Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Levitra (vardenafil) – кратка характеристика на продукта - G04BE09

Updated on site: 08-Oct-2017

Наименование на лекарствотоLevitra
ATC кодG04BE09
Веществоvardenafil
ПроизводителBayer AG  

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Levitra 5 mg филмирани таблетки

Levitra 10 mg филмирани таблетки

Levitra 20 mg филмирани таблетки

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка от 5 mg филмирани таблетки съдържа 5 mg варденафил (vardenafil) (като хидрохлорид).

Всяка таблетка от 10 mg филмирани таблетки съдържа 10 mg варденафил (vardenafil) (като хидрохлорид).

Всяка таблетка от 20 mg филмирани таблетки съдържа 20 mg варденафил (vardenafil) (като хидрохлорид).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка.

Levitra 5 mg филмирани таблетки

Кръгли оранжеви таблетки, означени с кръста на BAYER от едната страна и “5” от другата страна.

Levitra 10 mg филмирани таблетки

Кръгли оранжеви таблетки, означени с кръста на BAYER от едната страна и “10” от другата страна.

Levitra 20 mg филмирани таблетки

Кръгли оранжеви таблетки, означени с кръста на BAYER от едната страна и “20” от другата страна.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Лечение на еректилна дисфункция при възрастни мъже. Еректилната дисфункция е невъзможността да се постигне или поддържа ерекция на пениса, необходима за успешен полов акт.

За да бъде ефективна Levitra е необходимо сексуално стимулиране.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Употреба при възрастни мъже

Препоръчваната доза е 10 mg, приета според нуждите приблизително 25 до 60 минути преди сексуална активност. Въз основа на ефикасността и поносимостта дозата може да се повиши до 20 mg или да се намали до 5 mg. Максималната препоръчвана доза е 20 mg. Препоръчваната максимална честота на приложение е един път дневно. Levitra може да се приема с или без храна.

Началото на действие може да бъде забавено, ако се приема с храна с високо съдържание на мазнини (вж. точка 5.2).

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (>65 години)

Не се изискват корекции на дозата при мъже в старческа възраст. Въпреки това едно увеличение на дозата до максимум 20 mg трябва да бъде внимателно обмислено в зависимост от индивидуалната поносимост (вж. точки 4.4 и 4.8).

Чернодробно увреждане

Начална доза от 5 mg трябва да се прилага при пациенти с леко и умерено чернодробно увреждане (Child-Рugh A-B). Въз основа на поносимостта и ефикасността дозата в последствие може да бъде повишена. Максималната препоръчвана доза при пациенти с умерено чернодробно увреждане

(Child-Рugh B) е 10 mg (вж. точки 4.3 и 5.2).

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане.

При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) е необходимо да се приложи начална доза от 5 mg. Въз основа на поносимостта и ефикасността дозата може да бъде повишена до 10 mg и 20 mg.

Педиатрична популация

Levitra не е показана при лица под 18-годишна възраст. Няма подходящи показания за употреба на

Levitra при деца.

Употреба при пациенти, употребяващи други лекарствени продукти

Едновременна употреба на CYP3A4 инхибитори

Дозата на варденафил не трябва да превишава 5 mg, когато се използва в комбинация с CYP3A4 инхибитори, като еритромицин или кларитромицин (вж. точка 4.5).

Начин на приложение За перорално приложение.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Едновременното приложение на варденафил с нитрати или лекарства, освобождаващи азотен оксид (като амил нитрит) под всякаква форма, е противопоказано (вж. точки 4.5 и 5.1).

Levitra e противопоказана при пациенти, които имат загуба на зрението на едното око, вследствие на не-артериитна предна исхемична оптична невропатия (NAION), независимо дали този епизод е свързан или не с предшестваща експозиция на инхибитор на фосфодиестераза 5 (PDE5) (вж. точка

4.4).

Лекарствените продукти за лечение на еректилната дисфункция по правило не трябва да се използват при мъже, при които не се препоръчва сексуална активност (например пациенти с тежки сърдечно-съдови нарушения, като нестабилна стенокардия или тежка сърдечна недостатъчност

[New York Heart Association III или IV]).

Безопасността на варденафил не е проучвана при следните групи пациенти и следователно неговата употреба е противопоказана, докато не се получи допълнителна информация:

-тежко чернодробно увреждане (Child-Рugh C),

-краен стадий на бъбречно заболяване, което налага диализа,

-хипотония (кръвно налягане < 90/50 mm Hg),

-анамнестични данни за прекаран скоро инсулт или миокарден инфаркт (през последните 6 месеца),

-нестабилна стенокардия и известни вродени дегенеративни нарушения на ретината, като retinitis pigmentosa.

Едновременната употреба на варденафил с мощни CYP3A4 инхибитори кетоконазол и итраконазол (перорална форма) е противопоказана при мъже над 75 години.

Едновременното използване на варденафил с HIV протеазни инхибитори като ритонавир и индинавир е противопоказано, тъй като те са много силни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).

Едновременното прилагане на PDE5 инхибитори, включително варденафил, с гуанилат-циклазни стимулатори, като риоцигуат, е противопоказано, тъй като това може да причини симптоматична хипотония (вж. точка 4.5).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Преди да се започне лечение с лекарството е необходимо да се снеме анамнеза и да се извърши клиничен преглед, за да се диагностицира еректилната дисфункция и се определят потенциалните причини за заболяването.

Преди да се започне лечение на еректилна дисфункция, лекарите трябва да вземат под внимание сърдечно-съдовия статус на техните пациенти, тъй като съществува риск от страна на сърцето, свързан със сексуалната активност (вж. точка 4.3). Варденафил притежава съдоразширяващи свойства, които водят до леко и преходно понижаване на кръвното налягане (вж. точка 5.1). Пациенти с левокамерна обструкция на кръвния ток, напр. аортна стеноза и идиопатична хипертрофична субаортна стеноза, могат да са чувствителни към действието на вазодилататори, включително фосфодиестеразни инхибитори тип 5.

Лекарствените продукти за лечение на еректилна дисфункция трябва да се използват внимателно при пациенти с анатомична деформация на пениса (като ангулация, кавернозна фиброза или болест на Peyronie), или при пациенти, които имат състояния, предразполагащи към приапизъм (като сърповидно-клетъчна анемия, мултиплен миелом или левкемия).

Безопасността и ефикасността на комбинациите от Levitra филмирани таблетки с Levitra диспергиращи се в устата таблетки или други лечения на еректилна дисфункция не са проучвани. Поради тази причина не се препоръчва използването на такива комбинации.

Поносимостта към максималната доза от 20 mg може да бъде по-ниска при пациенти в старческа възраст (≥ 65 години) (вж. точки 4.2 и 4.8).

Едновременна употреба на алфа-блокери

Едновременното използване на алфа-блокери и варденафил може да доведе до симптоматична хипотония при някои пациенти, вследствие на вазодилататорните ефекти на двете лекарства. Едновременно лечение с варденафил трябва да започне само, ако пациентът е със стабилизирано лечение с алфа-блокер. При тези пациенти, които са стабилни с лечение с алфа-блокер, варденафил трябва да започне с най-ниската препоръчвана начална доза от 5 mg филмирани таблетки. Варденафил може да се приема по всяко време с тамсулозин или алфузозин. С другите алфа-

блокери е необходимо разделяне на дозите във времето, когато варденафил се прилага едновременно (вж. точка 4.5). При тези пациенти, които вече вземат оптималната доза варденафил, лечението с алфа-блокери трябва да започне с най-ниска доза. Постепенното повишаване на дозата алфа-блокер може да бъде свързано с по-нататъшно понижаване на кръвното налягане при пациенти, приемащи варденафил.

Едновременна употреба на CYP3A4 инхибитори

Едновременната употреба на варденафил с мощни CYP3A4 инхибитори, като итраконазол и кетоконазол (перорална форма) трябва да се избягва, тъй като се получават много високи плазмени концентрации на варденафил, ако лекарствените продукти се комбинират (вж. точки 4.5 и 4.3).

Може да бъде необходима корекция на дозата на варденафил, ако едновременно се прилага с умерени CYP3A4 инхибитори, като еритромицин и кларитромицин (вж. точки 4.5 и 4.2).

Едновременният прием на грейпфрут или сок от грейпфрут се очаква да повиши плазмените концентрации на варденафил. Комбинацията трябва да се избягва (вж. точка 4.5).

Влияние върху QTс интервала

Доказано е, че еднократната перорална доза от 10 mg и 80 mg варденафил удължава QTс интервала съответно със средно 8 и 10 msec (вж. точка 5.1). Също така еднократни дози от 10 mg варденафил, приложени едновременно с 400 mg гатифлоксацин – активно вещество с подобен QT ефект – показват допълнителен QTc ефект от 4 msec, в сравнение с всяко от тези активни вещества поотделно. Клиничното значение на тези QT промени не е известно (вж. точка 5.1).

Клиничното значение на този факт не е известно и не може да се отнесе за всички пациенти, при всички обстоятелства, тъй като зависи от индивидуалните рискови фактори и възприемчивоста в даден момент и при всеки отделен пациент. Лекарствени продукти, които удължават QTс интервала, включително варденафил, е най-добре да се избягват при пациенти с рискови фактори, например хипокалиемия; вродено удължаване на QT интервалa; едновременно приложение на антиаритмични лекарствени продукти клас 1А (напр. хинидин, прокаинамид), или клас ІІІ (напр. амиодарон, соталол).

Влияние върху зрението

Нарушения на зрението и случаи на не-артериитна исхемична оптична невропатия (non-arteritic ischemic optic neuropathy (NAION)) са докладвани във връзка с приема на Levitra и други PDE5

инхибитори. Пациентът трябва да се посъветва в случай на внезапно нарушение на зрението, да спре да взема Levitra и веднага да се консултира с лекар (вж. точка 4.3).

Влияние върху кървенето

In vitro проучванията с човешки тромбоцити показват, че варденафил не притежава антиагрегационен ефект, но при високи концентрации (многократно превишаващи терапевтичните), варденафил потенцира антиагрегационния ефект на натриевия нитропрусид, донор на азотен окис. При хора варденафил не влияе върху времето на кървене, самостоятелно или в комбинация с ацетилсалицилова киселина (вж. точка 4.5). Няма налична информация за безопасността след приложение на варденафил при пациенти с нарушения в кръвосъсирването или активна пептична язва. Следователно варденафил трябва да се прилага при тези пациенти само след внимателна преценка на отношението полза/риск.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Влияние на други лекарствени продукти върху варденафил

In vitro проучвания

Варденафил се метаболизира предимно чрез чернодробните ензими цитохром Р450 (CYP) изоформа 3А4, с известен принос на изоформите CYP3A5 и CYP2C. Следователно инхибиторите на тези изоензими могат да намалят клирънса на варденафил.

In vivo проучвания

Едновременното приложение на HIV протеазният инхибитор индинавир (800 mg три пъти дневно), мощен CYP3A4 инхибитор, с варденафил (10 mg филмирана таблетка), е довело до 16-кратно

повишаване на AUC на варденафил и 7-кратно повишаване в Cmax на варденафил. На 24-тия час плазмените нива на варденафил са понижени приблизително 4% от максималното плазмено ниво

на варденафил (Cmax).

Едновременното приложение на варденафил с ритонавир (600 mg два пъти дневно) води до 13-кратно повишаване на Cmax на варденафил и 49-кратно повишаване на AUC0-24 на варденафил, когато се прилага едновременно с варденафил 5 mg. Взаимодействието е последствие на блокирането на чернодробния метаболизъм на варденафил от ритонавир, високоактивен CYP3A4 инхибитор, който също инхибира CYP2C9. Ритонавир значително удължава времето на полуживот на варденафил до 25,7 часа (вж. точка 4.3).

Едновременното приложение на кетоконазол (200 mg), мощен CYP3A4 инхибитор, с варденафил (5 mg) е довело до 10-кратно повишаване на AUC на варденафил и 4-кратно повишаване на Cmax на варденафил (вж. точка 4.4).

Въпреки че специфични проучвания върху взаимодействието не са проведени, при едновременното използване на мощни CYP3A4 инхибитори (като итраконазол) може да се очаква получаване на плазмени нива на варденафил, сравними с тези, получени с кетоконазол. Едновременната употреба на варденафил с мощни CYP3A4 инхибитори, като итраконазол и кетоконазол (перорална употреба), трябва да се избягва (вж. точки 4.3 и 4.4). При възрастни мъже над 75-годишна възраст едновременното използване на варденафил с итраконазол или кетоконазол е противопоказано (вж. точка 4.3).

Едновременното приложение на еритромицин (500 mg три пъти дневно), мощен CYP3A4 инхибитор с варденафил (5 mg), е довело до 4-кратно повишаване на AUC на варденафил и 3- кратно повишаване в Cmax на варденафил. Въпреки че не е провеждано конкретно проучване за взаимодействия, при едновременно приложение на кларитромицин може да се очаква подобно влияние върху AUC и Cmax на варденафил. Когато се използва в комбинация с умерен CYP3A4 инхибитор, като еритромицин или кларитромицин, може да е необходимо дозата на варденафил да се коригира (вж. точки 4.2 и 4.4). Циметидин (400 mg два пъти дневно), неспецифичен цитохром Р450 инхибитор, няма влияние върху АUC и Cmax на варденафил, когато се прилага едновременно с варденафил (20 mg) при здрави доброволци.

Сокът от грейпфрут, като слаб инхибитор на метаболизма на CYP3A4 в чревната стена, може да доведе до умерено повишаване на плазмените нива на варденафил (вж. точка 4.4).

Фармакокинетиката на варденафил (20 mg) не се повлиява от едновременното приложение с Н2- антагониста ранитидин (150 mg два пъти дневно), дигоксин, варфарин, глибенкламид, алкохол (средно максимално алкохолно съдържание в кръвта от 73 mg/dl) или еднократни дози от антиацид (магнезиев хидроксид/алуминиев хидроксид).

Въпреки че специфични проучвания върху взаимодействието не са били проведени за всички лекарствени продукти, популационният фармакокинетичен анализ показва липса на повлияване на фармакокинетиката на варденафил от следните лекарства, приети едновременно: ацетилсалицилова киселина, АСЕ-инхибитори, бета-блокери, слаби CYP3A4 инхибитори, диуретици и лекарствени продукти за лечение на диабет (сулфанилурейни лекарства и метформин).

Влияние на варденафил върху другите лекарствени продукти Няма данни за взаимодействието на варденафил и неспецифични фосфодиестеразни инхибитори като теофилин или дипиридамол.

In vivo проучвания

В проучване на 18 здрави доброволци мъже не е наблюдавано потенциране на понижаващия ефект върху кръвното налягане на сублингвално приложен нитроглицерин (0,4 mg), когато варденафил (10 mg) е приложен на различни интервали от време (от 1 час до 24 часа), преди да се приеме дозата нитроглицерин. Варденафил 20 mg потенцира хипотензивния ефект на сублингвалния нитроглицерин (0,4 mg), взет 1 или 4 часа след приложението на варденафил при здрави лица на средна възраст. Не е наблюдаван ефект върху кръвното налягане, когато нитроглицерин е приет 24 часа след приложението на еднократна доза варденафил 20 mg. Няма информация за възможно потенциране на хипотензивните ефекти на нитратите от варденафил при пациенти и следователно едновременното използване е противопоказано (вж. точка 4.3).

Никорандил е хибрид между активатор на калиевия канал и нитрат. Поради нитратната си компонента съществува възможност за сериозно взаимодействие с варденафил.

Тъй като монотерапията с алфа-блокер може да причини изразено понижаване на кръвното налягане, специално ортостатична хипотония и синкоп, проведени са проучвания върху взаимодействието с варденафил. В две проучвания на взаимодействието със здрави нормотензивни доброволци след форсирана титрация с алфа-блокери тамсулозин или теразозин, с високи дози е докладвана хипотония (в някои случаи симптоматична) в значителен брой лица след едновременно приложение на варденафил. Сред лицата, лекувани с теразоцин, е наблюдавана по-често хипотония, когато варденафил и теразозин са прилагани едновременно, в сравнение със случаите, когато дозирането е разделено от 6-часов интервал от време.

Въз основа на резултатите от проучвания на взаимодействието, проведени с варденафил при пациенти с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) на стабилна терапия с тамсулозин, теразозин или алфузозин:

Когато варденафил (филмирани таблетки) е прилаган в дози 5, 10 или 20 mg при стабилна терапия с тамсулозин, няма симптоматично понижаване на кръвното налягане, въпреки че 3/21 лекувани с тамсулозин пациенти са с преходно систолично налягане в изправено положение по-ниско от 85 mmHg.

Когато варденафил 5 mg (филмирани таблетки) е прилаган едновременно с теразоцин 5 или 10 mg, един от 21 пациенти е със симптоматична ортостатична хипотенсия. Хипотония не е наблюдавана, когато варденафил 5 mg и теразоцин са прилагани с интервал от 6 часа между отделните дози.

Когато варденафил (филмирани таблетки) е прилаган в дози 5 или 10 mg при стабилна терапия с алфузозин, няма симптоматично понижаване на кръвното налягане в сравнение с плацебо.

Следователно едновременното лечение трябва да започне само ако пациентът е стабилизиран с лечението с алфа-блокер. При тези пациенти, които са стабилизирани с лечение с алфа-блокери, варденафил трябва да започне с най-ниската препоръчвана начална доза 5 mg. Levitra може да се прилага по всяко време с тамсулозин или алфузозин. С другите алфа-блокери е необходимо да има

интервал от време между отделните дози, когато варденафил се предписва едновременно (вж. точка 4.4).

Няма значителни взаимодействия, когато варфарин (25 mg), който се метоболизира чрез CYP2C9, или дигоксин (0,375 mg) е приложен едновременно с варденафил (20 mg филмирани таблетки). Относителната бионаличност на глибенкламид (3,5 mg) не се повлиява, когато едновременно е приложен варденафил (20 mg). В специфично проучване при пациенти с хипертония, където варденафил (20 mg) е приложен едновременно с нифедипин със забавено освобождаване (30 mg или 60 mg), е установено допълнително редуциране на систоличното налягане в покой с 6 mmHg и диастоличното кръвно налягане в покой с 5 mmHg, придружено от повишаване на сърдечната честота с 4 удара/мин.

Когато варденафил (20 mg филмирани таблетки) и алкохол (средно максимално алкохолно съдържание от 73 mg/dl) се приемат заедно, варденафил не потенцира ефектите на алкохола върху кръвното налягане и сърдечната честота, и фармакокинетиката на варденафил не се променя.

Варденафил (10 mg) не потенцира удължаване на времето на кървене, причинено от ацетилсалициловата киселина (2 x 81 mg).

Риоцигуат Предклинични проучвания показват допълнителен ефект на понижаване на системното кръвно

налягане, когато PDE5 инхибитори се комбинират с риоцигуат. В клинични проучвания е доказано, че риоцигуат потенцира хипотензивните ефекти на PDE5 инхибиторите. Няма данни за благоприятен клиничен ефект на комбинацията в проучваната популация. Едновременната употреба на риоцигуат с PDE5 инхибитори, включително варденафил, е противопоказана (вж. точка 4.3).

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Levitra не е показана за употреба от жени. Няма проучвания за приложение на варденафил при бременни жени. Няма налични данни относно фертилитета.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са проведени проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Тъй като при клиничните проучвания с варденафил са наблюдавани световъртеж и нарушения в зрението, пациентите трябва да са сигурни как реагират на Levitra, преди да шофират или работят с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите реакции, съобщени в клинични изпитвания с Levitra филмирани таблетки или 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, обикновено са били преходни и леки до умерени по своята същност. Най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция, която се е появила при ≥ 10% от пациентите, е главоболие.

Нежеланите реакции са изброени по честота по MedDRA: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до

<1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000) и с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Докладвани са следните нежелани реакции:

Системо-органeн

Много

Чести

Нечести

Редки

С неизвестна

клас

чести

(≥ 1/100 до

(≥ 1/1 000 до

(≥ 1/10 000 до

честота

 

(≥ 1/10)

<1/10)

<1/100)

<1/1 000)

(от наличните

 

 

 

 

 

данни не може

 

 

 

 

 

да бъде

 

 

 

 

 

направена

 

 

 

 

 

оценка)

Инфекции и

 

 

 

Конюнктивит

 

инфестации

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Алергичен

Алергична

 

имунната

 

 

оток и

реакция

 

система

 

 

ангионевроти-

 

 

 

 

 

чен оток

 

 

Психични

 

 

Нарушение на

Безпокойство

 

нарушения

 

 

съня

 

 

Нарушения на

Главоболие

Замайване

Сънливост

Синкоп

 

нервната

 

 

Парестезия и

Припадък

 

система

 

 

дизестезия

Амнезия

 

Нарушения на

 

 

Зрително

Повишено

Не-артериитна

очите

 

 

смущение

вътреочно

предна

 

 

 

Хиперемия на

налягане

исхемична

 

 

 

очите

Повишена

оптична

 

 

 

Нарушено

лакримация

невропатия

 

 

 

възприемане

 

Зрителни

 

 

 

на цветовете

 

нарушения

 

 

 

Болка и

 

 

 

 

 

дискомфорт в

 

 

 

 

 

очите

 

 

 

 

 

Фотофобия

 

 

Нарушения на

 

 

Тинитус

 

Внезапна

ухото и

 

 

Световъртеж

 

глухота

лабиринта

 

 

 

 

 

Сърдечни

 

 

Сърцебиене

Миокарден

 

нарушения

 

 

Тахикардия

инфаркт

 

 

 

 

 

Камерни

 

 

 

 

 

тахиаритмии

 

 

 

 

 

Стенокардия

 

Съдови

 

Зачервяване

 

Хипертония

 

нарушения

 

 

 

Хипотония

 

Респираторни,

 

Назална

Задух

Кръвотечение

 

гръдни и

 

конгестия

Конгестия на

от носа

 

медиастинални

 

 

синусите

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

Системо-органeн

Много

Чести

Нечести

Редки

С неизвестна

клас

чести

(≥ 1/100 до

(≥ 1/1 000 до

(≥ 1/10 000 до

честота

 

(≥ 1/10)

<1/10)

<1/100)

<1/1 000)

(от наличните

 

 

 

 

 

данни не може

 

 

 

 

 

да бъде

 

 

 

 

 

направена

 

 

 

 

 

оценка)

Стомашно-

 

Диспепсия

Гастро-

 

 

чревни

 

 

езофагеална

 

 

нарушения

 

 

рефлуксна

 

 

 

 

 

болест

 

 

 

 

 

Гастрит

 

 

 

 

 

Стомашно-

 

 

 

 

 

чревни и

 

 

 

 

 

коремни болки

 

 

 

 

 

Диария

 

 

 

 

 

Повръщане

 

 

 

 

 

Гадене

 

 

 

 

 

Сухота в

 

 

 

 

 

устата

 

 

Хепатобилиарни

 

 

Повишение на

Повишение на

 

нарушения

 

 

трансами-

гама-глутамил

 

 

 

 

назите

трансферазата

 

Нарушения на

 

 

Еритема

Реакция на

 

кожата и

 

 

Обрив

фоточувстви-

 

подкожната

 

 

 

телност

 

тъкан

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Болка в гърба

 

 

мускулно-

 

 

Повишена

 

 

скелетната

 

 

серумна

 

 

система и

 

 

креатин-

 

 

съединителната

 

 

фосфокиназа

 

 

тъкан

 

 

Миалгия

 

 

 

 

 

Повишен

 

 

 

 

 

мускулен

 

 

 

 

 

тонус и

 

 

 

 

 

схващания

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

Хематурия

бъбреците и

 

 

 

 

 

пикочните

 

 

 

 

 

пътища

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Засилена

Приапизъм

Хеморагия в

възпроизводител

 

 

ерекция

 

пениса

ната система и

 

 

 

 

Хемоспермия

гърдата

 

 

 

 

 

Общи

 

 

Неразположе-

Болки в

 

нарушения и

 

 

ние

гърдите

 

ефекти на

 

 

 

 

 

мястото на

 

 

 

 

 

приложение

 

 

 

 

 

Хеморагия в пениса, хемоспермия и хематурия са съобщавани в клинични проучвания и като спонтанно получени данни от постмаркетинговия период при употребата на всички PDE5 инхибитори, включително варденафил.

При доза от 20 mg Levitra филмирани таблетки пациентите в старческа възраст (≥65 годишна възраст) имат по-висока честота на главоболие (16,2% спрямо 11,8%) и замайване (3,7% спрямо 0,7%) в сравнение с по-младите пациенти (<65 годишна възраст). Най-общо честотата на нежеланите реакции (особено „замайване”) е леко повишена при пациенти с анамнеза за хипертония.

Постмаркетингови съобщения за други продукти от този клас

Съдови нарушения

Съобщават се сериозни сърдечносъдови реакции, включително цереброваскуларен кръвоизлив, внезапна сърдечна смърт, преходна исхемична атака, нестабилна ангина и камерна аритмия във временна връзка с друго лекарство от тази група при постмаркетинговото наблюдение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

В проучване на еднократно дозиране при доброволци, дози до и включително 80 mg варденафил (филмирани таблетки) дневно са понесени добре, без сериозни нежелани реакции.

Когато варденафил е бил приложен в по-високи дози и по-често от препоръчаната честота (40 mg филмирани таблетки два пъти дневно) са съобщени случаи на силна болка в гърба. Това не е свързано с мускулна или неврологична токсичност.

В случаи на предозиране, ако е необходимо, трябва да се приложат стандартни поддържащи мерки. Бъбречната диализа не се очаква да увеличи клирънса, тъй като варденафил е свързан в голяма степен с плазмените протеини и не се елиминира значително в урината.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1.Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Урологични средства, Лекарства, използвани при еректилна дисфункция, ATC code: G04BE09

Варденафил е перорална терапия за подобряване на еректилната функция при мъже с еректилна дисфункция. В естествени условия, т.е. със сексуално стимулиране, варденафил възстановява увредената еректилна функция чрез повишаване на кръвния ток към пениса.

Ерекцията на пениса е хемодинамичен процес. По време на сексуално стимулиране се освобождава азотен оксид. Той активира ензима гуанилат циклаза, водеща до повишаване нивото на цикличния гуанозин монофосфат (cGMP) в корпус кавернозум. Това води до отпускане на гладката мускулатура, като позволява повишаване на притока на кръв към пениса. Нивото на cGMP се регулира от скоростта на синтез чрез гуанилатциклаза и чрез скоростта на разграждане, посредством cGMP хидролизиращи фосфодиестерази (PDEs).

Варденафил е мощен и селективен инхибитор на cGMP специфичната фосфодиестераза тип 5 (PDE5), най-важната фосфодиестераза в човешкия корпус кавернозум. Варденафил засилва ефекта на ендогенния азотен оксид в корпус кавернозум, като инхибира PDE5. Когато се отдели азотен оксид в отговор на сексуална стимулация, инхибирането на PDE5 от варденафил води до повишени нива на cGMP в корпус кавернозум. Следователно, за да се проявят полезните терапевтични ефекти на варденафил е необходимо сексуално стимулиране.

Проучвания in vitro са показали, че варденафил притежава многократно по-силно действие върху PDE5 в сравнение с други фосфодиестерази (>15-кратно спрямо PDE6, >130-кратно спрямо PDE1, >300-кратно спрямо PDE11 и >1000-кратно спрямо PDE2, PDE3, PDE4, PDE7, PDE8, PDE9 и PDE10).

При проведено изследване с плетизмография на пениса (RigiScan) при някои мъже под действието на 20 mg варденафил се наблюдава ерекция, достатъчна за проникване (60% ригидност според RigiScan) 15 минути след приема му. Повлияването на тези лица от варденафил е статистически значимо в сравнение с резултатите при плацебо 25 минути след прием.

Варденафил причинява умерено и преходно понижаване на кръвното налягане, което в повечето случаи не се проявява клинично. Средната стойност на максимално понижаване на систоличното артериално налягане в покой след прием на 20 или 40 mg варденафил е съответно 6,9 mm Hg при 20 mg и 4,3 mm Hg при 40 mg, в сравнение с плацебо. Тези ефекти са в съответствие с вазодилататорния ефект на PDE5-инхибиторите и вероятно се дължат на повишени нива на cGMP в съдовите гладкомускулни клетки. Еднократната или многократна перорални дози на варденафил до 40 mg не водят до клинично значими промени в електрокардиограмата на здрави мъже доброволци.

Двойно-сляпо, кръстосано, рандомизирано проучване с еднократна доза при 59 здрави мъже сравнява влиянието върху QT интервалa на варденафил (10 mg и 80 mg), силденафил (50 mg и

400 mg) и плацебо. Моксифлоксацин (400 mg) е включен като активен вътрешен контрол. Ефектите върху QT интервала са измервани 1 час след приложение на дозата (средно tmax за варденафил). Основната задача на това проучване е да се изключи по-голям от 10 msec ефект (т.е. да се докаже липсата на ефект) на еднократна 80 mg перорална доза варденафил върху QTс интервал в сравнение с плацебо, измерен с промените на Fridericia корекционна формула (QTcF=QT/RR1/3) от изходното състояние до 1-вия час след приема. Резултатите на варденафил показват удължаване на

QTc (Fridericia) от 8 msec (90% CI: 6-9) и 10 msec (90% CI: 8-11) при дози 10 и 80 mg в сравнение с плацебо, и удължаване на QTci (Fridericia) от 4 msec (90% CI: 3-6) и 6 msec (90% CI: 4-7) при дози

10 и 80 mg в сравнение с плацебо, един час по-късно. При tmax само промяната в QTcF за варденафил 80 mg е извън приетите граници на проучването (стойност 10 msec, 90% CI (8-11)). Когато се използва индивидуална корекционна формула, нито една от стойностите не е била извън границите.

В отделно постмаркетингово проучване при 44 здрави доброволци еднократни дози от 10 mg варденафил или 50 mg силденафил сa приложени едновременно с 400 mg гатифлоксацин – лекарство със сравним QT ефект. И варденафил и силденафил са показали нарастване на Fridericia QTc ефект от 4 msec (варденафил) и 5 msec (силденафил), в сравнение с всяко от лекарствата поотделно. Конкрeтното клинично значение на тези QT промени не е известно.

Допълнителна информация от клинични изпитвания с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата

Ефикасността и безопасността на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са доказани поотделно при широка популация в две проучвания, включващи 701 рандомизирани пациенти с еректилна дисфункция, които са лекувани до 12 седмици. Разпределението на пациентите в предварително дефинираните подгрупи покрива пациенти в старческа възраст (51%), пациенти с анамнеза за захарен диабет (29%), дислипидемия (39%) и хипертония (40%).

В сборните данни от двете изпитвания с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, IIEF-EF домейн скоровете са значимо по-големи при варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, спрямо плацебо.

71% от всички сексуални опити, съобщени в клиничните изпитвания, са с успешно проникване, сравнено с 44% от всички опити в плацебо групата. Тези резултати са отразени също в подгрупите: при пациенти в старческа възраст 65%, при пациенти с анамнеза за захарен диабет 63%, при пациенти с анамнеза за дислипидемия 66% и при пациенти с анамнеза за хипертония 70% от всички съобщени сексуални опити са с успешно проникване.

Около 63% от всички съобщени сексуални опити с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са успешни по отношение на поддържане на ерекцията в сравнение с около 26% от всички плацебо контролирани сексуални опити. В предварително дефинираните подгрупи 57% (пациенти в старческа възраст), 56% (пациенти с анамнеза за захарен диабет), 59% (пациенти с анамнеза за дислипидемия) и 60% (пациенти с анамнеза за хипертония) от всички съобщени опити с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са успешни по отношение на поддържане на ерекцията.

Допълнителна информация от клинични изпитвания В клинични изпитвания варденафил е бил прилаган на повече от 17000 мъже с еректилна

дисфункция (ЕД) на възраст между 18 и 89 години, повечето от тях с множество придружаващи заболявания. Над 2500 пациенти са били на терапия с варденафил за 6 или повече месеца. От тях 900 са били лекувани 1 година или повече.

Представени са следните групи пациенти: пациенти в старческа възраст (22%), пациенти с хипертония (35%), захарен диабет (29%), с исхемична болест на сърцето или други сърдечно- съдови заболявания (7%), хронична белодробна болест (5%), хиперлипидемия (22%), депресия (5%), радикална простатектомия (9%). В клиничните проучвания не са били представени достатъчно следните групи: лица в старческа възраст (> 75 години, 2,4%) и пациенти с определени сърдечно-съдови заболявания (вж. точка 4.3). Не са извършени клинични проучвания при пациенти със заболявания на ЦНС (с изключение на гръбначномозъчни травми), пациенти с тежки бъбречни или чернодробни увреждания, претърпели хирургични интервенции в областта на таза (с изключение на щадяща нервите простатектомия), или травма, или лъчетерапия и понижено либидо или анатомични деформации на пениса.

По време на основните клиничните проучвания лечението с варденафил (филмирани таблетки) е довело до подобряване на еректилната функция в сравнение с плацебо. При малък брой пациенти, които са извършили полов акт 4 до 5 часа след приема на лекарството, процентът на проникване и поддържане на ерекцията е значително по-висок в сравнение с плацебо групата.

При проучвания с фиксирана доза (филмирани таблетки) сред широка популация мъже с еректилна дисфункция, 68% (5 mg), 76% (10 mg) и 80% (20 mg) от пациентите са осъществили успешен полов акт (прониквания) (SEP2), в сравнение с 49% в групата с плацебо за период от три месеца на проучването. Способността за поддържане на ерекция (SEP3) в тази широка популация от лица с еректилна дисфункция е 53% (5 mg), 63% (10 mg), 65% (20 mg), в сравнение с 29% при плацебо.

Според сборните данни от големите проучвания върху ефикасността, пациентите с успешен полов акт (проникване) след употреба на варденафил са били както следва: психогенна еректилна дисфункция (77-87%), смесена еректилна дисфункция (69-83%), органична еректилна дисфункция (64-75%), напреднала възраст (52-75%), исхемично сърдечно заболяване (70-73%), хиперлипидемия (62-73%), хронична белодробна болест (74-78%), депресия (59-69%) и пациенти, лекувани едновременно с антихипертензивни средства (62-73%).

Вклинично изпитване при пациенти със захарен диабет варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на ерекция, достатъчно продължителна за успешен полов акт и ригидност на пениса с дози варденафил 5 mg и 10 mg, в сравнение с плацебо. Честотата на получаване и поддържане на ерекция е била 61% и 49% при

10 mg, 64% и 54% при 20 mg варденафил, при пациенти които са завършили три месеца лечение, в сравнение с 36% и 23% при групата пациенти на плацебо.

Вклинично изпитване на пациенти след простатектомия, варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на ерекция, достатъчно продължителна за успешен полов акт и ригидност на пениса с дози варденафил от 10 mg и 20 mg, в сравнение с групата на плацебо. Честотата на получаване и поддържане на ерекция е била 47% и 37% при 10 mg, и 48% и 34% при 20 mg варденафил при пациенти с 3-месечно лечение, в сравнение с 22% и 10% при пациентите на плацебо.

Вклинично изпитване с гъвкав режим на дозиране при пациенти с травма на гръбначния мозък, варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на достатъчно продължителна ерекция за успешно извършване на полов акт и ригидност на пениса в сравнение с плацебо. Броят на пациентите, които са се възстановили със скор IIEF (≥26%) е 53% с варденафил в сравнение с 9% на плацебо. Честотата на повлияване за получаване и поддържане на ерекция е 76% и 59% при варденафил в сравнение с 41% и 22% на плацебо, при пациенти, които са лекувани три месеца, което е клинично и статистически значимо

(р<0,001).

Безопасността и ефикасността на варденафил е установена в продължителни проучвания.

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите

от проучванията във всички подгрупи на педиатричната популация при лечение на еректилна дисфункция. Вижте точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията.

5.2Фармакокинетични свойства

Изпитвания за биоеквивалентност показват, че варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, не са биоеквивалентни на варденафил 10 mg филмирани таблетки. По тази причина диспергиращата се в устата лекарствена форма не трябва да се използва като еквивалент на варденафил 10 mg филмирани таблетки.

Абсорбция

При прилагане на варденафил 10 mg филмирани таблетки варденафил се абсорбира бързо с максимални плазмени концентрации, достигнати при някои мъже 15 минути след перорално приложение. Въпреки това в 90% от случаите максималните плазмени концентрации са постигнати от 30 до 120 минути (средно 60 минути) след перорално приложение, на гладно. Средната абсолютна бионаличност след перорален прием е 15%. След перорално дозиране AUC и Cmax на варденафил се повишават почти пропорционално на дозата в препоръчваните граници на дозировка (5 – 20 mg).

Когато варденафил филмирани таблетки се приемат с храна с високо съдържание на мазнини (съдържаща 57% мазнини), скоростта на абсорбция е намалена, с повишаване на средното tmax от 1 час и средна редукция на Cmax от 20%. AUC на варденафил не се повлиява. След прием на храна, съдържаща 30% мазнини, скоростта и степента на абсорбция на варденафил (tmax, Cmax, AUC) не се променят в сравнение с приложението на гладно.

Варденафил се абсорбира бързо след приложението на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, без вода. Медианата на времето за достигане на Cmax варира между 45 до 90 минути и е подобно или леко удължено (с 8 до 45 минути) в сравнение с филмираните таблетки. Средната AUC на варденафил е удължена с 21 до 29% (пациенти на средна възраст и пациенти в старческа възраст с ЕД) или с 44% (млади здрави доброволци) при 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, сравнено с филмираните таблетки като резултат от локалната перорална абсорбция на малко количество от лекарството в устната кухина. Няма значима разлика в средната Cmax между диспергиращите се в устата таблетки и филмираните таблетки.

При индивиди, приемащи варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, с богата на мазнини храна, не е наблюдаван ефект върху AUC и tmax на варденафил, докато Cmax на варденафил е била намалена с 35% при прием след хранене. На базата на тези резултати варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, могат да бъдат приемани със или без храна.

Ако варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, се приемат с вода, AUC намалява с 29%, Cmax остава непроменена и медианата на tmax се скъсява с 60 минути, сравнено с приема без вода. Bарденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, трябва да се приемат без течност.

Разпределение

Средният стационарен обем на разпределение на варденафил е 208 l, което показва разпределение в тъканите.

Варденафил и неговият основен метаболит (М1) са значително свързани с плазмените протеини (приблизително 95% за варденафил или М1). За варденафил, както и за М1, свързването с протеин е независимо от общата лекарствена концентрация.

Въз основа на измерванията на варденафил в спермата на здрави лица 90 минути след прием на доза, в спермата на пациентите може да се установи не повече от 0,00012% от приложената доза.

Биотрансформация Варденафил във филмирани таблетки се метаболизира предимно в черния дроб посредством

цитохром Р450 (CYP) изоформа 3А4, с известен принос на CYP3А5 и CYP2С изоформи.

При хора главният циркулиращ метаболит (M1) е продукт от дезетилирането на варденафил и е обект на по-нататъшен метаболизъм с плазмен елиминационен полуживот от приблизително 4 часа. Части от М1 са под формата на глюкурониди в системната циркулация. Метаболитът М1 показва фосфодиестеразен селективен профил, подобен на варденафил и in vitro потенциал за фосфодиестераза тип 5 от приблизително 28%, в сравнение с варденафил, водещ до принос към ефикасността от около 7%.

Средният терминален полуживот на варденафил при пациенти, приемащи варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, е в рамките на 4 – 6 часа. Елиминационният полуживот на метаболита М1 е между 3 до 5 часа, подобно на варденафил.

Елиминиране

Тоталният телесен клирънс на варденафил е 56 l/h с резултантен терминален полуживот от приблизително 4-5 часа. След перорално приложение, варденафил се екскретира като метаболити предимно чрез фецеса (приблизително 91-95% от приложената доза) и в по-малка степен в урината (приблизително 2-6% от приложената доза).

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пациенти в старческа възраст:

Чернодробния клирънс на варденафил при доброволци здрави мъже в старческа възраст (65 години и повече) е намален в сравнение със здравите млади доброволци (18 – 45 години). Мъжете в старческа възраст, приемащи варденафил филмирани таблетки, имат средно 52% по-висока AUC и 34% по-висока Cmax в сравнение с младите мъже (вж. точка 4.2).

AUC и Cmax на варденафил при пациенти в старческа възраст (65 години и повече), приемащи варденафил диспергиращи се в устата таблетки, са повишени с 31 до 39% и 16 до 21%, съответно, в сравнение с пациентите на възраст 45 години и по-малко. Не се открива кумулиране на варденафил в плазмата при пациенти на възраст 45 и по-малко години, или 65 или повече години след еднократно дневно прилагане на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, за 10 дни.

Бъбречно увреждане

При доброволци с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 – 80 ml/min), фармакокинетиката на варденафил е подобна на контролната група с нормална бъбречна функция. При доброволци с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min), стойността на AUC е повишена с 21% и стойността на Cmax е понижена с 23%, в сравнение с доброволците без бъбречно увреждане. Не е наблюдавана статистически значима корелация между креатининовия клирънс и експозицията на варденафил (AUC и Cmax) (вж. точка 4.2). Фармакокинетиката на варденафил не е проучвана при пациенти, нуждаещи се от диализа (вж. точка 4.3).

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh A и В), клирънсът на варденафил е бил намален пропорционално на степента на чернодробното увреждане. При пациенти с леко увреждане (Child-Pugh А), стойностите на AUC и Cmax са повишени съответно 17% и 22%, в сравнение със здравата контролна група. При пациенти с умерено увреждане (Child Pugh В), стойностите на AUC и Cmax са повишени съответно със 160% и 133%, в сравнение със здравата контролна група (вж. точка 4.2). Фармакокинетиката на варденафил при пациенти с тежко увредена чернодробна функция (Child-Pugh С) не е проучвана (вж. точка 4.3).

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1.Списък на помощните вещества

Ядро на таблетката: Кросповидон Магнезиев стеарат

Микрокристална целулоза Силициев диоксид, колоиден безводен

Филмово покритие: Макрогол 400 Хипромелоза Титанов диоксид (Е171)

Железен оксид, жълт (Е172) Железен оксид, червен (E172)

6.2.Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

3 години

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5Вид и съдържание опаковката

Блистери от РР/алуминиево фолио в картонена кутия по 2, 4, 8, 12 и 20 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания за изхвърляне.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Bayer AG

51368 Leverkusen

Германия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/03/248/001-004, 021

EU/1/03/248/005-008, 022

EU/1/03/248/009-012, 023

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 06 март 2003

Дата на последно подновяване: 06 март 2008

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка диспергираща се в устата таблетка съдържа 10 mg варденафил (vardenafil) (като хидрохлорид).

Помощни вещества:

7,96 mg сорбитол (E420) и 1,80 mg аспартам (E951) за една таблетка, диспергираща се в устата.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка, диспергираща се в устата. Бели кръгли таблетки.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Лечение на еректилна дисфункция при възрастни мъже. Еректилна дисфункция е невъзможността да се постигне или поддържа ерекция на пениса, необходима за успешен полов акт.

За да бъде ефективна Levitra, е необходимо сексуално стимулиране.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Диспергиращата се в устата таблетка Levitra 10 mg не е биоеквивалентна на филмираната таблетка Levitra 10 mg (вж. точка 5.1). Максималната доза за Levitra диспергираща се в устата таблетка е

10 mg/ден.

Употреба при възрастни мъже

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, се приемат според нуждите приблизително 25 до 60 минути преди сексуална активност.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст (≥ 65 годишна възраст)

Не се изискват корекции на дозата при мъже в старческа възраст. Въпреки това едно увеличение на дозата до максимум 20 mg филмирани таблетки Levitra трябва да бъде внимателно обмислено в зависимост от индивидуалната поносимост (вж. точки 4.4 и 4.8).

Чернодробно увреждане

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, не са показани за употреба като начална доза при пациенти с леко чернодробно увреждане (Child-Рugh A).

Пациентите с умерено чернодробно увреждане трябва да започнат лечението с Levitra 5 mg филмирани таблетки. Въз основа на поносимостта и ефикасността дозата може да бъде повишена до Levitra 10 mg или 20 mg филмирани таблетки, или Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата.

Максималната препоръчвана доза при пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Рugh B) е Levitra 10 mg под формата на филмирани таблетки (вж. точка 5.2).

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, не трябва да се използват при пациенти с умерено (Child-Pugh B) и тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh C; вж. точка 4.3).

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане.

При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) трябва да се мисли за начална доза Levitra 5 mg филмирани таблетки. Въз основа на поносимостта и ефикасността дозата може да бъде повишена до Levitra 10 mg и 20 mg филмирани таблетки или Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата.

Диспергиращата се в устата таблетка Levitra, не трябва да се използва при пациенти с краен стадий на бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.3).

Педиатрична популация

Диспергиращите се в устата таблетки Levitra не са показани за пациенти под 18-годишна възраст. Няма подходящи показания за употреба на диспергиращи се в устата таблетки Levitra при деца и юноши.

Употреба при пациенти, употребяващи други лекарствени продукти

Едновременна употреба на умерени или мощни инхибитори на CYP3A4

Необходима е корекция на дозата варденафил при едновременна употреба на умерени или мощни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).

Начин на приложение За перорално приложение.

Диспергиращата се в устата таблетката трябва да се постави в устата върху езика, където тя бързо ще се разпадне, и след това да се погълне. Диспергиращите се в устата таблетки Levitra трябва да се приемат без течност и непосредствено след изваждането им от блистера.

Диспергиращите се в устата таблетки Levitra могат да се приемат със или без храна.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Едновременното приложение на варденафил с нитрати или лекарства, освобождаващи азотен оксид (като амил нитрит) под всякаква форма, е противопоказано (вж. точки 4.5 и 5.1).

Levitra e противопоказана при пациенти, които имат загуба на зрението на едното око, вследствие на не-артериитна предна исхемична оптична невропатия (NAION), независимо дали този епизод е свързан или не с предшестваща експозиция на инхибитор на фосфодиестераза 5 (PDF5) (вж. точка

4.4).

Лекарствени продукти за лечение на еректилна дисфункция по правило не трябва да се използват при мъже, при които не се препоръчва сексуална активност (например пациенти с тежки сърдечно- съдови нарушения, като нестабилна стенокардия или тежка сърдечна недостатъчност [Нюйоркска кардиологична асоциация (New York Heart Association) III или IV].

Безопасността на варденафил не е изпитвана при следните групи пациенти и следователно неговата употреба е противопоказана, докато не се получи допълнителна информация:

-тежко чернодробно увреждане (Child-Рugh C),

-краен стадий на бъбречна недостатъчност, която налага диализа,

-хипотония (кръвно налягане <90/50 mm Hg),

-анамнестични данни за прекаран скоро инсулт или миокарден инфаркт (през последните 6 месеца),

-нестабилна стенокардия и известни вродени дегенеративни нарушения на ретината, като пигментен ретинит.

Едновременната употреба на варденафил с мощните CYP 3A4 инхибитори кетоконазол и итраконазол (перорална форма) е противопоказана при мъже на възраст над 75 години.

Едновременното използване на варденафил с HIV протеазни инхибитори като ритонавир и индинавир е противопоказано, тъй като те са много мощни инхибитори на CYP3A4 (вж. точка 4.5).

Едновременното прилагане на PDE5 инхибитори, включително варденафил, с гуанилат-циклазни стимулатори, като риоцигуат, е противопоказано, тъй като това може да причини симптоматична хипотония (вж. точка 4.5).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Преди да се започне медикаментозно лечение е необходимо да се снеме анамнеза и да се извърши клиничен преглед, за да се диагностицира еректилната дисфункция и да се определят потенциалните причини за заболяването.

Преди да се започне каквото и да е лечение на еректилна дисфункция, лекарите трябва да вземат под внимание сърдечно-съдовия статус на техните пациенти, тъй като съществува степен на риск от страна на сърцето, свързан със сексуалната активност (вж. точка 4.3). Варденафил притежава съдоразширяващи свойства, които водят до леко и преходно понижаване на кръвното налягане (вж. точка 5.1). Пациенти с левокамерна обструкция на кръвния ток, напр. аортна стеноза и идиопатична хипертрофична субаортна стеноза, могат да са чувствителни към действието на вазодилататори, включително фосфодиестеразни инхибитори тип 5.

Лекарствените продукти за лечение на еректилна дисфункция трябва да се използват внимателно при пациенти с анатомична деформация на пениса (като ангулация, кавернозна фиброза или болест на Peyronie), или при пациенти, които имат състояния, предразполагащи към приапизъм (като сърповидно-клетъчна анемия, мултиплен миелом или левкемия).

Безопасността и ефикасността на комбинации от диспергиращи се в устата таблетки Levitra и филмирани таблетки Levitra или други лекарства за лечение на еректилна дисфункция не е изпитвана. Следователно не се препоръчва използването на такива комбинации.

Поносимостта към максималната доза от Levitra 20 mg филмирани таблетки може да бъде по-лоша при пациенти в старческа възраст (≥ 65 годишна възраст) (вж. точки 4.2 и 4.8).

Едновременна употреба на алфа-блокери

Едновременното използване на алфа-блокери и варденафил може да доведе до симптоматична хипотония при някои пациенти, понеже и двете лекарства са вазодилататори. Едновременно лечение с варденафил трябва да се започне само, ако пациентът е стабилизиран с лечение с алфа- блокер. При тези пациенти, които са стабилни с лечение с алфа-блокер, варденафил трябва да започне с най-ниската препоръчвана начална доза от 5 mg филмирани таблетки. Пациентите на

лечение с алфа-блокери не трябва да използват Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, като начална доза. Варденафил може да се приема по всяко време с тамсулозин или алфузозин. С другите алфа-блокери е необходимо разделяне на дозата във времето, когато варденафил се прилага едновременно (вж. точка 4.5). При тези пациенти, които вече вземат оптимизирана доза варденафил, лечението с алфа-блокери трябва да започне с най-ниска доза. Постепенното повишаване на дозата алфа-блокер може да бъде свързано с по-нататъшно понижаване на кръвното налягане при пациенти, приемащи варденафил.

Едновременна употреба на CYP3A4 инхибитори

Едновременната употреба на варденафил с мощни инхибитори на CYP3A4 като итраконазол и кетоконазол (перорална форма) трябва да се избягва, тъй като се получават много високи плазмени концентрации на варденафил, ако лекарствените продукти се комбинират (вж. точки 4.5 и 4.3).

Може да бъде необходима корекция на дозата на варденафил, ако едновременно се прилага с умерени CYP3A4 инхибитори, като еритромицин и кларитромицин (вж. точки 4.2 и 4.5).

Едновременният прием на грейпфрут или на сок от грейпфрут се очаква да повиши плазмените концентрации на варденафил. Комбинацията трябва да се избягва (вж. точка 4.5).

Ефекти върху QTc интервала

Доказано е, че еднократните перорални дози от 10 mg и 80 mg варденафил удължават QTс интервала съответно със средно 8 msec и 10 msec (вж. точка 5.1). Също така еднократни дози от 10 mg варденафил, приложени едновременно с 400 mg гатифлоксацин – активно вещество с подобен QT ефект – показват допълнителен QTc ефект от 4 msec, в сравнение с всяко от тези активни вещества поотделно. Клиничното значение на тези QT промени не е известно (вж. точка

5.1).

Клиничното значение на тази находка не е известно и не може да се отнесе за всички пациенти при всички обстоятелства, тъй като зависи от индивидуалните рискови фактори и възприемчивоста в даден момент и при всеки отделен пациент. Лекарствени продукти, които удължават QTс интервала, включително варденафил, е най-добре да се избягват при пациенти с рискови фактори, например хипокалиемия, вродено удължаване на QT интервала, едновременно приложение на антиаритмични лекарствени продукти клас IA (напр. хинидин,прокаинамид) или клас ІІІ (напр. амиодарон, соталол).

Ефекти върху зрението

Нарушения на зрението и случаи на не-артериитна исхемична оптична невропатия (NAION) се съобщават във връзка с приема на Levitra и други PDE5 инхибитори. Пациентът трябва да се посъветва, че в случай на внезапно нарушение на зрението трябва да спре приема на диспергиращи се в устата таблетки Levitra, и веднага да се консултира с лекар.

Ефекти върху кръвосъсирването

In vitro изпитванията с човешки тромбоцити показват, че варденафил не притежава антиагрегантен ефект, но при високи концентрации (многократно превишаващи терапевтичните), варденафил потенцира антиагрегантния ефект на натриевия нитропрусид, донор на азотен окис. При хора варденафил не влияе върху времето на кръвосъсирване, самостоятелно или в комбинация с ацетилсалицилова киселина (вж. точка 4.5). Няма налична информация за безопасността след приложение на варденафил при пациенти с нарушения в кръвосъсирването или активна пептична язва. Следователно варденафил трябва да се прилага при тези пациенти само след внимателна преценка на отношението полза/риск.

Аспартам

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, съдържат аспартам, източник на фенилаланин, който може да навреди на пациенти с фенилкетонурия.

Сорбитол

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, съдържат сорбитол. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза не трябва да приемат Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Влияние на други лекарствени продукти върху варденафил

In vitro изпитвания

Варденафил се метаболизира предимно чрез чернодробните ензими цитохром Р450 (CYP) изоформа 3А4, с известен принос на изоформите CYP3A5 и CYP2C. Следователно инхибиторите на тези изоензими намаляват клирънса на варденафил.

In vivo изпитвания

Едновременното приложение на HIV протеазния инхибитор индинавир (800 mg три пъти дневно), мощен CYP3A4 инхибитор, с варденафил (10 mg филмирана таблетка), е довело до 16-кратно повишаване на варденафил AUC и 7-кратно повишаване в Cmax на варденафил. На 24-тия час плазмените нива на варденафил са понижени приблизително 4% от максималното плазмено ниво на варденафил (Cmax).

Едновременното приложение на варденафил с ритонавир (600 mg два пъти дневно) води до 13-кратно повишаване на Cmax на варденафил и 49-кратно повишаване на AUC0-24 на варденафил, когато се прилага едновременно с варденафил 5 mg. Взаимодействието е последствие на блокирането на чернодробния метаболизъм на варденафил от ритонавир, високоактивен CYP3A4 инхибитор, който също инхибира CYP2C9. Ритонавир значително удължава времето на полуживот на верденафил до 25,7 часа (вж. точка 4.3).

Едновременното приложение на кетоконазол (200 mg), мощен CYP3A4 инхибитор, с варденафил (5 mg) е довело до 10-кратно повишаване на AUC на варденафил и 4-кратно повишаване на Cmax на варденафил (вж. точка 4.4).

Въпреки че специфични изпитвания върху взаимодействието не са проведени, при едновременното използване на мощни CYP3A4 инхибитори (като итраконазол) може да се очаква получаване на плазмени нива на варденафил, сравними с тези, получени с кетоконазол. Едновременната употреба на варденафил с мощни CYP3A4 инхибитори, като итраконазол и кетоконазол (перорална форма), трябва да се избягва (вж. точки 4.3 и 4.4). При възрастни мъже над 75-годишна възраст едновременното използване на варденафил с итраконазол или кетоконазол е противопоказано (вж. точка 4.3).

Едновременното приложение на еритромицин (500 mg три пъти дневно), мощен CYP3A4 инхибитор с варденафил (5 mg), е довело до 4–кратно повишаване на AUC на варденафил и 3- кратно повишаване в Cmax на варденафил. Въпреки че не е провеждано конкретно изпитване за взаимодействия, при едновременно приложение на кларитромицин може да се очаква подобно влияние върху AUC и Cmax на варденафил. Когато се използва в комбинация с умерен CYP 3A4 инхибитор, като еритромицин или кларитромицин, може да е необходимо дозата на варденафил да се коригира (вж. точки 4.2 и 4.4).

Циметидин (400 mg два пъти дневно), неспецифичен цитохром Р450 инхибитор, няма влияние върху АUC и Cmax на варденафил, когато се прилага едновременно с варденафил (20 mg) при здрави доброволци.

Сокът от грейпфрут, като слаб инхибитор на метаболизма на CYP3A4 в чревната стена, може да доведе до умерено повишаване на плазмените нива на варденафил (вж. точка 4.4).

Фармакокинетиката на варденафил (20 mg) не се повлиява от едновременното приложение с Н2-антагониста ранитидин (150 mg два пъти дневно), дигоксин, варфарин, глибенкламид, алкохол (средно максимално алкохолно съдържание в кръвта от 73 mg/dl) или еднократни дози от антиацид (магнезиев хидроксид/алуминиев хидроксид).

Въпреки че специфични изпитвания върху взаимодействието не са били проведени за всички лекарствени продукти, популационният фармакокинетичен анализ показва липсата на повлияване на фармакокинетиката на варденафил от следните лекарства, приети съвместно: ацетилсалицилова киселина, АСЕ-инхибитори, бета-блокери, слаби CYP3A4 инхибитори, диуретици и лекарствени продукти за лечение на диабет (сулфанилурейни лекарства и метформин).

Влияние на варденафил върху другите лекарствени продукти Няма данни за взаимодействието на варденафил и неспецифични фосфодиестеразни инхибитори като теофилин или дипиридамол.

In vivo изпитвания

В изпитване при 18 здрави доброволци мъже не е наблюдавано потенциране на понижаващия ефект върху кръвното налягане на сублингвално приложен нитроглицерин (0,4 mg), когато варденафил (10 mg) е приложен на различни интервали от време (от 1 час до 24 часа), преди да се приеме дозата нитроглицерин. Варденафил филмирани таблетки 20 mg потенцират хипотензивния ефект на сублингвалния нитроглицерин (0,4 mg), взет 1 или 4 часа след приложението на варденафил при здрави лица на средна възраст. Не е наблюдаван ефект върху кръвното налягане, когато нитроглицерин е приет 24 часа след приложението на еднократна доза варденафил 20 mg филмирани таблетки. Няма информация за възможно потенциране на хипотензивните ефекти на нитратите от варденафил при пациенти и следователно едновременното използване на диспергиращи се в устата таблетки, и нитрати е противопоказано (вж. точка 4.3).

Никорандил е хибрид между активатор на калиевия канал и нитрат. Поради нитратната си компонента съществува възможност за сериозно взаимодействие с варденафил.

Тъй като монотерапията с алфа-блокер може да причини изразено понижаване на кръвното налягане, особено ортостатична хипотония и синкоп, проведени са изпитвания на взаимодействието с варденафил. В две изпитвания на взаимодействието със здрави нормотензивни доброволци след форсирано титриране на алфа-блокерите тамсулозин или теразозин до високи дози е докладвана хипотония (в някои случаи симптоматична) при значителен брой от доброволците след едновременно приложение на варденафил. Сред лицата, лекувани с теразоцин, е наблюдавана по-често хипотония, когато варденафил и теразозин са прилагани едновременно, в сравнение със случаите, когато дозирането е разделено от 6-часов интервал от време.

Въз основа на резултатите от изпитвания на взаимодействието, проведени с варденафил при пациенти с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) на постоянна терапия с тамсулозин, теразозин или алфузозин:

Когато варденафил (филмирани таблетки) е прилаган в дози 5, 10 или 20 mg при постоянна терапия с тамсулозин, няма симптоматично понижаване на кръвното налягане, въпреки че 3/21 лекувани с тамсулозин пациенти са с преходно систолично налягане в изправено положение по-ниско от 85 mmHg:

Когато варденафил 5 mg (филмирани таблетки) е прилаган едновременно с теразоцин 5 или 10 mg, един от 21 пациенти е със симптоматична ортостатична хипотония. Хипотония не е наблюдавана, когато варденафил 5 mg и теразозин са прилагани с интервал от 6 часа между отделните дози.

Когато варденафил (филмирани таблетки) е прилаган в дози 5 или 10 mg при стабилна терапия с алфузозин, няма симптоматично понижаване на кръвното налягане в сравнение с плацебо.

Следователно едновременното лечение трябва да започне, само ако пациентът е стабилизиран с лечението с алфа-блокер. При тези пациенти, които са стабилизирани с лечение с алфа-блокери, варденафил трябва да започне с най-ниската препоръчвана начална доза 5 mg. Levitra може да се прилага по всяко време с тамсулозин или алфузозин. С другите алфа-блокери е необходимо да има интервал от време между отделните дози, когато варденафил се предписва едновременно (вж. точка 4.4).

Levitra 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, не трябва да се приемат като начална доза при пациенти на лечение с алфа-блокери (вж. точка 4.4).

Няма значителни взаимодействия, когато варфарин (25 mg), който се метаболизира чрез CYP2C9, или дигоксин (0,375 mg) е приложен едновременно с варденафил (20 mg филмирани таблетки). Относителната бионаличност на глибенкламид (3,5 mg) не се повлиява, когато едновременно е приложен варденафил (20 mg). В конкретно изпитване при пациенти с хипертония, където варденафил (20 mg) е приложен едновременно с нифедипин със забавено освобождаване (30 mg или 60 mg), е установено допълнително редуциране на систолното налягане в легнало положение с 6 mmHg и диастолното налягане в легнало положение с 5 mmHg, придружено от повишаване на сърдечната честота с 4 удара/мин.

Когато варденафил (20 mg филмирани таблетки) и алкохол (средно максимално алкохолно съдържание 73 mg/dl) се приемат заедно, варденафил не потенцира ефектите на алкохола върху кръвното налягане и сърдечната честота, и фармакокинетиката на варденафил не се променя.

Варденафил (10 mg) не потенцира удължаване на времето на кървене, причинено от ацетилсалициловата киселина (2 x 81 mg).

Риоцигуат Предклинични проучвания показват допълнителен ефект на понижаване на системното кръвно

налягане, когато PDE5 инхибитори се комбинират с риоцигуат. В клинични проучвания е доказано, че риоцигуат потенцира хипотензивните ефекти на PDE5 инхибиторите. Няма данни за благоприятен клиничен ефект на комбинацията в проучваната популация. Едновременната употреба на риоцигуат с PDE5 инхибитори, включително варденафил, е противопоказана (вж. точка 4.3).

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Levitra не е показана за употреба от жени. Няма изпитвания за приложение на варденафил при бременни жени. Няма данни относно фертилитета.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са проведени изпитвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

Тъй като при клиничните изпитвания с варденафил са наблюдавани замайване и нарушения в зрението, пациентите трябва да са сигурни как реагират на диспергиращи се в устата таблетки Levitra, преди да шофират или работят с машини.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите лекарствени реакции, за които има съобщения при употреба на Levitra филмирани таблетки или 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, от клинични изпитвания, обикновено са са преходни и леки до умерени по характер. Най-често съобщаваната нежелана лекарствена реакция, която се е появила при ≥ 10% от пациентите, e главоболие.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Съобщава се за следните нежелани реакции:

Системо-

Много

Чести

Нечести

Редки*

С неизвестна

органен клас

чести

(≥1/100 до

(≥1/1 000 до

(≥1/10 000 до

честота

 

(≥1/10)

<1/10)

<1/100)

<1/1 000)

(от наличните

 

 

 

 

 

данни не може да

 

 

 

 

 

бъде направена

 

 

 

 

 

оценка)

Инфекции и

 

 

 

Конюнктивит

 

инфестации

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Алергичен

Алергична

 

имунната

 

 

оток и

реакция

 

система

 

 

ангионевроти-

 

 

 

 

 

чен оток

 

 

Психични

 

 

Нарушения на

Безпокойство

 

нарушения

 

 

съня

 

 

Нарушения на

Главоболие

Замайване

Сънливост,

Синкоп

 

нервната

 

 

Парестезия и

Припадък

 

система

 

 

дизестезия

Амнезия

 

Нарушения на

 

 

Зрително

Повишено

Не-артериитна

очите

 

 

смущение

вътреочно

предна исхемична

 

 

 

Хиперемия на

налягане

оптична

 

 

 

очите

Повишена

невропатия

 

 

 

Нарушено

лакримация

Зрителни

 

 

 

възприемане

 

нарушения

 

 

 

на цветовете

 

 

 

 

 

Болки и

 

 

 

 

 

дискомфорт в

 

 

 

 

 

очите

 

 

 

 

 

Фотофобия

 

 

Нарушения на

 

 

Тинитус

 

Внезапна глухота

ухото и

 

 

Световъртеж

 

 

лабиринта

 

 

 

 

 

Сърдечни

 

 

Сърцебиене

Миокарден

 

нарушения

 

 

Тахикардия

инфаркт

 

 

 

 

 

Камерни

 

 

 

 

 

тахиаритмии

 

 

 

 

 

Стенокардия

 

Съдови

 

Зачервяване

 

Хипотония

 

нарушения

 

 

 

Хипертония

 

 

 

 

 

 

Системо-

Много

Чести

Нечести

Редки*

С неизвестна

органен клас

чести

(≥1/100 до

(≥1/1 000 до

(≥1/10 000 до

честота

 

(≥1/10)

<1/10)

<1/100)

<1/1 000)

(от наличните

 

 

 

 

 

данни не може да

 

 

 

 

 

бъде направена

 

 

 

 

 

оценка)

Респираторни,

 

Назална

Задух

Кръвотечение

 

гръдни и

 

конгестия

Конгестия на

от носа

 

медиастинални

 

 

синусите

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

Стомашно-

 

Диспепсия

Гастро-

 

 

чревни

 

 

езофагеална

 

 

нарушения

 

 

рефлуксна

 

 

 

 

 

болест

 

 

 

 

 

Гастрит

 

 

 

 

 

Стомашно-

 

 

 

 

 

чревни и

 

 

 

 

 

коремни болки

 

 

 

 

 

Диария

 

 

 

 

 

Повръщане

 

 

 

 

 

Гадене

 

 

 

 

 

Сухота в

 

 

 

 

 

устата

 

 

Хепатобилиарн

 

 

Повишение на

Повишение на

 

и нарушения

 

 

трансаминази-

гама-глутамил

 

 

 

 

те

трансферазата

 

Нарушения на

 

 

Еритема

Реакция на

 

кожата и

 

 

Обрив

фоточувстви-

 

подкожната

 

 

 

телност

 

тъкан

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Болки в гърба

 

 

мускулно-скеле

 

 

Повишена

 

 

тната система

 

 

креатин-

 

 

и

 

 

фосфокиназа

 

 

съединителнат

 

 

Миалгия

 

 

а тъкан

 

 

Повишен

 

 

 

 

 

мускулен

 

 

 

 

 

тонус и

 

 

 

 

 

схващания

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

Хематурия

бъбреците и

 

 

 

 

 

пикочните

 

 

 

 

 

пътища

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

Засилена

Приапизъм

Хеморагия в

възпроизводит

 

 

ерекция

 

пениса

елната система

 

 

 

 

Хемоспермия

и гърдата

 

 

 

 

 

Общи

 

 

Неразположе-

Болки в

 

нарушения и

 

 

ние

гърдите

 

ефекти на

 

 

 

 

 

мястото на

 

 

 

 

 

приложение

 

 

 

 

 

Хеморагия в пениса, хемоспермия и хематурия са съобщавани в клинични проучвания и като спонтанно получени данни от постмаркетинговия период при употребата на всички PDE5 инхибитори, включително варденафил.

При доза от 20 mg Levitra филмирани таблетки пациентите в старческа възраст (≥ 65 години) имат по-висока честота на главоболие (16,2% спрямо 11,8%) и замайване (3,7% спрямо 0,7%) в сравнение с по-младите пациенти (<65 години). Най-общо честотата на нежеланите реакции (особено „замайване”) е леко повишена при пациенти с анамнеза за хипертония.

Постмаркетингови съобщения за друг продукт от този клас

Съдови нарушения

Съобщава се за сериозни сърдечносъдови реакции, включително цереброваскуларен кръвоизлив, внезапна сърдечна смърт, преходна исхемична атака, нестабилна стенокардия и камерна аритмия във временна връзка с друго лекарство от тази група при постмаркетинговото наблюдение.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9 Предозиране

В изпитване на еднократно прилагане при доброволци, еднократни дози до и включително 80 mg варденафил (филмирани таблетки) дневно са понесени добре, без сериозни нежелани реакции.

Когато варденафил се прилага в по-високи дози и по-често от препоръчаната схема на прилагане (40 mg филмирани таблетки два пъти дневно), са съобщени случаи на силна болка в гърба. Това не е свързано с мускулна или неврологична токсичност.

В случаи на предозиране, ако е необходимо, трябва да се приложат стандартни поддържащи мерки. Бъбречната диализа не се очаква да увеличи клирънса, тъй като варденафил е свързан в голяма степен с плазмените протеини и не се елиминира значително в урината.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Урологични средства, Лекарства, използвани при еректилна дисфункция, ATC code: G04BE09

Варденафил е средство за перорална терапия за подобряване на еректилната функция при мъже с еректилна дисфункция. В естествени условия, т.е. със сексуално стимулиране, варденафил възстановява увредената еректилна функция чрез повишаване на кръвния ток към пениса.

Ерекцията на пениса е хемодинамичен процес. По време на сексуално стимулиране се освобождава азотен оксид. Той активира ензима гуанилатциклаза, водеща до повишаване нивото на цикличния гуанозин монофосфат (cGMP) в корпус кавернозум. Това води до отпускане на гладката мускулатура, като позволява повишаване на притока на кръв към пениса. Нивото на cGMP се регулира от скоростта на синтез чрез гуанилатциклаза и чрез скоростта на разграждане, посредством cGMP хидролизиращи фосфодиестерази (PDEs).

Варденафил е мощен и селективен инхибитор на cGMP специфичната фосфодиестераза тип 5 (PDE5), най-важната фосфодиестераза в човешкия корпус кавернозум. Варденафил засилва ефекта на ендогенния азотен оксид в корпус кавернозум, като инхибира PDE5. Когато се отдели азотен оксид в отговор на сексуална стимулация, инхибирането на PDE5 от варденафил води до повишени нива на cGMP в корпус кавернозум. Следователно, за да се проявят полезните терапевтични ефекти на варденафил, е необходимо сексуално стимулиране.

Изпитвания in vitro са показали, че варденафил притежава многократно по-силно действие върху PDE5,отколкото върху други известни фосфодиестерази (>15-кратно спрямо PDE6, >130-кратно спрямо PDE1, >300-кратно спрямо PDE11 и >1000-кратно спрямо PDE2, PDE3, PDE4, PDE7, PDE8, PDE9 и PDE10).

При проведено изследване с плетизмография на пениса (RigiScan) при някои мъже под действието на 20 mg варденафил се наблюдава ерекция, достатъчна за проникване (60% ригидност според RigiScan) 15 минути след приема му. Повлияването на тези лица от варденафил е статистически значимо в сравнение с резултатите при плацебо 25 минути след прием.

Варденафил причинява умерено и преходно понижаване на кръвното налягане, което в повечето случаи не се проявява клинично. Средната стойност на максимално понижаване на систолното налягане в легнало положение след прием на 20 или 40 mg варденафил е съответно 6,9 mm Hg при 20 mg и 4,3 mm Hg при 40 mg варденафил, в сравнение с плацебо. Тези ефекти са в съответствие с вазодилататорния ефект на PDE5-инхибиторите и вероятно се дължат на повишени нива на cGMP в съдовите гладкомускулни клетки. Еднократната или многократна перорални дози варденафил до 40 mg не водят до клинично значими промени в електрокардиограмата на здрави мъже доброволци. Двойно-сляпо, кръстосано, рандомизирано изпитване с еднократна доза при 59 здрави мъже сравнява влиянието върху QT интервала на варденафил (10 mg и 80 mg), силденафил (50 mg и

400 mg) и плацебо. Моксифлоксацин (400 mg) е включен като активна вътрешна контрола. Ефектите върху QT интервала са измервани 1 час след приложение на дозата (средно tmax за варденафил). Основната задача на това изпитване е да се изключи по-голям от 10 msec ефект (т.е. да се докаже липсата на ефект) на еднократна 80 mg перорална доза варденафил върху QT интервала в сравнение с плацебо, измерен с промените на Fridericia корекционна формула (QTcF=QT/RR1/3) от изходнониво до времевата точка на 1-вия час след приема. Резултатите на варденафил показват удължаване на QTc (Fridericia) с 8 msec (90% CI: 6-9) и 10 msec (90% CI: 8-11)

при дози 10 и 80 mg в сравнение с плацебо, и удължаване на QTci (Fridericia) с 4 msec (90% CI: 3-6)

и 6 msec (90% CI: 4-7) при дози 10 и 80 mg в сравнение с плацебо, един час след приема. При tmax средната промяна в QTcF за варденафил 80 mg е извън установените граници на изпитването

(стойност 10 msec, 90% CI 8-11). Когато е използвана индивидуална корекционна формула, нито една от стойностите не е била извън границите.

В отделно постмаркетингово проучване при 44 здрави доброволци еднократни дози от 10 mg варденафил или 50 mg силденафил cа приложени едновременно с 400 mg гатифлоксацин – лекарство със сравним QT ефект. И варденафил и силденафил са показали нарастване на Fridericia QTc ефект с 4 msec (варденафил) и 5 msec (силденафил), в сравнение с всяко от лекарствата поотделно. Конкретното клинично значение на тези QT промени не е известно.

Допълнителна информация от клинични изпитвания с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата

Ефикасността и безопасността на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са показани поотделно в широка популация в две изпитвания, включващи 701 рандомизирани пациенти с еректилна дисфункция, които са били лекувани в продължение на 12 седмици.

Разпределението на пациентите в предварително дефинираните подгрупи включва пациенти в старческа възраст (51%), пациенти с анамнеза за захарен диабет (29%), дислипидемия (39%) и хипертония (40%).

От сборните данни от двете изпитвания с варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, IIEF-EF домейн скоровете са били значимо по-големи в групата на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, в сравнение с плацебо.

Седемдесет и един процента от всички опити за полов акт, за които се съобщава в клиничните изпитвания, са били с успешно проникване в сравнение с 44% от всички опити в групата на плацебо. Тези резултати се наблюдават и в подгрупите, при пациенти в старческа възраст 65%, при пациенти с анамнеза за захарен диабет 63%, при пациенти с анамнеза за дислипидемия 66% и при пациенти с анамнеза за хипертония 70% от всички опити за полов акт са били с успешно проникване.

Около 63% от всички опити за полов акт, за които се съобщава при употреба на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са били успешни в смисъл на задържане на ерекцията в сравнение с около 26% от всички опити за полов акт при използване на плацебо. В предварително дефинираните подгрупи 57% (пациенти в старческа възраст), 56% (пациенти с анамнеза за захарен диабет), 59% (пациенти с анамнеза за дислипидемия) и 60% (пациенти с анамнеза за хипертония) от всички опити за полов акт, за които се съобщава при употреба на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са били успешни в смисъл на задържане на ерекцията.

Допълнителна информация от клинични изпитвания В клинични изпитвания варденафил е бил прилаган на повече от 17 000 мъже с еректилна

дисфункция (ЕД) на възраст между 18 и 89 години, повечето от тях с множество придружаващи заболявания. Над 2 500 пациенти са били на терапия с варденафил за 6 или повече месеца. От тях 900 пациенти са били лекувани 1 година или повече.

Тази група пациенти включва: пациенти в старческа възраст (22%), пациенти с хипертония (35%), захарен диабет (29%), с исхемична болест на сърцето или други сърдечно-съдови заболявания (7%), хронична белодробна болест (5%), хиперлипидемия (22%), депресия (5%), радикална простатектомия (9%). В клиничните изпитвания не са били представени достатъчно следните групи: лица в старческа възраст (>75 години, 2,4%) и пациенти с определени сърдечно-съдови заболявания (вж. точка 4.3). Не са извършени клинични изпитвания при пациенти със заболявания на ЦНС (с изключение на гръбначномозъчни травми), пациенти с тежки бъбречни или чернодробни увреждания, претърпели хирургични интервенции в областта на таза (с изключение на щадяща нервите простатектомия), или травма, или лъчетерапия и понижено либидо или анатомични деформации на пениса.

По време на основните клиничните изпитвания лечението с варденафил (филмирани таблетки) е довело до подобряване на еректилната функция в сравнение с плацебо. При малкия брой пациенти, които са извършили полов акт четири до пет часа след приема на лекарството, степента на успешнопроникване и поддържане на ерекция е значително по-висока в сравнение с плацебо групата.

При изпитвания с фиксирана доза (филмирани таблетки) сред широка популация мъже с еректилна дисфункция, 68% (5 mg), 76% (10 mg) и 80% (20 mg) от пациентите са осъществили успешен полов акт (прониквания) (SEP2), в сравнение с 49% в групата с плацебо за период от три месеца на изпитването. Способността за поддържане на ерекция (SEP3) в тази широка популация от лица с еректилна дисфункция е 53% (5 mg), 63% (10 mg), 65% (20 mg), в сравнение с 29% при плацебо.

Според сборните данни от големите изпитвания за ефикасност, пациентите с успешен полов акт (проникване) след употреба на варденафил са били както следва: с психогенна еректилна дисфункция (77-87%), смесена еректилна дисфункция (69-83%), органична еректилна дисфункция (64-75%), старческа възраст (52-75%), исхемична болест на сърцето (70-73%), хиперлипидемия (62- 73%), хронична белодробна болест (74-78%), депресия (59-69%) и пациенти, лекувани едновременно с антихипертензивни средства (62-73%).

Вклинично изпитване при пациенти със захарен диабет варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на ерекция, достатъчно продължителна за успешен полов акт и ригидност на пениса с дози варденафил 5 mg и 10 mg, в сравнение с плацебо. Честотата на получаване и поддържане на ерекция е била 61% и 49% при

10 mg, 64% и 54% при 20 mg варденафил, при пациенти които са завършили три месеца лечение, в сравнение с 36% и 23% при групата пациенти на плацебо.

Вклинично изпитване при пациенти след простатектомия, варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на ерекция, достатъчно продължителна за успешен полов акт и ригидност на пениса с дози варденафил от 10 mg и 20 mg, в сравнение с групата на плацебо. Честотата на получаване и поддържане на ерекция е била 47% и 37% при 10 mg, и 48% и 34% при 20 mg варденафил при пациенти с 3-месечно лечение, в сравнение с 22% и 10% при пациентите на плацебо.

Вклинично изпитване с променлива доза при пациенти с травма на гръбначния мозък, варденафил значително подобрява еректилната функция, способността за получаване и поддържане на достатъчно продължителна ерекция за успешно извършване на полов акт и ригидност на пениса в сравнение с плацебо. Делът на пациентите, които са се възстановили до нормален скор IIEF (≥26%)

е53% с варденафил в сравнение с 9% с плацебо. Честотата на повлияване за получаване и поддържане на ерекция е 76% и 59% при варденафил в сравнение с 41% и 22% при плацебо, при пациенти, които са лекувани три месеца, което е клинично и статистически значимо (р<0,001).

Безопасността и ефикасността на варденафил е установена в дългосрочни изпитвания.

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите

от проучванията във всички подгрупи на педиатричната популация при лечение на еректилна дисфункция. Вижте точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията.

5.2 Фармакокинетични свойства

Изпитванията за биоеквивалентност показват, че варденафил 10 mg таблетка, диспергираща се в устата, не е биоеквивалентна на варденафил 10 mg филмирани таблетки; по тази причина формата, диспергиращата се в устата, не трябва да се използва като еквивалент на варденафил 10 mg филмирани таблетки.

Абсорбция При прилагане на варденафил филмирани таблетки варденафил се абсорбира бързо с максимални

плазмени концентрации, достигнати при някои мъже 15 минути след перорално приложение. Въпреки това в 90% от случаите максималните плазмени концентрации са постигнати от 30 до 120 минути (средно 60 минути) след перорално приложение, на гладно. Средната абсолютна

бионаличност след перорален прием е 15%. След перорално прилагане AUC и Cmax на варденафил се повишават почти пропорционално на дозата в препоръчвания дозов интервал (5-20 mg).

Когато варденафил филмирани таблетки се приемат с храна с високо съдържание на мазнини (съдържаща 57% мазнини), скоростта на абсорбция е намалена, с повишаване на медианата на tmax с 1 час и средна редукция на Cmax 20%. AUC на варденафил не се повлиява. След прием на храна, съдържаща 30% мазнини, скоростта и степента на абсорбция на варденафил (tmax, Cmax, AUC) не се променят в сравнение с приложението на гладно.

Варденафил се абсорбира бързо след прилагане на варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, без вода. Медианата на времето за достигане на Cmax варира между 45 до 90 минути и е

сходно или малко по-дълго (с 8 до 45 минути) в сравнение с филмираните таблетки. Средната AUC за варденафил нараства с 21 до 29% (пациенти в средна и старческа възраст с ЕД) или 44% (млади здрави индивиди) при 10 mg диспергиращи се в устата таблетки, в сравнение с филмираните таблетки в резултат на локална перорална абсорбция на малко количество от лекарството в устната кухина. Няма съответстваща разлика в средните Cmax между диспергиращите се в устата таблетки, и филмираните таблетки.

При индивиди, приемащи варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, с богата на мазнини храна, не е наблюдаван ефект върху AUC и tmax на варденафил, докато Cmax на варденафил е била намалена с 35% при прием след хранене. На базата на тези резултати варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, могат да бъдат приемани със или без храна.

Ако варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, се приемат с вода AUC спада с 29%, Cmax остава непроменена и медианата на tmax се скъсява с 60 минути в сравнение с прием без вода. Bарденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, трябва да се приемат без течности.

Разпределение

Средният обем на разпределение в стационарно състояние на варденафил е 208 l, което показва разпределение в тъканите.

Варденафил и неговият основен метаболит (М1) са значително свързани с плазмените протеини (приблизително 95% за варденафил или М1). За варденафил, както и за М1, свързването с протеин е независимо от общата лекарствена концентрация.

Въз основа на измерванията на варденафил в спермата на здрави лица 90 минути след прием на доза, в спермата на пациентите може да се установи не повече от 0,00012% от приложената доза.

Биотрансформация Варденафил от филмираните таблетки се метаболизира предимно в черния дроб посредством

цитохром Р450 (CYP) изоформа 3А4, с известно участие на CYP3А5 и CYP2С изоформи.

При хора главният циркулиращ метаболит (M1) е продукт от дезетилирането на варденафил и е обект на по-нататъшен метаболизъм с плазмен елиминационен полуживот от приблизително 4 часа. Части от М1 са под формата на глюкурониди в системната циркулация. Метаболитът М1 показва фосфодиестеразен селективен профил, подобен на варденафил и in vitro потенциал за фосфодиестераза тип 5 от приблизително 28%, в сравнение с варденафил, водещ до принос към ефикасността от около 7%.

Средният терминален полуживот на варденафил при пациенти, получаващи варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, варира между 4 до 6 часа. Елиминационният полуживот на метаболита M1 е между 3 до 5 часа, подобно на изходното лекарство.

Елиминиране

Тоталният телесен клирънс на варденафил е 56 l/h с резултантен терминален полуживот приблизително 4-5 часа. След перорално приложение, варденафил се екскретира под формата на метаболити предимно чрез фецеса (приблизително 91-95% от приложената доза) и в по-малка степен в урината (приблизително 2-6% от приложената доза).

Фармакокинетика при специални групи пациенти

Пациенти в старческа възраст

Чернодробният клирънс на варденафил при доброволци здрави мъже в старческа възраст (65 години и повече) е намален в сравнение със здравите млади доброволци (18 - 45 години).

Мъжете в старческа възраст, приемащи филмирани таблетки варденафил, имат средно 52% по- висока AUC и 34% по-висока Cmax в сравнение с младите мъже (вж. точка 4.2).

AUC и Cmax на варденафил при пациенти в старческа възраст (65 и повече години), които приемат

варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, са били увеличени съответно с 31 до 39% и 16 до 21% в сравнение с пациентите на възраст 45 години и по-млади. Няма данни варденафил да кумулира в плазмата при пациенти на възраст 45 и по-малко години или на 65 или повече години след прием на една доза дневно варденафил 10 mg таблетки, диспергиращи се в устата, в продължение на 10 дни.

Бъбречно увреждане

При доброволци с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-80 ml/min), фармакокинетиката на варденафил е подобна на контролната група с нормална бъбречна функция. При доброволци с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min), стойността на AUC е повишена с 21% и стойността на Cmax е понижена с 23%, в сравнение с доброволците без бъбречно увреждане. Не е наблюдавана статистически значима корелация между креатининовия клирънс и експозицията на варденафил (AUC и Cmax) (вж. точка 4.2). Фармакокинетиката на варденафил не е изпитвана при пациенти, нуждаещи се от диализа (вж. точка 4.3).

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh A и В), клирънсът на варденафил е бил намален пропорционално на степента на чернодробното увреждане. При пациенти с леко увреждане (Child-Pugh А), стойностите на AUC и Cmax са повишени съответно със 17% и 22%, в сравнение със здравата контролна група. При пациенти с умерено увреждане (Child-Pugh В), стойностите на AUC и Cmax са повишени съответно със 160% и 133%, в сравнение със здравата контролна група (вж. точка 4.2). Фармакокинетиката на варденафил при пациенти с тежко увредена чернодробна функция (Child-Pugh С) не е проучвана (вж. точка 4.3).

5.3 Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при многократно прилагане, генотоксичност, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Апсартам (E951) Ментов аромат Магнезиев стеарат Кросповидон Манитол (E421)

Силициев диоксид, колоиден безводен Сорбитол (E420)

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3 Срок на годност

3 години

6.4 Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.

6.5Вид и съдържание на опаковката

1 х 1 диспергираща се в устата таблетка в перфориран еднодозов блистер от alu/alu,

2 х 1 диспергиращи се в устата таблетки в перфорирани еднодозови блистери от alu/alu, 4 х 1 диспергиращи се в устата таблетки в перфорирани еднодозови блистери от alu/alu, 8 х 1 диспергиращи се в устата таблетки в перфорирани еднодозови блистери от alu/alu.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания за изхвърляне.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Bayer AG

51368 Leverkusen

Германия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/03/248/013-016

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 06 март 2003

Дата на последно подновяване: 06 март 2008

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта