Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Fareston (toremifene) – кратка характеристика на продукта - L02BA02

Updated on site: 06-Oct-2017

Наименование на лекарствотоFareston
ATC кодL02BA02
Веществоtoremifene
ПроизводителOrion Corporation

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Fareston 60 mg таблетки

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 60 mg торемифен (toremifene) под формата на цитрат

Помощно вещество с известно действие: Една таблетка съдържа 28,5 mg лактоза.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла, кръгла, плоска таблетка със скосени ръбове, с TO 60 на едната страна.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Хормонално лечение от първа линия на хормонално зависим метастатичен рак на гърдата при пациенти в периода след менопауза.

Fareston не се препоръчва за пациенти с естроген-рецептор негативни тумори.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Препоръчителната доза е 60 mg дневно.

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с бъбречна недостатъчност.

Чернодробно увреждане

Торемифен трябва да се използва внимателно при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация

Няма съответно приложение на Fareston в педиатричната популация.

Начин на приложение

Торемифен се прилага перорално. Може да се приема със или без храна.

4.3Противопоказания

-Предварително съществуваща ендометриална хиперплазия и остра чернодробна недостатъчност са противопоказания при продължителна употреба на торемифен.

-Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

-При предклинични изследвания и при хора са наблюдавани изменения в сърдечната електрофизиология след експозиция на торемифен под формата на удължаване на QT

интервала. Затова по съображения за лекарствена безопасност торемифен е противопоказен при пациенти с:

-вродено или доказано придобито удължаване на QT интервала

-нарушения на електролитния баланс, особено при некоригирана хипокалиемия

-клинически значима брадикардия

-клинически значима сърдечна недостатъчност с понижена фракция на изтласкване на лявата камера

-анамнеза за симптоматични аритмии.

Торемифен не трябва да се приема едновременно с други лекарства, които удължават QT интервала (вж. също точка 4.5).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Трябва да се извърши гинекологичен преглед преди прилагане на лечението, като се внимава за предварително съществуваща ендометриална патология. В последствие, гинекологичните прегледи трябва да се повтарят най-малко веднъж годишно. Пациенти с допълнителен риск от ендометриален рак, например пациенти, страдащи от хипертония или диабет, с висок индекс на телесна маса BMI (> 30) или с анамнеза за хормонално заместваща терапия трябва да бъдат внимателно проследявани (вж. също точка 4.8).

Има съобщения за анемия, левкопения и тромбоцитопения. Когато се използва Fareston, трябва да се следи броят на червените кръвни клетки, левкоцитите или тромбоцитите.

Случаи на чернодробно увреждане, включително повишаване на чернодробните ензими (> 10 пъти горната граница на нормата), хепатит и жълтеница са съобщавани с торемифен.

Повечето от тях настъпват през първите месеци на лечението. Характерът на чернодробното увреждане е предимно хепатоцелуларен.

Пациенти с анамнеза за тежко тромбоемболично заболяване обикновено не трябва да бъдат лекувани с торемифен (вж. също точка 4.8).

Има наблюдения, че Fareston удължава дозозависимо QTc интервала на електрокардиограмата при някои пациенти. Следващата информация, отнасяща се до удължаването на QT интервала, е от особено значение (за противопоказания вж. точка 4.3).

Клинично изпитване на QT интервала, планирано с успоредно участие на 5 рамена (плацебо, моксифлоксацин 400 mg, торемифен 20 mg, 80 mg и 300 mg) е проведено при 250 пациенти мъже с цел да се характеризират ефектите на торемифен върху продължителността на QTc интервала. Резултатите от това изпитване показват несъмнен положителен ефект на торемифен при групата с 80 mg със средно удължаване 21 - 26 ms. По отношение на групата с 20 mg този ефект е също така значим съгласно указанията на Международната конференция по хармонизация с горен доверителен интервал 10 - 12 ms. Тези резултати убедително предполагат значим дозозависим ефект. Тъй като при жените се наблюдава тенденция за по-дълъг QTc интервал на изходно ниво в сравнение с мъжете, те може да са по-чувствителни към лекарства, които удължават QTc интервала. Пациентите в старческа възраст също може да са по-податливи на свързани с лекарства ефекти върху QT интервала.

Fareston трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти със съществуващи проаритмични заболявания (особено пациенти в старческа възраст), като например остра исхемия на миокарда или удължение на QT интервала, тъй като това може да повиши риска от вентрикуларни аритмии (включително Torsade de pointes) и сърдечен арест (вж. също точка

4.3).

Ако при лечението с Fareston се появят признаци или симптоми на сърдечна аритмия, лечението трябва да се преустанови и да се направи ЕКГ.

Ако QTc интервалът е > 500 ms, не трябва да се прилага Fareston.

Пациенти с некомпенсирана сърдечна недостатъчност или тежка стенокардия трябва да бъдат наблюдавани отблизо.

Може да възникне хиперкалцемия в началото на лечението с торемифен при пациенти с метастази в костите и следователно такива пациенти трябва да бъдат наблюдавани отблизо .

Няма налични систематични данни от пациенти с нестабилен диабет, от пациенти с тежко променено функционално състояние или от пациенти със сърдечна недостатъчност.

Таблетките Fareston съдържат лактоза (28,5 mg/таблетка). Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не може да се изключи допълнителен ефект върху удължаването на QT интервала от Fareston със следните лекарства, и други лекарствени продукти, които могат да удължават QTc интервала. Това може да повиши риска от вентрикуларни аритмии, включително Torsade de pointes. Затова едновременното прилагане на Fareston и някой от следните лекарствени продукти е противопоказано (вж. също точка 4.3):

-антиаритмични средства клас IA (напр. хинидин, хидрохинидин, дизопирамид) или

-антиаритмични средства клас III (напр. амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид),

-невролептични средства (напр. фенотиазини, пимозид, сертиндол, халоперидол, султоприд),

-някои антимикробни средства (моксифлоксацин, еритромицин IV, пентамидин, противомаларийни средства, по-специално халофантрин),

-някои антихистаминови средства (терфенадин, астемизол, мизоластин),

-други (цисаприд, винкамин IV, бепридил, дифеманил).

Лекарства, които намаляват отделянето на калций от бъбреците, например тиазидни диуретици, могат да повишат риска от хиперкалцемия.

Ензимни индуктори, такива като фенобарбитал, фенитоин и карбамазепин могат да повишат степента на метаболизма на торемифен и по този начин да снижат стационарните концентрации в серума. В такива случаи може да е необходимо удвояване на дневната доза.

Има известно взаимодействие между антиестрогени и антикоагуланти от типа на варфарин водещи до сериозно повишено време на кървене. Следователно, едновременната употреба на торемифен с такива лекарства трябва да се избягва.

Теоретично, метаболизмът на торемифен се потиска от лекарства, за които е известно, че инхибират CYP3A ензимната система, за която има данни, че отговаря за неговите основни метаболитни пътища. Примери за такива лекарства са антимикотични имидазоли (кетоконазол); други антимикотични средства (итраконазол, вориконазол, позаконазол); протеазни инхибитори (ритонавир, нелфинавир), макролиди (кларитромицин, еритромицин, телитромицин). Едновременната употреба на тези лекарства с торемифен трябва да бъде внимателно обмислена.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Липсват или има ограничени данни от употребата на Fareston при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Потенциалният риск за хора не е известен.

Fareston не трябва да се прилага по време на бременност.

Кърмене При плъхове се наблюдава намалено наддаване на телесното тегло на потомството по време на кърмене.

Fareston не трябва да се използва в периода на кърмене.

Фертилитет Торемифен се препоръчва за пациенти след менопауза .

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Торемифенът не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Най-честите нежелани лекарствени реакции са горещи вълни, потене, маточно кървене, левкореа, умора, гадене, обрив, сърбеж, замайване и депресия. Реакциите обикновено са леки и основно се дължат на хормоналното действие на торемифена.

По честотата нежеланите реакции се класифицират, както следва: Много чести (≥ 1/10)

Чести (≥ 1/100 до < 1/10) Нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100) Редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000)

Много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)

Системо-органен

Много

Чести

Нечести

Редки

Много редки

С неизвестна

клас

чести

 

 

 

 

честота

Неоплазми -

 

 

 

 

ендометриале

 

доброкачествени,

 

 

 

 

н рак

 

злокачествени и

 

 

 

 

 

 

неопределени (вкл.

 

 

 

 

 

 

кисти и полипи)

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

тромбоцитопени

кръвта и лимфната

 

 

 

 

 

я, анемия и

система

 

 

 

 

 

левкопения

Нарушения на

 

 

загуба на

 

 

 

метаболизма и

 

 

апетит

 

 

 

храненето

 

 

 

 

 

 

Психични

 

депресия

безсъние

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

замаяност

главоболие

 

 

 

нервната система

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

преходно

 

очите

 

 

 

 

помътняване

 

 

 

 

 

 

на роговицата

 

Нарушения на

 

 

 

световъртеж

 

 

ухото и лабиринта

 

 

 

 

 

 

Съдови нарушения

горещи

 

тромбоембол

 

 

 

 

вълни

 

ични събития

 

 

 

Респираторни,

 

 

диспнея

 

 

 

гръдни и

 

 

 

 

 

 

медиастинални

 

 

 

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

Стомашно-чревни

 

гадене,

запек

 

 

 

нарушения

 

повръщане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хепатобилиарни

 

 

 

повишаване на

жълтеница

хепатит

нарушения

 

 

 

трансаминазит

 

 

 

 

 

 

е

 

 

Нарушения на

потене

обрив,

 

 

алопеция

 

кожната и

 

сърбеж

 

 

 

 

подкожната тъкан

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

маточно

ендометриал

ендометриалн

ендометриалн

 

възпроизводителна

 

кървене,

на

и полипи

а хиперплазия

 

та система и

 

левкорея

хипертрофия

 

 

 

гърдата

 

 

 

 

 

 

Общи нарушения и

 

умора,

повишено

 

 

 

ефекти на мястото

 

отоци

тегло

 

 

 

на приложение

 

 

 

 

 

 

Тромбоемболичните нарушения включват дълбока венозна тромбоза, тромбофлебит и белодробен емболизъм (вж. също точка 4.4).

Лечението с торемифен се свързва с промени в нивата на чернодробните ензими (повишение на трансаминазите) и в много редки случаи с по-тежки аномалии на черннодробната функция (жълтеница).

Докладвани са няколко случая на хиперкалцемия при пациенти с метастази в костите в началото на лечението с торемифен.

Може да се развие ендометриална хипертрофия по време на лечението поради частичния естрогенен ефект на торемифен. Има риск от засилени ендометриални промени, включващи хиперплазия, полипи и рак. Това може да се дължи на подлежащ механизъм/стимулация на естроген (вж. също точка 4.4).

Fareston удължава QT интервала дозозависимо (вж. също точка 4.4).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

При изследвания със здрави доброволци са наблюдавани световъртеж, главоболие и замайване при дневна доза 680 mg. Потенциалът на Fareston за дозозависимо удължаване на QTc интервала също трябва да бъде взет предвид при случаи на предозиране. Няма специфичен антидот и лечението е симптоматично.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антиестрогени, ATC код: L02BA02

Торемифен е нестероидно трифенилетиленово производно. Както други членове на този клас, например тамоксифен и кломифен, торемифен се свърза към естрогенните рецептори и може да предизвика естрогенен, антиестрогенен или и двата ефекта, в зависимост от продължителността на лечението, вида на животното, пола, таргетния орган и избраната променлива. Обикновено, обаче, нестероидните производни на трифенилетилен са в преобладаващата си част антиестрогенни при плъхове и хора и естрогенни при мишки.

При пациенти с рак на гърдата след менопауза, лечението с торемифен се свързва със слабо понижаване, както на общия серумен холестерол, така и на липопротеините с ниска плътност (ЛНП).

Торемифен се свързва специфично с естрогенните рецептори, конкурентно на естрадиол и възпрепятства естрогенно-предизвиканата стимулация на синтезата на ДНК и клетъчната репликация. При някои експериментални модели на рак и/или при използване на висока доза , торемифен показва антитуморни ефекти, които не са естроген-зависими.

Антитуморният ефект на торемифен при рак на гърдата основно се дължи на антиестрогенен ефект, въпреки че други механизми (промени в онкогенната експресия, секреция на растежен фактор, индукция на апоптоза и влияние върху кинетиката на клетъчния цикъл) могат също да участват в антитуморния ефект.

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция Торемифенът се абсорбира веднага след перорално приложение. Пикови концентрации в

серума се достигат в рамките на 3 (граници 2-5) часа. Приемането на храна няма ефект върху степента на усвояване, но може да забави пиковите концентрации с 1,5 – 2 часа. Промените, дължащи се на приемане на храна, не са клинично значими.

Разпределение Кривата на серумната концентрация може да бъде описана с биекспоненциално уравнение.

Полуживотът през първата фаза (на разпределение) е 4 (граници 2-12) часа, а през втората фаза (на елиминиране) - 5 (граници 2 - 10) дни. Основните параметри на разпределение (CL и V) не могат да бъдат оценени поради липса на интравенозни изследвания. Торемифен се свързва екстензивно ( > 99,5%) със серумни протеини, основно с албумин. Торемифен се подчинява на линейна серумна кинектика при перорални дневни дози между 11 и 680 mg. Основната концентрация на торемифен при стационарно състояние е 0,9 (граници 0,6 – 1,3) µg/ml при препоръчителната доза 60 mg на ден.

