Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Cinqaero (reslizumab) – кратка характеристика на продукта - R03DX08

Updated on site: 06-Oct-2017

Наименование на лекарствотоCinqaero
ATC кодR03DX08
Веществоreslizumab
ПроизводителTeva Pharmaceuticals Limited

Съдържание на статията

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

CINQAERO 10 mg/ml концентрат за инфузионен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки милилитър от концентрата съдържа 10 mg реслизумаб (reslizumab) (10 mg/ml).

Всеки флакон от 2,5 ml съдържа 25 mg реслизумаб. Всеки флакон от 10 ml съдържа 100 mg реслизумаб.

Реслизумаб е хуманизирано моноклонално антитяло, произведено от миеломни клетки на мишки (NS0) чрез рекомбинантна ДНК технология.

Помощно вещество с известно действие

Всеки флакон от 2,5 ml съдържа 0,05 mmol (1,15 mg) натрий. Всеки флакон от 10 ml съдържа 0,20 mmol (4,6 mg) натрий.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Концентрат за инфузионен разтвор (стерилен концентрат)

Бистър до леко мътен, опалесцентен, безцветен до бледожълт разтвор с pH 5,5. Възможно е наличие на протеинови частици.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

CINQAERO е показан за добавъчна терапия при възрастни пациенти с тежка еозинофилна астма, недостатъчно контролирана въпреки високите дози инхалаторни кортикостероди плюс други лекарствени продукти за поддържащо лечение (вж. точка 5.1).

4.2Дозировка и начин на приложение

CINQAERO трябва да бъде предписан от лекар с опит в диагностицирането и лечението на гореспоменатото показание (вж. точка 4.1).

Дозировка

CINQAERO се прилага като интравенозна инфузия веднъж на всеки четири седмици.

Пациенти под 35 kg или над 199 kg

Препоръчителната доза е 3 mg/kg телесно тегло. Необходимият обем (в ml) от флакона(ите) трябва да се изчисли, както следва: 0,3 x телесното тегло на пациента (в kg).

Пациенти между 35 kg и 199 kg

Препоръчителната доза се достига, като се използва базираната на флакони схема на прилагане в Таблица 1 по-долу. Препоръчителната доза е базирана на телесното тегло на пациента и трябва да се коригира само при значителни промени в телесното тегло.

Таблица 1: Базирана на флакони схема* за пациенти с телесно тегло между 35 kg и 199 kg

Телесно тегло

Обща доза реслизумаб

Брой от всеки вид флакони**

(kg)

(mg)

 

 

Флакони с 10 ml

Флакони с 2,5 ml

 

 

концентрат

концентрат

 

 

(100 mg реслизумаб)

(25 mg реслизумаб)

35-41

42-49

50-58

59-66

67-74

75-83

84-91

92-99

100-108

109-116

117-124

125-133

134-141

142-149

150-158

159-166

167-174

175-183

184-191***

192-199***

* Тази схема на прилагане е базирана на максимална доза 3 mg/kg.

** Трябва да се използва номиналният обем на флаконите (10 ml или 2,5 ml за всеки флакон).

*** Няма проведени проучвания при пациенти с тегло над 188 kg.

Продължителност на лечението

CINQAERO е предназначен за дългосрочно лечение.

Поне веднъж годишно трябва да се взема решение за продължаване на терапията на базата на тежестта на заболяването и нивото на контрола върху обострянията.

Пропусната доза

Ако е пропусната една инфузия на реслизумаб на планираната дата, приложението трябва да се възобнови възможно най-скоро при назначената доза и схема на прилагане. Не трябва да се взема двойна доза, за да се компенсира пропуснатата доза.

Специални популации

Старческа възраст

Има ограничени данни от употребата на реслизумаб при пациенти на възраст над 75 години. На базата на подобна експозиция на реслизумаб, наблюдавана при пациенти на възраст над 65 години, в сравнение с пациенти на възраст от 18 до <65 години, не се препоръчва коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на CINQAERO при деца и юноши на възраст до 17 години не са установени за показанието на CINQAERO. Липсват данни за деца на възраст до 11 години. Наличните понастоящем данни при юноши от 12 до 17 години са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Начин на приложение Интравенозно приложение.

CINQAERO е само за интравенозна инфузия. Той не трябва да се въвежда по подкожен, перорален или интрамускулен път.

Подходящият обем CINQAERO трябва да се инжектира в инфузионен сак, съдържащ 50 ml инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%).

След това разреденият лекарствен продукт трябва да се приложи като 20-50-минутна интравенозна инфузия през стерилен, непирогенен, инфузионен филтър за еднократна употреба с ниско протеиново свързване (0,2 µm). CINQAERO не трябва да се прилага като болус инжекция или като неразреден концентрат.

Инфузията трябва да се прекрати веднага, ако пациентът получи реакция на свръхчувствителност към реслизумаб или към някое от помощните вещества (вж. точка 4.4).

За указания относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Реслизумаб не трябва да се използва за лечение на тежки обостряния на астма.

По време на лечението може да се появят свързани с астмата симптоми или обостряния на астмата. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да се посъветват с лекар, ако астмата им остава неконтролирана или се влошава след започване на лечението.

Реакции на свръхчувствителност и реакции, свързани с приложението Съобщава се за остри системни реакции, включително анафилактични реакции, във връзка с

приложение на реслизумаб (вж. точка 4.8). Тези нежелани реакции са наблюдавани по време на или в рамките на 20 минути след завършване на инфузията. Пациентите трябва да бъдат проследявани по време на или достатъчно дълго време след приложение на реслизумаб. При поява на анафилактична реакция, приложението на реслизумаб трябва веднага да се прекрати и да се проведе подходящо медицинско лечение; реслизумаб трябва да се спре окончателно (вж. точка 4.3).

Паразитни (хелминтни) инфекции Еозинофилите може да участват в имунологичния отговор към някои хелминтни инфекции.

Пациенти със съществуващи отпреди хелминтни инфекции трябва да бъдат лекувани преди започване на лечение с реслизумаб. Ако пациентите са инфектирани, докато получават лечение с реслизумаб и не отговорят на антихелминтното лечение, трябва да се помисли за временно прекратяване на терапията.

Съдържание на натрий

Този лекарствен продукт съдържа натрий по-малко от 1 mmol (23 mg) на доза, т.е. практически не съдържа натрий.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани официални клинични проучвания с реслизумаб за лекарствени взаимодействия. In vitro данни показват, че е малко вероятно IL-5 и реслизумаб да повлияят активността на CYP1A2, 3A4 и 2B6. На базата на свойствата на реслизумаб, не се очакват междулекарствени взаимодействия. Резултатите от популациония фармакокинетичен анализ потвърждават, че едновременната употреба както на левкотриенови антагонисти, така и на системни кортикостероиди не повлиява фармакокинетиката на реслизумаб (вж. точка 5.2).

Резслизумаб не е проучван при пациенти, приемащи едновременно имуносупресивни лекарствени продукти, различни от перорални кортикостероиди (ПОК); затова профилът на безопасност и ефикасност на реслизумаб не е известен при тези пациенти.

Реслизумаб не е проучван при пациенти, получаващи живи ваксини. Липсват данни за вторичното предаване на инфекция от лица, получаващи живи ваксини, на пациенти, получаващи реслизумаб, или за повлияването от нови имунизации при пациенти, получаващи реслизумаб.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност Липсват или има ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от

употребата на реслизумаб при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност. Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на CINQAERO по време на бременност. Реслизумаб има дълъг полуживот (вж. точка 5.2). Това трябва да се има предвид.

Кърмене Не е известно дали реслизумаб се екскретира в кърмата. Наличните

фармакодинамични/токсикологични данни при животни показват екскреция на реслизумаб в млякото. При хора, през първите няколко дни след раждането, може да преминат антитела в новородените с кърмата. В този кратък период не може да се изключи риск за кърмачето. След това, CINQAERO може да се използва в периода на кърмене, ако е подходящо.

Фертилитет Липсват данни относно фертилитета при хора. Наличните неклинични данни не предполагат

ефект върху фертилитета.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

CINQAERO не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечение са повишена

креатинфосфокиназа в кръвта, което е наблюдавано при приблизително 2% от пациентите. Анафилактични реакции (вж. точка 4.4) са настъпили при по-малко от 1% от пациентите.

Делът на пациентите, които са преустановили участието си поради някаква нежелана реакция по време на контролираните клинични проучвания е 5% и за двете групи - на лечение с реслизумаб 3 mg/kg и на лечение с плацебо.

Списък на нежеланите реакции в табличен вид Общо 2 195 пациенти са получили поне една доза реслизумаб. От тях, 1 006 пациенти с астма са

били с експозиция за най-малко 6 месеца, 759 с експозиция за най-малко 1 година и 237 с експозиция за повече от 2 години (до 3 години). Съобщава се за следните нежелани реакции при приложение на реслизумаб по време на плацебо-контролирани проучвания за астма, с продължителност на лечението до 52 седмици, при доза 3 mg/kg, прилагана интравенозно (1 028 пациенти). Нежеланите реакции са изброени по-долу в Таблица 2 по системо-органен клас и честота (честотите са определени като: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10),

нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000), с

неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Таблица 2: Нежелани реакции

Системо-органен клас

Честота

Нежелани реакции

Нарушения на имунната

Нечести

Анафилактична реакция*

система

 

 

Нарушения на мускулно-

Нечести

Миалгия*

скелетната система и

 

 

съединителната тъкан

 

 

Изследвания

Чести

Повишена

 

 

креатинфосфокиназа в

 

 

кръвта*

*Вижте подточка “Описание на избрани нежелани реакции” по-долу

Описание на избрани нежелани реакции

Анафилактична реакция

По време на плацебо контролирани и открити проучвания за астма се съобщава за анафилактична реакция като сериозна нежелана реакция, която се счита за свързана с реслизумаб при 3-ма пациенти (0,19%). Тези реакции са наблюдавани по време на или в рамките на 20 минути след завършване на инфузията на реслизумаб и са съобщени още при втората доза реслизумаб. Те са отзвучали напълно при стандартното лечение без остатъчен ефект. Проявите са включвали прояви от страна на кожата и лигавиците, диспнея, хрипове, стомашно-чревни симптоми и втрисане. Тези случаи са довели до преустановяване на лечението. Поради препокриване на признаците и симптомите, не е било възможно да се направи разлика между анафилактична реакция, друга реакция на свръхчувствителност и реакция, свързана с инфузията при всичките случаи (вж. точка 4.4).

Миалгия

При плацебо-контролираните проучвания за астма се съобщава за миалгия при 0,97% от пациентите (10 от 1 028) в групата на лечение с реслизумаб 3 mg/kg, в сравнение с 0,55% от пациентите (4 от 730) в плацебо-групата.

Повишена креатинфосфокиназа в кръвта

Повишенията на креатинфосфокиназата в кръвта са били преходни и безсимптомни и не са довели до преустановяване на лечението.

Злокачествени заболявания В плацебо-контролирани клинични проучвания, при 6 от 1 028 пациенти (0,6%), получаващи

3 mg реслизумаб, е имало поне едно съобщение за злокачествено заболяване, в сравнение с 2 от 730 пациенти (0,3%) в групата на лечение с плацебо. Злокачествените заболявания, наблюдавани при пациентите на лечение с реслизумаб, са били с различен характер и без да принадлежат към определен тъканен тип.

Педиатрична популация Опитът при педиатрични пациенти е ограничен (вж. точка 5.1). Данните не показват разлика в

профила на безопасност на реслизумаб при педиатрични пациенти, в сравнение с този при възрастни пациенти.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Най-високата единична доза, приложена интравенозно, за която се съобщава, е 12,1 mg/kg и не е имала клинични последствия за пациента. В случай на предозиране се препоръчва пациентът да се проследява за признаци и симптоми на някакви нежелани реакции и да се проведе подходящо симптоматично лечение.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища, други лекарства за лечение на обструктивни заболявания на дихателните пътища за системно приложение; ATC код: R03DX08

Механизъм на действие

Реслизумаб е хуманизирано моноклонално антитяло (IgG4, κ), насочено срещу човешкия интерлевкин-5 (IL-5). Реслизумаб се свързва специфично с IL-5 и пречи на свързването на IL-5 с неговия повърхностноклетъчен рецептор. IL-5 е ключов цитокин за диференциацията, съзряването, натрупването и активирането на човешките еозинофили. Реслизумаб свързва човешкия IL-5 с афинитет в пикомоларни концентрации, като блокира неговата биологична функция; следователно преживяемостта и активността на еозинофилите се намаляват.

Фармакодинамични ефекти

Ефект върху еозинофилите в храчката

Ефектът на реслизумаб при пациенти с астма и увеличен брой еозинофили в храчката (поне 3%) е оценен в 15-седмично, фаза 2, рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано клиничнo проучване с приложение на реслизумаб 3 mg/kg. Еозинофилите в храчката са били измервани в подгрупа от 38 възрастни пациенти в края на терапията. В това проучване, процентът на еозинофилите в храчката е бил намален с 82% от средната изходна стойност 17,4% (стандартно отклонение: 15,9%) в края на терапията в групата на лечение с реслизумаб.

Ефект върху еозинофилите в кръвта

В клиничните Проучвания I и II с приложение на реслизумаб 3 mg/kg е наблюдаван намален брой еозинофили след първата доза и той се е запазил през 52-те седмици на лечение без признаци а тахифилаксия. В сборните данни, средният изходен брой еозинофили за групите на лечение с плацебо и реслизумаб е 655 µl-1 (n=476) и 654 µl-1 (n=477), а на седмица 52 - 514 µl-1 (n=405) и 61 µl-1 (n=407). Стойностите на еозинофилите са започнали да се връщат към изходните при онези пациенти, които са завършили 90-дневната оценка за проследяване

(394 µl-1, n=36). Намаляването на еозинофилите в кръвта е било свързано с нивата на реслизумаб.

Намаляването на броя на еозинофилите в кръвта с използване на реслизумаб при пациенти с положителни резултати за антитела срещу реслизумаб не се различава от това при пациенти с отрицателни резултати за антитела срещу реслизумаб.

Клинична ефикасност и безопасност

Общ преглед на клиничната ефикасност

Ефикасността на реслизумаб при еозинофилна астма (еозинофили в кръвта ≥400 µl-1) e оценена в три двойнослепи, плацебо-контролирани проучвания (Проучвания I до III) с продължителност от 16 до 52 седмици, включващи 1 268 пациенти с умерена до тежка астма, неадекватно контролирана със средно висока до висока доза инхалаторни кортикостероиди (ИКС) (най- малко 440 μg флутиказонов пропионат дневно или еквивалентна), със или без други контролери; предишна алергенна имунотерапия с постоянна доза е била допустима.

Проучвания I и II са били 52-седмични, рандомизирани, плацебо-контролирани проучвания при пациенти с поне едно обостряне на астмата, налагащо употреба на системен кортикостероид през последните дванадесет месеца. Поддържащо лечение с перорален кортикостероид (до

10 mg преднизононов еквивалент дневно) е било допустимо. Пациентите са получили или 13 дози плацебо, или реслизумаб 3 mg/kg, прилаган веднъж на всеки 4 седмици.

Проучване III е било 16-седмично, рандомизирано, плацебо-контролирано проучване. За това проучване не е имало изискване за наличие на предишно обостряне на астмата. Поддържащо лечение с перорален кортикостероид не е било допустимо. Пациентите са получили или четири дози плацебо, или реслизумаб 0,3 mg/kg или 3 mg/kg, прилаган веднъж на всеки 4 седмици.

В Таблица 3 са представени демографските и изходните характеристики на Проучвания I, II и

III.

Таблица 3: Демографски и изходни характеристики на проучванията за астма I-III

Демографски или

Проучване I

Проучване II

Проучване III

изходни

(n=489)

(n=464)

(n=315)

характеристики

 

 

 

Демографски

 

 

 

характеристики

 

 

 

Възраст, средна в

46,65

46,97

43,89

години

 

 

 

Продължителност

19,28

18,41

20,35

на астмата, средна в

 

 

 

години

 

 

 

Белодробни

 

 

 

функционални

 

 

 

тестове

 

 

 

ФЕО1а преди

64,31

69,21

70,14

прилагане на

 

 

 

бронходилататор,

 

 

 

среден предсказан

 

 

 

(%)

 

 

 

Брой еозинофили

 

 

 

Изходен среден

брой еозинофили в

 

 

 

кръвта (µl-1)

 

 

 

Анамнеза за

 

 

 

обостряния

 

 

 

Среден брой

1,99

1,94

2,03

обостряния в

 

 

 

предходната година

 

 

 

Съотношение на

 

 

 

пациентите в стъпки

 

 

 

4 и 5 по GINAc

 

 

 

GINA 4 (%)

GINA 5 (%)

<1

Пациенти с

 

 

 

рефрактерна астмаг

 

 

 

%

NAб

ь ФЕО1=форсиран експираторен обем за 1 секунда b NA=няма налични

в Класификацията на GINA е базирана на дефиницията на Глобалната инициатива за астма

(Global Initiative for Asthma, GINA):

Пациентите от стъпка 4 по GINA са получавали средно висока до висока доза интравенозен кортикостероид плюс друг контролер.

Пациентите от стъпка 5 по GINA са получавали допълнително, като добавка, поддържаща доза перорален кортикостероид.

гПроцентът на пациентите с рефрактерна астма (базиран на дефиницията за рефрактерна астма

от работната среща на Американското торакално общество [American Thoracic Society, ATS]/Европейското респираторно общество [European Respiratory Society, ERS] 2000) от Проучвания I и II е анализиран с post hoc анализ.

Проучвания I и II

Критерият за първична ефикасност и за двете проучвания, I и II, е била честотата на обострянията на астмата за всеки пациент по време на 52-седмичния период на лечение. И при двете проучвания обострянето на астмата е било определяно като влошаване на астмата, което

еналожило следващата медицинска интервенция:

1)употреба на системни кортикостероиди или увеличаване на употребата на интравенозни кортикостероиди за 3 или повече дни, и/или

2)спешно лечение, свързано с астма, включително поне едно от следните: непланирана визита при техния медицински специалист за лечение с небулизатор или друго спешно лечение за превенция на влошаването на симптомите на астма; посещение в спешен кабинет за лечение,

свързано с астма; или хоспитализация, свързана с астма.

Обща популация

При проучвания I и II, пациентите, получаващи реслизумаб 3 mg/kg са имали значително намаляване на обострянията на астмата (съответно 50% и 59%), в сравнение с плацебо (вж. Таблица 4). Общото намаление е 54%.

Таблица 4: Честота на обострянията на астмата по време на 52-седмичния период на

лечение – Проучвания I и II, интегрирани данни (Проучвания I и II) за общата популация и подгрупа 4 и 5 по GINA

 

Рамена на лечение

Честота на

намаление (%)

 

(n)

обострянията на

 

 

 

астматаа

 

Данни по

 

 

 

проучвания

 

 

 

Проучване I

Реслизумаб 3 mg/kg

 

 

 

(n=245)

0,90

50%

 

Плацебо

 

(p<0,0001)

 

(n=244)

1,80

 

Проучване II

Реслизумаб 3 mg/kg

 

 

 

(n=232)

0,86

59%

 

Плацебо

 

(p<0,0001)

 

(n=232)

2,12

 

Интегрирани

 

 

 

проучвания I и II

 

 

 

Обща популация

Реслизумаб 3 mg/kg

0,84

 

 

(n=477)

 

54%

 

Плацебо

1,81

(p<0,0001)

 

(n=476)

 

 

Подгрупа 4 и 5 по

Реслизумаб 3 mg/kg

0,85

 

GINA

(n=383)

 

 

 

95% ДИб

(0,64, 1,12)

56%

 

Плацебо

1,95

 

 

 

(n=380)

 

 

 

95% ДИ

(1,50, 2,53)

 

а Честота, преизчислена за стратифициращите фактори (употреба на перорални

кортикостероиди на изходно ниво и географски регион). б ДИ = Доверителен интервал

В подгрупата на пациентите, нуждаещи се от курсове на лечение с перорални кортикостероиди за овладяване на обострянията на тяхната астма, е показано, че реслизумаб намалява честотата на обострянията на астмата с 56% (p<0,0001) и 60% (p<0,0001), съответно в Проучване I и Проучване II. При приложение на реслизумаб 3 mg/kg е наблюдавано намаляване на обострянията на астмата, водещи до хоспитализация или посещение на спешен кабинет, което не е статистически значимо (34% [p=0,2572] и 31% [p=0,4020], съответно в Проучване I и Проучване II).

Делът на пациентите, които не са имали обостряне на астмата по време на 52-седмичния период на лечение, е бил по-висок в групата на лечение с реслизумаб 3 mg/kg (62% и 75%) в сравнение с групата на лечение с плацебо (46% и 55%), съответно в Проучвания I и II.

Пациенти с тежка еозинофилна астма

При Проучвания I и II с тежка еозинофилна астма са определени всички пациенти, попадащи в стъпки 4 и 5 по GINA (умерена до висока доза интравенозен кортикостероид [≥ 440 µg флутиказонов пропионат] плюс друг контролер, със или без поддържащо лечение с перорален кортикостероид), с брой на еозинофилите в кръвта ≥400 µl-1 при започване на лечението. Една група от 763 пациенти в рамките на Проучвания I и II е отговорила на този критерий; първичният резултат за ефикасност е представен в Таблица 4. При интегрирани Проучвания I и II пациентите, получаващи реслизумаб 3 mg/kg са имали значително намаляване на обострянията на астмата (56% за подгрупа 4 и 5 по GINA), в сравнение с плацебо.

Ефектът на реслизумаб 3 mg/kg, прилаган веднъж на всеки 4 седмици върху вторичните крайни точки, включително ФЕО1, резултата по Въпросника за качеството на живот при астма (Asthma

Quality of Life Questionnaire, AQLQ), резултата по Въпросника за контрол на астмата (Asthma Control Questionnaire, ACQ), и резултата по Помощния индекс на симптомите на астма (Asthma Symptom Utility Index, ASUI) допълнително потвърждава ефикасността на реслизумаб 3 mg/kg в сравнение с плацебо. Подобрения са наблюдавани още на 4-тата седмица след първата доза реслизумаб (в AQLQ на 16-та седмица) и са се запазили до седмица 52.

Резултатите за ФЕО1, ACQ иAQLQ са показани в Таблица 5 по-долу за общата популация и подгрупа 4 и 5 по GINA.

Таблица 5: Разлика в резултатите от лечението и средна промяна от изходно ниво за

избрани вторични променливи на ефикасността – интегрирани данни (Проучвания I и II) за общата популация и подгрупа 4 и 5 по GINA

 

Обща популация

Подгрупа 4 и 5 по GINA

Променлива

В продължение

В продължение

В продължение

В продължение

на

на 16 седмици

на 52 седмици

на 16 седмици

на 52 седмици

ефикасностт

 

 

 

 

аа

 

 

 

 

ФЕО1 (ml)

 

 

 

 

Средна разл.

(95% ДИ)

(73, 160)

(66, 154)

(94, 192)

(80, 179)

(p-стойност)

(p<0,0001)

(p<0,0001)

 

 

ACQ

 

 

 

 

Средна разл.

-0,232

-0,250

-0,321

-0,330

(95% ДИ)

(-0,325, -0,139)

(-0,343, -0,156)

(-0,424, -0.218)

(-0,433, -0,226)

(p-стойност)

 

 

 

 

AQLQ

 

 

 

 

Средна разл.

0,226

0,272

(0,151, 0,438)

0,346

(95% ДИ)

(0,094, 0,359)

(0,155, 0.388)

 

(0,219, 0,473)

(p-стойност)

(p=0,0001)

(p=0,0001)

 

 

а Стойностите представляват разликата в ефекта от лечението между плацебо и реслизумаб

3 mg/kg на базата на преизчислените средни стойности за посочения времеви период за всяка група на лечение, с изключение на промяната в AQLQ до седмица 16 , което е първата времева точка, в която е направена оценка по AQLQ.

б ДИ = Доверителен интервал.

Пациенти с тежка рефрактерна еозинофилна астма

Реслизумаб предизвиква значително намаляване на обострянията на астмата в сравнение с плацебо в рефрактерната популация (59%) и нерефрактерната популация (49%). Резултатите са били подкрепени от вторичните крайни точки за ефикасност и са в съответствие с общата популация.

Проучване III

Първичната крайна точка е била промяната във ФЕО1 от изходно ниво в продължение на

16 седмици. В проучване III, пациентите, получаващи реслизумаб 3 mg/kg, са имали значително по-големи повишения на ФЕО1 от изходно ниво в сравнение с плацебо (разлика в ефекта от лечението: 160 ml, p=0,0018). Отбелязани са подобрения във ФЕО1 на 4-тата седмица след първата доза реслизумаб.

Имуногенност

В плацебо контролирани проучвания фаза 3 с продължителност 16 до 52 седмици, са забелязани анти-реслизумаб антитела с нисък титър, често преходни, при 53 от 983 пациенти с астма (5%), получаващи реслизумаб при доза 3 mg/kg. В едно открито продължение на проучването фаза 3 са забелязани анти-реслизумаб антитела с нисък титър, често преходни при 49 от 1 014 пациенти с астма (5%), които са получавали реслизумаб 3 mg/kg в продължение на до 36 месеца. Оказва се, че системната експозиция на реслизумаб не се повлиява от анти-

реслизумаб антителата. Антителата нямат влияние върху клиничната фармакодинамика, ефикасността или безопасността.

Етническа принадлежност

Популационният фармакокинетичен анализ показва, че фармакокинетиката на реслизумаб не се различава значително между етническите групи (бели, чернокожи и азиатци). Има ограничени данни при не-белите етнически популации.

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията със CINQAERO в една или повече подгрупи на педиатричната популация при астма (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

39 педиатрични пациенти с астма, от 12 до 17 години, са били рандомизирани да получават реслизумаб 0,3 mg/kg, реслизумаб 3 mg/kg или плацебо като част от две 52-седмични проучвания на обострянията (Проучвания I и II) и едно 16-седмично проучване на белодробната функция (Проучване III). В Проучвания I и II пациентите е трябвало да имат най- малко едно обостряне на астмата, наложило употреба на системен кортикостероид, в годината преди включването в проучването. Обострянията на астмата са оценени само в проучванията на обострянията (Проучвания I и II: реслизумаб 3 mg/kg [n=14] и плацебо [n=11]). Не е наблюдаван лечебен ефект върху обострянията на астмата за тази възрастова група (съотношение на честота на обострянията [реслизумаб/плацебо] - 2,09). Поради малкия размер на извадката и дисбаланса в резултатите от анализа на подгрупите на изходно ниво, не може да се направи заключение относно ефикасността при астма в педиатричната популация.

5.2Фармакодинамични свойства

Пикови серумни концентрации от приблизително 80 µg/ml се наблюдават типично в края на инфузията. Серумните концентрации на реслизумаб обикновено се понижават от пика по бифазен начин. След многократни дози, серумните концентрации на реслизумаб се увеличават приблизително 1,5- до 1,9-пъти. Не е отбелязано явно отклонение от пропорционалната на дозата фармакокинетика на реслизумаб в дозовия интервал от 0,3 mg/kg до 3,0 mg/kg. Вариабилността между отделните пациенти в пиковата и общата експозиция е приблизително

20-30%

На базата на популационен фармакокинетичен анализ е показано, че системната експозиция на реслизумаб не се повлиява от циркулиращите анти-реслизумаб антитела.

Разпределение

Реслизумаб има обем на разпределение приблизително 5 l, което предполага минимално разпределение в екстраваскуларните тъкани.

Биотрансформация Също като при други моноклонални антитела се предполага, че реслизумаб се разгражда чрез

ензимна протеолиза до малки пептиди и аминокиселини. Тъй като реслизумаб се свързва с разтворим таргет, очаква се линеен, не-таргетно-медииран клирънс.

Елиминиране

Клирънсът на реслизумаб е приблизително 7 ml/час. Реслизумаб има полуживот около 24 дни.

Специални популации

Старческа възраст

Фармакокинетиката на реслизумаб е била подобна при възрастни (на възраст 18-65 години; n=759) и пациенти в старческа възраст (на възраст над 65 години; n=30).

Педиатрична популация

Диапазонът на системната експозиция при пациенти на възраст от 12 до по-малко от 18 години (n=15) се припокрива с този при другите групи, въпреки че средната стойност е малко по-ниска отколкото при възрастни пациенти (на възраст 18-65 години; n=759) и пациенти в старческа възраст (на възраст над 65 години; n=30).

Пол

Фармакокинетиката на реслизумаб не се е различавала значително между мъже и жени.

Етническа принадлежност

Популационният фармакокинетичен анализ показва, че фармакокинетиката на реслизумаб не се различава значително между етническите групи (бели, чернокожи и азиатци).

Чернодробно увреждане

Реслизумаб не е проучван при пациенти с чернодробно увреждане. Не се очаква директен ефект на чернодробната функция върху фармакокинетиката на реслизумаб, защото антителата по принцип се отделят чрез катаболизъм. В един популационен фармакокинетичен анализ пациентите са класифицирани по изходни нива на чернодробната функция. Повечето пациенти са имали нормални резултати от чернодробните функционални тестове (n=766, приблизително 95%) или умерено увеличени стойности от чернодробните функционални тестове (или, в първия случай, общ билирубин над горната граница на нормата [ГГН], но по-нисък от или равен на 1,5 пъти ГГН, или, във втория случай, аспартат аминотрансфераза по-висока от ГГН и общ билирубин по-нисък от или равен на ГГН; n=35, приблизително 4%). Не е наблюдавана значителна разлика във фармакокинетиката на реслизумаб сред тези групи.

Бъбречно увреждане

Реслизумаб е антитяло с молекулна маса 147 килодалтона и затова не се очаква да се екскретира в урината. При популационния фармакокинетичен анализ повечето пациенти са имали нормална бъбречна функция (изчислена скорост на гломерулна филтрация [estimated glomerular filtration rate, eGFR) по-висока или равна на 90 ml/min/1,73 m2; n=294, приблизително

37%), леко бъбречно увреждане (eGFR 60-89 ml/min/1,73 m2; n=446, приблизително 56%), или умерено бъбречно увреждане (eGFR 30-59 ml/min/1,73 m2; n=63, приблизително 8%). Не е наблюдавана значима разлика във фармакокинетиката на реслизумаб сред тези групи според бъбречната функция. Реслизумаб не е проучван при пациенти с тежко бъбречно увреждане или бъбречно заболяване в последен стадий.

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност и токсичност за развитието.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Натриев ацетат трихидрат Ледена оцетна киселина Захароза Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.

6.3Срок на годност

3 години

Разреден лекарствен продукт

Химическата и физическата стабилност по време на употреба са доказани при 2°C-8°C и при 25°C в инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) на защитено от светлина място за до 16 часа.

От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва веднага. Ако не се използва веднага, периодът на използване и условията на съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и нормално не би трябвало да надхвърлят 16 часа при 2°C-8°C, освен ако разреждането не е направено при контролирани и валидирани асептични условия.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2°C-8°C). Да не се замразява.

Съхранявайте флакона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

За условията на съхранение след разтваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5Вид и съдържание на опаковката

2,5 ml концентрат във флакон от прозрачно стъкло тип I, затворен със запушалка от бутилова гума с покритие от поли(етилен-ко-тетрафлуороетилен), покрита с алуминиева обкатка и бяло, пластмасово отчупващо се капаче.

10 ml концентрат във флакон от прозрачно стъкло тип I, затворен със запушалка от бутилова гума с покритие от поли(етилен-ко-тетрафлуороетилен), покрита с алуминиева обкатка и синьо пластмасово отчупващо се капаче.

Опаковки с 1 флакон от 2,5 ml или 1 флакон от 10 ml.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

CINQAERO се предлага като концентрат за инфузионен разтвор във флакон за еднократна употреба. Инфузионният разтвор е предназначен само за интравенозно приложение след разреждане и трябва да се приготвя, като се използва асептична техника, както следва:

Приготвяне на инфузионния разтвор

1.Извадете CINQAERO от хладилника. Не разклащайте флакона.

2.Преди употреба лекарственият продукт трябва да се прегледа визуално. Концентратът е бистър до леко мътен, опалесцентен, безцветен до бледо жълт. В концентрата може да има протеинови частици, които се виждат като полупрозрачни до бели аморфни частици, някои от които може да изглеждат нишковидни. Това не е необичайно за протеиновите разтвори. Концентратът не трябва да се използва, ако е оцветен (освен бледо жълт) или ако в него има чужди частици.

3.Трябва да се използва подходяща спринцовка, за да се изтегли необходимото количество концентрат от флакона(ите) (вж. точка 4.2).

4.Бавно инжектирайте съдържанието на спринцовката(ите) в инфузионния сак, съдържащ 50 ml инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%). Внимателно обърнете сака, за да размесите разтвора. Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, освен инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%).

5.Концентратът не съдържа никакви консерванти. Всяко останало количество от концентрата във флакона трябва да се изхвърли.

6.Препоръчва се инфузионният разтвор да се прилага веднага след приготвяне. Разтвори на CINQAERO, разредени в инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), могат да бъдат съхранявани в хладилник при 2°C-8°C (или не над 25°C, ако разреждането е направено при контролирани и валидирани асептични условия), на защитено от светлина място за до 16 часа.

7.CINQAERO е съвместим с инфузионни сакове от поливинилхлорид (PVC) или полиолефин (PO).

Указания за приложение

1.CINQAERO трябва да се прилага от медицински специалист, подготвен да овладее реакции на свръхчувствителност, включително анафилаксия (вж. точка 4.4). Пациентът трябва да бъде наблюдаван през цялото време, докато продължава инфузията и за достатъчен период след това. Пациентите трябва да бъдат инструктирани как да разпознават симптомите на сериозни алергични реакции.

2.Ако инфузионният разтвор е съхраняван в хладилник, оставете го да достигне стайна температура (15°C-25°C).

3.Инфузионният разтвор трябва да се влива интравенозно в продължение на 20-50 минути. Времето на инфузията може да варира в зависимост от общия обем, който трябва да се влее.

4.Инфузионният разтвор не трябва да се влива едновременно в една и съща интравенозна линия с други лекарствени продукти. Не са провеждани проучвания за физична и биохимична съвместимост за оценка на едновременното приложение на реслизумаб с други лекарствени продукти.

5.За инфузията трябва да се използва инфузионна система с вграден, стерилен, непирогенен филтър с ниско протеинно свързване (големина на порите 0,2 µm). CINQAERO е съвместим с полиетерсулфон (PES), поливинилиден флуорид (PVDF), найлон, целулозен ацетат (CA) вграден инфузионен филтър с ниско протеинно свързване.

6.След завършване на инфузията, промийте инфузионната система със стерилен инфузионен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), за да е сигурно, че е приложено цялото количество CINQAERO инфузионен разтвор.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva Pharmaceuticals Limited

Ridings Point, Whistler Drive Castleford, West Yorkshire, WF10 5HX

Великобритания

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/16/1125/001-002

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 август 2016 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта