Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Extavia (interferon beta-1b) – кратка характеристика на продукта - L03AB08

Updated on site: 06-Oct-2017

Наименование на лекарствотоExtavia
ATC кодL03AB08
Веществоinterferon beta-1b
ПроизводителNovartis Europharm Ltd

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Extavia 250 микрограма/ml прах и разтворител за инжекционен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Extavia съдържа 300 микрограма (9,6 милиона IU) рекомбинантен интерферон бета-1b (interferon beta-1b) на флакон*.

След разтваряне всеки ml съдържа 250 микрограма (8,0 милиона IU) рекомбинантен интерферон бета-1b.

* произведен чрез генно инжинерство от щам на Escherichia coli.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах и разтворител за инжекционен разтвор

Прах - бял до почти бял на цвят Разтворител - бистър/безцветен разтвор

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Extavia е показана за лечение на:

Пациенти с единичен епизод на демиелинизация с активен възпалителен процес, който е достатъчно тежък, за да е показан за лечение с интравенозни кортикостероиди, ако алтернативните диагнози са изключени, и ако са с висок риск от развитие на клинично изявена множествена склероза (вж. точка 5.1).

Пациенти с пристъпно ремитентна множествена склероза с два или повече пристъпа в последните две години.

Пациенти с вторично прогресираща множествена склероза с активност на заболяването, доказана с пристъпи.

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с Extavia трябва да се започне под контрола на лекар с опит в лечението на заболяването.

Дозировка

Възрастни и юноши на възраст 12-17 години

Препоръчваната доза Extavia при пациенти с пристъпно-ремитентна или вторично прогресираща множествена склероза е 250 микрограма (8,0 милиона IU), които се съдържат в 1 ml от приготвения разтвор (вж. точка 6.6) инжектирана подкожно през ден.

Обикновено се препоръчва дозово титриране в началото на терапията.

Започва се с 62,5 микрограма (0,25 ml) приложени подкожно през ден и бавно се повишава до доза от 250 микрограма (1,0 ml) през ден (вж. таблица A). Периодът на титриране може да бъде коригиран, ако се появи някаква нежелана реакция. За постигане на адекватна ефикасност, трябва да се достигне до доза от 250 микрограма (1,0 ml) през ден.

Таблица A: схема за дозово титриране*

Ден на приложение

Доза

Количество

 

 

 

 

 

1, 3, 5

62.5

микрограма

0.25

ml

7, 9, 11

микрограма

0.5

ml

13, 15, 17

187.5

микрограма

0.75

ml

≥19

микрограма

1,0

ml

* Периодът на титриране може да бъде подходящо регулиран, ако се появи някаква значителна нежелана реакция.

Оптималната доза още не е напълно уточнена.

На този етап не е известно колко време трябва да продължи лечението. Има допълнителни данни при контролирани клинични условия на пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза до 5 години и пациенти с вторично прогресираща множествена склероза до 3 години. За пристъпно-ремитентна множествена склероза ефикасността на терапията е доказана за първите две години. Наличните данни за останалите три години са в съответствие с ефикасността на Extavia при непрекъсната терапия за целия период от време.

При пациенти с единичен клиничен епизод, показателен за множествена склероза, ефективността е доказана за период от три години.

Терапията не е препоръчителна при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза, които са имали по-малко от два пристъпа през предходните две години или при пациенти с вторично прогресираща множествена склероза, при които заболяването не е било активно през предходните две години.

Ако пациентът не се повлиява, например при постоянна прогресия по Extended Disability Status Scale (разширена скала за инвалидизиране) EDSS за 6 месеца или се налага лечение с най-малко 3 курса адренокортикотропен хормон (ACTH) или кортикостероиди за период от една година, въпреки терапията с Extavia, лечението с Extavia трябва да се спре.

Педиатрична популация

Не са провеждани официални клинични изпитвания или фармакокинетични изпитвания при деца или юноши. Ограничените публикувани данни обаче предполагат, че профилът на безопасност при юноши на възраст между 12 и 17 години, получаващи Extavia 8,0 милиона IU подкожно през ден, е сходен с този при възрастни. Липсват данни за приложението на Extavia при деца под 12-годишна възраст и по тази причина Extavia не трябва да се използва при тази популация.

Начин на приложение Приготвеният разтвор трябва да се инжектира подкожно през ден.

За указания относно разтварянето на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

4.3Противопоказания

свръхчувствителност към естествен или рекомбинантен интерферон бета, човешки албумин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;

започване на терапията при бременност (вж. точка 4.6);

пациенти с тежка депресия и/или сиуцидни наклонности (вж. точки 4.4 и 4.8);

пациенти с декомпенсирано чернодробно заболяване (вж. точки 4.4; 4.5 и 4.8).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Нарушения на имунната система Приложението на цитокини при пациенти с предхождаща моноклонална гамапатия се свързва с

развитие на синдром на системен капилярен излив с шоково-подобни симптоми и фатален изход.

Стомашно-чревни нарушения

Наблюдавни са случаи на панкреатит при употребата на Extavia, често свързан с хипертриглицеридемия.

Нарушения на нервната система

Extavia трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза или наличие на депресивни промени в настроението и по-специално при тези с предишни суицидни наклоностти (вж. точка 4.3). Известно е, че депресиите и суицидните наклонности се появяват с по-голяма честота при популацията с множествена склероза и са свързани с употребата на интерферон. Пациентите, лекувани с Extavia, трябва да бъдат съветвани незабавно да уведомят лекаря си за поява на симптоми на депресия и/или суицидни наклонности. Необходимо е пациентите с депресия да бъдат внимателно наблюдавани по време на Extavia терапията и да се лекуват по подходящ начин. При необходимост може да се обмисли прекъсване на терапията с Extavia (вж. точки 4.3

и 4.8).

Extavia трябва да се прилага внимателно при пациенти с анамнеза за припадъци, при пациенти, получаващи антиепилептична терапия и особено при пациенти с епилепсия, която не е адекватно контролирана с антиепилептични средства (вж. точки 4.5 и 4.8).