Биотрансформация Торемифен се метаболизира екстензивно. При човешки серум, основният метаболит е

N-деметилторемифен със среден полуживот 11 (граници 4 - 20) дни. Неговите стационарни концентрации са около два пъти по-големи, сравнени с тези на основното съединение. Той има подобно антиестрогенно, макар и по-слабо антитуморно действие от основното съединение.

Той се свързва с плазмени протеини дори по-екстензивно от торемифен, като частта, която е свързана с протеин е > 99,9%. Три второстепенни метаболита са установени в човешки серум: (деаминохидрокси)торемифен, 4-хидрокситоремифен и N, N-дидеметилторемифен. Въпреки, че те имат теоретично интересни хормонални ефекти, техните концентрации по време на лечение с торемифен са твърде ниски, за да имат каквато и да е основно биологично значение.

Елиминиране

Торемифен се елиминира основно под формата на метаболити в изпражненията. Може да се очaква ентерохепатална циркулация. Около 10% от приложената доза се елиминира чрез урината под формата на метаболити. Поради бавното елиминиране, стационарните концентрации в серума се достигат за 4 до 6 седмици.

Характеристики при пациенти Клинична антитуморна ефикасност и серумни концентрации нямат положителна корелация

при препоръчителната дневна доза от 60 mg.

Няма налична информация по отношение на полиморфен метаболизъм. Ензимен комплекс, за който е известно, че е отговорен за метаболизма на торемифен при хората, е цитохром P450- зависима чернодробна оксидаза със смесени функции. Основният метаболитен път, N- деметилация, се осъществява основно от CYP3A.

Фармакокинетичните свойства на торемифен са изследвани в отворено проучване с четири паралелни групи от десет пациенти: Нормални пациенти, пациенти с увредена (средна AST 57 U/L – средна ALT 76 U/L - средна гама GT 329 U/L) или активирана чернодробна функция (средна AST 25 U/L - средна ALT 30 U/L – средна гама GT 91 U/L – пациенти, лекувани с антипилептични средства) и пациенти с нарушена бъбречна функция (креатинин: 176 µmol/L). В това изследване, кинетиката на торемифен при пациенти с нарушена бъбречна функция не е значително променена, в сравнение с нормалните пациенти. Отделянето на торемифена и

неговите метаболити е значително повишено при пациенти с активирана чернодробна функция и намалено при пациенти с нарушена чернодробна функция.

5.3Предклинични данни за безопасност

Острата токсичност на торемифен е ниска с LD-50 при плъхове и мишки на повече от 2 000 mg/kg. При продължителни изследвания за токсичност, причината за смъртта при

плъхове е стомашна дилатация. При изследванията за остра и хронична токсичност, повечето от находките са свързани с хормоналните ефекти на торемифен. Останалите находки не са значими по отношение на токсичността. Торемифен не е показал никаква генотоксичност и не е установено да е карциногенен при плъхове. При мишки, естрогените предизвикват тумори на яйчниците и тестикулите, както и хиперостоза и остеосаркоми. Торемифен има специфични за видовете, подобни на естроген, ефекти при мишки и причинява подобни тумори. Приема се, че тези находки имат малка значимост за безопасността при хора, където торемифен действа основно като антиестроген.

Неклинични in vitro и in vivo изпитвания доказват потенциала на торемифена и неговия метаболит да удължават сърдечната реполяризация и това може да бъде приписано на блокирането на hERG каналите.

In vivo високите плазмeни концентрации при маймуни водят до удължаване на QTc интервала с 24%, което съответства на находките по отношение на QTc интервала при хора.

Трябва също така да се отбележи, че стойността на Cmax, наблюдавана при маймуни,

(1 800 ng/ml) е двойно по-голяма в сравнение със средната стойност на Cmax, наблюдавана при хора, при дневна доза 60 mg.

Изпитвания на потенциала на действие в изолирано сърце на заек показват, че торемифен предизвиква сърдечни електрофизиологични изменения, които започват да се развиват при приблизително 10 пъти по-големи концентрации в сравнение с изчислената свободна терапевтична плазмена концентрация на несвързаното вещество при хора.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Царевично нишесте Лактоза Повидон

Натриев нишестен гликолат Магнезиев стеарат Микрокристална целулоза

Силициев диоксид, колоиден безводен

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

3 години

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Блистер от зелено PVC и алуминиево фолио в картонена кутия.

Видове опаковки: 30 и 100 таблетки

Не всички видовe опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Orion Corporation Orionintie 1 FIN-02200 Espoo

Финландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/96/004/001

EU/1/96/004/002

9.ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

14 февруари 1996 г. / 2 февруари 2006 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта