нечести

 

Глаукома

Редки4

 

 

 

Сърдечни

Палпитации

Нечести

нарушения

Тахикардия

Нечести

 

 

Сърдечни аритмии (включително надкамерна

Редки

 

тахикардия и екстрасистоли)

 

 

Предсърдно мъждене

Нечести

 

Стенокардия

Нечести

 

 

 

Респираторни,

Назофарингит

Много чести2,3

гръдни и

 

 

медиастинални

Дразнене на гърлото

Чести

нарушения

Пресипналост/дисфония

Чести

 

 

Синуит

Чести1,3

 

Парадоксален бронхоспазъм

Редки4

 

 

 

Нарушения на

Контузии

Чести1,3

кожата и

 

 

подкожната тъкан

 

 

 

 

 

Системо-органен

Нежелани реакции

Честота

клас

 

 

Нарушения на

Мускулни крампи

Чести

мускулно-

 

Чести1,3

скелетната система

Травматични фрактури

и съединителната

 

Чести

тъкан

Артралгия

 

Миалгия

Чести

1.Съобщавани често при плацебо

2.Съобщавани много често при плацебо

3.Съобщавани в хода на едно проучване за ХОББ в продължение на 3 години

4.Вижте точка 4.4

5.Вижте точка 5.1.

Описание на избрани нежелани реакции

Има съобщения за фармакологични ефекти при лечение с β2 агонист като тремор, палпитации и главоболие, но те обичайно са преходни и отслабват успоредно с редовния прием на медикамента.

Възможно е да се развие парадоксален бронхоспазъм с незабавно засилване на хриптенето и задуха след приложение. Парадоксалният бронхоспазъм се повлиява от бронходилататори с бързо действие и трябва да се лекува незабавно. Приемът на Aerivio Spiromax трябва да се преустанови незабавно, пациентът трябва да се прегледа и ако е необходимо да се приложи алтернативна терапия.

Поради наличието на компонента флутиказонов пропионат е възможно при някои пациенти да се появи пресипналост на гласа и кандидоза на устата и гърлото, и рядко на хранопровода. Пресипналост и поява на кандидоза в устата и гърлото могат да бъдат овладяни чрез изплакване на устата с вода и изплюването й и/или миене с четка на зъбите след употребата на продукта. Симптоматичната кандидоза на устата и гърлото може да се лекува с локална противогъбична терапия, като едновременно се продължава приемът на Aerivio Spiromax.

Педиатрична популация

Aerivio Spiromax не е показан за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години (вж. точка 4.2). Възможните нежелани системни ефекти в тези възрастови групи включват синдром на Cushing, кушингоиден хабитус, потискане на надбъбречната функция и забавяне на растежа при деца и юноши (вж. точка 4.4). Възможно е децата да изпитват безпокойство, нарушение на съня и поведенчески промени, включително хиперактивност и раздразнителност.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Липсват данни от клинични изпитвания относно предозиране с Aerivio Spiromax, обаче данни за предозиране с двете активни вещества са представени по-долу:

Салметерол Признаците и симптомите на предозиране със салметерол са замаяност, повишаване на систолното

кръвно налягане, тремор, главоболие и тахикардия. Ако се налага спиране на лечението с Aerivio Spiromax поради предозиране с β агониста, компонент на лекарствения продукт, трябва да се обмисли осигуряване на подходяща заместваща стероидна терапия. Освен това е възможно развитие

на хипокалиемия и затова серумните нива на калия трябва да се проследяват. Трябва да се има предвид заместващо лечение с калий.

Флутиказонов пропионат Остро: Острото инхалиране на дози флутиказонов пропионат, по-високи от препоръчителните, може

да доведе до временно потискане на надбъбречната функция. Това не налага спешни мерки, тъй като надбъбречната функция се възстановява в рамките на няколко дни, както може да се докаже с измервания на плазмения кортизол.

Хронично предозиране: Трябва да се проследява надбъбречният резерв и може да се наложи лечение със системен кортикостероид. След стабилизиране, лечението трябва да се продължи с препоръчителната доза инхалаторен кортикостероид. Вижте точка 4.4 „Функция на надбъбречната жлеза“.

В случаи на едновременно остро и хронични предозиране с флутиказонов пропионат, лечението с Aerivio Spiromax трябва да продължи с доза, подходяща за контрол на симптомите.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища, адренергични средства в комбинация с кортикостероиди или други лекарства, с изключение на антихолинергични средства, ATC код: R03AK06

Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти

Aerivio Spiromax съдържа салметерол и флутиказонов пропионат, които имат различни начини на действие.

Съответните механизмите на действие на двете активни вещества са разгледани по-долу.

Салметерол:

Салметерол е селективен дългодействащ (12 часа) β2 адренорецепторен агонист с дълга странична верига, която се свързва с мястото за свързване на рецептора извън клетката.

Салметерол води до бронходилатация с по-голяма продължителност, достигаща до най-малко 12 часа, в сравнение с препоръчителните дози конвенционални краткодействащи β2 агонисти.

Флутиказонов пропионат:

Инхалаторно приложеният флутиказонов пропионат в препоръчителните дози има глюкокортикоидно противовъзпалително действие в белите дробове, което води до намаляване на симптомите и обострянията на астмата, с по-малко странични ефекти, отколкото когато кортикостероидите се прилагат системно.

Клинична ефикасност и безопасност

Описаните по-долу проучвания (GOAL, TORCH и SMART) са проведени със същата комбинация с фиксирани дози салметеролов ксинафоат и флутиказонов пропионат, но е проучен продукт, разрешен за употреба по-рано. Описаните проучвания не са проведени с Aerivio Spiromax.

Салметерол/флутиказонов пропионат - клинични проучвания при астма

Проучване с продължителност дванадесет месеца (Постигане на оптимален контрол на астма Gaining Optimal Asthma ControL, GOAL), при 3 416 възрастни и юноши с персистираща астма сравнява безопасността и ефикасността на салметерол/флутиказонов пропионат спрямо инхалаторен кортикостероид (флутиказонов пропионат) самостоятелно, за да се определи дали целите на лечението на астмата са постижими. Дозата постепенно се увеличава на всеки 12 седмици, докато се постигне пълен контрол** или се достигне най-високата доза от изпитваното лекарство. GOAL

показа, че повече пациенти на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат са постигнали контрол над астмата в сравнение с пациенти, лекувани с инхалаторен кортикостероид (ИКС) самостоятелно и този контрол е постигнат при по-ниска доза кортикостероид.

Добре контролирана астма* се постига по-бързо със салметерол/флутиказонов пропионат, отколкото само с ИКС. Продължителността на лечение, когато 50% от участниците достигат първата си индивидуална добрe контролирана седмица, е 16 дни за групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат в сравнение с 37 дни за групата на лечение с ИКС. В подгрупата на пациенти с астма, нелекувани досега със стероиди, продължителността на лечението до достигане на индивидуалната добрe контролирана седмица е 16 дни в групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат в сравнение с 23 дни в групата на лечение с ИКС.

Общите резултати от изследването показват:

Процент на пациентите, постигнали добре контролирана астма* (ДК) и пълен контрол** (ПК)

на астмата в продължение на 12 месеца

Лечение преди проучването

Салметерол/ФП

 

ФП

ДК

ПК

ДК

ПК

Без ИХК (само БАКД)

78%

50%

70%

40%

Ниска доза ИКС (≤500 микрограма БДП или

75%

44%

60%

28%

еквивалент/ден)

 

 

 

 

Средна доза ИКС (>500 микрограма до

62%

29%

47%

16%

1 000 микрограма БДП или еквивалент/ден)

 

 

 

 

Сборни резултати от трите нива на

71%

41%

59%

28%

лечение

 

 

 

 

*Добре контролирана астма - по-малко от или равно на 2 дни със скор на симптомите по-висок от 1 (скор на симптомите 1 се дефинира като "симптоми за един кратък период от време през деня"), употреба на БАКД през 2 или по-малко дни и 4 или по-малко случая/седмица, по-висок или равен на 80% от предвидения сутрешен върхов експираторен дебит, липса на събуждане през нощта, липса на обостряния и липса на странични ефекти, които да налагат промяна в терапията **Пълен контрол на астма - никакви симптоми, без употреба на БАКД, по-висок или равен на 80% от

предвидения сутрешен върхов експираторен дебит, липса на събуждане през нощта, липса на обостряния и липса на странични ефекти, които да налагат промяна в терапията

Резултатите от това проучване показват, че салметерол/флутиказонов пропионат 50/100 микрограма два пъти дневно може да се обмисля като първоначална поддържаща терапия при пациенти с умерена персистираща астма, при които бързият контрол се счита за основен (вж точка 4.2).

Едно двойносляпо, рандомизирано проучване с паралелни групи при 318 пациенти с персистираща астма на възраст ≥18 години оценява безопасността и поносимостта на прилагането на две инхалации два пъти дневно (двойна доза) салметерол/флутиказонов пропионат в продължение на две седмици. Проучването показва, че удвояването на инхалациите на всяки от видовете салметерол/флутиказонов пропионат с различно количество на активните вещества в продължение на до 14 дни води до леко увеличение на свързаните с β агониста нежелани реакции (тремор- 1 пациент [1%] спрямо 0, палпитации - 6 [3%] спрямо 1 [<1%], мускулни крампи - 6[3%] спрямо 1 [<1%]) и подобна честота на свързаните с инхалаторния кортикостероид нежелани реакции (напр. орална кандидиаза- 6 [6%] спрямо 16 [8%], пресипнал глас - 2 [2%] vs 4 [2%]) в сравнение с една инхалация два пъти дневно. Лекото увеличение на свързаните с β агониста нежелани събития трябва да се има пред вид, ако лекарят обмисля удвояване на дозата на салметерол/флутиказонов пропионат при възарстни пациенти, които изискват допълнително краткотрайно (до 14 дни) лечение с инхалаторни кортикостероиди.

Салметерол/флутиказонов пропионат - клинични проучвания при ХОББ

TORCH е едно 3-годишно проучване, оценяващо ефекта на лечението със салметерол/флутиказонов пропионат прах за инхалация 50/500 микрограма два пъти дневно, салметерол прах за инхалация

50 микрограма два пъти дневно, флутиказонов пропионат (ФП) прах за инхалация 500 микрограма два пъти дневно или плацебо върху общата смъртност при пациенти с ХОББ. Пациенти с ХОББ на изходното ниво (преди апликация на бронходилататор) с ФЕО1 <60% от предвидената нормална стойност са рандомизирани на двойносляпо лечение. По време на проучването е разрешено на пациентите да приемат обичайното си лечение за ХОББ с изключение на други инхалаторни кортикостероиди, бронходилататори с дълго действие и дългосрочно лечение със системни кортикостероиди. Преживяемостта е определена след 3 години при всички пациенти, независимо от това, дали са спрели приема на изпитваното лекарство. Първичната крайна точка е намаляване на общата смъртност към 3-та година за салметерол/флутиказонов пропионат в сравнение с плацебо.

 

Плацебо

Салметерол 50

ФП 500

Салметерол/флутиказонов

 

пропионат 50/500

 

N = 1 524

N = 1 521

N = 1 534

 

N = 1 533

 

 

 

 

Обща смъртност след 3 години

 

 

 

Брой починали (%)

(15,2%)

(13,5%)

(16,0%)

(12,6%)

 

Коефициент на риск

 

0,879

1,060

0,825

спрямо плацебо (ДИ)

N/A

(0,73, 1,06)

(0,89, 1,27)

(0,68, 1,00)

p стойност

 

0,180

0,525

0,0521

Коефициент на риск

 

 

 

 

флутиказонов

 

0,932

0,774

 

пропионат/салметерол

 

 

N/A

(0,77, 1,13)

(0,64, 0,93)

N/A

500/50 спрямо

 

0,481

0,007

 

компонентите (ДИ)

 

 

 

 

 

 

p-стойност

 

 

 

 

1. Незначима р-стойност

след корекция

за 2 междинни анализа за сравнение на първичната

ефикасност от log-rank анализ, стратифициран в зависимост от тютюнопушене

Наблюдавана е тенденция към подобряване на преживяемостта при пациенти, лекувани със салметерол/флутиказонов пропионат, в сравнение с плацебо в продължение на 3 години, като тя обаче не достига ниво на статистическа значимост от p≤0,05.

Процентът на пациентите, които са починали в рамките на 3 години, поради свъзрани с ХОББ причини, е 6,0% за плацебо, 6,1% за салметерол, 6,9% за ФП и 4,7% за салметерол/флутиказонов пропионат.

Средният брой умерени до тежки обостряния на година е значително намален със салметерол/флутиказонов пропионат (ФП), в сравнение с лечението със салметерол, ФП и плацебо (средна честота в групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат е 0,85 в сравнение с 0,97 в групата на лечение със салметерол, 0,93 в групата на лечение с ФП и 1,13 в групата на плацебо). Това отговаря на спад на честотата на умерените до тежки обостряния от 25% (95% ДИ: 19% до 31%; р<0,001) в сравнение с плацебо, 12% в сравнение със салметерол (95% ДИ: 5% до 19%, р=0,002) и 9% в сравнение с ФП (95% ДИ: 1% до 16%, р=0,024). Салметерол и ФП значително намаляват честотата на обострянията в сравнение с плацебо съответно с 15% (95% ДИ: 7% до 22%;

р<0,001) и 18% (95% ДИ: 11% до 24%; р<0,001).

Свързаното със здравето качество на живот, измерено чрез въпросника St George’s Respiratory Questionnaire (SGRQ) е подобрено с всички активни схеми на лечение в сравнение с пацебо. Средното подобрение през следващите три години за салметерол/флутиказонов пропионат в сравнение с плацебо е -3,1 единици (95% ДИ: -4,1 до -2,1; р<0,001), в сравнение със салметерол е -2,2 единици (р<0,001) и в сравнение с ФП е -1,2 единици (р=0,017). Намаление с 4 единици се приема за клинично значимо.

Изчислената в рамките на 3 години вероятност за пневмония, която се съобщава като нежелана реакция, е 12,3% за плацебо, 13,3% за салметерол, 18,3% за ФП и 19,6% за салметерол/флутиказонов

пропионат (коефициент на риск за флутиказонов пропионат/салметерол спрямо плацебо: 1,64, 95% ДИ: 1,33 до 2,01, p<0,001). Няма увеличение на смъртните случаи, свързани с пневмония; смъртните случаи по време на лечението, за които е преценено, че се дължат главно на пневмония, са 7 за плацебо, 9 за салметерол, 13 за ФП и 8 за салметерол/флутиказонов пропионат. Няма значима разлика за вероятността от костна фрактура (5,1% плацебо, 5,1% салметерол, 5,4% ФП и 6,3% салметерол/флутиказонов пропионат; коефициент на риск за салметерол/флутиказонов пропионат спрямо плацебо: 1,22, 95% ДИ: 0,87 до 1,72, p=0,248).

Плацебо-контролирани клинични проучвания с продължителност 6 и 12 месеца, показват, че редовната употреба на 50/500 микрограма салметерол/флутиказонов пропионат подобрява белодробната функция и намалява задуха и употребата на лекарства за облекчаване на симптомите .

Проучванията SCO40043 и SCO100250 са рандомизирани, двойнослепи, повтарящи проучвания с паралелни групи, сравняващи ефекта на салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно (доза, която не е одобрена за лечение на ХОББ в Европейския съюз) със салметерол 50 микрограма два пъти дневно върху годишната честота на умерени/тежки обостряния при пациенти с ХОББ, с ФЕО1 под 50% от предвидения и анамнеза за обостряния. Умерените/тежките обостряния се дефинират като влошаване на симптомите, което налага лечение с перорални кортикостероиди и/или антибиотици или хоспитализация.

Проучванията имат 4-седмичен въвеждащ период по време на който всички получават открито салметерол/ФП 50/250 с цел стандартизиране на фармакотерапията на ХОББ и стабилизиране на болестта преди рандомизирането към заслепеното лечение с продължителност 52 седмици. Участниците са рандомизирани 1:1 за лечение със салметерол/ФП 50/250 (общо ITT n=776) или салметерол (общо ITT n=778). Преди въвеждането, участниците са спрели приема на предишните си лекарства за лечение на ХОББ с изключение на бронходилататорите с кратко действие. По време на проучването не е разрешено съпътстващото използване на дългодействащи инхалаторни β2 агонисти и антихолинергични лекарства, комбинирани продукти със салбутамол/ипратропиум бромид, перорален β2 агонисти и препарати с теофилин. Перорални кортикостероиди и антибиотици са разрешени за остро лечение на екзацербациите на ХОББ с конкретни указания за употреба. Участниците са използвали салбутамол при нужда в целия ход на проучванията.