Този лекарствен продукт съдържа човешки албумин, поради което съществува потенциален риск от трансмисивни вирусни заболявания. Не може да се изключи и рискът от заболяване на

Creutzfeld-Jacob (CJD).

Лабораторни изследвания Препоръчително е редовно изследване на функцията на щитовидната жлеза при пациенти с

анамнеза за тиреоидна дисфункция или ако те са клинично показани за това.

В допълнение към тези лабораторни изследвания, препоръчително е преди началото на терапията с Extavia и редовно по време на нея, както и периодично след това при отсъствие на клинични симптоми при пациенти с множествена склероза, да се прави пълна кръвна картина с диференциално броене на левкоцити, тромбоцити, както и биохимични изследвания, включващи функционални чернодробни тестове (вкл. аспартат аминотрансфераза, серумна глутамат-оксалацетат трансаминаза (SGOT), аланин аминотрансфераза, серумна глутамат- пируват трансаминаза (SGPT) и гама-глутамилтрансфераза).

Пациенти с анемия, тромбоцитопения или левкопения (самостоятелна или в комбинация) могат да изискват по-интензивно наблюдение на общия брой кръвни клетки с диференциално броене и количество на тромбоцитите. Пациентите, които развиват неутропения, трябва внимателно да бъдат наблюдавани за поява на фебрилитет или инфекция. Има съобщения за тромбоцитопения със значително намаляване на тромбоцитния брой.

Хепато-билиарни нарушения Асимптоматично увеличение на серумните трансаминази, в повечето случаи леко до умерено,

се наблюдава много често при пациенти, лекувани с Extavia по време на клинични изпитвания. Както при други бета интерферони, случаи на тежко чернодробно увреждане, включително и чернодробна недостатъчност, са съобщавани при пациенти, лекувани с Extavia. Най-сериозните случаи често се наблюдават при пациенти, приемащи и други лекарствени продукти или вещества, които са с известна хепатотоксичност, както и при наличие на съпътстващо заболяване (напр. метастатични злокачествени заболявания, остра инфекция и сепсис, алкохолна злоупотреба).

Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на чернодробно увреждане. При повишаване на серумните трансаминази, пациентите трябва да се наблюдават и изследват. Ако стойностите се увеличат значително или са свързани с клинични симптоми като жълтеница, лечението с Extavia трябва да се преустанови. При липса на клинични данни за чернодробно увреждане и след нормализиране на чернодробните ензими, може да се обсъди започване на лечението отново, като се проследяват чернодробните функции.

Тромботична микроангиопатия (ТМА)

Случаи на тромботична микроангиопатия, проявяваща се като тромботична тромбоцитопенична пурпура (TTP) или хемолитично-уремичен синдром (HUS), включително смъртни случаи, са съобщавани при приложение на продукти, съдържащи интерферон бета. Съобщени са събития в различни времеви точки по време на лечението, които могат да възникнат от няколко седмици до няколко години след започване на лечението с интерферон бета. Ранните клинични прояви включват тромбоцитопения, нововъзникнала хипертония, повишена температура, симптоми от страна на централната нервна система (напр. объркване и пареза) и нарушена бъбречна функция. Лабораторните находки, предполагащи TMA, включват намален брой на тромбоцитите, повишена серумна лактатдехидрогеназа (LDH) поради хемолиза и шистоцити (фрагментирани еритроцити) в натривка от периферна кръв. Поради това, ако се наблюдават клинични прояви на TMA, се препоръчва допълнително изследване на кръвните нива на тромбоцитите, серумната LDH, натривките от периферна кръв и бъбречната функция. При диагностициране на TMA се изисква своевременно лечение (евентуално с плазмафереза) и се препоръчва незабавно прекратяване на лечението с Extavia.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Необходимо е особено внимание и наблюдение при приложение на интерферон бета при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност.

Нефротичен синдром

Съобщават се случаи на нефротичен синдром с различни подлежащи нефропатии, включително фокална сегментна гломерулосклероза (ФСГС), болест на минималните изменения (БМИ), мембранопролиферативен гломерулонефрит (МПГ) и мембранозна гломерулопатия (МГ) по време на лечението с лекарствени продукти, съдържащи интерферон бета. Нежеланите събития се съобщават по всяко време на лечението и могат да възникнат няколко години след започване на лечението с интерферон бета. Препоръчва се проследяване на ранните признаци и симптоми, напр. оток, протеинурия и нарушена бъбречна функция, особено при пациентите с по-висок риск за развитие на бъбречно заболяване. Необходимо е бързо започване на лечение на нефротичния синдром и трябва да се обмисли спиране на лечението с Extavia.

Сърдечни нарушения Също така трябва да бъде внимателно използван при пациенти, страдащи от сърдечни

нарушения. Пациентите с предхождащи сърдечни заболявания, като конгестивна сърдечна недостатъчност, ИБС или аритмия, трябва да бъдат внимателно проследявани за влошаване на състоянието им, основно в началото на терапията с Extavia.

Докато Extavia не притежава никаква директна кардиотоксичност, то симптомите на грипоподобен синдром при пациенти с предхождащо сърдечно заболяване се свързват с бета интерфероните. По време на постмаркетинговия период много рядко са получавани съобщения за временно влошаване на сърдечния статус при започване на терапията с Extavia при пациенти със сърдечно заболяване.

Съобщава се за случаи на кардиомиопатия. Ако това се случи и се подозира връзка с Extavia, лечението трябва да се преустанови.

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Могат да се появят сериозни реакции на свръхчувствителност (тежки остри реакции като

бронхоспазъм, анафилаксия и уртикария). Ако реакциите са тежки, Extavia трябва да бъде преустановен и да се назначи подходящо лечение.

Съобщавано е за некроза на мястото на приложение при пациенти на Extavia (вж. точка 4.8). Тя може да бъде обширна и да включва мускулна фасция, както и мастна тъкан и да доведе до образуване на белег. Понякога може да се наложи дебридман и по-рядко кожна трансплантация, като оздравяването може да продължи до 6 месеца.

Ако при пациента има някакво нарушение на целостта на кожата, което е свързано с подуване или изтичане на течности от мястото на приложение, трябва да се потърси съвет от лекуващия лекар преди да продължи прилагането на Extavia.

Ако пациентът има множество лезии, приложението на Extavia трябва да се преустанови до излекуването им. Пациентите с единични лезии могат да продължат лечението с Extavia, ако некрозата не е твърде обширна, като при някои пациенти е наблюдавано излекуване на некрозата на мястото на инжектиране по време на приложението на Extavia.

За намаляване на риска от развитие на некроза на мястото на инжектиране, пациентите трябва да бъдат съветвани:

-Да използват асептична техника на инжектиране;

-Да променят мястото на инжектиране при всяка доза;

Случаите на реакции на мястото на приложение могат да бъдат намалени чрез използване на автоинжектор. В пилотно изпитване с пациенти с единичен клиничен епизод, показателен за множествена склероза, е бил използван автоинжектор при болшинството от пациентите. В сравнение с други пилотни изпитвания много по-рядко са наблюдавани реакции на мястото на приложение и некрози при това изпитване.

Процедурата за прилагане от самия пациент трябва периодично да бъде контролирана, особено при реакции на мястото на приложение.

Имуногенност Както при всички терапевтични протеини съществува възможност за развитие на имуногенност.

Събирани са серумни проби на всеки 3 месеца при контролирани клинични изпитвания за мониториране развитието на антитела към Extavia.

При различни контролирани клинични изпитвания между 23% и 41% от пациентите развиват серумна интерферон бета-1b неутрализираща активност, потвърдена с поне два последователно позитивни титъра. Между 43% и 55% от тези пациенти преминават в стабилен антитяло- негативен статус (основаващ се на два последователно негативни титъра) при последващия период на наблюдение на изпитването.

Развитието на неутрализираща активност се свързва с намаляване на клиничната ефективност само по отношение на пристъпната активност. Някои анализи показват, че този ефект е по- изразен при пациенти с по-висок титър на неутрализираща активност.

При изпитване с пациенти с единичен клиничен епизод, показателен за множествена склероза, неутрализираща активност, измервана при визити на всеки 6 месеца, е наблюдавана най-малко веднъж при 32% (89) от пациентите, лекувани незабавно с Extavia; 60% (53) от пациентите преминават в негативен статус, въз основа на последната налична оценка за 5-годишния период. През този период развитието на неутрализираща активност се е свързвало със значимо увеличаване на новите активни лезии и обема на Т2 лезиите на ядреномагнитния резонанс. Обаче, изглежда това не е било свързано с намаляване на клиничната ефикасност (по отношение на времето до клинично проявена множествена склероза (CDMS), времето до потвърдена прогресия на EDSS и честотата на релапсите).

Нови нежелани реакции не се свързват с развитието на неутрализираща активност.

Демонстрирано е in vitro, че Extavia кръстосано реагира с естествен интерферон бета. Това обаче не е изследвано in vivo и клиничната му значимост не е установена.

Има оскъдни и неубедителни данни за пациенти, които са развили неутрализираща активност и са завършили Extavia терапията.

Решението за продължаване или спиране на лечението трябва да се базира по-скоро на клиничната активност на заболяването, отколкото на статуса на неутрализираща активност.

Помощни вещества

Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) в ml, т.е. практически не съдържа натрий.

Индивиди с чувствителност към латекс

Подвижната капачка на иглата на Extavia предварително напълнена спринцовка съдържа производно на естествения каучук. Въпреки че до момента не е установено наличие на естествен каучук в подвижната капачка, безопасната употреба на Extavia предварително напълнена спринцовка при индивиди с чувствителност към латекс не е проучвана и поради тази причина съществуването на потенциален риск от развитие на реакции на свръхчувствителност не може напълно да се изключи.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействията.

Ефектът на алтерниращото приложение на 250 микрограма (8,0 милиона IU) Extavia върху лекарствения метаболизъм при пациенти с множествена склероза е неизвестен. Лечението на пристъпите с кортикостероиди или ACTH за периоди до 28 дни се понася добре от пациентите лекувани с Extavia.

Поради липсата на клиничен опит при пациенти с множествена склероза, употребата на Extavia заедно с имуномодулатори, различни от кортикостероиди или ACTH, не се препоръчва.

Има съобщения, че интерфероните намаляват активността на чернодробните цитохром Р450- зависими ензими при хора и животни. Extavia трябва да се комбинира внимателно с други лекарствени продукти с тесен терапевтичен индекс и зависими в голяма степен от чернодробната цитохром Р450 клирънсова система, напр. антиепилептични продукти. Необходимо е допълнително внимание при комбинирано лечение с всякакви лекарства, които повлияват хемопоезата.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал Жените в репродуктивна възраст трябва да вземат подходящи мерки за контрацепция.

Бременност

Има ограничени данни за употребата на Extavia по време на бременност. Наличните данни показват, че може да има повишен риск от спонтанен аборт. Започване на терапията по време на бременност е противопоказано (вж. точка 4.3). Ако пациентка забременее или планира бременност докато използва Extavia, тя трябва да бъде информирана за потенциалните рискове и да се обмисли прекратяване на терапията (вж. точка 5.3). При пациентки с чести пристъпи преди започване на лечението, трябва да се прецени рискът от тежък пристъп след преустановяване на Extavia поради бременност, спрямо възможното увеличение на риска от спонтанен аборт.

Кърмене

Не е известно дали интерферон бета-1b се екскретира в кърмата. Поради опасността от сериозни нежелани реакции към Extavia при кърмачета, трябва да се прецени дали да се прекрати кърменето или приложението на Extavia.

Фертилитет Не са провеждани проучвания относно повлияването на фертилитета (вж. точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Нежелани реакции от страна на централната нервна система, свързани с употребата на Extavia, могат да повлияят способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Вначалото на лечението нежеланите лекарствени реакции са чести, но като цяло те изчезват в хода на терапията. Най-честите наблюдавани нежелани реакции са грипо-подобен комплекс от симптоми (температура, втрисане, артралгия, безпокойство, потене, главоболие или миалгия), които се дължат основно на фармакологичната активност на лекарствения продукт и реакции на мястото на приложение. Реакции на мястото на инжектиране се появяват често при приложение на Extavia. Зачервяване, подуване, промяна на цвета, възпаление, болка, свръхчувствителност, некроза и неспецифични реакции се свързват с лечението с 250 микрограма (8,0 милиона IU) Extavia.

Вповечето случаи е препоръчително дозово титриране в началото на терапията, с цел да се увеличи поносимостта към Extavia (вж. точка 4.2). Грипоподобните симптоми могат да бъдат намалени чрез приложение на нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти. Случаите на реакции на мястото на приложение могат да се намалят чрез използване на автоинжектор.

Таблично представяне на нежеланите реакции

В следващите таблици е използвана най-подходящата терминология по MedDRA, за да се опишат определени реакции и техните синоними, както и свързаните състояния.

Следните нежелани лекарствени реакции се базират на доклади от клинични изпитвания

(Таблица 1, нежелани лекарствени реакции и лабораторни отклонения) и на пост-маркетингови наблюдения (Таблица 2, честотите - където са известни - са въз основа на сборен анализ на данните от клинични изпитвания (много чести 1/10,чести 1/100 до <1/10, нечести 1/1 000

до <1/100, редки 1/10 000 до <1/1 000, много редки <1/10 000)) при употреба на Extavia.

Опитът с Extavia при пациенти с множествена склероза (МС) е ограничен, следователно, е възможно все още да не са наблюдавани нежелани лекарствени реакции с много ниска честота.

Таблица 1 Нежелани лекарствени реакции и лабораторни отклонения с честота 10% и съответния процент с плацебо; значимо изявени нежелани лекарствени реакции <10% въз основа на съобщения от клинични изпитвания

Системо-органни

 

Единичен

Вторично

Вторично

Пристъпно-

класове

 

епизод

прогресираща

прогресираща

ремитентна

Нежелана лекарствена

 

показателен за

множествена

множествена

множествена

реакция и

 

множествена

склероза

склероза

склероза

Лабораторни

 

склероза

(Европейско

(Северно-

 

отклонения

 

(BENEFIT)

изпитване)

Американско

 

 

 

 

 

изпитване)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Extavia

Extavia

Extavia

Extavia

 

 

 

 

микрограма

микрограма

микрограма

микрограма

 

 

(Плацебо)

(Плацебо)

(Плацебо)

(Плацебо)

 

 

n=292 (n=176)

n=360 (n=358)

n=317 (n=308)

n=124 (n=123)

 

 

 

 

 

 

Инфекции и инфестации

 

 

 

 

Инфекция

 

6% (3%)

13% (11%)

11% (10%)

14% (10%)

Абсцес

 

0% (1%)

4% (2%)

4% (5%)

1% (6%)

Нарушения на кръвта и лимфната система

 

 

 

 

 

 

Намаляване на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

лимфоцитите <

79%

(45%)

 

53%

(28%)

88%

(68%)

82%

(67%)

(1500/mm3) х ^ °

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Намаляване на абс.брой

 

 

 

 

 

 

 

 

 

неутрофили (<1500

11% (2%)

 

18% (5%)

4% (10%)

18% (5%)

/mm3 ) х ^* º

 

Намаляване на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

левкоцитите

11% (2%)

 

13% (4%)

13% (4%)

16% (4%)

(<3000 /mm3 ) х ^* º

 

 

 

 

 

 

 

Лимфаденопатия

1%

(1%)

 

3%

(1%)

11% (5%)

14%

(11%)

Нарушения на метаболизма и храненето

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кръвна захар

 

 

 

27%

(27%)

5%

(3%)

15%

(13%)

(<55 mg/dl) х

3%

(5%)

 

Психични нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Депресия

10%

(11%)

 

24%

(31%)

44%

(41%)

25%

(24%)

Напрегнатост

3%

(5%)

 

6%

(5%)

10%

(11%)

15%

(13%)

Нарушения на нервната система

 

 

 

 

 

 

Главоболие ^

27%

(17%)

 

47%

(41%)

55%

(46%)

84%

(77%)

Виене на свят

3%

(4%)

 

14%

(14%)

28%

(26%)

35%

(28%)

Безсъние

8%

(4%)

 

12% (8%)

26%

(25%)

31%

(33%)

Мигрена

2%

(2%)

 

4%

(3%)

5%

(4%)

12% (7%)

Парестезия

16%

(17%)

 

35%

(39%)

40%

(43%)

19%

(21%)

Нарушения на очите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Конюнктивит

1%

(1%)

 

2%

(3%)

6%

(6%)

12%

(10%)

Зрителни нарушения ^

 

 

 

11%

(15%)

11%

(11%)

7%

(4%)

 

3%

(1%)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на ухото и лабиринта

 

 

 

 

 

 

Болка в ушите

0%

(1%)

 

<1% (1%)

6%

(8%)

16%

(15%)

Сърдечни нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сърцебиене *

1%

(1%)

 

2%

(3%)

5%

(2%)

8%

(2%)

Съдови нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вазодилатация

0%

(0%)

 

6%

(4%)

13% (8%)

18%

(17%)

Хипертония º

2%

(0%)

 

4%

(2%)

9%

(8%)

7%

(2%)

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

 

 

 

 

Инфекция на горни

 

 

 

3%

(2%)

 

 

 

 

дихателни пътища

18%

(19%)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Синузит

4%

(6%)

 

6%

(6%)

16%

(18%)

36%

(26%)

Кашлица

2%

(2%)

 

5% (10%)

11%

(15%)

31%

(23%)

Задух *

0%

(0%)

 

3%

(2%)

8%

(6%)

8%

(2%)

Стомашно-чревни нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

Диария

4%

(2%)

 

7% (10%)

21%

(19%)

35%

(29%)

Запек

1%

(1%)

 

12%

(12%)

22%

(24%)

24%

(18%)

Гадене

3%

(4%)

 

13%

(13%)

32%

(30%)

48%

(49%)

Повръщане ^

5%

(1%)

 

4%

(6%)

10%

(12%)

21%

(19%)

Коремна болка °

5%

(3%)

 

11% (6%)

18%

(16%)

32%

(24%)

Хепатобилиарни нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

Аланин

 

 

 

 

 

 

 

 

 

аминотрансфераза

 

 

 

14% (5%)

4%

(2%)

19% (6%)

(SGPT >5 пъти от

18% (5%)

 

 

 

 

 

 

 

 

нормата) х ^* º

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аспартат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

аминотрансфераза

 

 

 

4%

(1%)

2%

(1%)

4%

(0%)

(SGОT >5 пъти от

6%

(1%)

 

 

 

 

 

 

 

 

нормата) х ^* º

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Кожни нарушения

1%

(0%)

4%

(4%)

19%

(17%)

6%

(8%)

Обрив ^ º

11% (3%)

20%

(12%)

26%

(20%)

27%

(32%)

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

 

 

Повишен тонус °

2%

(1%)

41%

(31%)

57%

(57%)

26%

(24%)

Миалгия * º

8%

(8%)

23% (9%)

19%

(29%)

44%

(28%)

Миастения

2%

(2%)

39%

(40%)

57%

(60%)

13%

(10%)

Болка в гърба

10% (7%)

26%

(24%)

31%

(32%)

36%

(37%)

Болка в крайниците

6%

(3%)

14%

(12%)

 

 

0%

(0%)

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

 

 

 

 

 

Задръжка на урина

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1%

(1%)

4%

(6%)

15%

(13%)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Белтък позитивна урина

25% (26%)

14% (11%)

5% (5%)

5% (3%)

(>1+)

 

 

 

 

 

 

 

 

Често уриниране

1%

(1%)

6%

(5%)

12%

(11%)

3%

(5%)

Инконтиненция

1%

(1%)

8% (15%)

20%

(19%)

2%

(1%)

Чести позиви за

1%

(1%)

8%

(7%)

21%

(17%)

4%

(2%)

уриниране

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дисменорея

2%

(0%)

<1% (<1%)

6%

(5%)

18%

(11%)

Нарушения на цикъла *

1%

(2%)

9% (13%)

10% (8%)

17% (8%)

Метрорагия

2%

(0%)

12% (6%)

10%

(10%)

15% (8%)

Импотентност

1%

(0%)

7%

(4%)

10%

(11%)

2%

(1%)

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

 

 

 

 

Реакции на мястото на

52%

(11%)

78%

(20%)

89%

(37%)

85%

(37%)

инжектиране ^ * º §

Некроза на мястото на

1% (0%)

5%

(0%)

6%

(0%)

5%

(0%)

инжектиране * º

 

 

 

 

 

 

 

 

Грипоподобни

44%

(18%)

61%

(40%)

43%

(33%)

52%

(48%)

симптоми ^ * º §

Температура ^ * º

13% (5%)

40%

(13%)

29%

(24%)

59%

(41%)

Болка ^ * º

4%

(4%)

31%

(25%)

59%

(59%)

52%

(48%)

Болка в гръдния кош °

1%

(0%)

5%

(4%)

15% (8%)

15%

(15%)

Периферен едем

0%

(0%)

7%

(7%)

21%

(18%)

7%

(8%)

Астения *

22%

(17%)

63%

(58%)

64%

(58%)

49%

(35%)

Втрисане ^ * º

5%

(1%)

23% (7%)

22%

(12%)

46%

(19%)

Потене *

2%

(1%)

6%

(6%)

10%

(10%)

23%

(11%)

Неразположение *

0%

(1%)

8%

(5%)

6%

(2%)

15% (3%)

Използвана е най-подходящата MedDRA терминология за описване на определени реакции и

техните синоними и свързани състояния.

 

Лабораторни отклонения

 

^

Значимо свързани с Extavia терапията при пациенти с първи епизод, показателен за МС, р

 

<0.05

*

Значимо свързани реакции при лечение с Extavia на ПРМС, p<0.05

°

Значимо свързани реакции при лечение с Extavia на ВПМС, p<0.05

§

Реакции на мястото на приложение (различни видове), включващи всички нежелани

 

реакции на мястото на приложение, напр. хеморагия, свръхчувствителност, възпаление,

 

подутина, некроза, болка, реакции на инжекционното място, едем, атрофия.

&

“Комплекс от грипоподобни симптоми” за грипен синдром и /или комбинация от поне две

 

нежелани реакции от температура, втрисане, миалгия, неразположение, потене.

Таблица 2: Нежелани лекарствени реакции (НЛР) установени по време на постмаркетинговия опит (честотите - където са известни - са изчислени въз основа на сборен анализ на данните от клинични изпитвания N=1 093)

Системо-органни

Много

Чести

Нечести

Редки

С неизвестна

класове

чести

( 1/100 до

( 1/1 000 до

( 1/10 000 до

честота

 

( 1/10)

<1/10)

<1/100)

<1/1 000)

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

Анемия

Тромбоцитопения

Тромботична

 

кръвта и

 

 

 

микроангиопатия,

 

лимфната

 

 

 

включително

 

система

 

 

 

тромботична

 

 

 

 

 

тромбоцито-

 

 

 

 

 

пенична

 

 

 

 

 

пурпура/хемо-

 

 

 

 

 

литично-

 

 

 

 

 

уремичен

 

 

 

 

 

синдром#

 

Нарушения на

 

 

 

Анафилактични

Синдром на

имунната

 

 

 

реакции

системен

система

 

 

 

 

капилярен

 

 

 

 

 

излив при

 

 

 

 

 

предшестваща

 

 

 

 

 

моноклонална

 

 

 

 

 

гамапатия*

Нарушения на

 

Хипо-

 

Хипер-

 

ендокринната

 

тиреоидизъм

 

тиреоидизъм,

 

система

 

 

 

Тиреоидни

 

 

 

 

 

нарушения

 

Нарушения на

 

Повишаване на

Повишаване на

Анорексия*

 

метаболизма и

 

теглото,

триглицеридите в

 

 

храненето

 

Понижаване на

кръвта

 

 

 

 

теглото

 

 

 

Психични

 

Обърканост

Суициден опит (вж.

 

 

нарушения

 

 

също точка 4.4),

 

 

 

 

 

Емоционална

 

 

 

 

 

лабилност

 

 

Нарушения на

 

 

Гърч

 

 

нервната

 

 

 

 

 

система

 

 

 

 

 

Сърдечни

 

Тахикардия

 

Кардиомиопатия*

 

нарушения

 

 

 

 

 

Респираторни,

 

 

 

Бронхоспазъм*

Белодробна

гръдни и

 

 

 

 

артериална

медиастинални

 

 

 

 

хипертония**

нарушения

 

 

 

 

 

Стомашно-

 

 

 

Панкреатит

 

чревни

 

 

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

Хепатобилиарни

 

Повишаване на

Повишаване на

Чернодробно

 

нарушения

 

билирубина в

гамаглутамил

увреждане

 

 

 

кръвта

трансферазата,

(включително

 

 

 

 

Хепатит

хепатит).

 

 

 

 

 

Чернодробна

 

 

 

 

 

недостатъчност*

 

Нарушения на

 

Уртикария,

Промяна в цвета на

 

 

кожата и

 

Пруритус,

кожата

 

 

подкожната

 

Алопеция

 

 

 

тъкан

 

 

 

 

 

Нарушения на

Артралгия

 

 

 

Лекарство-

мускулно-

 

 

 

 

индуциран лупус

скелетната

 

 

 

 

еритематодес

система и

 

 

 

 

 

съединителната

 

 

 

 

 

тъкан

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Нефротичен

 

 

бъбреците и

 

 

синдром,

 

 

пикочните

 

 

гломерулосклероза

 

 

пътища

 

 

(вж. точка 4.4)* , #

 

 

Нарушения на

 

Менорагия

 

 

 

възпроизводи-

 

 

 

 

 

телната система

 

 

 

 

 

и гърдата

 

 

 

 

 

* НЛР, получени само по време на постмаркетинговия период.

# Информация за клас продукти, съдържащи интерферон бета (вж. точка 4.4).

** Присъща на класа продукти, съдържащи интерферон, вижте „Белодробна артериална хипертония“.

Белодробна артериална хипертония При прием на продукти, съдържащи интерферон бета, са съобщени случаи на белодробна

артериална хипертония (БАХ). Събитията са съобщени в различни времеви точки, включително до няколко години след началото на лечението с интерферон бета.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Интерферон бета-1b е прилаган при възрастни пациенти с карцином в индивидуални дози до 5.500 микрограма (176 милиона IU) i.v. три пъти седмично без поява на сериозни нежелани реакции, застрашаващи жизнените функции.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуностимулатори, интерферони, ATC код: L03АВ08

Интерфероните принадлежат към семейството на цитокините, които са естествени протеини. Интерфероните имат молекулна маса от 15 000 до 21 000 далтона. Познати са три големи класа интерферони: алфа, бета и гама. Интерферон алфа, интерферон бета и интерферон гама имат припокриващи се и в същото време различни биологични свойства. Свойствата на интерферон бета-1b са видово ограничени и следователно, най-достоверната фармакологична информация за него се получава от изследвания на клетъчни човешки култури или изследвания с хора in vivo.

Механизъм на действие

Доказано е, че интерферон бета-1b притежава антивирусно и имуномодулиращо действие. Механизмите, по които той действа при множествена склероза не са изяснени напълно. Биологичните свойства на интерферон бета-1b, изразени в модулиране на имунния отговор, се медиират чрез взаимодействията му със специфични клетъчни рецептори на повърхността на човешките клетки. Свързването на интерферон бета-1b с тези рецептори индуцира експресията на голям брой генни продукти, които се считат за медиатори на биологичните действия на интерферон бета-1b. Част от тези продукти са били измерени в серума и клетъчните фракции на кръв от пациенти, лекувани с интерферон бета-1b. Интерферон бета-1b намалява афинитета на свързване и засилва интернализацията като намалява броя на рецепторите за интерферон- гама.Той засилва също супресорната активност на мононуклеарните клетки в периферната кръв.

Клинична ефикасност и безопасност

Не са правени отделни изпитвания по отношение на влиянието на Extavia върху сърдечно- съдовата система, дихателната система и функцията на ендокринните органи.

Пристъпно ремитентна форма на множествена склероза (ПРМС)

Проведено е контролирано клинично изпитване с Extavia при пристъпно ремитентна форма на множествена склероза, при пациенти, които могат да ходят без чужда помощ (с изходно ниво по EDSS 0 до 5.5). При пациентите, получаващи Extavia, се наблюдава намаление на честотата (30%) и тежестта на клиничните пристъпи, както и в броя на хоспитализациите, свързани със заболяването. В допълнение е имало удължаване на периода без пристъпи. Няма доказателства за ефекта на Extavia върху продължителността на пристъпите или на симптомите между пристъпите и не е наблюдаван значителен ефект върху прогресията на заболяването при пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза.

Вторично прогресираща форма на множествена склероза (ВПМС)

Проведени са две контролирани клинични изпитвания, включващи общо 1657 пациенти с вторично прогресираща форма на множествена склероза, (изходно ниво 3 до 6.5 по EDSS т.е пациенти с възможност да ходят). Пациентите с леко заболяване и тези с невъзможност да ходят не са проучвани. Двете клинични изпитвания показват противоречиви резултати по отношение на основната крайна точка “време до потвърдена прогресия”, представляващи забавяне на прогресията на инвалидизирането.

Едното от изпитванията демонстрира статистически значимо забавяне във времето до прогресия на инвалидизирането (степен на риск = 0.69, 95% доверителен интервал (0.55, 0.86), p=0.0010 съответстващ на 31% намаляване на риска благодарение на Extavia) и във времето до достигане до зависимост от инвалиден стол (степен на риск = 0.61, 95% доверителен интервал (0.44, 0.85), p=0.0036, съответстващ на 39% намаляване на риска благодарение на Extavia) при пациентите, лекувани с Extavia.Този ефект продължава и в периода на наблюдение до

33 месеца. Ефектът от лечението се появява при изследвани пациенти с различни степени на инвалидизиране и независимо от активността на пристъпите.

Във второто изпитване с Extavia при вторично прогресираща множествена склероза не е наблюдавано забавяне във времето до прогресия на инвалидизирането. Има доказателства, че пациентите, включени в това изпитване, като цяло имат по-ниска активност на заболяването в сравнение с другото изпитване на пациенти с вторично прогресираща множествена склероза.

В ретроспективен мета-анализ, включващ данните от двете изпитвания, е установен статистически значим цялостен терапевтичен ефект (p=0.0076; 8,0 милиона IU Extavia срещу всички пациенти на плацебo).

Ретроспективен анализ в подгрупите показва, че ефектът от лечението върху прогресията на инвалидизирането е много вероятен при пациенти с активност на заболяването преди началото на лечението (степен на риск = 0.72, 95% доверителен интервал (0.59, 0.88), p=0.0011, съответстващ на 28% намаляване на риска благодарение на лечение с Extavia при пациенти с пристъпи или изразена прогресия по EDSS, 8,0 милиона IU Extavia срещу всички пациенти на плацебо). От този ретроспективен анализ в подгрупите има доказателства, които предполагат че

пристъпите, както и изразената прогресия по EDSS (EDSS 1 или 0.5 за EDSS =6 в предишните две години) могат да помогнат да бъдат идентифицирани пациентите с активно заболяване.

И в двете изпитвания се наблюдава намаление (30%) на честотата на клиничните пристъпи при пациентите с вторично прогресираща множествена склероза, които са на терапия с Extavia. Няма доказателства, че Extavia оказва ефект върх продължителността на пристъпите.

Единичен клиничен епизод, показателен за МС:

Проведено е контролирано клинично изпитване с Extavia при пациенти с единичен клиничен епизод и данни от ядрено магнитен реонанс (ЯМР), показателни за множествена склероза (поне две клинично безсимптомни лезии на Т2 ЯМР образа). Пациенти с монофокална или мултифокална проява на заболяването са били съответно включени(напр. пациенти с клинични данни за една, или поне две лезии на централната нервна система). Всяко друго заболяване, различно от множествена склероза, за което са характерни подобни белези и симптоми, трябва да бъде изключено. Това изпитване включва две фази, плацебо контролирана фаза, последвана от предварително планирана фаза на проследяване. Плацебо контролираната фаза е спродължителност 2 години или докато пациентът развие клинично изявена множествена склероза (CDMS), в зависимост от това кое настъпи първо. След плацебо контролираната фаза пациентите навлизат в предварително планираната фаза на проследяване с Extavia, за да се изследват ефектите на незабавното спрямо отложеното начало на лечението с Extavia чрез сравняване на пациентите, които първоначално са рандомизирани да получават Extavia (“група с незабавно лечение”) или плацебо (“група на отложено лечение”). Пациентите и изследователите остават заслепени за началното разпределение на лечението.

В плацебо контролираната фаза Extavia забавя прогресията от първия клиничен епизод до клинично изявена множествена склероза CDMS) по статистически и клинично значим начин, съответстващ на намаляване на риска от 47% (степен на риск = .0.53, 95% доверителен интервал (0.39, 0.73), p<0.0001). В рамките на двугодишен период на изпитване, CDMS се проявява при 45% от плацебо групата, в сравнение 28% от Extavia групата (Kaplan-Meier оценка). Extavia удължава времето до CDMS с 363 дни, от 255 дни в плацебо групата до 618 дни в Extavia групата (въз основа на 25-те персентили). Този терапевтичен ефект е все още налице след допълнителната една година на проследяване, като на този етап намаляването на риска е 41% (степен на риск 0,59, 95% доверителен интервал (0,42, 0,83), p=0,0011). През тригодишния период на изпитването, CDMS настъпва при 51% от групата с отложено лечение в сравнение с 37% от групата с незабавно лечение (Kaplan-Meier оценка). Наблюдава се наличието на терапевтичен ефект, въпреки че по-голяма част от пациентите от плацебо групата са лекувани с Extavia през третата година на изпитването.

Силата на терапевтичния ефект е също така демонстрирана чрез забавяне на прогресията на множествената склероза спрямо McDonald критериите. В рамките на две години, рискът е бил 85% в плацебо групата и 69% при Extavia групата (степен на риск = 0.57, 95% доверителен интервал (0.46, 0.71), p<0.00001).

След три години предварително планираният междинен анализ показва прогресия на EDSS (потвърдено покачване на EDSS, по-голямо или равно на 1,0 в сравнение с изходното) настъпва при 24% от пациентите в групата с отложено лечение в сравнение с 16% при прупата с незабавно лечение [степен на риск = 0,6, 95% доверителен интервал (0,39, 0,92), p=0,022]. Няма доказателства за ползата по отношение на потвърдена прогресия на инвалидизирането при по- голяма част от пациентите, които получават “незабавно” лечение. Проследяването на пациентите е продължено с цел да се осигурят допълнителни данни. Не се наблюдава полза, свързана с Extavia, по отношение на качеството на живот (измерено чрез FAMS – Functional Assessment of MS: Treatment Outcomes Index функционално определяне на МС: индекс за терапевтични резултати).

Анализите на подгрупите по отношение на основни фактори, предоставят данни за ефективност във всяка една подгрупа. Значителни ефекти са постигнати и при пациенти с по-малко разпространено и по-слабо активно заболяване по времето на първи епизод. Рискът от прогресия до CDMS в рамките на две години при пациенти с монофокална проява е 47% за плацебо и 24% за Extavia групата, без гадолиниево (Gd-) усилване 41% и 20%, с по-малко от

9 T2 лезии 39% и 18. По-нататъшен подгрупов анализ показва висок риск от прогресия до CDMS за две години при монофокални пациенти с поне 9 T2-лезии (55% риск за плацебо, 26% за Extavia) или Gd-усилване (63% срещу 33%). При мултифокални пациенти рискът от CDMS е независим от основните ЯМР белези, показателни за висок риск от CDMS поради разпространение на заболяването, базирано на клинични белези. Все пак, в дългосрочна перспектива влиянието на ранното лечение с Extavia не е познато дори и в тези подгрупи с висок риск, тъй като дизайнът на изпитването основно е за оценка на времето до CDMS, отколкото за дългосрочно проследяване развитието на болестта. Освен това към момента няма утвърдена дефиниция за високо-рискови пациенти, въпреки че консервативен подход е да се приемат поне девет T2 хиперинтензни лезии при начално сканиране и поне една нова T2 или една нова Gd-усилена лезия на последващо сканиране, направено поне един месец след началното сканиране. При всички случаи лечението трябва да се обмисли за пациенти, класифицирани с висок риск.

Терапията с Extavia е добре приета в изпитване с пациенти с единичен клиничен епизод, показателен за множествена склероза, като показател за това е големия процент пациенти, завършили изпитването (92.8% в Extavia групата). За да се увеличи поносимостта на Extavia от пациентите в изпитването с първи клиничен епизод, е било приложено дозово титриране и в началото на терапията са прилагани НПВС. Нещо повече, използван е и автоинжектор при повечето от пациентите по време на изпитването.

ПРМС, ВПМС и единичен клиничен епизод, показателен за МС:

Във всички изпитвания за множествена склероза, Extavia е показал ефективност в намаляване активносттта на заболяването (острото възпаление в централната нервна система и перманентното увреждане на тъканите ) оценено с ядрено-магнитно резонансно (ЯМР) изследване. Взаимовръзката мeжду активносттта на множествената склероза, оценена с ЯМР и клиничния изход все още не е напълно изяснена.

5.2Фармакокинетични свойства

Серумните нива на Extavia са проследявани при пациенти и доброволци чрез не напълно специфичен биологичен способ. Максимални серумни нива от около 40 UI/ml са установени 1-8 часа след подкожно приложение на 500 микрограма (16.0 милиона IU). От различни изпитвания е преценено, че средната скорост на очистване и полуживота на отделните фази от серума са съответно най-много 30 ml. min-1.kg-1 и 5 часа.

Прилагането на Extavia през ден не води до повишаване на серумното ниво и по време на лечението фармакокинетиката не се променя.

Абсолютната бионаличност при подкожно приложение на интерферон бета -1b е приблизително

50%.

5.3Предклинични данни за безопасност

Не са провеждани изпитвания за определяне на остра токсичност. Тъй като гризачите не реагират на човешкия интерферон бета, изпитвания с повтарящи се дози са правени с резус маймуни. Наблюдавана е преходна хипертермия, а също и значително увеличение на лимфоцитите и намаление на тромбоцитите и сегментоядрените неутрофили.

Не са провеждани продължителни изпитвания. Изследванията върху репродуктивността на маймуни резус показват токсичност при майката и плода, което води до пренатална смъртност. Не са наблюдавани малформации при оцелелите животни. Не са провеждани изпитвания върху фертилитета. Не е наблюдавано влияние върху естрогенния цикъл на маймуните. Опитът с другите интерферони предполага нарушения в мъжкия и женския фертилитет.

В едно единствено изпитване за генотоксичност (тест на Ames) не е наблюдаван мутагенен ефект. Не са провеждани изпитвания върху карциногенезата. Клетъчният трансформационен тест in vitro не показва туморогенен потенциал.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Прах Човешки албумин

Манитол (Е421)

Разтворител Натриев хлорид Вода за инжекция

6.2Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на приложения разтворител, посочен в точка 6.6.

6.3Срок на годност

2 години.

След разтваряне се препоръчва незабавно приложение. Доказана е стабилност в периода на използване за 3 часа при температура 2°C - 8°C.

6.4Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 25°C. Да не се замразява.

За условията на съхранение на разтворения лекарствен продукт вижте точка 6.3.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Прах

3 ml флакон (прозрачно стъкло тип I) с бутилова гумена капачка (тип I) и алуминиева обкатка, съдържащ 300 микрограма (9,6 милиона IU) (рекомбинантен интерферон бета-1b) прах.

Разтворител

2,25 ml градуирана (с отбелязани дози от: 0,25 ml, 0,5 ml, 0,75 ml, 1,0 ml) предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) с 1,2 ml разтворител.

Опаковки:

-Опаковка, съдържаща 5 флакона с прах и 5 предварително напълнени спринцовки с разтворител

-Опаковка, съдържаща 14 флакона с прах и 14 предварително напълнени спринцовки с разтворител

-Опаковка, съдържаща 15 флакона с прах и 15 предварително напълнени спринцовки с разтворител

-Опаковка, съдържаща 14 флакона с прах и 15 предварително напълнени спринцовки с разтворител

-3-месечна групова опаковка, съдържаща 42 (3х14) флакона с прах и 42 (3х14) предварително напълнени спринцовки с разтворител

-3-месечна групова опаковка, съдържаща 45 (3х15) флакона с прах и 45 (3х15) предварително напълнени спринцовки с разтворител

-3-месечна групова опаковка, съдържаща 42 (3х14) флакона с прах и 45 (3х15) предварително напълнени спринцовки с разтворител

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Капачката на иглата на предварително напълнената спринцовка съдържа производно на естествения каучук. Следователно капачката на иглата може да съдържа естествен каучук, с който не трябва да работят хора с чувствителност към това вещество.

Разтваряне За да разтворите праха, предварително напълнената спринцовка с разтворител трябва да се

използва с игла или адаптор за флакон, за да инжектирате 1,2 ml от разтворителя (натриев хлорид, 5,4 mg/ml (0,54%) разтвор за инжекции) във флакона с Extavia. Прахът трябва да бъде разтворен напълно, без да се разклаща прекалено интензивно. След разтваряне трябва да се изтегли 1,0 ml от флакона обратно в спринцовката за инжектиране на 250 микрограма Extavia.

Проверка преди инжектиране Разтвореният продукт трябва да бъде проверен визуално, преди да бъде приложен. Той е

безцветен до светложълт и леко опалесциращ до опалесциращ.

Лекарственият продукт трябва да бъде изхвърлен преди да бъде приложен, ако съдържа частици или е с променен цвят.

Изхвърляне Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят

в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Novartis Europharm Limited Frimley Business Park Camberley GU16 7SR

Обединено кралство

8.НОМЕРА НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/08/454/008-014

9.ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 20 май 2008 г. Дата на последно подновяване: 20 май 2013 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта