Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Levviax (telithromycin) – кратка характеристика на продукта - J01FA15

Updated on site: 08-Oct-2017

Наименование на лекарствотоLevviax
ATC кодJ01FA15
Веществоtelithromycin
ПроизводителAventis Pharma S.A.

Л

1.

 

 

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

Levviax 400 mg филмирани таблетки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

б

2.

 

 

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

т

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всяка филмирана таблетка съдържа 400 mg телитромицин (telithromycin).

 

 

 

у

п

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За пълния списък на помощните вещества, вж. точка 6.1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3.

 

 

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Филмирана таблетка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

на едната страна и

 

Леко оранжева, продълговата, двойно-изпъкнала таблетка, с надпис Н3647е

 

400 на другата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.

 

 

КЛИНИЧНИ ДАННИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

а

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.1

 

Терапевтични показания

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При предписване на Levviax, трябва да се имат предвид официалните указания за правилна

 

 

употреба на антибактериални средства и преобладаващата локална резистентост (вж. също

 

 

 

точки 4.4 и 5.1).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

ч

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пневмония, придобита в обществото, лека или умерена форма (вж. точка 4.4),

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При лечение на инфекции причинени от известни или подозирани бета-лактам

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

й

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

резистентни и/или резистентнитна макролиди щамове (според анамнезата на пациента

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

или националните и/или регионалните данни за резистентност) обхванати от

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

антибактериалния спектър на телитромицин (вж. точки 4.4 и 5.1):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

Остра екзацербация нак

хроничен бронхит,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

Остър синузит,

к

т

,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При

 

 

Тонзилит/фарингиту

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

 

 

предизвикан от Streptococcus pyogenes, като алтернатива когато не е

 

 

 

 

подходящо да седприлагат бета лактамни антибиотици в страни/региони със значимо

 

 

 

 

 

 

преобладаванеона резистентни към макролиди S.рyogenes, при медииране от ermTR или

 

 

 

 

 

 

 

п

4.4 и 5.1).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

mefA (вж. точкир

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

приложение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.2 Дозировка и начин на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Препоръчванатав е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Таблетките трябва да се поглъщат цели с достатъчно количество вода. Таблетките могат да

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

бъдат приемани с или без храна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Може да се обмисли приемането на Levviax преди лягане, за да се намали потенциалното

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

въздействие върху зрителните нарушения и загубата на съзнание (вж точка 4.4).

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Л

При пациенти на възраст 18 и повече години, според показанията терапевтичният режим ще бъде:

-

Пневмония, придобита в обществото: 800 mg веднъж дневно в продължение на 7 до 10

б

а

 

дни,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

Остра екзацербация на хроничен бронхит: 800 mg веднъж дневно в продължение на 5

 

 

дни,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

Остър синузит: 800 mg веднъж дневно в продължение на 5 дни,

 

 

 

 

 

п

 

 

 

 

 

-

Тонзилит/фарингит предизвикан от Streptococcus pyogenes: 800 mg веднъж дневно в

 

 

 

 

продължение на 5 дни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

а

 

 

 

 

 

 

 

 

Тонзилит/фарингит предизвикан от Streptococcus pyogenes: 800 mg веднъж дневно в

 

 

 

 

продължение на 5 дни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Въз основа само на възрастта не се налага корекция на дозата при лица в напреднала възраст.

 

При деца:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се препоръчва употребата на Levviax при деца под 12 години, поради липсата на данни за

 

 

безопасността и ефикасността (вж. точка 5.2).

 

 

 

р

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушена бъбречна функция:

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане не се налага корекция на дозата. Levviax

 

не се препоръчва като първи избор при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов

 

 

клирънс <30 ml/min) или при пациенти с едновременно тежко бъбречно увреждане и

 

 

 

 

 

 

съпътстващо чернодробно увреждане, тъй като оптималнае

дозова форма (600 mg) не

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

е необходимо, тези пациенти могат да

съществува. Ако се прецени, че лечение с телитромицинн

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

бъдат лекувани с редуващи се дневни дози от 800 mg и 400 mg, като се започва с доза от

 

 

 

 

800 mg.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При хемодиализирани пациенти, приложението трябва да бъде коригирано така, че Levviax

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

800 mg да се дава след приключване на диализната сесия (виж също точка 5.2).

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушена чернодробна функция:

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При пациенти с леко, умерено или тежкой

чернодробно увреждане не е необходима корекция на

дозата, освен ако не е налице и тежкоо

нарушение на бъбречната функция; опитът при пациенти

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с увредена чернодробна функциякобаче е ограничен.Следователно, Levviax трябва да се

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

точка 4.4 и 5.2).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

употребява с внимание (вж. също,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.3

 

 

 

 

 

у

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Противопоказания

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

при пациенти с миастения гравис (вж. точка 4.4).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax е противопоказанд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свръхчувствителностр към активното вещество, към всякакъв вид макролидни антибактериални

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

средства или някоеп от помощните вещества.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax не трябва да се използва при пациенти с анамнеза за прекаран хепатит и/или

 

 

 

 

 

 

жълтеница, свързана с употребата на телитромицин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едновременното приложение на Levviax с всяко едно от следните вещества е противопоказано:

к

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

цизаприд, производни на ерготиновите алкалоиди (като например ерготамин и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

дихидроерготамин), пимозид, астемизол и терфенадин (вж. точка 4.5).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax не трябва да се прилага едновременно със симвастатин, аторвастатин и ловастатин. По

 

време на лечение с Levviax, терапията с тези агенти трябва да се прекрати (вж. точка 4.5).

Л

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

Levviax е противопоказан при пациенти с анамнеза за вроден или фамилен синдром на удължен

QT интервал (ако такъв не бъде изключен чрез ЕКГ) и при пациенти с данни за придобито

б

 

 

 

удължаване на QT интервала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При пациенти с тежко увреждане на бъбречната и/или чернодробна функция, едновременнотое

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

р

 

 

приложение на Levviax и силни CYP3A4 инхибитори, като протеазни инхибитори или

 

 

 

кетоконазол, е противопоказано.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

п

 

 

 

 

 

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

Както при всички макролиди, поради потенциално удължаване на QT интервала, Levviax трябва

да се прилага внимателно при пациенти с коронарна болест на сърцето, анамнеза за камерни

 

 

аритмии, некоригирана хипокалиемия и/или хипомагнезиемия, брадикардия (<50 уд./мин), или

 

при едновременно прилагане на Levviax с продукти, удължаващи QT интервалан

или мощни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

.

 

 

 

 

 

 

 

инхибитори на CYP 3A4, като например протеазни инхибитори и кетоконазоле

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Както при почти всички антибактериални средства, диарията по време на или след лечение с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax, особено ако тя е тежка, персистираща и/или примесена с кръв, може да се дължи на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

псевдомембранозен колит. Ако се подозира псевдомембранозен колит, лечението трябва да е

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

спре незабавно и пациентите трябва да се лекуват с поддържаща и/или специфична терапия.

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съобщава се за обостряния на миастения гравис при пациенти лекувани с телитромицин и

 

 

понякога възникващи в рамките на няколко часа след приема на първата доза. Съобщенията

 

 

включват смърт и животозастрашаващи случаи

на остра респираторна недостатъчност с бързо

 

начало (вж. точка 4.8).

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

в клиничните проучвания с

 

 

 

 

 

Често са наблюдавани промени на чернодробните ензимин

 

 

 

 

 

телитромицин.

 

е

ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съобщавани са пост-маркетингови случаи на тежък хепатит и чернодробна недостатъчност,

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

включително случаи с фатален изход (които обикновено са били свързани със сериозно

 

 

 

придружаващо заболяване или съпътстващо лечение) (вж. точка 4.8). Тези чернодробни реакци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

бяха наблюдавани по време или непосредствено след лечението, и в повечето случаи бяха

обратими след спиране на телитромицин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

й

 

да спрат лечението и да се свържат със своя лекар, ако

Пациентите трябва да бъдът посъветванит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

се развият признаци и симптоми на чернодробно заболяване, като например анорексия,

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

жълтеница, тъмна урина, сърбеж или болезнен корем.

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

Поради твърде ограничения опит, , Levviax трябва да се прилага внимателно при пациенти с

чернодробно увреждане (вж.

тточка 5.2).

 

 

Levviax може да причини узрителни нарушения особено при забавяне на способността за

акомодация и способносттад

за осъществяване на акомодацията. Зрителните нарушения

включват замъглено вижданео

, затруднено фокусиране и диплопия. Повечето от съобщените

 

 

 

 

 

 

п

 

 

 

 

 

 

събития са били лекир до умерени, обаче са съобщавани и тежки случаи (вж. точки 4.7 и 4.8).

 

 

 

 

в е

н

 

 

 

 

 

 

 

При постмаркетинговия опит има съобщения за нежелани събития като преходна загуба на

съзнание включително няколко случая свързани с вагален синдром (вж точки 4.7 и 4.8).

 

 

с

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Може да се обмисли приемането на Levviax преди лягане, за да се намали потенциалното

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

въздействие върху зрителните нарушения и загубата на съзнание.

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лечението с Levviax трябва да се избягва по време на и 2 седмици след лечение с индуктори на

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

CYP3A4 (като например рифампицин, фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, жълт кантарион). Едновременното лечение с тези продукти е вероятно да доведе до субтерапевтични нива на телитромицин и следователно да увеличи риска от неуспех на лечението (вж. точка

4.5).

Л

Levviax е инхибитор на CYP3A4 и трябва да се прилага само при конкретни обстоятелства по

а

 

време на лечение с други лекарствени продукти, които се метаболизират от CYP3A4.

т

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В области с висока честота на резистентност спрямо еритромицин А, особено важно е да се имаб

предвид промяната на чувствителността спрямо телитромицин и други антибиотици.

 

 

е

 

При пневмония, придобита в обществото, ефикасността е доказана при ограничен брой

 

 

 

 

 

 

у

 

 

 

пациенти с рискови фактори, като например пневмококова бактериемия или възраст надо

 

години.

 

а

 

п

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

Опитът при лечение на инфекции предизвикани от пеницилин или еритромицин резистентни

 

щамове на S. pneumoniae е ограничен, но на този етап клиничната ефикасност и честотата на

 

ерадикация са подобни в сравнение с лечението на чувствителни щамове S. pneumoniae.

Необходимо е да се внимава, когато подозираният патоген е S. aureus и възн

основа на локалната

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

 

епидемиология е налице вероятност от резистентност спрямо еритромицине .

 

 

 

 

 

 

 

 

з р

е

 

 

In vitro е налице висока чувствителност на L. pneumophila спрямо телитромицин, клиничният

опит в лечението на пневмонии предизвикани от legionella обаче е ограничен.

да

 

 

 

 

 

е

р

а

 

 

трябва

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н е

 

 

 

 

 

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

 

 

 

ч

е

 

 

 

 

 

 

Ефект на Levviax върху други лекарствени продукти

 

 

 

 

 

 

 

в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин е инхибитор на CYP3A4 и слаб инхибитор на CYP2D6. Изследванията in vivo

със симвастатин, мидазолам и цизаприд показват мощно инхибиране на чревния CYP3A4 и

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

умерено инхибиране на чернодробния CYP3A4. Степента на инхибиране на различните

CYP3A4 субстрати е трудно предсказуема. Поради това, Levviax не трябва да се прилага по

време на лечение с лекарства, представляващит

субстрати на CYP3A4, освен ако не се следят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

внимателно плазмените концентрациий на субстратите на CYP3A4, ефикасността и нежеланите

лекарствени реакции. Като алтернатива, по време на лечение с Levviax трябва да се прекъсне

 

 

 

 

 

 

 

 

 

,

 

 

 

терапията със субстрати на CYP3A4.к

 

 

 

 

 

 

 

 

у

к

 

 

да удължават QT интервала

Лекарствени продукти с потенциалт

Очаква се Levviax да повишава плазмените нива на цизаприд, пимозид, астемизол и

терфенадин. Това може да доведе до удължаване на QT интервала и сърдечни аритмии,

включително камерна тахикардияд

, камерно мъждене и torsades de pointes. Едновременното

приложение на Levviaxо с който и да е от тези лекарствени продукти е противопоказано (вж.

точка 4.3).

 

 

н

п

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

Препоръчва се внимание когато Levviax се прилага върху пациенти приемащи други лекарства

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с потенциал да удължават QT интервала (вж. точка 4.4).

 

с

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Производни на ерготиновите алкалоиди (например ерготамин и дихидроерготамин)

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По аналогия с еритромицин А и йозамицин, едновременното приложение на Levviax и

к а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

алкалоидни производни може да доведе до тежка вазоконстрикция (“ерготизъм”) с евентуална

некроза на крайниците. Комбинацията е противопоказана (вж. точка 4.3).

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Статини

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При едновременно приложение на симвастатин и Levviax е налице 5,3-кратно повишение в Сmax на симвастатин, 8,9-кратно повишение на AUC на симвастатин, 15-кратно повишение в

Л

Сmax на симвастатиновата киселина и 11-кратно повишение на АUС на симвастатиновата

 

 

а

киселина. Не са провеждани in vivo изследвания на взаимодействията с други статини, но

 

б

 

 

Levviax може да взаимодейства по подобен начин с ловастатин и аторвастатин, да

 

 

 

 

 

взаимодейства в по-малка степен с церивастатин и почти или въобще да не взаимодейства с

 

правастатин и флувастатин. Levviax не трябва да се използва съвместно със симвастатин,

е

 

 

 

 

 

 

т

 

 

аторвастатин и ловастатин. Лечението с тези продукти трябва да се прекъсне по време на

 

 

 

 

 

 

о

 

бъдат

терапия с Levviax. Церивастатин трябва да се прилага внимателно и пациентите трябва дар

старателно следени за признаци и симптоми на миопатия.

 

 

п

 

 

 

 

 

Бензодиазепини

 

а

2,2-кратно

При съвместно приложение на мидазолам с Levviax, AUC на мидазолам се повишавау

 

з

 

 

 

 

 

 

 

след интравенозно приложение на мидазолам и 6,1-кратно след перорално приложение.

 

 

 

Полуживота на мидазолам се увеличава около 2,5 пъти. Пероралното приложение на мидазолам

съвместно с Levviax трябва да се избягва. Интравенозното дозиране на мидазолам трябва да се

коригира съответно и е необходимо пациентът да се мониторира. Същите нпредпазни мерки се

 

 

 

 

 

 

 

ш

отнасят и за други бензодиазепини, които се метаболизират от CYP3A4,е(особено триазолам, а в

 

 

 

 

 

 

е

 

по-малка степен и алпразолам). При бензодиазепините, които не се метаболизират от CYP3A4

 

 

 

 

 

р

 

 

(темазепам, нитразепам, лоразепам), не се очаква взаимодействие с Levviax.

Циклоспорин, такролимус, сиролимус

 

р

а

з

 

 

 

Поради потенциала си да инхибира CYP3A4, телитромицин може да повиши кръвните

концентрации на тези CYP3A4 субстрати. Ето защо, когато се започва лечение с телитромицин

 

е

 

 

 

 

 

 

при пациенти, които вече получават някой от тези имуносупресивни агенти, нивата на

циклоспорин, такролимус или сиролимус трябва да се следят внимателно и при нужда дозите

им да се намалят. Когато лечението с телитромицин се прекрати, нивата на циклоспорин,

такролимус или сиролимус трябва отново внимателноеда се следят и при нужда дозите им да се

увеличат.

 

 

ч

е

н

 

 

 

Метопролол

в

е

 

 

Когато едновременно с Levviax беше приложен метопролол (субстрат на CYP2D6), Сmax и АUC

на метопролол бяха увеличени с приблизително 38%, обаче нямаше ефект върху

елиминационния полуживот на метопролол. Увеличената експозиция на метопролол може да

има клинично значение при пациенти съсо сърдечна недостатъчност, лекувани с метопролол.

При тези пациенти едновременното приложениет

на Levviax и метопролол, субстрат на CYP2D6,

трябва да бъде внимателно обмисленой .

 

 

Дигоксин

 

 

 

 

 

 

 

 

к

о

 

 

Доказано е, че Levviax повишава,

плазмените концентрации на дигоксин. Минималните

плазмени нива, Сmax, АUC и бъбречниятт

клирънс при здрави доброволци се увеличават

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

съответно с 20%, 73%, 37% и 27%. Не се наблюдават значителни промени в ЕКГ параметрите и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

 

 

 

 

 

не се отбелязват признаци на дигоксинова интоксикация. Въпреки това, при едновременно

 

 

 

 

 

 

 

р

 

и Levviax трябва да се обмисли въпроса за следене на серумните

приложение на дигоксинд

дигоксинови нива.

 

о

 

 

 

 

 

 

Теофилин

 

е

н

п

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не съществува клинично значимо фармакокинетично взаимодействие между Levviax и

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

теофилин, приложен като лекарствена форма с удължено освобождаване. Едновременният

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

прием на двата медикамента обаче, трябва да бъде разделен от един час за да бъдат избегнати

 

 

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

евентуални храносмилателни нежелани лекарствени реакции като гадене и повръщане.

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Орални антикоагуланти

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съобщава се за повишена антикоагулантна активност при пациенти, лекувани едновременно с

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

антикоагуланти и антибиотици, включително телитромицин. Механизмите са недостатъчно известни. Въпреки, че Levviax не проявява клинично значими фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия с варфарин след еднократен прием, трябва да се има

Л

предвид по-често проследяване на протромбиновото време/INR (International Normalised Ratio),

при едновременно лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

б

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Орални контрацептиви

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

р

е

 

При здрави индивиди не се наблюдава фармакодинамично или клинично значимо

 

 

 

 

 

 

фармакокинетично взаимодействие с нискодозови трифазни перорални контрацептиви.

 

 

 

 

Ефект на други лекарствени продукти върху Levviax

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

При едновременното приложение на рифампицин и телитромицин в повтарящи се дозип

, Сmax и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

АUC на телитромицин средно се понижиха съответно с 79% и 86%. Следователноу

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

едновременното прилагане на CYP3A4 индуктори (като например рифампицин, фенитоин,

 

 

 

карбамазепин, фенобарбитал, жълт кантарион) може да доведе до съществени понижения в

 

 

плазмените концентрации на телитромицин и до загуба на ефект. Индукцията постепенно се

 

 

понижава в хода на двете седмици след прекратяване на лечението с CYP3A4н

индуктори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

с CYP3A4

 

 

 

 

 

 

Levviax не трябва да се употребява по време на, и 2 седмици след лечениее

 

 

 

 

 

 

индуктори.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изследванията на взаимодействията с итраконазол и кетоконазол, два CYP3A4 инхибитора

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

показват, че максималните плазмени концентрации на телитромицин се увеличават съответно

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1,22 и 1,51 пъти и AUC съответно 1,54 и 2 пъти. Тези промени във фармакокинетиката на

 

 

 

телитромицин не налагат корекция на дозата, тъй като експозицията на телитромицин остава в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

диапазона на добре поносимите граници. Ефектът на ритонавир върху телитромицин не е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

изследван и съвместното им прилагане може да доведе до по-голямо увеличаване на

 

 

 

 

 

 

телитромициновата експозиция. Тази комбинация трябва да се прилага внимателно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ч е

 

 

 

 

алуминиев и магнезиев

 

 

 

 

Ранитидин (приет 1 час преди Levviax) и антиацидинсъдържащи

 

 

 

 

хидроксид нямат клинично значимо влияние върху фармакокинетиката на телитромицин.

 

 

 

4.6

Бременност и кърмене

 

 

 

о

в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма достатъчно данни за употребата на Levviax при бременни жени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка

 

 

5.3). Потенциалният риск при хора не ет известен. Levviax не трябва да се използва при

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

необходимост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

бременност освен в случай на категоричнай

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицн се екскретира в млякоток

на кърмещи животни, в концентрации около 5 пъти по-

 

 

 

 

 

 

 

 

у к

 

 

 

. Съответните данни за хора не са налични. Levviax не

 

 

високи от тези в плазмата на майката,

 

 

трябва да се употребява от кърмещит

жени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

д

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

 

 

 

 

 

 

 

 

Levviax може да предизвикао

нежелани лекарствени реакции, като зрителни нарушения, които

 

могат да намалят способносттар

за изпълнение на определени дейности. В допълнение се

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

съобщава за редкипслучаи на преходна загуба на съзнанието, които могат да бъдат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предшествани от вагусова симптоматика (вж. точка 4.8). Поради потенциални зрителни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нарушения или загуба на съзнание, пациентите трябва да се опитат да намалят дейностите като

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

шофиране, работа с машини или ангажираност с други рисковани дейности по време на

 

 

 

 

 

 

 

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

лечение с Levviax. Ако пациентите имат зрителни нарушения или загуба на съзнание по време

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

на употреба на Levviax, не трябва да шофират, да работят с машини или да се ангажират с

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

други рисковани дейности (вж. точки 4.4 и 4.8).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пациентите трябва да бъдат уведомени, че подобни нежелани лекарствени реакции могат да се

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

появят още след прием на първата доза от лечението. Пациентите трябва да бъдат предупредени за възможните ефекти от тези събития върху способността за шофиране или работа с машини.

Л

4.8 Нежелани лекарствени реакции

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

При 2 461 пациенти, лекувани с Levviax по време на клинични изследвания от фаза ІІІ се

 

е

б

 

съобщават следните нежелани лекарствени реакции, възможно или вероятно свързани с

 

 

р

 

 

телитромицин. Това е показано по-долу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

При всяко групиране в зависимост от честотата , нежеланите лекарствени реакции са

 

 

 

 

представени в низходящ ред по отношение на тежестта.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

п

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Системо-

 

 

 

 

 

Много

 

 

 

 

 

Чести

 

 

 

 

 

 

Нечести

 

 

 

 

 

Редки

 

 

у

 

 

Много редки

 

 

органна

 

 

 

 

 

чести

 

 

 

 

 

 

(≥1/100 до

 

 

 

 

(≥1/1 000 до

 

 

 

(≥1/10

000 до

 

 

<1/10 000

 

 

 

класификаци

 

(≥1/10)

 

 

 

 

 

<1/10)

 

 

 

 

 

 

<1/100)

 

 

 

 

 

<1/1 000)

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

я

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Еозинофилия

 

 

ш

е

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

кръвта и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

лимфната

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

система

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Замайване,

 

 

 

 

Световъртеж,

 

е

Преходна

 

 

 

 

Паросмия

 

нервната

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

главоболие,

 

 

 

 

сомнолентност,

загуба на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

система

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нарушения на

 

 

 

безсъние,

а

з

р

 

съзнание,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

вкуса

 

 

 

 

 

 

нервност

 

 

 

парестезия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Замъглено

 

 

 

 

Диплопия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

очите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

виждане

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сърдечно-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Зачервяванее

,

 

 

Предсърдна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

съдови

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

сърцебиене

 

 

 

аритмия,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

е

 

 

 

 

 

хипотония,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

брадикардия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стомашно-

 

 

 

Диария

 

 

 

 

 

Гадене,

 

е

ч

е

 

Устна Candida

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Псевдомембр

 

 

чревни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

повръщане,

 

инфекция,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

анозен колит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

стомашно-

 

 

стоматит,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

анорексия,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

чревна болка,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

запек

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

флатуленция

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хепато-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

в

 

 

 

Хепатит

 

 

 

 

 

Холестатична

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повишения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

билиарни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

жълтеница

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

чернодробните

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нарушения

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ензимий

(АСАТ,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АЛАТо

, алкална

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

,

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

фосфатаза)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

у

к

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обрив,

 

 

 

 

 

Екзема

 

 

 

 

Еритема

 

 

кожата и

 

 

 

 

 

 

 

 

д

 

 

 

 

 

 

 

 

 

уртикария,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

мултиформе

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

подкожната

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

сърбеж

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

тъкан

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

п

р

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мускулни

 

мускулно-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

крампи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

скелетната

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

система и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

съединителна

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

та тъкан

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вагинална

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Candida

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

възпроизводит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

телнанатас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

инфекция

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

система

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

нарушения (<1%), свързани с употребата на Levviax, които влючват замъглено

 

 

 

 

Зрителнитек

 

 

 

 

 

вижданее

, затруднено фокусиране и диплопия бяха предимно леки до средни по тежест. Те

 

 

 

 

типично възникваха в рамките на няколко часа след първата или втората доза, появяваха се

 

 

 

Л

отново при следващото дозиране, продължаваха няколко часа и бяха напълно обратими или по

а

време на самата терапия, или след края на лечението. Тези не са свързани с признаци на

 

 

б

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

п

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

а

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нарушения на имунната система: ангионевротичен оток, анафилактични реакции,

 

 

 

 

 

 

 

включително анафилактичен шок

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

Сърдечни нарушения: удължение на QT/QTс интервала

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-

 

Стомашно-чревни нарушения: панкреатит

 

 

 

 

 

 

ш

 

 

 

(виж точка

 

 

-

 

Хепато-билиарни нарушения: тежък хепатит и чернодробна недостатъчносте

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4.9

Предозиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В случай на остро предозиране стомахът трябва да бъде изпразнен. Пациентите трябва да бъдат

наблюдавани внимателно и да получат симптоматично и поддържащо лечение. Трябва да се

 

 

 

поддържа адекватна хидратация. Трябва да се контролират кръвните електролити (особено

 

 

 

 

калий). Поради вероятност от удължаване на QT интервалае

и повишен риск от аритмия, трябва

 

да се извърши мониториране на ЕКГ.

 

 

 

ч

е

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.1

Фармакодинамични свойства

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

й

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фармакотерапевтична група: макролидит , линкозамиди и стрептограмини, ATC код: J01FA15.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин е полусинтетично производно на еритромицин А, принадлежащ към кетолидите,

 

 

 

 

 

 

 

 

,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

клас антибактериални средства отк

рода на макролидите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Механизъм на действие

д

к

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

синтез действайки на ниво рибозоми.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин инхибира протеиновияу

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Афинитетът на телитромицино

към 50S субединицата на бактериалната рибозома е 10 пъти по-

 

голям от този на еритромицинр

А, когато щамът е чувствителен на еритромицин А. Срещу

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

щамове поради MLSB механизъм на резистентност, телитромицин

 

еритромицин А резистентнип

 

 

 

 

в е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

проявява повече от 20-кратен афинитет към 50S бактериалната субединица в сравнение с

 

 

 

 

еритромицин А.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин нарушава рибозомната транслация на ниво 23S рибозомна РНК , където

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

взаимодейства с центрове V и ІІ. Освен това телитромицин е в състояние да блокира

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

образуването на 50S и 30S рибозомните субединици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Л

Гранични стойности

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

Препоръчваните гранични стойности на MIC за телитромицин, разделящи чувствителните

е

б

организми от средно чувствителните организми и средно чувствителните организми от

 

 

 

р

 

резистентните организми са: чувствителни ≤0,5 mg/l,

резистентни >2 mg/l.

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Антибактериален спектър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Превалирането на резистентност може да варира по географски показатели и с времетоо

 

 

 

 

при

 

 

избрани видове, поради което е желателно да се разполага с локална информация относноп

 

 

 

резистентността, особено при лечение на тежки инфекции. Ако е необходимо, трябвау

да се

 

 

 

потърси експертен съвет кога локалното превалиране на резистентност е такова, че

 

 

 

 

 

 

използването на средството при поне някои видове инфекции е под въпрос.

з

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази информация дава само приблизителни насоки за вероятността микроорганизмите да са

 

 

чувствителни спрямо телитромицин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

е

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Общо чувствителни видове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аеробни Грам-положителни бактерии

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Staphylococcus aureus метицилин чувствителни (MSSA)*

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Група на Lancefield C и G ( ß хемолитични ) стрептококи

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Streptococcus agalactiae

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Streptococcus pneumoniae *

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Стрептококи от групата viridans

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аеробни Грам-отрицателни бактерии

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Legionella pneumophila

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Moraxella catarrhalis*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Други

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

в

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlamydophila pneumoniae*

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Chlamydia psittaci

 

 

 

 

 

й

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Mycoplasma pneumoniae*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Видове за които придобитата резистентносто

може да бъде

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

проблем

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аеробни Грам-положителни

,бактерии

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Staphylococcus aureus метицилинт

резистентни (MRSA)+

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Streptococcus pyogenes*

у

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аеробни Грам-отрицателни бактерии

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Haemophilus influenzae$д

*

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Haemophilus parainfluenzaeо

$

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вродено резистентни организми

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

п

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Аеробни Грам-отрицателни бактерии

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Acinetobacter

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Enterobacteriaceae

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Pseudomonas

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

с

т

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* Клиничната

ефикасност беше доказана за изолирани чувствителни организми при одобрени клинични показания.

 

$ естественаа

средна чувствителност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

+еМежду MRSA, процентът на МLSBc резистентните щамове е повече от 80%, телитромицин не е активен срещу МLSBc.

Л

Резистентност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

Телитромицин не предизвиква MLSB резистентност in vitro при Staphylococcus aureus,

 

 

б

Streptococcus pneumoniae и Streptococcus pyogenes, качество свързано с неговата 3 кето

 

 

 

функция. Развитието на in vitro резистентност към телитромицин вследствие спонтанна

 

 

мутация е рядкост. Повечето MRSA са резистентни към еритромицин А по структурен MLSеB

 

 

механизъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

р

 

 

In vitro резултатите показват, че телитромицин се засяга от свързаните с еритромицино-ermB или

-mefA механизми на резистентност, но в по-слаба степен от еритромицин. Макар чеп

 

 

 

 

експонирането на телитромицин селектира пневмококови мутанти с повишени MIC,у

 

 

 

 

минималните инхибиращи концентрации останаха в рамките на диапазона на чувствителност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

други

 

 

При Streptococcus pneumoniae, няма кръстосана резистентност между телитромицин и

 

 

антибактериални класове, включително резистентност към еритромицин Aн и/или пеницилин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

При Streptococcus pyogenes, кръстосаната резистентност се явява при високостепенно

 

 

 

 

резистентни на еритромицин А щамове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

р

е

ш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

Ефект върху оралната и фекалната флора

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При сравнително изследване върху здрави доброволци, телитромицин 800 mg дневно и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

кларитромицин 500 mg два пъти дневно в продължение на 10 дни показаха подобна и обратима

редукция на оралната и фекалната флора. За разлика от кларитромицин обаче, при лечение с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

телитромицин в слюнката не се появиха резистентни щамове от алфа стрептококи.

 

 

 

 

5.2

 

Фармакокинетични свойства

 

 

 

е

н

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Абсорбция

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин се абсорбира доста бързо след перорално прилагане. Средна максимална

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

плазмена концентрация от около 2 mg/l се постига в рамките на 1-3 часа след еднократен

 

 

 

дневен прием на 800 mg телитромицин. Абсолютнатао

бионаличност е около 57% след

 

 

 

 

еднократна доза от 800 mg. Степента итскоростта на абсорбция не се влияе от приема на храна,

 

поради което Levviax може да се приемай

независимо от храненето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

 

в стационарно състояние между 0,04 и 0,07 mg/l

Средните минимални плазмени концентрациик

се достигат в рамките на 3 до 4,

дни при еднократно дневно дозиране на 800 mg телитромицин.

 

В стационарно състояние, AUCт

е приблизително 1,5 пъти над тази при еднократна доза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Средните пикови и минималните плазмени концентрации при стационарно състояние при

 

 

пациенти са 2,9 ± 1,6 mg/lд (диапазон 0,02 – 7,6 mg/l) и 0,2 ± 0,2 mg/l (диапазон 0,010 до

 

 

 

 

1,29 mg/l) по време наотерапевтичен режим с еднократна дневна доза от 800 mg.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

п

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разпределение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свързването с протеините in vitro е приблизително 60% до 70%. Телитромицин се разпределя

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

добре в организма. Обемът на разпределение е 2,9 ± 1,01 l/kg. Бързото разпределение на

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

телитромицин в тъканите води до значително по-високи концентрации на телитромицин в

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

повечето таргетни тъкани в сравнение с плазмата. Максималната обща тъканна концентрация в

 

 

 

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

мукоза, сливиците и

 

 

епителната покривна течност, алвеоларните макрофаги, бронхиалната

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

± 1,87 mg/kg,

 

 

 

 

синусната тъкан бяха съответно 14,9 ± 11,4 mg/l, 318,1 ± 231 mg/l, 3,88

 

 

 

 

 

 

а

± 0,53 mg/kg и 6,96 ± 1,58 mg/kg. Общата тъканна концентрация в епителната покривна

 

 

3,95

 

 

е

к

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

течност, алвеоларните макрофаги, бронхиалната мукоза, сливиците и синусната тъкан 24 часа след дозиране бяха съответно 0,84 ± 0,65 mg/l, 162 ± 96 mg/l, 0,78 ± 0,39 mg/kg,

Л

0,72 ± 0,29 mg/kg и 1,58 ± 1,68 mg/kg . Средната максимална концентрация на телитромицин в

а

белите кръвни клетки е 83 ± 25 mg/l.

 

 

 

 

 

 

б

 

 

 

 

 

 

 

Метаболизъм

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин се метаболизира предимно в черния дроб. След перорално прилагане, две третие

 

от дозата се елиминира под формата на метаболити, а една трета – в непроменен вид.

 

 

р

 

 

Основното циркулиращо съединение в плазмата е телитромицин. Главният му циркулиращ

 

 

метаболит представлява приблизително 13% от AUC на телитромицин и има слаба

 

о

 

 

 

 

антимикробна активност в сравнение с изходния лекарствен продукт . В плазмата, уринатап

и

 

 

 

а

плазмената

изпражненията са открити и други метаболити и представляват 3% или по-малко оту

AUC.

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин се метаболизира както от CYP450 изоензимите, така и от не-CYP ензимите.

Главният CYP450 ензим участващ в метаболизма на телитромицин е CYP3нА4. Телитромицин е

 

 

 

 

 

 

ш

спрямо CYP1А,

инхибитор на CYP3А4 и CYP2D6, но проявява слаба или никаква ефективносте

2А6, 2В6, 2С8, 2С9, 2С19 и 2Е1.

 

 

 

р

е

 

 

 

 

 

 

 

 

Елиминиране

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

След перорално приемане на изотопно белязан телитромицин, 76% от радиоактивността беше

 

р

 

 

 

 

 

 

открита в изпражненията и 17% в урината. Приблизително една трета от телитромицин се

елиминира в непроменен вид; 20% в изпражненията и 12% в урината. Телитромицин проявява

умерена нелинейна фармакокинекика. Небъбречният клирънс се понижава с увеличаване на

дозата. Общият клирънс (среден ± SD) е приблизително 58 ± 5 l/h след интравенозно

 

 

 

 

 

 

 

е

 

приложение, като бъбречният клирънс е отговорен за около 22% от общия. Телитромицин

подлежи на триекспоненциален разпад от плазмата, с кратъке

дистрибуционен полуживот от

0,17 часа. Основният елиминационен полуживот е 2н-3 часа и терминалният , по-маловажен,

полуживот е около 10 часа при доза 800 mg веднъж дневно.

 

 

 

 

 

в

е

ч

е

 

Специални популации

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Бъбречно увреждане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В проучване с многократно дозиране при 36 пациента с различна степен на бъбречно

увреждане, се наблюдава 1,4-кратно увеличениео

на Cmax,ss и 2-кратно увеличение на AUC (0-

24)ss при многократно приложени дозитот 800 mg в групата с тежко бъбречно увреждане (CLCR

< 30 mL/min) в сравнение със здравийдоброволци и се препоръчва намаление дозата на Levviax

(виж точка 4.2.). Въз основа на наблюдаванитео

данни , 600 mg дневна доза е приблизително

еквивалентна с целевата експозицияк

, наблюдавана при здрави индивиди, получаващи 800 mg

веднъж дневно.

 

 

,

 

 

 

 

 

Въз основа на симулационнитданни, режим на редуващи се дневни дози от 800 mg и 400 mg при

 

 

к

 

 

 

 

 

 

пациенти с тежко бъбречно увреждане, може да се доближи до стойностите на AUC (0-48) при

 

у

 

 

 

 

 

 

 

здрави индивиди, получавали 800 mg веднъж дневно.

 

Влиянието на диализатадвърху елиминрането на телитромицин не е оценявано.

о

 

 

 

 

 

 

 

 

- Чернодробно уврежданер

 

 

 

 

 

 

 

 

В изследване с еднократноп

дозиране (800 mg) при 12 пациенти и изследване с многократно

дозиране (800 mg) при 13 пациенти с лека до тежка чернодробна недостатъчност (Child Pugh

 

 

 

 

 

 

 

н

Клас A, B и C), Cmax, AUC и t1/2 на телитромицин бяха сходни в сравнение тези, получени при

 

 

 

 

 

 

е

 

съответните по възраст и пол здрави доброволци. В двете изследвания, по-високо бъбречно

 

 

 

 

 

 

в

 

елиминиране беше наблюдавано при пациенти с чернодробно увреждане. Поради ограничения

 

 

 

 

 

т

 

 

опит при пациенти със снижен метаболитен капацитет на черния дроб, Levviax трябва да се

 

 

 

 

с

 

 

 

употребява с внимание при пациенти с чернодробно увреждане (вж. също точка 4.4).

 

 

а

р

 

 

 

 

-Лица в напреднала възраст

 

к

 

 

 

 

 

 

При лица на възраст над 65 години (средна възраст 75 години), максималната плазмена

е

 

 

 

 

 

 

 

концентрация и AUC на телитромицин се увеличават приблизително двукратно в сравнение

 

със стойностите получени при млади здрави възрастни. Тези промени във фармакокинетиката

а

 

не налагат корекция на дозата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

б

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Педиатрични пациенти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фармакокинетиката на телитромицин при педиатрични пациенти под 12 години още не е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

изследвана. Ограничените данни, получени при педиатрични пациенти на възраст от 13 до е17

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

о

 

на

 

 

години показват, че концентрациите на телитромицин в тази възрастова група са подобнир

 

 

концентрациите при пациенти на възраст 18 до 40 години.

 

 

 

 

 

 

 

 

у

п

 

 

 

 

 

- Пол

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

Фармакокинетиката на телитромицин е сходна при мъже и жени.

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5.3 Предклинични данни за безопасност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изследванията за токсичност на телитромицин при многократно дозираненс продължителност

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ш

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1, 3 и 6 месеца проведени върху плъхове, кучета и маймуни показват, чеечерният дроб е главен

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

обект на токсичност, като се наблюдават повишения на чернодробните ензими и хистологични

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

данни за увреждане. Тези ефекти проявяват тенденция към регрес след прекратяване на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

з

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

лечението. Плазмените експозиции, базиращи се на свободната фракция на лекарството при

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

нива, на които не се наблюдават нежелани лекарствени реакции, варират от 1,6 до 13 пъти над

 

 

очакваната клинична експозиция.

 

 

 

 

е

р

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фосфолипидоза (вътреклетъчно натрупване на фосфолипиди), засягаща редица органи и тъкани

 

(напр. черен дроб, бъбреци, бял дроб, тимус, слезка, жлъчен мехур, лимфните възли на

 

 

 

 

мезентериума, стомашно-чревния тракт) е наблюдавана при плъхове и кучета при приложение

 

 

на телитромицин в повтарящи се дози от 150 mg/kg илие повече дневно за 1 месец и 20 mg/kg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

на нива на свободна системна

 

 

или повече дневно за 3-6 месеца. Това приложение съответстван

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ч

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

експозиция на лекарството поне 9 пъти над очакваните нива при хора след 1 месец, и съответно

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

по-ниски от очакваните нива при хора след 6 месеца. Имаше доказателства за обратимост след

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

спиране на лечението. Значението на тези находки при хора не е известно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Подобно на други макролиди, телитромицин предизвиква удължаване на QTc интервала при

 

 

кучета и на продължителността на акционнияо

потенциал в in vitro клетъчна култура от заешка

 

 

мрежа на Purkinje. Ефектите се наблюдаватт

при плазмени нива на свободно лекарство 8 до 13

 

 

пъти над очакваното клинично ниво.йХипокалиемията и хинидин проявяват

 

 

 

 

 

 

 

 

 

адитивен/супраадитивен ефект in vitroо

, а потенциране се наблюдава при соталол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

к т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин, но не и неговите косновни метаболити при хора, проявява инхибираща

 

 

 

 

активност върху HERG и Kv1.5, каналчетата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

у

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изследванията върху репродуктивната токсичност показват понижаване на гаметното узряване

 

при плъхове и нежелани ефекти върху оплождането. При високи дози ембриотоксичността е

 

 

очевидна и се наблюдавад увеличаване на непълното вкостяване и на скелетните аномалии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

п

 

 

и зайци не са показателни по отношение тератогенност; налице

 

 

Изследванията върху плъховео

 

 

са несигурни данни зар

нежелани ефекти върху феталното развитие при високи дози.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

н

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Телитромицин и основните му човешки метаболити не проявиха генотоксичен потенциал по

 

 

 

 

 

 

 

в

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

време на изследвания in vitro и in vivo. С телитромицин не са провеждани изследвания за

 

 

 

 

 

 

 

 

т

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

карциногенност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

р

с

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6.

к

 

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Л

е

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Л

6.1 Списък на помощните вещества

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

а

Ядро на таблетката:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

е

б