Резултатите от двете проучвания показват, че лечението със салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 е довело до значително по-нисък брой умерени/тежки обострания на ХОББ на година в сравнение със салметерол (SCO40043: 1,06 и 1,53 за участник на година, съответно, съотношение на честотите 0,70, 95% ДИ: 0,58 до 0,83, p<0,001; SCO100250: 1,10 и 1,59 за участник на година,

съответно, съотношение на честотите 0,70, 95% ДИ: 0,58 до 0,83, p<0,001). Резултатите по отношение на вторичните показатели за ефикасност (време до първо умерено/тежко обостряне, годишен брой на обострянията, налагащи прием на кортикостероиди и сутрешен ФЕО1 преди апликация на дозата)

показват значително преимущество за салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно в сравнение със салметерол. Профилите на нежеланите събития са сходни с изключение на по-високата честота на пневмонии и известни локални нежелани ефекти (кандидоза и дисфония) в групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно в сравнение със салметерол. За свързани с пневмония събития се съобщава при 55 (7%) от участниците в групата на лечение със салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно и при 25 (3%) в групата на лечение със салметерол. Повишената честота на съобщенията на пневмония, при лечение със салметерол/флутиказонов пропионат 50/250 микрограма два пъти дневно, изглежда е от подобен порядък с честота, която се съобщава след лечение със салметерол/флутиказонов пропионат 50/500 микрограма два пъти дневно в проучването TORCH.

Многоцентрово Салметерол проучване за Астма (Salmeterol Multi-center Asthma Research Trial (SMART)

SMART е многоцентрово, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано 28-седмично проучване с паралелни групи в САЩ, в което са рандомизирани 13 176 пациенти на лечение със салметерол (50 микрограма два пъти дневно) и 13 179 пациенти на лечение с плацебо в допълнение

към обичайната терапия на астма на пациентите. Пациентите са включени, ако са на възраст ≥12 години, имат астма и ако в момента използват лекарства за астма (но не дългодействащи β адренорецепторни агонисти LABA - long-acting β adrenoceptor agonist). Употребата на ИКС на изходното ниво при включване в проучването е документирана, но не се изисква по време на

проучването. Първичната крайна точка в SMART е общият брой на смъртните случаи, свързани с дихателната система и на животозастрашаващите събития, свързани с дихателната система.

Основни резултати от SMART: първична крайна точка

Група пациенти

Брой първични крайни събития/ брой

Относителен риск

 

пациенти

 

(95% доверителни

 

салметерол

плацебо

 

интервали)

Всички пациенти

50/13 176

36/13 179

1,40

(0,91, 2,14)

Пациенти, използващи

23/6 127

19/6 138

1,21

(0,66, 2,23)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Пациенти, които не използват

27/7 049

17/7 041

1,60

(0,87, 2,93)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Пациенти афроамериканци

20/2 366

5/2 319

4,10

(1,54, 10,90)

(Рискът с удебелен шрифт е статистически значим на ниво 95%.)

Основни резултати от SMART в зависимост от употребата на инхалаторен стероид на изходно ниво: вторични крайни точки

 

 

Брой вторични крайни събития/ брой

Относителен риск

 

 

пациенти

 

(95% доверителни

 

 

салметерол

плацебо

интервали)

 

Смърт, свързана с дихателна система

 

Пациенти, използващи

 

10/6 127

5/6 138

2,01 (0,69, 5,86)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Пациенти, които не използват

 

14/7 049

6/7 041

2,28 (0,88, 5,94)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Комбинирана - смърт,

свързана с астма или животозастрашаващо

събитие

Пациенти, използващи

 

16/6 127

13/6 138

1,24 (0,60, 2,58)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Пациенти, които не използват

 

21/7 049

9/7 041

2,39 (1,10, 5,22)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

 

 

Смърт, свързана с астма

 

Пациенти, използващи

4/6 127

3/6 138

1,35 (0,30, 6,04)

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

Пациенти, които не използват

9/7 049

0/7 041

*

инхалаторни стероиди

 

 

 

 

(*=не може да бъде изчислено поради липса на събития в групата на плацебо. Рискът с удебелен шрифт е статистически значим на ниво 95%. Вторичните крайни точки в таблицата по-горе са достигнали статистическа значимост в цялата популация.) Вторичните крайни точки комбинирана - обща смъртност или животозастрашаващо състояние, обща смъртност, или хоспитализация по каквато и да е причина не достигат статистическа значимост в цялата популация.

Върхов инспираторен дебит през устройството Spiromax

Проведено е рандомизирано, отворено кръстосано проучване при деца и юноши с астма (на възраст 4-17 години), възрастни с астма (на възраст 18-45 години), възрастни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) (на възраст над 55 години) и здрави доброволци (на възраст 18-45 години) за оценка на връховия инспираторен дебит (peak inspiratory flow rate - PIFR) и други, свързани с инхалацията параметри след инхалиране от устройство Spiromax (съдържащо плацебо) в сравнение с инхалация от друго налично вече на пазара многодозово инхалаторно устройство за сух прах (съдържащо плацебо). Влиянието на оптималното обучение (т.е. силно вдишване по време на инхалация) за техниката на инхалиране на сух прах върху скоростта и обема е оценена при тези групи

участници, заедно с оценка на потенциалните разлики в инхалираните количества в зависимост от използваните устройства.

Данните от изследването показват, че независимо от възрастта и тежестта на подлежащото заболяване, децата, юношите и възрастните с астма, както и пациентите с ХОББ са в състояние да достигнат инспираторен дебит през устройството Spiromax, подобен на този, които се генерира чрез предлаганото на пазара многодозово инхалаторно устройство за сух прах. Постигнатите PIFR от пациентите с астма или ХОББ след оптимално обучение (т.е. силно вдишване) са над 60 l/мин, дебит, при който и за двете проучени устройства се знае, че доставя сравнимо количество лекарство до белите дробове.

Всички пациенти с астма или ХОББ постигат върхов инспираторен дебит над 60 l /минута след опитимално обучение. Важно е да се вдишва силно, за да се осигури оптимално дозиране.

Необходим е дебит над 60 l /минута за оптимално доставяне на лекарство до белите дробове чрез многодозовия инхалатор за сух прах Spiromax.

С цел да се гарантира, че пациентите постигат нужния PIFR за доставяне на необходимата доза, пациентът трябва да бъде обучен да използва устройството Spiromax, включително с инструкции за необходимостта да се вдишва силно (вж. точка 4.2).

Педиатрична популация

Aerivio Spiromax не се препоръчва за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години. Безопасността и ефикасността на Aerivio Spiromax в тази млада популация не са установени. Представените по-долу данни се отнасят за по-ниска доза на комбинацията с фиксирани дози, съдържаща тези две активни вещества, доза и количество на активното вещество, които не се предлагат за Aerivio Spiromax. Описаните проучвания са проведени с продукт, разрешен за употреба по-рано, предлаган с три различни количества на активното вещество; проучванията не са проведени с Aerivio Spiromax.

Впроучване при 158 деца на възраст 6 до 16 години със симптоматична астма, комбинацията флутиказонов пропионат/салметерол е толкова ефикасна, колкото удвояването на дозата флутиказонов пропионат, по отношение на контрола на симптомите и белодробната функция. Това проучване не е планирано да изследва ефекта върху обострянията.

В12-седмично изпитване при деца на възраст 4 до 11 години [n=257], лекувани или със салметерол/флутиказонов пропионат 50/100, или със салметерол 50 микрограма + флутиказонов пропионат 100 микрограма, и двете два пъти дневно, двете терапевтични рамена имат 14% увеличение на върховия експираторен дебит, както и подобрение в скора за оценка на симптомите и “спасителната“ употребата на салбутамол. Няма различия между двете терапевтични рамена. Няма

различия в показателите за безопасност между двете терапевтични рамена.

В 12-седмично изпитване при деца на възраст 4 до 11 години [n=203], рандомизирани в проучване с паралелни групи, с постоянна астма и наличие на симптоми, на лечение с кортикостероиди, безопасността е първична цел. Децата получават или салметерол/флутиказонов пропионат (50/100 микрограма) или само флутиказонов пропионат (100 микрограма) два пъти дневно. Две деца на флутиказонов пропионат/салметерол и 5 деца на флутиказонов пропионат са прекъснали

проучването поради влошаване на астмата. След 12 седмици не са установени деца с абнормно ниска 24-часова екскреция на кортизол в уринна нито в едното, нито в другото терапевтично рамо. Липсват други различия в профила на безопасност между двете терапевтични рамена.

5.2Фармакокинетични свойства

За целите на фармакокинетиката всяка съставка може да се разглежда отделно.

Салметерол

Салметерол действа локално в белия дроб и следователно плазмените нива не са показателни за терапевтичния ефект. В допълнение има само ограничени данни за фармакокинетиката на салметерол поради техническите трудности за анализиране на лекарството в плазмата поради ниските плазмени концентрации при терапевтични дози (около 200 пикограма/ml или по-малко), постигнати след инхалаторно приложение.

Флутиказонов пропионат

Абсолютната бионаличност на единична доза инхалиран флутиказонов пропионат при здрави доброволци варира между около 5 до 11% от номиналната доза в зависимост от използваното устройството за инхалация. При пациенти с астма или ХОББ се наблюдава по-малка степен на системна експозиция на инхалаторен флутиказонов пропионат.

Абсорбция Системната абсорбция се осъществява главно чрез белите дробове и е първоначално бърза, а след

това продължителна. Остатъкът от инхалираната доза флутиказонов пропионат може да бъде погълнат, но допринася минимално за системната експозиция поради ниската си разтворимост във вода и предсистемния метаболизъм, водещи до перорална наличност, по-ниска от 1%. Увеличението на системната експозиция е линейно с увеличаване на инхалираната доза.

Разпределение Разпределението на флутиказонов пропионат се характеризира с висок плазмен клирънс

(1 150 ml/min), голям обем на разпределение в стационарно състояние (приблизително 300 l) и терминален полуживот приблизително 8 часа. Свързването с плазмените протеини е 91%.

Биотрансформация Флутиказонов пропионат се очиства много бързо от системното кръвообращение. Основният път е

метаболизм до неактивен метаболит на карбоксилната киселина чрез цитохром Р450 ензима, CYP3A4. Други, неидентифицирани метаболити са открити и в изпражненията.

Елиминиране Бъбречният клирънс на флутиказонов пропионат е пренебрежимо нисък. По-малко от 5% от дозата се

екскретира в урината, главно под формата на метаболити. Основната част от дозата се екскретира в изпражненията като метаболити и непроменено лекарство.

Педиатрична популация

Aerivio Spiromax не се препоръчва за употреба при деца и юноши на възраст под 18 години. Безопасността и ефикасността на Aerivio Spiromax при тази млада популация не са установени. Представените по-долу данни се отнасят за по-ниска доза на комбинацията с фиксирани дози, съдържаща тези две активни вещества, доза и количество на активното вещество, които не се предлагат за Aerivio Spiromax.

В популационен фармакокинетичен анализ на данните от 9 контролирани клинични изпитвания на 350 пациенти с астма, на възраст 4 до 77 години (174 пациенти на възраст 4 до 11 години), след лечение със салметерол/флутиказонов пропионат прах за инхалация 50/100 микрограма е наблюдавана по-висока системна експозиция на флутиказонов пропионат в сравнение с флутиказонов пропионат прах за инхалация 100 микрограма.

5.3Предклинични данни за безопасност

Единствените съображения за безопасност по отношение на хуманната употреба, получени от проучванията при животни със салметерол и флутиказонов пропионат прилагани отделно, са ефекти, свързани с прекомерно фармакологично действие.

При проучвания по отношение на репродукцията при животни е установено, че глюкокортикоидите индуцират малформации (цепка на небцето, скелетни малформации). Тези резултати от

експериментите с животни, обаче, не изглежда да имат отношение към хора, получаващи препоръчителните дози. Проучванията при животни със салметерол показват ембриофетална токсичност само при високи нива на експозиция. След едновременно приложение е установена повишена честота на транспонирана умбиликална артерия и непълна осификация на тилната кост при плъхове при дози, които се свързват с аномалии, индуцирани от глюкокортикоиди.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Лактоза монохидрат

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

2 години След отваряне на обвивката от фолио: 3 месеца

6.4Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 25°C.

Дръжте капачето на мундщука затворено след отстраняването на обвивката от фолио.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Инхалаторът е бял с полупрозрачно жълто капаче на мундщука. Частите на инхалатора, които попадат в контакт с лекарството/лигавицата, са направени от акрилонитрил-бутадиен-стирен (ABS), полиетилен (РЕ), и полипропилен (РР). Всеки инхалатор съдържа 60 дози и е обвит във фолио.

Опаковки по 1 или 3 инхалатора.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.,

Swensweg 5, 2031 GA Haarlem

Нидерландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/16/1122/001

EU/1/16/1122/002

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване:

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 26581

    лекарства с рецепта