Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Altargo (retapamulin) – кратка характеристика на продукта - D06AX13

Updated on site: 05-Oct-2017

Наименование на лекарствотоAltargo
ATC кодD06AX13
Веществоretapamulin
ПроизводителGlaxo Group Ltd

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Altargo 10 mg/g маз

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки грам маз съдържа 10 mg ретапамулин (retapamulin) (1 % т./т.).

Помощно вещество с известно действие:

Всеки грам маз съдържа до 20 микрограма бутилхидрокситолуен (E321). За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Маз

Гладка маз с почти бял цвят.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Краткосрочно лечение на следните повърхностни кожни инфекции при възрастни, юноши, кърмачета и деца (на възраст над 9 месеца) (вж. точка 5.1):

Импетиго

Инфектирани малки наранявания, ожулвания или хирургично зашити рани.

Вижте точки 4.4 и 5.1 за важна информация по отношение на клиничната активност на ретапамулин срещу различните типове Staphylococcus aureus.

Трябва да се имат предвид официалните насоки за правилна употреба на антибактериални лекарствени продукти.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Възрастни (от18 до 65 години), юноши (от 12 до 17 години), кърмачета и деца (от девет месеца до 11 години)

Трябва да се прилага тънък слой от мазта върху засегнатата област два пъти дневно в продължение на пет дни.

Лекуваната област може да се покрие със стерилна превръзка или с марля.

Безопасността и ефикасността не са установени при следните случаи:

Импетигинизирани лезии, които са > 10 на брой и заемат повече от 100 cm2 обща повърхност.

Инфектирани лезии, които са с дължина над 10 cm или заемат > 100 cm2 обща повърхност.

При пациенти на възраст под 18 години общата лекувана повърхност не трябва да надвишава 2 % от общата телесна повърхност.

Пациентите, при които не се наблюдава клиничен отговор в рамките на два до три дни, трябва да бъдат прегледани отново и при тях да се обсъди алтернативно лечение (вж. точка 4.4).

Специални популации

Старческа възраст (на 65 или повече години)

Не е необходимо коригиране на дозата.

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата. Вижте точка 5.3.

Чернодробно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозата. Вижте точка 5.3.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на ретапамулин маз при кърмачета на възраст под 9 месеца не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Начин на приложение

Ретапамулин се прилага само върху кожата.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Чувствителност или тежко локално раздразнение

В случай на развитие на чувствителност или на тежко локално дразнене от приложението на ретапамулин маз, лечението трябва да се прекъсне, мазта да се отстрани внимателно и да се назначи подходящо алтернативно лечение за инфекцията.

Очи и лигавици

Ретапамулин маз не трябва да се прилага в очите и лигавиците. Съобщавано е за епистаксис при прилагане на Altargo върху носната лигавица.

Поглъщане

Трябва да се внимава да не се поглъща.

Преоценка на лечението

Трябва да се обсъди алтернативна терапия, в случай че не се наблюдава подобрение или се наблюдава влошаване на инфектираната област след 2-3 дни на лечение.

Продължително приложение и свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми

Продължителното приложение на ретапамулин може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми, включително гъби. При съмнение за суперинфекция с нечувствителни микроорганизми лечението трябва да се провежда по клинична и микробиологична оценка.

Абсцеси

Ретапамулин не трябва да се прилага за лечението на абсцеси.

Метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA)

Ретапамулин не трябва да се прилага за лечение на инфекции, за които се знае или се предполага, че са предизвикани от МRSA (вж. част 5.1).

При клинични изпитвания на вторично инфектирани отворени рани, ефикасността на ретапамулин не е била достатъчна при инфекции, причинени от MRSA. Не е ясна причината за намалената клинична ефикасност, наблюдавана при тези пациенти.

Бутилхидрокситолуен

Ретапамулин маз съдържа бутилхидрокситолуен, който може да причини кожни реакции (напр. контактен дерматит) или дразнене на очите и лигавиците.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не е проучван ефектът от едновременното приложение на ретапамулин и други лекарствени продукти за локално приложение върху една и съща област от кожата. Това не се препоръчва.

Установено е, че в човешките чернодробни микрозоми ретапамулин е мощен инхибитор на CYP3A4. Обаче, тъй като плазмените концентрации на ретапамулин по време на локално прилагане са ниски (вж. точка 5.2), не се очаква едновременното системно прилагане на CYP3A4 субстрати да доведе до клинично важно инхибиране на метаболизма им от ретапамулин.

Едновременното приложение на кетоконазол 200 mg два пъти дневно през устата е повишило средните AUC(0-24) на ретапамулин и Cmax с 81 % след локално приложение на ретапамулин 10 mg/g маз върху ожулена кожа при здрави възрастни мъже. Въпреки това, най-високите регистрирани плазмени концентрации са ниски (< 10,5 ng/ml при липса на кетоконазол и

< 17 ng/ml при наличие на кетоконазол.

Системната експозиция на ретапамулин след локално прилагане на 10 mg/g маз при възрастни и педиатрични пациенти на възраст 2 години и повече (максимална плазмена концентрация

< 20 ng/ml) е ниска. Следователно, не се очакват клинично важни повишения в плазмените концентрации на ретапамулин при пациенти на 2 години и повече, които приемат също и CYP3A4 инхибитори.

Педиатрична популация

При деца на възраст от 9 месеца до 2 години е възможно понякога да се установят по-високи плазмени концентрации по време на лечението с ретапамулин 10 mg/g маз в сравнение с по-

големите деца и възрастните. По тази причина се препоръчва повишено внимание, ако ретапамулин 10 mg/g маз се прилага при деца от тази възрастова група, които също приемат и CYP3A4 инхибитори, тъй като може да настъпи допълнително повишаване на системната експозиция на ретапамулин при CYP3A4 инхибиране.

Относно плазмените концентрации на ретапамулин, наблюдавани при пациенти от различни възрастови групи, вижте точка 5.2.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Няма клинични данни за случаи на експозиция по време на бременност. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност след перорално приложение, но не са достатъчни по отношение на ефектите върху раждането и феталното/постнаталното развитие (вж. точка 5.3).

Ретапамулин маз трябва да се прилага по време на бременност, само когато има ясни показания за локална антибактериална терапия и се смята, че приложението на ретапамулин е за предпочитане пред приложението на системни антибактериални лекарствени продукти.

Кърмене

Не е установено дали ретапамулин се екскретира в човешкото майчино мляко. При възрастни е наблюдавана минимална системна експозиция, поради което може да се предположи, че експозицията на кърмачето е незначителна. Екскрецията на ретапамулин в млякото не е проучвана при животни. Решението дали да се продължи/прекъсне кърменето или да се продължи/прекъсне лечението с Altargo трябва да се вземе след преценка на ползата от кърменето за детето и ползата от лечението с Altargo за жената.

Фертилитет

Няма данни за ефектите на ретапамулин върху фертилитета при хора. В проучвания при животни не са установени ефекти, свързани с лечението върху фертилитета на мъжките и женските, (вж. точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Altargo не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

В клинични изпитвания, при които 2 150 пациенти с повърхностни кожни инфекции са прилагали Altargo, най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция е дразнене на мястото на приложение, наблюдавана при приблизително 1 % от пациентите.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

За определяне на честотата се използвана следната конвенция:

много чести (>1/10), чести (>1/100 до <1/10), нечести (>1/1 000 до <1/100), редки (>1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред на тяхната сериозност.

Системо-органен клас

Чести

Нечести

С неизвестна честота

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Свръхчувствителност,

имунната система

 

 

включително

 

 

 

ангиоедем

Нарушения на кожата

 

Контактен дерматит

 

и подкожната тъкан

 

 

 

Общи нарушения и

Реакции на мястото на

Реакции на мястото на

Дразнене на мястото на

ефекти на мястото на

приложение

приложение

приложение

приложение

 

 

(включително чувство

 

Дразнене

Болка

на парене)

 

 

Пруритус

 

 

 

Еритем

 

Педиатрична популация

 

 

 

Честотата, типът и тежестта на нежеланите реакции в педиатричната популация са същите, както при възрастните.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Всички признаци и симптоми на предозиране, както след локално приложение, така и при случайно поглъщане, трябва да се лекуват симптоматично.

Не е познат специфичен антидот.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антибиотици и химиотерапевтици за дерматологична употреба, антибиотици за локална употреба, ATC код: D06AX13

Механизъм на действие

Ретапамулин е полусинтетично производно на съединението плевромутилин, което е изолирано чрез ферментация от Clitopilus passeckerianus (познат преди като Pleurotus passeckerianus).

Ретапамулин инхибира селективно бактериалната белтъчна синтеза, като взаимодейства на уникално място с 50S субединицата на бактериалната рибозома. Това място е различно от свързващите места за другите неплевромутилинови антибактериални агенти, които взаимодействат с рибозомата.

Данните показват, че мястото на свързване включва рибозомния протеин L3 и е в областта на рибозомното Р място и центъра на пептидилтрансферазата. Свързвайки се с това място,

плевромутилините инхибират пептидил трансфера, частично блокират взаимодействията на Р- мястото и предотвратяват нормалното образуване на активни 50S рибозомни субединици. Поради тези причини може да се каже, че плевромутилините инхибират бактериалната белтъчна синтеза по множество механизми.

Ретапамулин проявява предимно бактериостатично действие срещу S. aureus и S. pyogenes.

Механизъм на резистентност

Поради различния си начин на действие таргетно-специфичната кръстосана резистентност с други класове антибактериални средства е рядка.

In vitro са установени три механизма, които намаляват чувствителността към ретапамулин. Единият включва мутации на рибозомния протеин L3, а вторият е неспецифичен ефлуксен механизъм (ABC транспортер vgaAv). Установено е, че този нетаргетно специфичен ефлуксен механизъм намалява и in vitro активността на стрептограмин А.

Чувствителността към плевромутилини може също да се повлияе от Cfr rRNA метилтрансфераза, което дава кръстосана резистентност към фениколи, линкозамиди и стрептограмин A при стафилококи.

MICs на ретапамулин от 2-64 µg/ml са съобщавани за клинични изолати на S. aureus, притежаващи ефлукс механизъм или механизъм на cfr резистентност, описани по-горе. При S. aureus изолати с лабораторно генерирани мутации в рибозомния белтък L3, MICs на ретапамулин са били 0,25-4 µg/ml. Макар и епидемиологичната гранична стойност на S. aureus за ретапамулин да е 0,5 µg/ml, клиничната значимост на изолати с повишени MICs на ретапамулин не е известна поради възможността за високи локални концентрации

(20 000 µg/ml) на ретапамулин в кожата.

Не е наблюдавано развитие на резистентност по време на лечение с ретапамулин в програмата за клинично изпитване, като всички клинични изолати са били инхибирани от ретапамулин в концентрации < 2 g/ml.

Антибактериален спектър

Разпространението на придобита резистентност може да варира в зависимост от географската област и от времето за определени видове. Поради тази причина е желателно да се използва местна информация за резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. При необходимост трябва да се потърси мнението на специалист в случаите, когато местното разпространение на резистентността е такова, че ползата от лекарството е под въпрос за някои типове инфекции.

Видове, които обикновено са чувствителни

Staphylococcus aureus* $

Streptococcus pyogenes*

Streptococcus agalactiae

Организми, които са с вродена резистентност

Enterobacteriaceae

Pseudomonas aeruginosa

Enterococcus faecalis

$ In vitro, ретапамулин е еднакво ефикасен, както към метицилин-чувствителните, така и към метицилин-резистентните щамове S. aureus. Въпреки това, вижте точка 4.4 и по-долу по отношение на клиничната ефикасност срещу MRSA. Ретапамулин не трябва да се прилага за лечение на инфекции, за които се знае или се смята, че вероятно са причинени от MRSA.

* В клинични изпитвания е установена задоволителна активност

Клинична ефикасност и безопасност

При изпитвания при импетиго са изолирани много малко MRSA и при всички е постигнат клиничен успех (100 %: 8/8).

При изпитвания при импетиго и при две изпитвания на вторично инфектирани отворени рани (ВИОР) нивата на клиничен успех са били високи за ретапамулин при пациенти с резистентен на мупироцин S. aureus (100 %: 11/11) или резистентен на фусидова киселина S. aureus (96,7 %: 29/30). Обаче, в двете изпитвания с пациенти с ВИОР ефикасността на ретапамулин при инфекции с MRSA не е била задоволителна (75,7 %). Не са наблюдавани разлики в активността in vitro на ретапамулин по отношение на S. aureus, независимо дали изолатите са чувствителни или резистентни на метицилин.

Причината за по-ниската клинична ефикасност срещу MRSA при ВИОР не е ясна и може да е повлияна от наличието на определен мутантен клон на MRSA. В случаите на неуспех на лечението, свързан със S. aureus, трябва да се има пред вид наличието на щамове с допълнителни фактори на вирулентност (като Panton-Valentine Leukocidin).

Нива на клиничен успех при проследяване на ВИОР при пациенти със

S. aureus

Фенотип/PFGE

 

РЕТАПАМУЛИН

Цефалексин

тип

n/N

Нива на

95% точен

n/N

Нива на

 

 

успех (%)

CI

 

успех

 

 

 

 

 

(%)

S. aureus (всички)

337/379

88,9 %

(85,3;91,9)

155/186

83,3

MRSA $

28/37

75,7 %

(58,8;88,2)

21/26

80,8

MSSA

309/342

90,4

(86,7;93,3)

133/159

83,6

CI: доверителен интервал. Точният CI се изчислява с метода на F- разпределение.

$: нивото на отговор за MRSA поради PVL+ MRSA е 8/13 (62 %)

Многоцентрово, рандомизирано, двойно-сляпо проучване е сравнило ефикасността на ретапамулин маз с плацебо маз за лечение на ВИОР. Проучването не е достигнало първичната крайна точка, която е била степента на клиничен успех при проследяване (ден 12 – 14) за лицата от Intent to Treat клиничната популация (вж. таблицата по-долу).

Клиничен отговор при проследяване (ден 12-14), по популация, подложена на анализ

 

 

Ретапамулин

 

Плацебо

 

Разлика в

95% CI (%)

Популация,

 

n/N

 

Степен на

n/N

Степен

степента на

 

подложена

на

 

 

успех

 

на успех

успех (%)

 

анализ

 

 

 

 

 

 

 

 

ITTC

 

184/246

 

74.8

75/113

66.4

8.4

(-1.6, 18.4)

PPC

 

170/215

 

79.1

72/97

74.2

4.8

(-5.2, 14.8)

ITTB

 

139/182

 

76.4

54/84

64.3

12.1

(0.6, 23.6)

PPB

 

128/158

 

81.0

51/69

73.9

7.1

(-4.4, 18.6)

CI: доверителен интервал.Доверителният интервал не е коригиран за множественост.

ITTC- Intent to Treat популация за клинична първична ефикасност; PPC –по протокол популация за клинична първична ефикасност; ITTB- Intent to Treat, бактериологично изследвана, популация за клинична първична ефикасност; PPB – по протокол бактериологично изследвана, популация за клинична първична ефикасност;

Въпреки това, при коригиране на резултатите според изходните характеристики на раната, включително патоген, размери и тежест на раната, Степента на клиничен успех на ретапамулин е била по-висока от тази на плацебо за първичната крайна точка за ефикасност (p=0.0336). Лезиите при лицата, лекувани с ретапамулин, са зараствали по-бързо до посещението за край на лечението (ден 7-9),с намаляване на размера на лезиите със 77.3%, в сравнение с 43.5% за лицата на лечение с плацебо. Все пак, при посещението за проследяване тази разлика е била по- слабо изразена, (88.6% спрямо 81% съответно за лицата на лечение с ретапамулин и плацебо).

В Intent to Treat, бактериологично изследваната популация, клиничната степен на успех на ретапамулин (76.4%: 139/182) е била статистически по-висока от тази на плацебо (64.3%; 54/84). Тази разлика се е дължала главно на по-високата степен на успех при лицата на лечение с ретапамулин с инфекции, причинени от S. aureus, в сравнение с лицата на лечение с плацебо (вж. таблицата по-долу). Въпреки това, ретапамулин не е показал предимство пред плацебо при лицата с ВИОР в резултат на инфекция със S. pyogenes.

Степен на клиничен успех при проследяване за Intent to Treat, бактериологично изследвани лица с ВИОР със S. aureus и

S. pyogenes

Патоген

 

 

Ретапамулин

Плацебо

 

 

n/N

Степен на

95% точен CI

n/N

Степен на

 

 

успех (%)

 

 

успех (%)

S. aureus (all)

117/147

79.6

 

72.2,85.8

43/65

66.2

MRSA

15/24

62.5

 

40.6,81.2

25.0

MSSA

102/123

82.9

 

75.1,89.1

41/57

71.9

S. pyogenes

29/36

80.6

 

64.0,91.8

12/15

80.0

CI: доверителен интервал. Точният CI се изчислява с метода на F-разпределение

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция

Здрави възрастни

В едно изпитване, проведено при здрави възрастни лица, 10 mg/g ретапамулин маз е прилагана ежедневно върху интактна и върху ожулена кожа под оклузивна превръзка за 7 дни. Системната експозиция през интактната кожа след локално приложение на ретапамулин е много ниска. Средногеометричната стойност на Cmax в плазмата след приложение върху 200 cm2 ожулена кожа е 9,75 ng/ml на ден 1-ви и 8,79 ng/ml на ден 7-ми, а максималната регистрирана индивидуална системна експозиция (Cmax) е 22,1 ng/ml.

Пациенти на възраст 2 години

Взети са единични плазмени проби от 516 пациенти - възрастни и деца, на които е прилагана локално ретапамулин 10 mg/g маз два пъти дневно за 5 дни за лечение на вторично инфектирани травматични лезии. Пробите са били взети на 3-тия или на 4-тия ден преди прилагане на дозата при възрастните пациенти и между 0-12 часа след последното приложение при децата на ден 3-ти или 4-ти. По-голяма част от пробите (89 %) са били под долната граница на измерване (0,5 ng/ml). От пробите с измерими концентрации 90 % са били с концентрации на ретапамулин по-ниски от 2,5 ng/ml. Максималната измерена плазмена концентрация на ретапамулин е била 10,7 ng/ml при възрастни пациенти и 18,5 ng/ml при деца (на възраст 2-17 години).

Пациенти на възраст от 2 месеца до 24 месеца

Единични плазмени проби са получени приблизително 4-8 часа след първата употреба на ден 3 или 4 от пациенти на възраст от 2 месеца до 2 години с импетиго или с вторично инфектирани травматични лезии или дерматози (забележете, че ретапамулин не е показан за употреба при вторично инфектирани дерматози). Концентрациите на ретапамулин са измерими при 46 % (36/79) от пробите (граници от 0,52 до 177,3 ng/ml), но повечето от тези проби (27/36; 75 %)

съдържат < 5,0 ng/ml.

Между децата на възраст от 9 месеца до 2 години плазмените концентрации на ретапамулин са измерими при 32 % (16/50) от пробите. Само една концентрация на ретапамулин (95,1 ng/ml) надвишава най-голямата концентрация, установена при пациенти на възраст 2-17 години (18,5 ng/ml). Тази плазмена концентрация е наблюдавана при едно дете с вторично инфектирана дерматоза, при която употребата на ретапамулин не е показана.

Употребата на ретапамулин не се препоръчва при деца на възраст под 9 месеца. При деца на възраст от 2 месеца до 9 месеца плазмените концентрации на ретапамулин са измерими при 69 % (20/29) от пробите. Четири плазмени концентрации на ретапамулин (26,9, 80,3, 174,3, и 177,3 ng/ml) надвишават най-голямата концентрация, установена при пациенти на възраст 2-17

години (18,5 ng/ml).

Разпределение

Тъканното разпределение на ретапамулин не е проучвано при хората поради много ниската системна експозиция.

In vitrо, ретапамулин е субстрат и инхибитор на P-гликопротеина (Pgp).

Обаче, максималната индивидулна системна експозиция при хора, след локално приложение на

10 mg/g маз върху 200 cm2 ожулена кожа (Cmax = 22 ng/ml; AUC(0-24) = 238 ng.h/ml), е била 660

пъти по-ниска от тази на ретапамулин IC50 за инхибиране на Pgp.

Приблизително 94 % от ретапамулина се свързва с човешките плазмени протеини.

Биотрансформация

In vitro оксидативният метаболизъм на ретапамулин в човешките чернодробни микрозоми е медииран главно от CYP3A4 и в много малка част от CYP2C8 и CYP2D6 (вж. точка 4.5).

Елиминиране

Елиминирането на ретапамулин при хората не е проучвано.

Специални популации

Няма налични фармакокинетични данни за приложение при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане. Въпреки това, не се очакват проблеми с безопасността, като се имат пред вид ниските системни плазмени нива, които се наблюдават.

5.3Предклинични данни за безопасност

Токсичност при многократно приложение

При 14-дневни проучвания на токсичността при перорално приложение при плъхове (50, 150 или 450 mg/kg) има данни за адаптивни промени в черния дроб и щитовидната жлеза. Никоя от тези находки няма клинична значимост.

При маймуни на перорален прием (50, 150 или 450 mg/kg) за 14 дни е наблюдавано доза- зависимо повръщане.

Карциногенеза, мутагенеза, репродуктивна токсичност При животни не са провеждани дългосрочни проучвания за оценка на карциногенния потенциал на ретапамулин.

Няма данни за генотоксичност при in vitro изследване за генни мутации и/или хромозомни ефекти при изпитване с клетки от миши лимфом, при култура от човешки лимфоцити от периферна кръв, както и при in vivo изследване за хромозомни ефекти в микронуклеус тест при плъхове.

Няма данни за нарушен фертилитет при мъжки и женски плъхове при перорално приложение в дози 50, 150 или 450 mg/kg/дневно, водещо до пределна експозиция от 5 пъти повече най- високата определена експозиция при хора (локално приложение върху до 200 cm2 ожулена кожа: AUC 238 ng.h.ml).

При проучване при плъхове за ембриотоксичност са наблюдавани токсичност по отношение на развитието (намалено фетално телесно тегло и забавена осификация на скелетните кости) и майчина токсичност при перорални дози ≥ 150 mg/kg/дневно (отговарящи на ≥ 3 пъти определената системна експозиция при хора (вж. по-горе). При плъхове не са наблюдавани малформации, свързани с лечението.

Ретапамулин е прилаган под формата на продължителна интравенозна инфузия при бременни зайци от ден 7 до ден 19 на бременността. Токсичност за майката е наблюдавана при дози

≥ 7,2 mg/kg/дневно, отговарящи на ≥ 8 пъти определената експозиция при хора (вж. по-горе). Не са наблюдавани ефекти, свързани с лечението, върху ембрио-феталното развитие.

Не са провеждани проучвания за ефектите на ретапамулин върху пре/постнаталното развитие. Въпреки това, при локално приложение на ретапамулин маз при млади плъхове не са наблюдавани системни ефекти.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Бял мек парафин Бутилхидрокситолуен (E321)

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

Неотворена опаковка - туба и саше: 2 години

След отваряне на тубата: 7 дни

6.4Специални условия на съхранение

Да не се съхранява при температура над 25°C.

6.5Вид и съдържание на опаковката

0,5 g саше от алуминиево фолио. Картонена кутия, съдържаща 12 сашета.

5 g, 10 g и 15 g алуминиеви туби с пластмасова капачка на винт. Картонена кутия, съдържаща 1 туба.

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Мазта, която остава след края на лечението, трябва да се изхвърли.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Glaxo Group Ltd 980 Great West Road

Brentford Middlesex TW8 9GS

Великобритания

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/07/390/001

EU/1/07/390/002

EU/1/07/390/003

EU/1/07/390/004

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 24/05/2007 Дата на последно подновяване: 10/04/2012

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта