Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Erbitux (cetuximab) – кратка характеристика на продукта - L01XC06

Updated on site: 06-Oct-2017

Наименование на лекарствотоErbitux
ATC кодL01XC06
Веществоcetuximab
ПроизводителMerck KGaA

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Erbitux 5 mg/ml инфузионен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки ml инфузионен разтвор съдържа 5 mg цетуксимаб (cetuximab).

Всеки флакон от 20 ml съдържа 100 mg цетуксимаб. Всеки флакон от 100 ml съдържа 500 mg цетуксимаб.

Цетуксимаб e химерно моноклонално IgG1 антитяло, получено в клетъчна линия на бозайник (Sp2/0) чрез рекомбинантна ДНК технология.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инфузионен разтвор

Безцветен разтвор

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Erbitux е показан за лечение на пациенти с метастатичен колоректален карцином, експресиращ рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR), с див тип RAS ген

в комбинация с химиотерапия, базирана на иринотекан,

при терапия от първа линия в комбинация с FOLFOX,

като монотерапия при пациенти след неуспешно лечение, базирано на оксалиплатин и

иринотекан, и които имат непоносимост към иринотекан.

За подробности вижте точка 5.1.

Erbitux е показан за лечение на пациенти с плоскоклетъчен карцином на главата и шията

в комбинация с лъчева терапия за локално авансирало заболяване,

в комбинация с химиотерапия, базирана на платина, по повод на рецидивиращо и/или метастатично заболяване.

4.2Дозировка и начин на приложение

Erbitux трябва да се прилага под наблюдението на лекар с нужната квалификация в прилагането на антинеопластични лекарствени продукти. Изисква се пряко наблюдение по време на инфузията и поне един час след приключването й. Необходимо е да се осигури апаратура за възстановяване на жизнените функции.

Дозировка

Преди първата инфузия пациентът трябва да получи премедикация с антихистаминов препарат и кортикостероид най-малко 1 час преди приложението на цетуксимаб. Тази премедикация се препоръчва преди всяка следваща инфузия.

При всички показания Erbitux се прилага веднъж седмично. Първата доза е 400 mg цетуксимаб на кв. м. телесна повърхност. Всички следващи седмични дози са по 250 mg цетуксимаб на кв. м. всяка.

Колоректален карцином

При пациенти с метастатичен колоректален карцином цетуксимаб се използва в комбинация с химиотерапия или като монотерапия (вж. точка 5.1). Изисква се доказване на див тип RAS (KRAS и NRAS) статус преди започване на лечение с Erbitux. Мутационният статус трябва да бъде определен в специализирана лаборатория чрез валидирани методи за откриване на KRAS и NRAS (екзони 2, 3 и 4) мутации (вж. точка 4.4 и 5.1).

За дозата или препоръчваното адаптиране на дозите на едновременно прилаганите химиотерапевтични средства, да се има предвид информацията за продукта на тези лекарствени продукти. Те не трябва да се прилагат по-рано от 1 час след приключване на инфузията на цетуксимаб.

Препоръчва се лечението с цетуксимаб да продължи докато не настъпи прогресия на основното заболяване.

Плоскоклетъчен карцином на главата и шията

При пациенти с локално авансирал плоскоклетъчен карцином на главата и шията, цетуксимаб се използва в комбинация с лъчева терапия. Препоръчва се терапията с цетуксимаб да започне една седмица преди лъчевата терапия и да продължи до нейния край.

При пациенти с рецидив и/или метастази на плоскоклетъчен карцином на главата и шията цетуксимаб се използва в комбинация с химиотерапия, базирана на платина, последвана от прилагане на цетуксимаб като поддържаща терапия до прогресия на заболяването (вж.

точка 5.1). Химиотерапията не трябва да се прилага по-рано от 1 час след приключване на инфузията на цетуксимаб.

Специални популации

Досега са изследвани само пациенти с адекватна бъбречна и чернодробна функция (вж. точка

4.4).

Цетуксимаб не е проучван при пациенти с предшестващи хематологични нарушения. (вж. точка 4.4).

Не се налага адаптиране на дозата при хора в старческа възраст, но опитът е ограничен при пациенти на 75-годишна възраст и повече.

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на цетуксимаб в педиатричната популация за разрешените показания.

Начин на приложение

Erbitux 5 mg/ml се прилага интравенозно с инфузионна помпа, по капков метод или с инжекционна помпа (за начина на употреба вж. точка 6.6).

Началната доза трябва да се приложи бавно, като скоростта на инфузия не трябва да надвишава 5 mg/min (вж. точка 4.4). Препоръчаният период за инфузия е 120 минути. За следващите седмични дози, препоръчителният инфузионен период е 60 минути. Скоростта на инфузията не трябва да превишава 10 mg/min.

4.3Противопоказания

Erbitux е противопоказен при пациенти с известни тежки (3 или 4 степен) реакции на свръхчувствителност към цетуксимаб.

Комбинацията на Erbitux със съдържаща оксалиплатин химиотерапия е противопоказана при пациенти с метастатичен колоректален карцином (mCRC) с мутантен RAS или при такива, за които mCRC RAS статусът не е известен (вж. също точка 4.4).

Преди започване на комбинирано лечение, трябва да се вземат предвид противопоказанията за едновременно прилаганите химиотерапевтични средства или лъчевата терапия.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Реакции, свързани с инфузията, включително анафилактични реакции

Често могат да се развият тежки реакции, свързани с инфузията, включително анафилактични реакции, в някои случаи с фатален изход. Появата на тежка реакция, свързана с инфузията, изисква незабавно и трайно преустановяване на терапията с цетуксимаб и може да наложи спешно лечение. Някои от тези реакции може да са анафилактични или анафилактоидни по характер или да представляват синдром на освобождаване на цитокини (СОЦ). Симптомите могат да се проявят по време на първата инфузия или до няколко часа по-късно или при следващи инфузии. Препоръчително е да се предупреждават пациентите за възможността от такава късна проява и да се инструктират да се свържат с лекаря си, ако се появят симптоми или признаци на реакции, свързани с инфузията. Симптомите може да включват бронхиален спазъм, уртикария, повишаване или спадане на кръвното налягане, загуба на съзнание или шок. В редки случаи са наблюдавани ангина пекторис, инфаркт на миокарда или сърдечен арест.

Анафилактичните реакции могат да се проявят още в рамките на няколко минути след първата инфузия, например при налични IgE антитела, които реагират кръстосано с цетуксимаб. Тези реакции често се свързват с бронхоспазъм и уртикария. Възможно е те да се проявят въпреки използването на премедикация.

Рискът от анафилактични реакции е много по-голям при пациенти с анамнеза за алергия към червено месо или ухапване от кърлеж, или с положителни резултати от тестовете за IgE антитела срещу цетуксимаб (α-1-3-галактоза). При тези пациенти цетуксимаб трябва да се прилага само след внимателна оценка на съотношението полза/риск, включително алтернативни лечения, и само под постоянното наблюдение на добре обучен персонал с готово за използване реанимационно оборудване.

Първата доза трябва да се приложи бавно и скоростта не трябва да надвишава 5 mg/min при непрекъснато наблюдение на всички жизнени показатели за период от най-малко два часа. Ако по време на първата инфузия се появи свързана с инфузията реакция в рамките на първите 15 минути, инфузията трябва да бъде прекратена. Преди да се направи следващата инфузия, трябва да се направи внимателна оценка на съотношението полза/риск, включително да се прецени дали е възможно пациентът да има налични IgE антитела.

Ако се развие свързана с инфузията реакция на по-късен етап от инфузията, или при последваща инфузия, по-нататъшното поведение ще зависи от нейната тежест:

a) Степен 1: продължете с бавна инфузия под непрекъснато наблюдение

б) Степен 2: продължете с бавна инфузия и незабавно приложете симптоматично лечение

в) Степени 3 и 4: незабавно прекратете инфузията и пристъпете към провеждане на интензивно лечение на симптомите, като по-нататъшната употреба на цетуксимаб трябва да се счита за противопоказана.

Синдромът на освобождаване на цитокини (СОЦ) обикновено се развива в рамките на един час след инфузията и по-рядко е свързан с бронхоспазъм и уртикария. СОЦ обикновено е най- тежък при първата инфузия.

Леките или умерени реакции, свързани с инфузията, са много чести и се изразяват в симптоми като висока температура, втрисане, замаяност или диспнея, които се развиват предимно непосредствено след първата инфузия на цетуксимаб. Ако при пациента се наблюдава лека или умерена реакция, свързана с инфузията, инфузионната скорост може да бъде намалена. Препоръчва се поддържането на тази по-ниска инфузионна скорост при всички последващи инфузии.

Необходимо е стриктно проследяване на пациентите особено по време на първото приложение. Специално внимание трябва да се обръща на пациенти с влошено общо състояние и предшестващо сърдечно-белодробно заболяване.

Респираторни нарушения

Съобщени са случаи на интерстициална белодробна болест, като повечето болни са от японската популация. Ако е диагностицирана интерстициална белодробна болест, цетуксимаб трябва да бъде преустановен и пациентът да се лекува подходящо.

Кожни реакции

Основните нежелани лекарствени реакции към цетуксимаб са кожните реакции, като те могат да станат тежки, особено в комбинация с химиотерапия. Рискът за вторични инфекции (основно бактериални) е повишен и има съобщения за стафилококов синдром на изгорената кожа, некротизиращ фасциит и сепсис, в някои случаи с фатален изход (вж. точка 4.8).

Кожните реакции са много чести и е може да се наложи прекъсване или прекратяване на лечението. Съгласно клинично практическите ръководства, трябва да се обмисли профилактично приложение на перорални тетрациклини (6-8 седмици) и локално приложение на 1% хидрокортизон крем с овлажнител. За лечението на кожни реакции са използвани локални кортикостероиди или перорални тетрациклини със среден до много силен ефект.

Ако пациентът развие непоносимост или тежка кожна реакция (≥ 3 степен; Общи терминологични критерии за нежелани събития, CTCAE), терапията с цетуксимаб трябва да се прекрати. Лечението може да се поднови само ако реакцията премине във 2 степен.

Ако тежката кожна реакция се е появила за първи път, лечението може да се възобнови без промяна в дозата.

При втора и трета поява на тежки кожни реакции, лечението с цетуксимаб трябва отново да се преустанови. То може да се възобнови само при по-ниска доза (200 mg/m² след втората поява и 150 mg/m² след третата поява), ако реакцията е преминала във 2 степен.

Ако тежките кожни реакции се проявят за четвърти път или не преминат във 2 степен по време на прекъсване на лечението, се налага окончателно прекратяване на лечението с цетуксимаб.

Нарушения на електролитния баланс

Често се наблюдава прогресивно намаляване на серумните нива на магнезия и то може да доведе до тежка хипомагнезиемия. Хипомагнезиемията е обратима при прекъсване на лечението с цетуксимаб. Освен това може да се развие хипокалиемия като следствие от диария.

Също така може да се развие хипокалциемия; честотата на тежката хипокалциемия може да е повишена, особено при комбинация с химиотерапия, базирана на платина.

Препоръчва се определяне на серумните нива на електролитите преди и периодично по време на лечението с цетуксимаб. Препоръчва се подходящо заместване на електролитите.

Неутропения и свързани с нея инфекциозни усложнения

При пациентите, които получават цетуксимаб в комбинация с химиотерапия, базирана на платина, съществува повишен риск за развитие на тежка неутропения, която може да доведе до последващи инфекциозни усложнения като фебрилна неутропения, пневмония или сепсис. Препоръчва се внимателно проследване на такива пациенти и особено на онези, които имат кожни лезии, мукозит или диария, които биха могли да улеснят появата на инфекции (вж. точка 4.8).

Сърдечно-съдови нарушения

При лечение на недребноклетъчен белодробен карцином, плоскоклетъчен карцином на главата и шията и колоректален карцином е наблюдавана повишена честота на тежките и понякога фатални сърдечно-съдови инциденти и свързаните с лечението случаи на смърт. При някои клинични проучвания е наблюдавана връзка с възраст ≥ 65 години или общото състояние. При предписване на цетуксимаб трябва да се отчита сърдечно-съдовият статус и общото състояние на пациентите и едновременното приложение на кардиотоксични вещества като флуоропиримидини.

Нарушения на очите

Пациенти с признаци и симптоми на кератит, като остро или влошаващо се: възпаление на очите, лакримация, светочувствителност, замъглено зрение, болка в очите и/или зачервяване на очите трябва да бъдат насочени незабавно към специалист офталмолог.

Ако се потвърди диагноза „улцерозен кератит”, лечението с цетуксимаб трябва да се прекъсне или преустанови. Ако е диагностициран кератит, трябва внимателно да се преценят ползите и рисковете от продължаване на лечението.

Цетуксимаб трябва да се използва внимателно при пациенти с анамнеза за кератит, улцерозен кератит или тежка сухота на очите. Употребата на контактни лещи също представлява рисков фактор за кератит и улцерация.

Пациенти с колоректален карцином с тумори с мутация на RAS

Цетуксимаб не трябва да се използва за лечение на пациенти с колоректален карцином с тумори с мутации на RAS или с неизвестен RAS статус. Резултатите от клиничните проучвания показват, че балансът полза/риск е отрицателен при тумори с мутации на RAS. Особено при пациентите, при които цетуксимаб е прибавен към FOLFOX4, са наблюдавани отрицателни ефекти по отношение на преживяемостта без прогресия (ПБП) и общата преживяемост (ОП) (вж. точка 5.1).

Подобни наблюдения са съобщени и при приложение на цетуксимаб като допълнение към XELOX в комбинация с бевацизумаб (CAIRO2). При това проучване, обаче, също не са демонстрирани положителни ефекти по отношение на ПБП и ОП при пациенти с див тип KRAS тумори.

Специални популации

Досега са изследвани само пациенти с адекватна бъбречна и чернодробна функция (серумен креатинин ≤ 1,5 пъти, трансаминази ≤ 5 пъти и билирубин ≤ 1,5 пъти над горната граница на нормата).

Цетуксимаб не е изпитван при пациенти, при които е налице един или повече от следните лабораторни параметри:

хемоглобин < 9 g/dl

брой левкоцити < 3 000/mm³

абсолютен брой на неутрофили < 1 500/mm³

брой тромбоцити < 100 000/mm³

Съществува ограничен опит при използване на цетуксимаб в комбинация с лъчева терапия при колоректален карцином.

Педиатрична популация

Ефикасността на цетуксимаб при педиатрични пациенти на възраст под 18 години не е установена. Според доклада от фаза I клинично проучване, не са установени нови сигнали по отношение на безопасността при педиатрични пациенти.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Вкомбинация с химиотерапия, базирана на платина, честотата на тежката левкопения или тежката неутропения може да е повишена и това може да доведе до повече инфекциозни усложнения като фебрилна неутропения, пневмония и сепсис, в сравнение с химиотерапия, базирана единствено на платина (вж. точка 4.4).

Вкомбинация с флуоропиримидини честотата на сърдечна исхемия, включително инфаркт на миокарда и застойна сърдечна недостатъчност, както и честотата на синдрома ръка-крак (палмарно-плантарна еритродизестезия) са повишени в сравнение със самостоятелното прилагане на флуоропиримидини.

Вкомбинация с капецитабин и оксалиплатин (XELOX) честотата на тежката диария може да се увеличи.

Официално проучване на взаимодействието е показало, че фармакокинетичните характеристики на цетуксимаб остават непроменени след съпътстващо приложение на единична доза иринотекан (350 mg/m² телесна повърхност). Също така, фармакокинетиката на иринотекан не се променя, когато се прилага едновременно с цетуксимаб.

Други официални проучвания за взаимодействия с цетуксимаб при хора не са извършвани.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

EGFR e свързан с феталното развитие. Ограничените наблюдения върху животни са показателни за трансплацентарно преминаване на цетуксимаб, като е установено, че и други IgG1 антитела преминават плацентната бариера. Данните от проучвания върху животни не доказват тератогенност. Наблюдавана е, обаче, повишена честота на абортите в зависимост от дозата (вж. точка 5.3). Няма достатъчно данни при бременни или кърмачки.

Категорично се препоръчва Erbitux да се прилага по време на бременност или при жени, които не използват адекватни контрацептивни мерки само ако потенциалната полза за майката оправдава потенциалния риск за фетуса.

Кърмене

Препоръчва се жените да не кърмят по време на лечение с Erbitux, както и в течение на

2 месеца след последната доза, тъй като не е известно дали цетуксимаб преминава в кърмата.

Фертилитет

Няма данни за ефекта на цетуксимаб върху фертилитета при хора. Не са установени ефекти върху мъжкия и женския фертилитет в рамките на официални проучвания при животни (вж. точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Препоръчва се, ако пациентите наблюдават свързани с лечението симптоми, влияещи на способността им да се концентрират и реагират, да не шофират или да не работят с машини докато този ефект отзвучи.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Основните нежелани лекарствени реакции на цетуксимаб са кожни реакции, които се проявяват при над 80% от пациентите, хипомагнезиемия, която се проявява при над 10% от пациентите, и реакции, свързани с инфузията, които се проявяват с леки до умерени симптоми при над 10% от пациентите и с тежки симптоми при над 1% от пациентите.

Следните определения се отнасят за термините за честота, използвани по-долу:

Много чести (≥ 1/10)

Чести (≥ 1/100 до < 1/10)

Нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100)

Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000)

Много редки (< 1/10 000)

С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

Звездичката (*) означава, че за съответната нежелана реакция е дадена допълнителна информация след таблицата.

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести:Хипомагнезиемия (вж. точка 4.4).

Чести:Дехидратация, по-специално като резултат от диария или мукозит; хипокалциемия (вж. точка 4.4); анорексия, която може да доведе до загуба на тегло.

Нарушения на нервната система

Чести:

Главоболие.

С неизвестна честота:

Асептичен менингит.

Нарушения на очите

 

Чести:

Конюнктивит.

Нечести:

Блефарит, кератит.

Съдови нарушения

 

Нечести:

Дълбока венозна тромбоза.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Белодробна емболия, интерстициална белодробна болест.

Стомашно-чревни нарушения

Чести:Диария, гадене, повръщане.

Хепатобилиарни нарушения

Много чести:Увеличение на нивата на чернодробните ензими (ASAT, ALAT, АP).

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много чести:

Кожни реакции*.

Много редки:

Синдром на Stevens-Johnson/токсична епидермална некролиза.

С неизвестна честота:

Суперинфекция на кожни лезии*.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Много чести:Леки или умерени реакции, свързани с инфузията (вж. точка 4.4); мукозит – тежък в някои случаи. Мукозитът може да доведе до епистаксис.

Чести:Тежки реакции, свързани с инфузията в някои случаи с фатален изход (вж. точка 4.4); умора.

Допълнителна информация

Като цяло не са наблюдавани клинично значими разлики между двата пола.

Кожни реакции

Кожни реакции може да се развият при над 80% от пациентите, изразени основно като обрив, подобен на акне, и/или по-рядко като пруритус, суха кожа, белене на кожата, хипертрихозис, или нокътни нарушения (напр. паронихия). Около 15% от кожните реакции са тежки, вкл.

единични случаи на кожна некроза. Голяма част от кожните реакции се развиват през първите три седмици от лечението. Те обикновено отминават без последствия с течение на времето след спиране на лечението, ако се спазва препоръчителното адаптиране на дозовия режим (вж. точка 4.4).

Кожни лезии, причинени от цетуксимаб, може да предразположат пациентите към суперинфекции (напр. със S. aureus), което може да доведе до последващи усложнения, напр. целулит, еризипел или, с възможен фатален изход, стафилококов cиндром на изгорената кожа, некротизиращ фасциит или сепсис.

Комбинирано лечение

Когато цетуксимаб се прилага в комбинация с химиотерапевтични средства, направете справка и със съответната информация за продукта на всеки от тях.

В комбинация с химиотерапия, базирана на платина, честотата на тежката левкопения или тежката неутропения може да е повишена и това може да доведе до повече инфекциозни

усложнения като фебрилна неутропения, пневмония и сепсис, в сравнение с химиотерапия, базирана на платина, самостоятелно (вж. точка 4.4).

Вкомбинация с флуоропиримидини честотата на сърдечна исхемия, включително инфаркт на миокарда и застойна сърдечна недостатъчност, както и честотата на синдрома ръка-крак (палмарно-плантарна еритродизестезия) са повишени в сравнение със самостоятелното прилагане на флуоропиримидини.

Вкомбинация с локална лъчева терапия в областта на главата и шията са наблюдавани допълнителни нежелани реакции, типични за лъчевата терапия (като мукозит, радиационен дерматит, дисфагия или левкопения, основно проявена като лимфоцитопения). При рандомизирано контролирано клинично проучване при 424 пациенти, съобщената честота на тежък остър радиационен дерматит и мукозит, както и късните, свързани с лъчевата терапия събития, е малко по-висока при пациенти, получаващи лъчева терапия в комбинация с цетуксимаб, отколкото при тези, получаващи само лъчева терапия.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Досега има ограничен опит от прилагане на еднократни дози, по-големи от 400 mg/m² телесна повърхност, или прилагане на дози, по-големи от 250 mg/m² телесна повърхност на седмица. При клинични проучвания с дози до 700 mg/m², прилагани веднъж на всеки 2 седмици, профилът на безопасност е бил същият като описания в точка 4.8.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антинеопластични агенти, моноклонални антитела, ATC код:

L01XC06

Механизъм на действие

Цетуксимаб е химерно моноклонално IgG1 антитяло, насочено специфично срещу рецептора на епидермалния растежен фактор (EGFR).

Сигналните пътища на EGFR са свързани с контрола на клетъчното оцеляване, протичането на клетъчния цикъл, ангиогенезата, клетъчната миграция и клетъчната инвазия/метастаза.

Цетуксимаб се свързва с EGFR с афинитет, който е от 5 до 10 пъти по-голям от този на ендогенните лиганди. Цетуксимаб блокира свързването на ендогенни EGFR лиганди, като по този начин инхибира функцията на рецептора. Впоследствие цетуксимаб индуцира поглъщане на EGFR, което може да доведе до намаляване на рецепторната активност на EGFR. Цетуксимаб насочва и цитотоксичните имунни ефекторни клетки към EGFR-експресиращите туморни клетки (антитяло-зависима, клетъчно-медиирана цитотоксичност, ADCC).

Цетуксимаб не се свързва с други рецептори, принадлежащи към групата на HER.

Протеинът, продукт на протоонкогена RAS (сарком при плъхове), е централен низходящ сигнален трансдуктор на EGFR. При тумори активирането на RAS от EGFR допринася за EGFR-медиирана засилена пролиферация, преживяемост и произвеждане на проангиогенни фактори.

RAS е една от най-често активираните фамилии онкогени при рак при хора. Мутациите на гените RAS в определени горещи точки (hot-spots) на екзони 2, 3 и 4 водят до постоянно активиране на RAS протеините, независимо от EGFR сигнала.

Фармакодинамични ефекти

Както при in vitro, така и при in vivo изследванията, цетуксимаб инхибира пролиферацията и предизвиква апоптоза на човешки туморни клетки, експресиращи EGFR. In vitro цетуксимаб потиска образуването на ангиогенни фактори от туморните клетки и блокира ендотелиалната клетъчна миграция. In vivo цетуксимаб инхибира експресирането на ангиогенните фактори от туморните клетки и предизвиква намаляване на туморната неоваскуларизация и метастаза.

Имуногенност

Образуването на човешки антихимерни антитела (НАСА) е характерен ефект за целия клас моноклонални химерни антитела. Настоящите данни за развитието на НАСА са оскъдни. Като цяло, измерими НАСА титри са забелязани в 3,4% от изследваните пациенти, като случаите варират от 0% до 9,6% в целевото индикационно проучване. Засега няма окончателни данни за неутрализиращия ефект на НАСА върху цетуксимаб. Появата на НАСА не е свързана с поява на реакции на свръхчувствителност или който и да е нежелан ефект на цетуксимаб.

Колоректален карцином

За имунохистохимично определяне експресирането на EGFR в туморния материал е използвано диагностично проучване (EGFR pharmDx). Счита се, че туморът експресира EGFR, ако може да се идентифицира една оцветена клетка. Около 75% от клинично изследваните пациенти с метастатичен колоректален карцином са показали EGFR-експресиращ тумор и затова се счита, че лечението с цетуксимаб е подходящо за тях. Ефикасността и безопасността на цетуксимаб не са документирани при пациенти с тумори, където EGFR не е бил открит.

Данните от проучвания показват, че при пациентите с метастатичен колоректален карцином и активиращи RAS мутации ползата от лечението с цетуксимаб или с комбинация от цетуксимаб и химиотерапия е малко вероятна, а при прибавянето му към FOLFOX4 е наблюдаван значителен отрицателен ефект върху времето на преживяемост без прогресия (ПБП).

Цетуксимаб като монотерапия или в комбинация с химиотерапия е бил проучен при 5 рандомизирани контролирани клинични проучвания и няколко поддържащи проучвания. 5-те

рандомизирани проучвания обхващат общо 3 734 пациенти с метастатичен колоректален карцином, с откриваема експресия на EGFR и с ECOG статус ≤ 2. Повечето от включените пациенти са имали ECOG статус ≤ 1. При всички проучвания цетуксимаб е бил прилаган, както е описано в точка 4.2.

При 4 от рандомизираните контролирани проучвания се установява, че KRAS екзон 2 статусът е прогностичен фактор за лечението с цетуксимаб (EMR 62 202-013, EMR 62 202-047, CA225006, и CA225025). При 2 072 пациенти статусът на KRAS мутациите е бил известен. Допълнителни post hoc анализи са извършени за проучвания EMR 62 202-013 и EMR 62 202-047, където са определени и мутации в гените RAS (NRAS и KRAS), различни от тази в KRAS

екзон 2. Само при проучването EMR 62 202-007 post hoc анализът не е бил възможен.

Освен това, цетуксимаб е изследван в комбинация с химиотерапия в инициирано от изследователя рандомизирано, контролирано, проучване фаза-ІII (COIN, Продължителна химиотерапия с цетуксимаб или интермитентна химиотерапия (COntinuous chemotherapy plus

cetuximab or INtermittent chemotherapy)). В това проучване експресията на EGFR не е била критерий за включване. Туморни проби от приблизително 81% от пациентите са анализирани ретроспективно за експресия на KRAS.

FIRE-3, спонсорирано от изследователя клинично проучване фаза-ІII, сравнява лечението с FOLFIRI в комбинация или с цетуксимаб, или с бевацизумаб при терапия от първа линия на пациенти с mCRC с див тип KRAS екзон 2. Направена е оценка на допълнителни post hoc анализи на мутации в гените RAS, различни от такива в KRAS екзон 2.

Цетуксимаб в комбинация с химиотерапия

EMR 62 202-013: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином без предварително лечение на метастатично заболяване сравнява комбинацията на цетуксимаб и иринотекан плюс 5-флуороурацил/фолинова киселина (FOLFIRI) под формата на инфузия (599 пациенти) със същата химиотерапия без цетуксимаб (599 пациенти). Делът на пациентите с див тип KRAS тумори е бил 63% от популацията, при която е била възможна оценка на KRAS статуса. За оценката на RAS статуса, мутациите, различни от такива в екзон 2 на KRAS гена, са определени от всички годни за оценка туморни проби в рамките на популацията с див тип KRAS екзон 2 (65%). Популацията с мутантен RAS се състои от пациенти с известни мутации на KRAS екзон 2, както и с допълнително идентифицирани мутации на RAS.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това проучване, са обобщени в долната таблица:

 

Популация с див тип RAS

Популация с RAS мутация

Променлива/ статистика

Цетуксимаб +

FOLFIRI

Цетуксимаб +

FOLFIRI

 

FOLFIRI

 

FOLFIRI

 

 

(N=178)

(N=189)

(N=246)

(N=214)

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана

28,4

20,2

16,4

17,7

(95% ДИ)

(24,7; 31,6)

(17,0; 24,5)

(14,9; 18,4)

(15,4; 19,6)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,69 (0,54; 0,88)

1,05 (0,86; 1,28)

p-стойност

0,0024

 

0,6355

 

ПБП

 

 

 

 

месеци, медиана

11,4

8,4

7,4

7,5

(95% ДИ)

(10,0; 14,6)

(7,4; 9,4)

(6,4; 8,0)

(7,2; 8,5)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,56 (0,41; 0,76)

1,10 (0,85; 1,42)

p-стойност

0,0002

 

0,4696

 

СОП

 

 

 

 

%

66,3

38,6

31,7

36,0

(95% ДИ)

(58,8; 73,2)

(31,7; 46,0)

(25,9; 37,9)

(29,6; 42,8)

Съотношение на шансовете

3,1145 (2,0279; 4,7835)

0,8478 (0,5767; 1,2462)

(95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

<0,0001

0,3970

 

ДИ = доверителен интервал, FOLFIRI = иринотекан плюс, прилаган под формата на инфузия 5-FU/FA,

СОП = степен на обективно повлияване (пациенти, които се повлияват напълно или частично), ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия

EMR 62 202-047: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином без предварително лечение на метастатично заболяване сравнява комбинацията на цетуксимаб и оксалиплатин плюс 5-флуороурацил/фолинова киселина (FOLFOX4) под формата на продължителна инфузия (169 пациенти) със същата химиотерапия без цетуксимаб (168 пациенти). Делът на пациентите с див тип KRAS тумори е бил 57% от популацията, при която е била възможна оценка на KRAS статуса. За оценяване на RAS статуса, мутациите, различни от такива в екзон 2 на KRAS гена, са определени от всички годни за оценка туморни проби в рамките на популацията с див

тип KRAS екзон 2. Популацията с мутантен RAS екзон 2 се състои от пациенти с известни мутации на KRAS, както и с допълнително идентифицирани мутации на RAS.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това изпитване, са обобщени в долната таблица:

 

Популация с див тип RAS

Популация с RAS мутация

Променлива/ статистика

Цетуксимаб +

FOLFOX4

Цетуксимаб +

FOLFOX4

 

FOLFOX4

 

FOLFOX4

 

 

(N=38)

(N=49)

(N=92)

(N=75)

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана

19,8

17,8

13,5

17,8

(95% ДИ)

(16,6; 25,4)

(13,8; 23,9)

(12,1; 17,7)

(15,9; 23,6)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,94 (0,56; 1,56)

1,29 (0,91; 1,84)

p-стойност

0,8002

 

0,1573

 

ПБП

 

 

 

 

месеци, медиана

12,0

5,8

5,6

7,8

(95% ДИ)

(5,8; НО)

(4,7, 7,9)

(4,4; 7,5)

(6,7; 9,3)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,53 (0,27; 1,04)

1,54 (1,04; 2,29)

p-стойност

0,0615

 

0,0309

 

СОП

 

 

 

 

%

57,9

28,6

37,0

50,7

(95% ДИ)

(40,8; 73,7)

(16,6; 43,3)

(27,1; 47,7)

(38.9; 62,4)

Съотношение на шансовете

3,3302 (1,375; 8,172)

0,580 (0,311; 1,080)

(95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

0,0084

 

0,0865

 

ДИ = доверителен интервал, FOLFOX4 = оксалиплатин плюс продължителна инфузия на 5-FU/FA,

СОП = степен на обективно повлияване (пациенти, които се повлияват напълно или частично), ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия, НО = негодни за оценка

По-специално, наблюдаван е отрицателен ефект на допълнителното лечение с цетуксимаб при популацията с RAS мутация.

COIN: Това е отворено, рандомизирано проучване с 3 рамена при 2445 пациенти с иноперабилен метастатичен или локорегионален колоректален карцином, които преди това не са били лекувани за метастатично заболяване, при което са сравнени оксалиплатин плюс флуоропиримидини (инфузионно приложени 5-флуороурацил/фолинова киселина [OxMdG] или капецитабин [XELOX]) в комбинация с цетуксимаб със същата химиотерапевтична схема, приложен самостоятелно. Третото експериментално рамо е използвало интермитентна схема с OxMdG или XELOX без цетуксимаб. Не са представени данни за схемата с XELOX и третото експериментално рамо.

Туморни проби от приблизително 81% от пациентите са анализирани ретроспективно за експресия на KRAS, от които 55% са били див тип KRAS. От тях, 362 пациенти са получили цетуксимаб и оксалиплатин плюс флуоропиримидини (117 пациенти OxMdG и 245 пациенти XELOX) и 367 пациенти са получили само оксалиплатин плюс флуоропиримидини (127 пациенти OxMdG и 240 пациенти XELOX). От популацията с KRAS мутация, 297 пациенти са получили цетуксимаб и оксалиплатин плюс флуоропиримидини (101 пациенти OxMdG и 196 пациенти XELOX) и 268 пациенти са получили само оксалиплатин плюс флуоропиримидини (78 пациенти OxMdG и

190 пациенти XELOX).

Данните за ефикасността на OxMdG схемата, получени в резултат на това проучване са обобщени в таблицата по-долу:

 

Популация с див тип KRAS

Популация с KRAS мутация

Променлива/ статистика

Цетуксимаб +

OxMdG

Цетуксимаб +

OxMdG

 

OxMdG

 

OxMdG

 

 

(N=117)

(N=127)

(N=101)

(N=78)

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана

16,3

18,2

13,1

14,6

(95% ДИ)

(10,3; 32,2)

(9,8; 27,5)

(8,0; 23,9)

(9,5; 22,0)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,93 (0,72; 1,19)

0,99 (0,75; 1,30)

p-стойност

 

0,617

0,931

 

ПБП

 

 

 

 

месеци, медиана

9,0

9,2

6,8

8,5

(95% ДИ)

(5,8; 15,5)

(5,8; 12,7)

(5,0; 10,7)

(3,4; 10,8)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,77 (0,59; 1,01)

1,05 (0,77; 1,41)

p-стойност

 

0,056

0,78

 

Степен на най-добро общо

 

 

 

 

повлияване

 

 

 

 

%

(95% ДИ)

(58; 76)

(50; 68)

(37; 57)

(40; 63)

Съотношение на шансовете

1,44 (0,85; 2,43)

0,83 (0,46; 1,49)

(95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

 

0,171

0,529

 

ДИ = доверителен интервал, OxMdG = оксалиплатин плюс 5-FU/FA, прилаган под формата на непрекъсната инфузия, ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия

В свързаните по време крайни точки не биха могли да бъдат показани тенденции, показващи клинична полза за пациенти, получили цетуксимаб в комбинация с XELOX схема.

Имало е значително понижаване на дозата и отлагане на приложението на капецитабин или оксалиплатин, главно поради по-висока честота на диария, в рамото включващо цетуксимаб. Освен това, значително по-малко пациенти, лекувани с цетуксимаб са получили втора линия терапия.

FIRE-3 (Терапия от първа линия с комбинация на цетуксимаб с FOLFIRI): Проучването FIRE-3 е многоцентрово, рандомизирано проучване фаза ІII, изследващо с директно сравнение 5-FU, фолинова киселина и иринотекан (FOLFIRI) в комбинация или с цетуксимаб, или с бевацизумаб при пациенти с метастатичен колоректален карцином (mCRC) с див тип KRAS екзон 2. RAS статуса e бил оценен в туморни проби от

407 пациенти с див тип KRAS екзон 2, което е 69% от общата популация пациенти (592 пациенти) с див тип KRAS екзон 2. От тях 342 пациенти са имали тумори с див тип RAS, докато RAS мутации са били установени при 65 пациенти. Популацията с RAS

мутация включва тези 65 пациенти, заедно със 113 пациенти с тумори с мутация на KRAS екзон 2, лекувани преди включването в проучването да бъде ограничено до пациенти с mCRC с див тип KRAS екзон 2.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това проучване, са обобщени в долната таблица:

 

Популация с див тип RAS

Популация с RAS мутация

Променлива/

Цетуксимаб

Бевацизумаф

Цетуксимаб

Бевацизумаф

статистика

плюс FOLFIRI

плюс FOLFIRI

плюс FOLFIRI

плюс FOLFIRI

 

(N=171)

(N=171)

(N=92)

(N=86)

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана

33,1

25,6

20,3

20,6

(95% ДИ)

(24,5; 39,4)

(22,7; 28,6)

(16,4; 23,4)

(17,0; 26,7)

Коефициент на риск

0,70 (0,53; 0,92)

1,09 (0,78; 1,52)

(95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

0,011

 

0,60

 

ПБП

 

 

 

 

месеци, медиана

10,4

10,2

7,5

10,1

(95% ДИ)

(9,5; 12,2)

(9,3; 11,5)

(6,1; 9,0)

(8,9; 12,2)

Коефициент на риск

0,93 (0,74; 1,17)

1,31 (0,96; 1,78)

(95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

0,54

 

0,085

 

СОП

 

 

 

 

%

65,5

59,6

38,0

51,2

(95% ДИ)

(57,9; 72,6)

(51,9; 67,1)

(28,1; 48,8)

(40,1; 62,1)

Съотношение на

1,28 (0,83; 1,99)

0,59 (0,32; 1,06)

шансовете (95% ДИ)

 

 

 

 

p-стойност

0,32

 

0,097

 

ДИ = доверителен интервал, FOLFIRI = иринотекан плюс прилаган под формата на инфузия 5-FU/FA,

СОП = степен на обективно повлияване (пациенти, които се повлияват напълно или частично), ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия

В популацията с див тип KRAS в проучването CALGB/SWOG 80405 (n=1 137) не е доказана по-висока ефикасност на цетуксимаб плюс химиотерапия в сравнение с бевацизумаб плюс химиотерапия въз основа на междинния анализ. За правилно оценяване на тези данни са необходими анализи на популацията с див тип RAS.

CA225006: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином, първоначално лекувани с комбинация от оксалиплатин плюс флуоропиримидин за метастатично заболяване, сравнява комбинацията на цетуксимаб и иринотекан (648 пациенти) с монотерапия с иринотекан (650 пациенти). След прогресия на заболяването е започнато лечение с EGFR-таргетни средства при 50% от пациентите в рамото само на иринотекан.

В общата популация, независимо от KRAS статуса, съобщените резултати за цетуксимаб плюс иринотекан (648 пациенти) с/у лечение само с иринотекан (650 пациенти) са били: медиана на общото време на преживяемост (ОП) 10,71 с/у 9,99 месеца (КР 0,98), медиана на времето на преживяемост без прогресия (ПБП) 4,0 с/у 2,6 месеца (КР 0,69) и степен на обективно повлияване (СОП) 16,4% с/у 4,2%.

Проби туморна тъкан по отношение на KRAS статуса са били налични само от 23% от пациентите (300 от 1298). От изследваната за KRAS популация 64% от пациентите (192) са имали див тип KRAS тумори и 108 пациенти - KRAS мутации. Въз основа на тези данни и докато не бъде извършен независим преглед на данните от образните изследвания се счита, че резултатите по отношение на мутационния статус не подлежат на интерпретация.

EMR 62 202-007: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином след неуспех на базирано на иринотекан лечение на метастатично заболяване като последно лечение преди включване в проучването

сравнява комбинацията на цетуксимаб и иринотекан (218 пациенти) с монотерапия с цетуксимаб (111 пациенти).

Комбинацията на цетуксимаб и иринотекан в сравнение с монотерапия с цетуксимаб намалява общия риск за прогресия на заболяването с 46% и значимо повишава степента на обективното повлияване. При рандомизираното проучване удължаването на времето на общата преживяемостта не е достигнало статистическа значимост. Обаче при последващото лечение на почти 50% от пациентите от рамото на цетуксимаб като монотерапия е била приложена комбинация от цетуксимаб и иринотекан след прогресия на заболяването, като това може да е повлияло времето на общата преживяемост.

Цетуксимаб като монотерапия

CA225025: Това рандомизирано проучване при пациенти с метастатичен колоректален карцином, които са получавали предварително базирано на оксалиплатин, иринотекан и флуоропиримидин лечение на метастатично заболяване, сравнява добавянето на цетуксимаб като монотерапия към най-добри поддържащи грижи (НДПГ) (287 пациенти) с най-добри поддържащи грижи (285 пациенти). Делът на пациентите с див тип KRAS тумори е бил 58% от популацията, при която е била възможна оценка на KRAS статуса.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това проучване, са обобщени в долната таблица:

 

Популация с див тип KRAS

Популация с KRAS мутация

Променлива/ статистика

Цетуксимаб +

НДПГ

Цетуксимаб +

НДПГ

 

НДПГ

 

НДПГ

 

 

(N=117)

(N=113)

(N=81)

(N=83)

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана

9,5

4,8

4,5

4,6

(95% ДИ)

(7,7; 10,3)

(4,2; 5,5)

(3,8; 5,6)

(3,6; 5,5)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,552 (0,408; 0,748)

0,990 (0,705; 1,389)

p-стойност

<0,0001

 

0,9522

 

ПБП

 

 

 

 

месеци, медиана

3,7

1,9

1,8

1,8

(95% ДИ)

(3,1; 5,1)

(1,8; 2,0)

(1,7; 1,8)

(1,7; 1,8)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,401 (0,299; 0,536)

1,002 (0,732; 1,371)

p-стойност

<0,0001

 

0,9895

 

СОП

 

 

 

 

%

12,8

1,2

(95% ДИ)

(7,4; 20,3)

(-)

(0,0; 6,7)

(-)

p-стойност

<0,001

 

0,314

 

НДПГ = най-добри поддържащи грижи, ДИ = доверителен интервал, СОП = степен на обективно повлияване (пациенти, които се повлияват напълно или частично), ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия

Плоскоклетъчен карцином на главата и шията

Имунохистохимично определяне на експресирането на EGFR не беше извършено, тъй като повече от 90% от пациентите с плоскоклетъчен карцином на главата и шията имат тумори, които експресират EGFR.

Цетуксимаб в комбинация с лъчева терапия за локално авансирало заболяване

EMR 62 202-006: Това рандомизирано проучване сравнява комбинацията на цетуксимаб и лъчева терапия (211 пациенти) и лъчева терапия самостоятелно (213 пациенти) при пациенти с локално авансирал плоскоклетъчен карцином на главата и шията. Лечението с цетуксимаб е започнато една седмица преди лъчевата терапия и прилагано в дозите, описани в точка 4.2, до края на периода на лъчевата терапия.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това проучване, са обобщени в долната таблица:

Променлива/статистика

Лъчева терапия

Лъчева терапия

 

 

+ цетуксимаб

самостоятелно

 

 

 

 

 

(N=211)

 

(N=213)

Локорегионален контрол

 

 

 

 

месеци, медиана (95% ДИ)

24,4

(15,7; 45,1)

14,9

(11,8; 19,9)

Коефициент на риск (95% ДИ)

 

0,68 (0,52; 0,89)

 

p-стойност

 

 

0,005

 

ОП

 

 

 

 

месеци, медиана (95% ДИ)

49,0

(32,8; 69,5+)

29,3

(20,6; 41,4)

Коефициент на риск (95% ДИ)

 

0,73 (0,56; 0,95)

 

p-стойност

 

 

0,018

 

медиана на проследяването в месеци

 

60,0

 

60,1

ОП след 1 година, % (95% ДИ)

 

77,6 (71,4; 82,7)

73,8 (67,3; 79,2)

ОП след 2 години, % (95% ДИ)

 

62,2 (55,2; 68,4)

55,2 (48,2; 61,7)

ОП след 3 години, % (95% ДИ)

 

54,7 (47,7; 61,2)

45,2 (38,3; 51,9)

ОП след 4 години, % (95% ДИ)

 

45,6 (38,5; 52,4)

36,4 (29,7; 43,1)

ДИ = доверителен интервал, ОП = време на обща преживяемост, “+” показва, че горната граница не е била достигната при прекратяване на терапията.

Пациенти с добра прогноза, зависеща от стадия на тумора, статуса по Карновски (KPS) и възрастта, имат по-голяма полза, когато цетуксимаб се прибави към лъчевата терапия. Никаква клинична полза не е открита при пациенти с KPS ≤ 80 на възраст 65 или повече години.

Употребата на цетуксимаб в комбинация с лъчева и химиотерапия засега не е проучена в необходимата степен. Затова съотношението полза/риск при тази комбинация все още не е установено.

Цетуксимаб в комбинация с базирана на платина химиотерапия при рецидив и/или метастази на заболяването

EMR 62 202-002: Това рандомизирано проучване при пациенти с рецидив и/или метастази на плоскоклетъчен карцином на главата и шията, без предварителна химиотерапия за това заболяване, сравнява комбинацията на цетуксимаб и цисплатин или карбоплатин плюс 5-флуороурацил под формата на инфузия (222 пациенти) срещу самостоятелно прилагана същата химиотерапия (220 пациенти). Лечението в рамото на цетуксимаб обхваща максимум 6 цикъла химиотерапия, базирана на платина в комбинация с цетуксимаб, последвани от цетуксимаб като поддържаща терапия до прогресия на заболяването.

Данните за ефикасност, получени в резултат на това проучване, са обобщени в долната таблица:

Променлива/статистика

Цетуксимаб + CTX

CTX

 

(N=222)

(N=220)

ОП

 

 

месеци, медиана (95% ДИ)

10,1 (8,6; 11,2)

7,4 (6,4; 8,3)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,797 (0,644; 0,986)

p-стойност

 

0,0362

ПБП

 

 

месеци, медиана (95% ДИ)

5,6 (5,0; 6,0)

3,3 (2,9; 4,3)

Коефициент на риск (95% ДИ)

0,538 (0,431; 0,672)

p-стойност

 

<0,0001

СОП

 

 

% (95% ДИ)

35,6 (29,3; 42,3)

19,5 (14,5; 25,4)

p-стойност

 

0,0001

ДИ = доверителен интервал, CTX = базирана на платина химиотерапия, СОП = степен на обективно повлияване, ОП = време на обща преживяемост, ПБП = време на преживяемост без прогресия.

Пациенти с добра прогноза, зависеща от стадия на тумора, статуса по Карновски (KPS) и възрастта, имат по-голяма полза, когато цетуксимаб се прибавя към базираната на платина химиотерапия. За разлика от времето на преживяемост без прогресия, не е доказана полза по отношение на времето на обща преживяемост при пациенти с KPS ≤ 80 на възраст 65 или повече години.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с цетуксимаб във всички подгрупи на педиатричната популация за показанията аденокарцином на дебелото черво и ректума и орофарингеален, ларингеален или назален епителен карцином (с изключение на назофарингеален карцином или лимфоепителиома, вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2Фармакокинетични свойства

Фармакокинетиката на цетуксимаб е изследвана когато цетуксимаб е прилаган като монотерапия или в комбинация със съпътстваща химиотерапия или лъчева терапия в клинични проучвания. Интравенозни инфузии на цетуксимаб показаха дозово-зависима фармакокинетика при седмични дози от 5 до 500 mg/m² телесна повърхност.

Когато първоначалната доза на цетуксимаб е 400 mg/m² телесна повърхност, средният обем на разпределение е приблизително еквивалентен на съдовото пространство (2,9 l/m² с обхват от 1,5 до 6,2 l/m²). Средното Сmax (± стандартно отклонение) е 185±55 микрограма на милилитър. Средният клирънс е 0,022 l/h на кв. м. телесна повърхност. Цетуксимаб има дълъг полуживот на елиминиране със стойности от 70 до 100 часа при целева доза.

Серумните концентрации на цетуксимаб достигат стабилни нива след 3-седмична монотерапия с цетуксимаб. Средните максимални концентрации на цетуксимаб са 155,8 микрограма на ml през 3-та седмица и 151,6 микрограма на ml през 8-та седмица, докато съответните средни минимални концентрации са 41,3 и 55,4 микрограма на ml. При проучване, в което цетуксимаб се прилага в комбинация с иринотекан, средните минимални нива на цетуксимаб са

50,0 микрограма на ml през 12-та седмица и 49,4 микрограма на ml през 36-та седмица.

Описани са няколко биохимични пътища, които могат да допринесат за метаболизма на антителата. Всички те включват биодеградацията на антитялото до по-малки молекули, т.е. на малки пептиди или аминокиселини.

Фармакокинетика при специални популации

Интегриран анализ на всички клинични проучвания е показал, че фармакокинетичните характеристики на цетуксимаб не се влияят от раса, възраст, пол, бъбречен или чернодробен статус.

Досега са изследвани само пациенти с адекватна бъбречна и чернодробна функция (серумен креатинин ≤ 1,5 пъти, трансаминази ≤ 5 пъти и билирубин ≤ 1,5 пъти над горната граница на нормата).

Педиатрична популация

При едно фаза I проучване при педиатрични пациенти (1-18 години) с рефрактерни солидни тумори, цетуксимаб е бил приложен в комбинация с иринотекан. Фармакокинетичните резултати са били сравними с тези при възрастни.

5.3Предклинични данни за безопасност

Дозозависими кожни промени, които започват от дозови нива, еквивалентни на тези, използвани при хора, са били основните находки, наблюдавани при проучванията за токсичност при маймуни Cynomolgus (проучване за хронична токсичност при многократно прилагане и проучване за ембрио-фетално развитие).

Проучване за ембрио-фетална токсичност при маймуни Cynomolgus не е показало признаци за тератогенност. В зависимост от дозата, обаче, е било наблюдавано увеличаване честотата на абортите.

Предклиничните данни за генотоксичност и локална поносимост, включително след случайно приложение по други начини, а не чрез инфузия, не са показали особена опасност за хората.

Не са провеждани официални проучвания върху животни за установяване на карциногенния потенциал на цетуксимаб или за определяне на ефектите му върху фертилитета при мъжки и женски животни.

Проучвания за токсичност при едновременно прилагане на цетуксимаб и химиотерапевтични средства не са провеждани.

Засега не съществуват предклинични данни за ефекта на цетуксимаб върху заздравяването на рани. Все пак, при предклиничните модели на заздравяващи рани, инхибиторите на EGFR- селективната тирозин-киназа показват забавяне на заздравяването на рани.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Натриев хлорид Глицин Полисорбат 80

Монохидрат на лимонената киселина Натриев хидроксид Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.

6.3Срок на годност

4 години.

Химична и физична стабилност при употреба на Erbitux 5 mg/ml се наблюдава за 48 часа при 25°С, ако разтворът е приготвен, както е описано в точка 6.6.

Erbitux не съдържа никакви антимикробни консерванти или бактериостатични агенти. От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва веднага след отваряне. Ако не се използва веднага, потребителят е отговорен за времето и условията на съхранение преди употреба, като го съхранява не по-дълго от 24 часа при температура от 2ºС до 8ºС, освен ако опаковката не е отворена при контролирани и валидирани асептични условия.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2ºС - 8ºС).

За условията на съхранение след отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5Вид и съдържание на опаковката

20 ml или 100 ml разтвор в един флакон (стъкло І тип) със запушалка (халобутилова гума) и обкатка (алуминий/полипропилен).

Вид опаковка - по 1 флакон.

Не всички видовe флакони могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Erbitux може да се приложи по капков метод, чрез инфузионна или инжекционна помпа. За инфузията трябва да се използва отделна линия, която задължително се промива със стерилен инжекционен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) в края на инфузията.

Erbitux 5 mg/ml е съвместим с:

полиетиленови (PЕ), етилвинилацетатни (ЕVА) или поливинилхлоридни (PVC) сакове,

полиетиленови (PE), полиуретанови (PUR), етилвинилацетатни (EVA), полиолефинови термопластични (TP) или поливинилхлоридни (PVC) инфузионни комплекти,

полипропиленови (PP) спринцовки за инжекционна помпа.

Когато се приготвя инфузията трябва да се осигурят асептични условия за работа.

Erbitux 5 mg/ml се приготвя както следва:

За прилагане с инфузионна помпа или чрез капково вливане (разреден със стерилен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%)): Взема се сак със стерилен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) с подходящ обем. Изчислява се необходимият обем Erbitux. От сака се изтегля съответното количество разтвор на натриев хлорид, използвайки подходяща стерилна спринцовка със съответна игла. Взема се подходяща стерилна спринцовка и се прикрепва съответна игла. Изтегля се необходимият обем Erbitux от флакона. Erbitux се прехвърля в подготвения инфузионен сак. Тази процедура се повтаря, докато се достигне изчисленият обем за инфузия. Инфузионната линия се свързва и се промива с разредения Erbitux преди началото на инфузията. При въвеждането се използва капков метод или инфузионна помпа. Скоростта се определя и контролира така, както е обяснено в точка 4.2.

За прилагане с инфузионна помпа или чрез капково вливане (неразреден): Изчислява се необходимият обем Erbitux. Взема се подходяща стерилна спринцовка (минимум 50 ml) и се прикрепва подходяща игла. Изтегля се необходимият обем Erbitux от флакона. Erbitux се прехвърля в стерилен вакуумиран контейнер или сак. Тази процедура се повтаря, докато се достигне изчисленият обем за инфузия. Инфузионната линия се свързва и се промива с Erbitux преди началото на инфузията. Скоростта се определя и контролира така, както е обяснено в точка 4.2.

За прилагане с инжекционна помпа: Изчислява се необходимият обем Erbitux. Към подходяща стерилна спринцовка се прикрепва съответна игла. Изтегля се необходимият обем Erbitux от флакона. Иглата се отстранява и спринцовката се поставя в инжекционната помпа. Инфузионната линия се свързва към спринцовката, скоростта се определя и контролира както е посочено в точка 4.2 и след промиване на линията с Erbitux или със стерилен разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), се провежда инфузията. Ако е необходимо процедурата се повтаря, докато се приложи изчисления обем.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Merck KGaA 64271 Darmstadt

Германия

8.НОМЕРА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/04/281/003

EU/1/04/281/005

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 29/06/2004 Дата на подновяване: 29/06/2009

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

MM/ГГГГ

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта