Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Aldurazyme (laronidase) – кратка характеристика на продукта - A16AB05

Updated on site: 05-Oct-2017

Наименование на лекарствотоAldurazyme
ATC кодA16AB05
Веществоlaronidase
ПроизводителGenzyme Europe B.V.

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Aldurazyme 100 U/ml концентрат за инфузионен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

1 ml съдържа 100 U (приблизително 0,58 mg) ларонидаза (laronidase). Всеки флакон от 5 ml съдържа 500 U ларонидаза.

Единицата за активност (U) се определя като хидролизата на един микромол от субстрата (4- MUI) за минута.

Ларонидаза представлява рекомбинантна форма на човешка -L-идуронидаза и се произвежда чрез рекомбинантна ДНК технология с използване на клетъчна култура от яйчник на бозайника китайски хамстер (Chinese Hamster Ovary - CHO).

Помощно(и) вещество(а) с известно действие:

Всеки флакон от 5 ml съдържа 1,29 mmol натрий.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Концентрат за инфузионен разтвор Бистър до леко опалесциращ и безцветен до бледожълт разтвор

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Aldurazyme е показан за продължителна ензимозаместваща терапия при пациенти с потвърдена диагноза Мукополизахаридоза І (MPS I; -L-идуронидазна недостатъчност ) за лечение на неневрологичните прояви на заболяването (вж. точка 5.1).

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с Aldurazyme трябва да се извършва под наблюдението на лекар, който има опит с MPS І или с други наследствени метаболитни заболявания. Прилагането на Aldurazyme трябва да се извършва при подходящи клинични условия, с наличие на реанимационна апаратура готовност за овладяване на спешни медицински състояния.

Дозировка

Препоръчваният дозов режим на Aldurazyme е 100 U/kg телесно тегло, прилагани веднъж седмично под формата на интравенозна инфузия.

Педиатрична популация

Не се налага корекция на дозата за педиатричната популация.

Старческа възраст

Безопасността и ефикасността на Aldurazyme при пациенти по-възрастни от 65 години не е установена и за тези пациенти не може да се препоръча дозов режим.

Бъбречни и чернодробни нарушения

Безопасността и ефикасността на Aldurazyme при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност не е оценявана и за тези пациенти не може да се препоръча дозов режим.

Начин на приложение

Aldurazyme трябва да се прилага чрез интравенозна инфузия.

Началната скорост на инфузията от 2 U/kg/h може да се увеличава постепенно на всеки петнадесет минути, ако се понася добре, до достигане на максимална скорост от 43 U/kg/h. Вливането на целия обем трябва да стане за около 3-4 часа. За информация относно премедикацията вижте точка 4.4.

За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

4.3Противопоказания

Тежка свръхчувствителност (напр. анафилактична реакция) към активното(ите) вещество(а) или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 (вж. точки 4.4 и 4.8).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Свързани с инфузията реакции

Пациентите, лекувани с Aldurazyme, могат да развият свързани с инфузията реакции (СИР), които се определят като всяко нежелано събитие, проявяващо се по време на инфузията или до края на деня на въвеждане на инфузията (вж. точка 4.8). Възможно е някои от СИР да бъдат тежки (вж. по-долу).

Пациентите, лекувани с Aldurazyme, трябва да се следят стриктно, а всички случаи на свързани с инфузията реакции, забавени реакции и възможни имунологични реакции се съобщават. Профилът на антителата трябва редовно да се следи и съобщава.

Тежки СИР са съобщени при пациенти с предшестващо тежко съпътстващо засягане на горните дихателни пътища и следователно именно тези пациенти следва да останат под стриктно наблюдение и да им бъде инфузиран Aldurazyme в подходящи клинични условия, с непосредствен достъп до реанимационна апаратура за овладяването на спешни медицински състояния.

Пациенти с остро подлежащо заболяване по време на инфузията на Aldurazyme изглежда имат по-голям риск от СИР. Трябва да се обърне особено внимание на клиничния статус на пациентите преди прилагането на Aldurazyme.

Според клиничното изпитване от Фаза 3 се очаква почти всички пациенти да развият IgG антитела срещу ларонидаза, предимно в рамките на 3 месеца от началото на лечението. Пациенти, които са развили антитела или симптоми на СИР, трябва да се лекуват с особено внимание, когато се прилага Aldurazyme (вж. точки 4.3 и 4.8).

В клинични изпитвания, СИР обикновено са подлежали на овладяване чрез намаляване скоростта на инфузията и чрез (пре)медикация на пациента с антихистамини и/или антипиретици (парацетамол или ибупрофен), като така се дава възможност на пациентите да продължат лечението.

Тъй като има малко опит относно възобновяване на лечението след продължително прекъсване, прилагайте с повишено внимание поради теоретично повишения риск от реакция на свръхчувствителност след прекъсване на лечението.

Препоръчва се при първоначално прилагане на Aldurazyme или при повторно прилагане след прекъсване на лечението на пациентите да се прилагат лекарства за премедикация

(анитхистамини и/или антипиретици) приблизително 60 минути преди започване на инфузията, за да се сведе до минимум вероятността от възникване на СИР. При клинични показания трябва да се обмисли прилагането на премедикация и при следващите инфузии на Aldurazyme.

В случай на лека или умерено тежка СИР трябва да се обмисли лечение с парацетамол/ибупрофен и/или намаляване на скоростта на инфузията на половината на тази, при които е възникнала реакцията.

Вслучай на единична тежка СИР инфузията трябва да се прекрати до изчезване на симптомите и трябва да се обмисли лечение с антихистамини и парацетамол/ибупрофен. Инфузията може да бъде възобновена с намаляване скоростта на инфузията до 1/2 - 1/4 от скоростта наинфузията, при която е възникнала реакцията.

Вслучай на рецидивираща умерено тежка СИР или при повторно започване на лечението след единична тежка СИР, трябва да се обмисли премедикация (антихистамини и парацетамол/ибупрофен и/или кортикостероиди) и намаляване скоростта на инфузията до 1/2 - 1/4 от скоростта на инфузията, при която е възникнала предишната реакция.

Както при всеки протеинов продукт за интравенозно приложение, са възможни тежки реакции на свръхчувствителност от алергичен тип. Ако такива реакции се проявят, се препоръчва незабавно прекратяване на инфузията с Aldurazyme и трябва да се започне съответно медикаментозно лечение. Трябва да се спазват действащите медицински стандарти за спешно лечение.

Помощни вещества Този лекарствен продукт съдържа натрий и се прилага в 0,9% разтвор на натриев хлорид за

интравенозно приложение (вж. точка 6.6). Това трябва да се има предвид при пациенти на диета с контролиран прием на натрий.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.. Въз основа на метаболизма е малко вероятно ларонидаза да участва в Цитохром P450 медиирани взаимодействия.

Aldurazyme не трябва да се прилага едновременно с хлорохин или прокаин поради потенциалния риск от засягане на вътреклетъчното поемане на ларонидаза.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма достатъчно данни за употребата на Aldurazyme при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането и постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Поради това Aldurazyme не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост.

Кърмене Ларонидаза може да се излъчва с кърмата. Тъй като няма налични данни при новородени,

изложени на ларонидаза чрез кърмата, се препоръчва кърменето да се спре по време на лечението с Aldurazyme.

Ферилитет Липсват клинични данни за ефектите на ларонидаза върху фертилитета. Предклиничните данни

не показват значими нежелани ефекти (вж точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Кратко описание на профила на безопасност Повечето нежелани събития в клиничните изпитвания са класифицирани като свързани с

инфузията реакции (СИР), появили се при 53 % от пациентите във Фаза 3 на изпитването (лекувани за не повече от 4 години) и 35 % от пациентите на възраст под 5 (до 1 година лечение). Някои от СИР са били тежки. С течение на времето броят на тези реакции е намалял. Най-честите нежелани лекарствени реакции (НЛР) са били: главоболие, гадене, болка в корема, обрив, артралгия, болка в гърба, болка в крайниците, зачервяване на лицето, пирексияповишена температура, реакция на мястото на инфузия, повишаване на кръвното налягане, намаляване на кислородното насищане, тахикардия и студени тръпки. От постмаркетинговия опит относно свързаните с инфузията реакции има съобщения за цианоза, хипоксия, тахипнея, пирексия, повръщане, тръпки и еритем, като някои от реакциите са тежки.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

НЛР към Aldurazyme, съобщени по време на клиничното проучване от Фаза 3 и неговото продължение при общо 45 пациента на възраст 5 години и повече, лекувани за период до 4 години, са изброени по-долу чрез следните категории на честота: много чести (≥1/10); чести

(≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки

(<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Поради малкия брой пациенти НЛР, докладвана при един пациент, се класифицира като честа.

Системо-органен

Много чести

 

Чести

С неизвестна честота

клас по MedDRA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

анафилактична

 

имунната система

 

 

реакция

 

 

 

 

 

 

Психични нарушения

 

 

безпокойство

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

главоболие

 

парестезия, замайване

 

нервната система

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сърдечни нарушения

 

 

тахикардия

 

 

 

 

 

 

Съдови нарушения

зачервяване

 

хипотония, бледност,

 

 

 

 

студени крайници

 

 

 

 

 

 

Респираторни, гръдни

 

 

респираторен дистрес,

цианоза, хипоксия,

и медиастинални

 

 

диспнея, кашлица

тахипнея,

нарушения

 

 

 

бронхоспазъм,

 

 

 

 

респираторен арест

 

 

 

 

 

Стомашно-чревни

гадене, коремна болка

 

повръщане, диария

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на кожата

обрив

 

ангионевротичен оток,

еритем, оток на лицето,

и подкожната тъкан

 

 

оток на лицето,

оток на ларинкса,

 

 

 

уртикария, сърбеж,

периферен оток

 

 

 

студена пот, алопеция,

 

 

 

 

повишено изпотяване

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

артропатия, артралгия,

 

костно-мускулна болка

 

мускулно-скелетната

болка в гърба, болка в

 

 

 

система и

крайниците

 

 

 

съединителната тъкан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общи нарушения и

пирексия, реакция на

тръпки, усещане за

екстравазация

ефекти на мястото на

мястото на инфузия

горещина, усещане за

 

приложение

 

студ, изтощение,

 

 

 

грипоподобно

 

 

 

заболяване

 

 

 

 

 

Изследвания

 

повишена телесна

 

 

 

температура,

 

 

 

понижена кислородна

 

 

 

сатурация

 

 

 

 

 

Един пациент с предхождащо засягане на дихателните пътища е развил тежка реакция три часа след началото на инфузията (на 62-та седмица от лечението), състояща се в уртикария и обструкция на дихателните пътища, наложила трахеостомия. При този пациент тестът за IgE е бил положителен.

В допълнение на това няколко пациента с данни за предхождащо тежко засягане на горните дихателни пътища и белите дробове, свързано с Мукополизахаридоза І, са получили тежки реакции, включващи бронхоспазъм, респираторен арест и оток на лицето (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

НЛР към Aldurazyme, съобщени по време на клиничното изпитване от Фаза 2 при общо 20 пациента на възраст под 5 години и предимно с тежък фенотип, лекувани за период до 12 месеца, са изброени в таблицата по-долу по Системо-органен клас. НЛР са представени като процент пациенти, проявили дадената НЛР, като абсолютният брой пациенти е посочен в скоби.

MedDRA

MedDRA

Честота

Системо-органна класификация

Предпочитан термин

 

Сърдечни нарушения

тахикардия

Много чести

 

 

 

Общи нарушения и ефекти на мястото

пирексия

Много чести

на приложение

втрисане

Много чести

 

 

 

 

хипертония

Много чести

Изследвания

 

 

понижена кислородна

Много чести

 

 

сатурация

 

 

При изпитване фаза 4, 33 пациенти с MPS I са получили 1 от 4-те схеми на прилагане: 100 U/kg IV всяка седмица (препоръчваната доза), 200 U/kg IV всяка седмица, 200 U/kg IV всеки

2 седмици; или 300 U/kg IV всеки 2 седмици. При групата, получавала препоръчваната доза, е имало най-малък брой пациенти, които са получили СИР и НЛР. Видът на СИР е бил подобен на тези наблюдавани в други клинични изпитвания.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Имуногенност

Почти всички пациенти развиват IgG антитела срещу ларонидаза. При повечето пациенти сероконверсия настъпва в рамките на 3 месеца от началото на лечението, въпреки че сероконверсията при пациенти на възраст под 5 години с по-тежък фенотип е настъпвала предимно в рамките на 1 месец (средно 26 дни спрямо 45 дни при пациенти на 5 години или повече). До края на проучването Фаза 3 (или по време на ранния период на прекратяване на лечението), 13/45 пациенти не са имали откриваеми чрез радиоимунопреципитация (RIP) антитела, включително 3 пациенти, при които никога не е настъпила сероконверсия. Пациенти с липсващи до ниски нива на антитела са показали силно понижаване на нивото на ГАГ в урината, докато пациенти с високи титри на антитела са показали променливо намаляване на нивата на ГАГ в урината. Клиничната значимост на тези данни е неизвестна, тъй като не е

намерена закономерна зависимост между нивата на IgG антителата и крайните точки за клинична ефикасност.

Допълнително 60 пациенти в клиничните изпитвания Фаза 2 и Фаза 3 са били изследвани за неутрализиращи ефекти in vitro. Четири пациента (три от Фаза 3 и един от Фаза 2 изпитванията) са демонстрирали гранично до ниско ниво на in vitro инхибиране на ензимната активност на ларонидаза, коeто вероятно не повлиява клиничната ефикасност и/или намаляването на ГАГ в урината.

Наличието на антитела вероятно не е свързано с честотата на СИР, въпреки типичното съвпадение на настъпването на СИР с образуването на IgG антитела. Появата на IgE антитела не е напълно проучена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Няма съобщения за случаи на предозиране.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Ензими

ATC код: A16AB05

Болестта MPS І

Нарушенията на мукополизахаридното натрупване се причиняват от недостатъчността на специфични лизозомни ензими, необходими за катаболизма на глюкозаминогликаните (ГАГ). Мукополизахаридоза MPS І е хетерогенно и мултисистемно заболяване, което се характеризира с дефицит на -L-идуронидаза – лизозомна хидролаза, която катализира хидролизата на крайните -L-идуронови остатъци на дерматан сулфат и хепаран сулфат. Намалената или липсваща -L-идуронидазна активност води до натрупването на ГАГ, дерматан сулфат и хепаран сулфат в множество различни видове клетки и тъкани.

Механизъм на действие Целта на ензим-заместващата терапия е да се възстанови ензимната активност до ниво,

достатъчно да хидролизира натрупания субстрат и да предотврати последващо натрупване. След интравенозна инфузия ларонидаза бързо напуска кръвообращението и се поема от клетките в лизозомите, най-вероятно чрез манозо-6-фосфатни рецептори.

Пречистената ларонидаза е гликопротеин с молекулна маса от приблизително 83 kD. Ларонидаза е съставена от 628 аминокиселини след изрязване на N-края. Молекулата съдържа 6 N-свързани места на олигозахаридно модифициране.

Клинична ефикасност и безопасност

С Aldurazyme са проведени три клинични изпитвания, за да се оцени неговата ефикасност и безопасност. Едно клинично изпитване е съсредоточено главно върху оценка на ефекта на Aldurazyme върху системни прояви на Мукополизахаридоза І като намалена издръжливост, рестриктивна белодробна болест, обструкция на горните дихателни пътища, скованост на

ставите, хепатомегалия и зрително нарушение. Едно проучване главно оценява безопасността и фармакокинетиката на Aldurazyme при пациенти на възраст под 5 години, като са включени и измервания на ефикасността. Третото клинично изпитване е проведено, за да оцени фармакодинамиката и безопасността на различни схеми на прилагане на Aldurazyme.

Към момента няма клинични данни, които да показват благоприятен ефект върху неврологичните прояви на заболяването.

Безопасността и ефикасността на Aldurazyme е оценена при рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично проучване от Фаза 3, включващо 45 пациента на възраст от 6 до 43 години. Въпреки че са включени пациенти, при които е налице пълната гама от клинични прояви, повечето пациенти са с междинен фенотип, а само един пациент е с тежък фенотип.Включените пациенти са имали ФВК (форсиран витален капацитет) под 80% от прогнозирания обем и са били в състояние да стоят изправени в продължение на 6 минути и да извървят разстояние от 5 метра. Пациентите са получавали или 100 U/kg Aldurazyme, или плацебо, всяка седмица в продължение на общо 26 седмици. Първичните крайни точки за ефикасност са изменение в процента на очаквания нормален (ФВК) и абсолютно разстояние, изминато по време на шестминутния тест с ходене (6MWT). След това всички пациенти са включени в последващо отворено продължение, при което всички те получават 100 U/kg Aldurazyme всяка седмица за допълнителни 3,5 години (182 седмици).

След 26-седмично лечение при лекуваните с Aldurazyme пациенти се наблюдава подобрение на белодробната функция и на способността за ходене в сравнение с плацебо-групата, както е показано по-долу.

 

Фаза 3, 26-седмично лечение

 

 

Сравнение с плацебо

 

 

 

 

 

 

 

 

 

p-стойност

Доверителен интервал (95%)

Прогнозиран

средна

5,6

-

 

процент

стоност

 

 

 

ФВК

медиана

3,0

0,009

0,9 – 8,6

(процентни единици)

 

 

 

 

6MWT

средна

38,1

-

 

стойност

 

 

 

(метри)

 

 

 

медиана

38,5

0,066

-2,0 – 79,0

 

Отвореното разширено проучване е показало подобрение и/или задържане на тези ефекти до 208 седмици в групата на Aldurazyme/Aldurazyme и 182 седмици в групата на Плацебо/Aldurazyme, както е показано на следната таблица:

 

Aldurazyme/Aldurazyme

Плацебо/Aldurazyme

 

до 208 седмици

до 182 седмици

Средна промяна от пред-лечебно

 

 

начално ниво

 

 

Прогнозиран процент

 

 

ФВК (%)1

- 1,2

- 3,3

6 MWT (метри)

+ 39,2

+ 19,4

апнеа/хипопнеа индекс (AHI)

- 4,0

- 4,8

Обхват на раменната подвижност

 

 

(градуси)

+ 13,1

+ 18,3

CHAQ/HAQ инвалидност индекс2

- 0,43

- 0,26

1Намаляването на прогнозирания процент ФВК не е клинично значимо за този срок и абсолютните дихателни обеми продължават да нарастват пропорционално с промените в ръста на подрастващите педиатрични пациенти.

2Двете групи са превишили минималните клинично значими разлики (-0,24).

От 26 пациента с абнормен чернодробен обем преди лечението 22 (85%) са достигнали нормален размер на черния дроб до края на проучването. Наблюдавано е бързо намаляване на екскрецията на ГАГ в урината(µg/mg креатинин)в първите 4 седмици, което се запазва през останалата част от проучването. Нивата на ГАГ в урината са се понижили до 77% и 66% респективно в плацебо/Aldurazyme и Aldurazyme/Aldurazyme групите; в края на проучването една трета от пациентите (15 от 45) са достигнали нормални нива на ГАГ в урината.

По отношение на хетерогенността в проявите на заболяването сред пациентите, използвайки съставна крайна точка, която обединява клинично значими промени в пет показателя за ефикасност (прогнозиран нормален процент ФВК, 6MWT разстояние, обхват на раменната подвижност, апнеа/хипопнеа индекс (AHI) и зрителна острота) общият отговор е бил подобрение при 26 пациента (58%), без промяна при 10 пациента (22%) и влошаване при 9 пациента ( 20 %).

Проведено е отворено едногодишно проучване от Фаза 2, което оценява главно безопасността и фармакокинетиката на Aldurazyme при 20 пациента на възраст под 5 години към момента на включване (16 пациента са с тежък фенотипи 4 – с междинен фенотип). Пациентите са получавали инфузии от 100 U/kg Aldurazyme веднъж седмично в продължение на общо

52 седмици. При четири пациента се е наложило увеличение на дозата на 200 U/kg за последните 26 седмици поради повишени нива на ГАГ в урината на 22-та седмица. Осемнадесет пациента са завършили проучването. Aldurazyme е бил добре понесен в двете дозировки. Средните нива на ГАГ в урината са спаднали до 50% на 13-та седмица и са намалели до 61% в края на проучването. При завършване на проучването всички пациенти са показали намаляване размера на черния дроб, а 50% (9/18) са имали нормални размери на черния дроб. Процентът на пациентите с левокамерна хипертрофия е намалял от 53 % (10/19) на 17% (3/18), а средната маса на лявата камера, отнесена на телесна повърхност, е намаляла с 0,9 Z-скор (n=17). Няколко пациента са показали съответно на възрастта израстване на височина (n=7) и тегло (n=3). По-младите пациенти с тежък фенотип (< 2,5 годишни) и всички 4 пациента с междинен фенотип са показали нормален темп на психично развитие, докато по- възрастните пациенти с тежък фенотип са имали ограничен или никакъв напредък в когнитивните функции.

Изпитване фаза 4 е проведено, за да оцени фармакодинамичните ефекти върху ГАГ в урината, чернодробния обем и 6МWТ при различни схеми на прилагане на Aldurazyme. При това 26- седмично отворено клинично изпитване 33 пациенти с MPS I са получили 1 от 4-те схеми на прилагане на Aldurazyme: 100 U/kg IV всяка седмица (препоръчваната доза), 200 U/kg i.v всяка седмица, 200 U/kg IV всеки 2 седмици или 300 U/kg i.v. всеки 2 седмици. Не е доказана определена полза от по-високите дози спрямо препоръчваната доза. Схема от 200 U/kg i.v всеки 2 седмици би могла да бъде приемлива алтернатива за пациенти с трудности при прилагането на ежеседмични инфузии, въпреки че няма доказателства, че дългосрочната клинична ефикасност на тези две схеми на прилагане е еквивалентна.

5.2Фармакокинетични свойства

След интравенозно въвеждане на ларонидаза с времетраене на инфузията от 240 минути и при доза от 100 U/kg телесно тегло, фармакокинетичните свойства са измерени на 1-ва, 12-та и 26- та седмица.

Параметър

Инфузия 1

Инфузия 12

Инфузия 26

 

Средно ± СО

Средно ± СО

Средно ± СО

Cmax (U/ml)

0,197 ± 0,052

0,210 ± 0,079

0,302 ± 0,089

AUC( (h•U/ml)

0,930 ± 0,214

0,913 ± 0,445

1,191 ± 0,451

CL (ml/min/kg)

1,96 ± 0,495

2,31 ± 1,13

1,68 ± 0,763

Vz (l/kg)

0,604 ± 0,172

0,307 ± 0,143

0,239 ± 0,128

Vss (l/kg)

0,440 ± 0,125

0,252 ± 0,079

0,217 ± 0,081

t1/2 (h)

3,61 ± 0,894

2,02 ± 1,26

1,94 ±1,09

При Cmax се наблюдава повишаване с времето. Обемът на разпределение намалява с продължаване на лечението, вероятно във връзка с образуване на антитела и/или намаляване обема на черния дроб. Фармакокинетичният профил при пациенти на възраст под 5 години е сходен с този на по-възрастните и по-леко засегнати пациенти.

Ларонидаза е протеин и се очаква да бъде метаболитно разградена чрез пептидна хидролиза. Следователно не се очаква нарушената чернодробна функция да оказва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на ларонидаза. Елиминирането на ларонидаза през бъбреците се приема за незначителен път на клирънс (вж. точка 4.2).

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хората на база на конвенционалните фармакологични изпитвания за безопасност, токсичност при еднократно приложение, токсичност при многократно приложение и репродуктивна токсичност. Не се очаква генотоксичен и карциногенен потенциал.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Натриев хлорид Натриев дихидрогенфосфат, монохидрат

Динатриев хидрогенфосфат, хептахидрат Полисорбат 80 Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6.

6.3Срок на годност

Неотворени флакони: 3 години.

Разредени разтвори:

От гледна точка на микробиологичната безопасност, продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, съхранението на разтворения продукт не трябва да е повече от 24 часа при 2 C - 8 C и при условие, че разреждането е извършено при контролирани и доказано асептични условия.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2C – 8 C).

За условията на съхранение след разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5Данни за опаковката

5 ml концентрат за разтвор във флакон (стъкло тип I) със запушалка (силиконизиран хлорбутилов каучук) и алуминиева обкатка с еднократно отстранима капачка (полипропилен).

Съдържание на опаковките: 1, 10 и 25 флакона.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Всеки флакон Aldurazyme е предназначен за еднократна употреба. Концентратът за инфузионен разтвор трябва да се разреди с 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор на натриев хлорид при спазване на асептична техника. Препоръчва се разреденият разтвор на Aldurazyme да се въвежда на пациентите с помощта на инфузионно устройство, оборудвано с проточен филтър с размер на порите от 0,2 µm.

Приготвяне на инфузията Aldurazyme (Използвайте асептична техника)

Определете броя на флаконите, които ще се разреждат, въз основа на индивидуалното телесно тегло на пациента. Извадете необходимия брой флакони от хладилника приблизително 20 минути преди употреба, за да могат да достигнат стайна температура

(под 30°С).

Преди разреждане внимателно огледайте всеки флакон за наличие на частици и промяна в цвета. Бистрият до леко опалесциращ и безцветен до бледожълт разтвор трябва да не съдържа видими частици. Не използвайте флакони, които показват наличие на частици или промяна в цвета.

Определете общия обем на инфузията въз основа на индивидуалното телесно тегло на пациента, който е 100 ml (ако телесното тегло е по-малко или равно на 20 kg) или 250 ml (ако телесното тегло е повече от 20 kg) 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор на натриев хлорид.

От 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор на натриев хлорид в инфузионния сак, изтеглете и изхвърлете обем, равен на общия обем Aldurazyme, който ще се прибави.

Изтеглете необходимия обем от флаконите Aldurazyme и съберете изтеглените обеми.

Прибавете събраните обеми Aldurazyme към 9 mg/ml (0,9%) инфузионен разтвор на натриев хлорид.

С внимателни движения размесете инфузионния разтвор.

Преди употреба огледайте разтвора за наличие на частици. Трябва да се използват само бистри и безцветни разтвори без видими частици.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

всъответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Genzyme Europe B.V., Gooimeer 10, NL-1411 DD Naarden, Нидерландия.

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/03/253/001-003

9.ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 10 юни 2003 г.

Дата на последно подновяване на разрешението за употреба: 10 юни 2008 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

12/2015

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта