Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Lonquex (lipegfilgrastim) – кратка характеристика на продукта - L03AA14

Updated on site: 08-Oct-2017

Наименование на лекарствотоLonquex
ATC кодL03AA14
Веществоlipegfilgrastim
ПроизводителSicor Biotech UAB

Съдържание на статията

▼ Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Lonquex 6 mg инжекционен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 6 mg липегфилграстим (lipegfilgrastim)* в 0,6 ml разтвор.

Всеки милилитър инжекционен разтвор съдържа 10 mg липегфилграстим.

Активното вещество е ковалентен конюгат на филграстим** с метоксиполиетиленгликол (PEG), свързани посредством въглехидратна част.

*Това е базирано само на съдържанието на протеин. Концентрацията е 20,9 mg/ml (т.е. 12,6 mg за една предварително напълнена спринцовка), ако се включват молекулата на PEG и въглехидратната част.

**Филграстим (рекомбинантен метионилиран човешки гранулоцит-колониостимулиращ фактор (granulocyte-colony stimulating factor – G-CSF)) е произведен в клетки на Escherichia coli

чрез ДНК рекомбинантна технология.

Силата на действие на този лекарствен продукт не трябва да се сравнява със силата на действие на други пегилирани или непегилирани протеини от същия терапевтичен клас. За повече информация вижте точка 5.1.

Помощни вещества с известно действие

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 30 mg сорбитол.

Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа по-малко от 1 mmol (23 mg) натрий.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Инжекционен разтвор (инжекция)

Бистър, безцветен разтвор

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Намаляване продължителността на неутропенията и честотата на фебрилна неутропения при възрастни пациенти, лекувани с цитотоксична химиотерапия по повод злокачествени заболявания (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми).

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с Lonquex трябва да се започва и да се контролира от лекари с опит в онкологията или хематологията.

Дозировка

Препоръчва се по една доза от 6 mg липегфилграстим (една предварително напълнена спринцовка Lonquex) за всеки цикъл химиотерапия, която да се прилага приблизително 24 часа след цитотоксична химиотерапия.

Специални популации

Пациенти в старческа възраст При клинични проучвания с ограничен брой пациенти в старческа възраст не е установена

релевантна, свързана с възрастта разлика по отношение на профилите на ефикасност и безопасност на липегфилграстим. По тази причина не се налага коригиране на дозата за пациенти в старческа възраст.

Пациенти с бъбречно увреждане Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Пациенти с чернодробно увреждане Наличните понастоящем данни са описани в точка 5.2, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Lonquex при деца и юноши на възраст до 17 години все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1 и 5.2.

Начин на приложение

Разтворът се инжектира подкожно (s.c.). Инжекциите трябва да се поставят в корема, мишницата или бедрото.

За указания относно работа с лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

Самостоятелното приложение на Lonquex трябва да се осъществява само от пациенти, които имат добра мотивация, адекватно обучение и имат достъп до съветите на експерт. Първата инжекция Lonquex трябва да се постави под непосредствен лекарски надзор.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Общи

Не са проучени безопасността и ефикасността на Lonquex при пациенти, получаващи високи дози химиотерапия. Lonquex не трябва да се използва за повишаване дозата на цитотоксичната химиотерапия извън установените схеми на прилагане.

За по-добра проследяемост, търговското име и партидният номер на приложения лекарствен продукт трябва да бъдат ясно записани в пациентското досие.

Алергични реакции и имуногенност

При пациентите, които са свръхчувствителни към G-CSF или негови производни, съществува риск и за реакции на свръхчувствителност към липегфилграстим, поради евентуална кръстосана реактивност. Не трябва да се започва терапия с липегфилграстим при такива пациенти, поради опасността от кръстосана реакция.

Повечето биологични лекарствени продукти предизвикват някакво ниво на антитяло-отговор срещу лекарството. Този антитяло-отговор може в някои случаи да доведе до нежелани ефекти или загуба на ефикасност. Ако при даден пациент не се появи отговор на лечението при него се налагат допълнителни изследвания.

При появата на тежка алергична реакция трябва да се приложи подходящо лечение и внимателно проследяване на пациента в продължение на няколко дни.

Хематопоетична система

Лечението с липегфилграстим не изключва развитието на тромбоцитопения и анемия, причинени от миелосупресивната химиотерапия. Липегфилграстим също може да причини обратима тромбоцитопения (вж. точка 4.8). Препоръчва се редовното проследяване на броя на тромбоцитите и хематокрита. Необходимо е особено внимание, когато се прилагат, самостоятелно или в комбинация, химиотерапевтични лекарствени продукти, за които е известно, че причиняват тежка тромбоцитопения.

Може да се появи левкоцитоза (вж. точка 4.8). Няма съобщения за нежелани събития, пряко дължащи се на левкоцитозата. Повишаването на белите кръвни клетки (WBC) съответства на фармакодинамичните ефекти на липегфилграстим. Изследване на броя на WBC трябва да се прави през редовни интервали по време на лечението, поради клиничните ефекти на липегфилграстим и вероятността за левкоцитоза. Ако броят на WBC надхвърли 50 x 109/l след очаквания надир, незабавно трябва да се спре прилагането на липегфилграстим.

Повишената хематопоетична активност на костния мозък в отговор на терапията с растежен фактор се свързва с преходни позитивни находки от образните изследвания на костите. Това трябва да се има предвид при интерпретацията на резултатите от образните изследвания на костите.

Пациенти с миелоидна левкемия или миелодиспластични синдроми

Гранулоцит-колониостимулиращият фактор може да стимулира растежа на миелоидни клетки и някои немиелоидни клетки in vitro.

Безопасността и ефикасността на Lonquex не са проучени при пациенти с хронична миелоидна левкемия, миелодиспластични синдроми или вторична остра миелоидна левкемия; по тази причина той не трябва да се използва при такива пациенти. Особено внимание е необходимо при диагностичното разграничаване на бластната трансформация при хроничната миелоидна левкемия от остра миелоидна левкемия.

Нежелани реакции от страна на слезката

Има съобщения за случаи на спленомегалия, обикновено асимптоматична, след приложение на липегфилграстим (вж. точка 4.8) и нечести случаи на руптура на слезката, включително фатални случаи, след приложение на G-CSF или негови производни (вж. точка 4.8). Затова големината на слезката трябва да се проследява внимателно (напр. клиничен преглед, ехография). Диагнозата руптура на слезката трябва да се обмисли при пациенти, съобщаващи за болка в лявата горна част на корема или болка в горната част на рамото.

Нежелани реакции от страна на белите дробове

Има съобщения за нежелани реакции от страна на белите дробове и по-конкретно - интерстициална пневмония - след приложение на липегфилграстим (вж. точка 4.8). Възможно е пациентите с анамнеза за скорошни белодробни инфилтрати или пневмония да са изложени на по-висок риск.

Появата на белодробни симптоми като кашлица, повишена температура и диспнея, придружени от рентгенологични находки за белодробни инфилтрати и влошаване на белодробната функция заедно с повишен брой неутрофили могат да бъдат предварителни белези на остър респираторен дистрес синдром (Acute Respiratory Distress Syndrome - ARDS) (вж. точка 4.8).

При подобни обстоятелства употребата на Lonquex трябва да бъде преустановена по преценка на лекуващия лекар и да се назначи подходящо лечение.

Съдови нежелани реакции

Съобщава се за синдром на нарушена капилярна пропускливост след прилагане на G-CSF или негови производни, който се характеризира с хипотония, хипоалбуминемия, оток и хемоконцентрация. Пациенти, които развиват симптоми на синдром на нарушена капилярна пропускливост, трябва да се наблюдават внимателно и да получават стандартно симптоматично лечение, което може да включва необходимост от реанимация (вж. точка 4.8).

Пациенти със сърповидноклетъчна анемия

Кризи на сърповидноклетъчна анемия са били свързани с употребата на GCSF или негови производни при пациенти със сърповидноклетъчна анемия (вж. точка 4.4). По тази причина лекарите трябва да внимават при прилагане на Lonquex на пациенти със сърповидноклетъчна анемия, да проследяват подходящи клинични параметри и лабораторни показатели и да внимават за евентуална връзка на липегфилграстим с уголемяване на слезката и вазооклузивни кризи.

Хипокалиемия

Възможно е развитието на хипокалиемия (вж. точка 4.8). За пациенти с повишен риск от развитие на хипокалиемия, поради подлежащо заболяване или едновременен прием на лекарства, се препоръчва внимателно мониториране на серумното ниво на калия и набавяне на нуждите от калий.

Помощни вещества с известно действие

Този лекарствен продукт съдържа сорбитол. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към фруктоза не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Този лекарствен продукт съдържа натрий, по-малко от 1 mmol (23 mg) на предварително напълнена спринцовка, т.е. практически не съдържа натрий.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Поради потенциалната чувствителност на бързо делящите се миелоидни клетки към цитотоксична химиотерапия, Lonquex трябва да се прилага приблизително 24 часа след прилагане на цитотоксична химиотерапията. Едновременната употреба на липегфилграстим с химиотерапевтичен лекарствен продукт не е оценена при пациенти. При животински модели е установено, че едновременното приложение на G-CSF и 5-флуорурацил (5-FU) или други антиметаболити потенцира миелосупресията.

Не са оценявани безопасността и ефикасността на Lonquex при пациенти, получаващи химиотерапия, свързана с отложена миелосупресия, напр. нитрозурейни препарати.

Потенциалът за взаимодействие с литий, който също стимулира освобождаването на неутрофили, не е специално проучен. Няма данни, че такова взаимодействие може да бъде вредно.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Има силно ограничени данни (за изхода на по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на липегфилграстим при бременни жени. Проучванията при животни показват

репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на Lonquex по време на бременност.

Кърмене

Не е известно дали липегфилграстим/метаболитите се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмачето. Кърменето трябва да се преустанови по време на лечение с

Lonquex.

Фертилитет

Липсват данни. Проучванията при животни с G-CSF и производни не показват вредни ефекти, свързани с фертилитета (вж. точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Lonquex не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции са мускулно-скелетни болки. Мускулно-скелетните болки обикновено са леки до умерени по сила, преходни и при повечето пациенти могат да се контролират с обичайни аналгетици.

За синдром на нарушена капилярна пропускливост, който може да бъде животозастрашаващ, ако лечението се забави, се съобщава главно при онкологични пациенти, подложени на химиотерапия след приложение на G-CSF или негови производни (вж. точка 4.4 и подточка “Описание на избрани нежелани лекарствени реакции” от точка 4.8.)

Списък на нежеланите реакции в табличен вид

Безопасността на липегфилграстим е оценена на базата на резултати от клинични проучвания, включващи 506 пациенти и 76 здрави доброволци, които са били лекувани поне един път с липегфилграстим.

Изброените по-долу в таблица 1 нежелани реакции са групирани по системо-органни класове. Групирането по честота се определя по следната конвенция:

Много чести:

≥ 1/10

Чести:

≥ 1/100 до < 1/10

Нечести:

≥ 1/1 000 до < 1/100

Редки:

≥ 1/10 000 до < 1/1 000

Много редки:

< 1/10 000

С неизвестна честота: от наличните данни не може да бъде направена оценка.

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1: Нежелани реакции

 

 

 

 

Системо-органен клас

 

Честота

 

Нежелана реакция

 

 

 

 

Нарушения на кръвта и

Чести

Тромбоцитопения*

лимфната система

Нечести

Левкоцитоза*, спленомегалия*

Нарушения на имунната

Нечести

Реакции на

система

 

 

свръхчувствителност*

Нарушения на метаболизма и

Чести

Хипокалиемия*

храненето

 

 

 

 

Нарушения на нервната

Чести

Главоболие

система

 

 

 

 

Съдови нарушения

С неизвестна честота

Синдром на нарушена

 

 

капилярна пропускливост*

Респираторни, гръдни и

Нечести

Нежелани лекарствени реакции

медиастинални нарушения

 

от страна на белите дробове*

Нарушения на кожата и

Чести

Кожни реакции*

подкожната тъкан

Нечести

Реакции на мястото на

 

 

инжектиране*

Нарушения на мускулно-

Много чести

Мускулно-скелетни болки*

скелетната система и

 

 

съединителната тъкан

 

 

Общи нарушения и ефекти на

Чести

Болка в гърдите

мястото на приложение

 

 

Изследвания

Нечести

Повишена алкална фосфатаза в

 

 

кръвта*, повишена лактат-

 

 

дехидрогеназа в кръвта*

*Вижте подточка "Описание на избрани нежелани лекарствени реакции" по-долу

Описание на избрани нежелани реакции

Има съобщения за тромбоцитопения и левкоцитоза (вж. точка 4.4)

Има съобщения за случаи на спленомегалия, обикновено асимптоматична (вж. точка 4.4).

Може да възникнат реакции на свръхчувствителност като алергични кожни реакции, уртикария, ангиоедем и тежки алергични реакции.

Има съобщения за хипокалиемия (вж. точка 4.4).

Има съобщения за нежелани реакции от страна на белите дробове и по-конкретно - интерстициална пневмония (вж. точка 4.4). Тези нежелани реакции от страна на белите дробове могат също така да включват белодробен оток, белодробни инфилтрати, белодробна фиброза, дихателна недостатъчност или ARDS (вж. точка 4.4).

Може да възникнат кожни реакции като еритем и обрив.

Може да възникнат реакции на мястото на инжектиране като уплътняване и болка на мястото на инжектиране.

Най-честите нежелани реакции са мускулно-скелетни болки като болки в костите и миалгия. Мускулно-скелетните болки обикновено са леки до умерени по сила, преходни и при повечето пациенти могат да се контролират с обичайни аналгетици.

Може да възникнат обратими, леки до умерени повишения на алкалната фосфатаза и лактат- дехидрогеназата, без свързани клинични ефекти. Повишените нива на алкалната фосфатаза и лактат-дехирдогеназата най-вероятно се дължат на повишения брой на неутрофилите.

Определени нежелани реакции все още не са наблюдавани при липегфилграстим, но обикновено се приема, че се дължат на G-CSF и негови производни:

Нарушения на кръвта и лимфната система

-Руптура на слезката включително и фатални случаи (вж. точка 4.4)

-Сърповидноклетъчна криза при пациенти със сърповидноклетъчна анемия (вж. точка 4.4)

Съдови нарушения

-Синдром на нарушена капилярна пропускливост

Съобщени са случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост при постмаркетинговия опит след приложение на G-CSF или производни. Те обикновено настъпват при пациенти с напреднали злокачествени заболявания, със сепсис, приемащи няколко лекарства за химиотерапия или подложени на афереза (вж. точка 4.4).

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

-Остра фебрилна неутрофилна дерматоза (синдром на Sweet)

-Кожен васкулит

Педиатрична популация

Опитът при деца e ограничен до едно проучване фаза I, с единична доза при 21 педиатрични пациенти на възраст от 2 до <18 години (вж. точка 5.1), което не показва различие в профила на безопасност на липегфилграстим при деца в сравнение с този при възрастни. Свързаните с лечението нежелани реакции са били болки в гърба, болки в костите и увеличен брой неутрофили (по 1 случай на всяка реакция).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Няма опит от предозиране на липегфилграстим. В случай на предозиране, редовно трябва да се изследват WBC и тромбоцитите и внимателно трябва да се проследява размера на слезката (т.е. клиничен преглед, ехография).

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Имуностимуланти, колониостимулиращи фактори, ATC код: L03AA14

Механизъм на действие

Липегфилграстим е ковалентен конюгат на филграстим с една молекула метоксиполиетиленгликол (PEG), свързани посредством въглехидратна част, състояща се от глицин, N-ацетилневраминова киселина и N-ацетилгалактозамин. Средната молекулна маса е приблизително 39 kDa от които протеиновата част представлява приблизително 48 %. Човешкият G-CSF е гликопротеин, който регулира производството и освобождаването на функционални неутрофили от костния мозък. Филграстим представлява негликозилиран рекомбинантен метионилиран човешки G-CSF. Липегфилграстим е форма с удължено действие на филграстим поради по-ниския си бъбречен клирънс. Липегфилграстим се свързва към човешкия рецептор за G-CSF подобно на филграстим и пегфилграстим.

Фармакодинамични ефекти

Липегфилграстим и филграстим водят до чувствително повишаване на броя на периферните неутрофили в рамките на 24 часа, при минимално повишаване на броя на моноцитите и/или лимфоцитите. Тези резултати предполагат, че G-CSF-частта на липегфилграстим има очакваната активност за този растежен фактор: стимулиране на пролиферацията на хематопоетични прогениторни клетки, диференциация в зрели клетки и освобождаване в периферната кръв. Този ефект включва не само неутрофилната линия, но обхваща и други прогениторни клетки от една и от много линии и плурипотентни хематопоетични стволови

клетки. G-CSF също така повишава антибактериалната активност на неутрофилите, включително фагоцитозата.

Клинична ефикасност и безопасност

Дозирането на липегфилграстим от една апликация за цикъл е проучено в две основни рандомизирани, двойнослепи клинични проучвания при пациенти, подложени на миелосупресивна химиотерапия.

Първото основно (фаза III) клинично проучване XM22-03 е активно контролирано проучване при 202 пациенти с карцином на гърдата стадий II-IV, получаващи до 4 цикъла химиотерапия, включваща доксорубицин и доцетаксел. Пациентите са били рандомизирани в съотношение 1:1 да получават 6 mg липегфилграстим или 6 mg пегфилграстим. Проучването показва, че 6 mg липегфилграстим показва не по-малка ефикасност от 6 mg пегфилграстим по отношение на първичната крайна точка, продължителност на тежка неутропения (ПТН) по време на първия цикъл химиотерапия (вж. таблица 2).

Таблица 2: ПТН, тежка неутропения (ТН) и фебрилна неутропения (ФН) по време на цикъл 1

на проучване XM22-03 (ITT)

 

Пегфилграстим 6 mg

 

Липегфилграстим 6 mg

 

(n = 101)

 

 

(n = 101)

ПТН

 

 

 

 

Средна ± СО (д)

0,9 ± 0,9

 

 

0,7 ± 1,0

НМК средна

 

 

-0,186

95 % ДИ

 

-0,461 до 0,089

ТН

 

 

 

 

Честота (%)

51,5

 

 

43,6

ФН

 

 

 

 

Честота (%)

3,0

 

1,0

ITT = Intent-to-treat популация (всички рандомизирани пациенти) СО = стандартно отклонение д = дни ДИ = доверителен интервал

НМК средна (средна разлика по метод на най-малките квадрати липегфилграстим – пегфилграстим) и ДИ от мултивариантен регресионен анализ по Poisson

Второто основно (фаза III) клинично проучване XM22-04 е плацебо-контролирано проучване при 375 пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином, получаващи до 4 цикъла химиотерапия, включваща цисплатин и етопозид. Пациентите са били рандомизирани в съотношение 2:1 да получават 6 mg липегфилграстим или плацебо. Резултатите от проучването са представени в таблица 3. При завършването на основното проучване, честотата на смъртност е била 7,2 % (плацебо) и 12,5 % (6 mg липегфилграстим), въпреки че след 360-дневния период на проследяване честотата на смъртност е била подобна между плацебо и липегфилграстим (44,8 % и 44,0 %; популация за проучване на безопасността).

Таблица 3: ПТН, ТН и ФН при цикъл 1 на проучване XM22-04 (ITT)

 

Плацебо

 

Липегфилграстим 6 mg

 

(n = 125)

 

(n = 250)

ФН

 

 

 

Честота (%)

5,6

 

2,4

95 % ДИ

 

0,121 до 1,260

p-стойност

 

0,1151

ПТН

 

 

 

Средна ± СО (д)

2,3 ± 2,5

 

0,6 ± 1,1

НМК средна

 

-1,661

95 % ДИ

 

-2,089 до -1,232

p-стойност

 

< 0,0001

ТН

 

 

 

Честота (%)

59,2

 

32,1

Съотношение на шансовете

 

0,325

95 % ДИ

 

0,206 до 0,512

p-стойност

 

< 0,0001

НМК средна (средна разлика по метода на най-малките квадрати липегфилграстим – плацебо), ДИ и p-стойност от мултивариантен регресионен анализ по Poisson Съотношение на шансовете (липегфилграстим / плацебо), ДИ и р-стойност извън мултивариантния логистичен регресионен анализ

Имуногоенност

Проведен е анализ на антителата срещу лекарството при 579 пациенти и здрави доброволци, лекувани с липегфилграстим, 188 пациенти и здрави доброволци, лекувани с пегфилграстим и 121 пациенти, лекувани с плацебо. Специфични за лекарството антитела, появяващи се след началото на лечението, са установени при 0,86 % от участниците, получаващи липегфилграстим, при 1,06 % от участниците, получаващи пегфилграстим и при 1,65 % от участниците, получаващи плацебо. Не са наблюдавани неутрализиращи антитела срещу липегфилграстим.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Lonquex във всички подгрупи на педиатричната популация при лечението на индуцирана от химиотерапията неутропения и при профилактика на индуцирана от химиотерапията фебрилна неутропения (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията). В едно проучване фаза I на 21 деца на възраст между 2 и 16 години с Ewing фамилия тумори или рабдомиосарком, липегфилграстим е прилаган като единична подкожна доза от 100 μg/kg (до максимум 6 mg, каквато е фиксираната доза за възрастни) 24 часа след края на последното химиотерапевтично лечение в седмица 1 от схемата. Честотата на ФН варира според възрастта (от 14,3 % до 71,4 %), с най-висока честота в най-голямата възрастова група. Употребата на три различни химиотерапевтични схеми, с вариращи миелосупресивни ефекти и възрастово разпределение, е усложнило сравнението на ефикасността между възрастовите групи. Вижте точка 4.2.

5.2Фармакокинетични свойства

Общи

Здрави доброволци

При 3 проучвания (XM22-01, XM22-05, XM22-06) при здрави доброволци максималната концентрация в кръвта се достига след 30 до 36 часа (медиана) и средният терминален полуживот варира от около 32 до 62 часа след еднократно подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим.

След подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим на три различни места (мишница, корем и бедро) при здрави доброволци, бионаличността (пикова концентрация и площ под кривата [AUC]) е била по-ниска след подкожно инжектиране в бедрото в сравнение с подкожно инжектиране в корема или мишницата. При това ограничено проучване XM22-06 бионаличността на липегфилграстим и наблюдаваните различия между местата на инжектиране са били по-големи при мъжете в сравнение с жените. Въпреки това, фармакодинамичните ефекти са били подобни и независими от пола и мястото на инжектиране.

Метаболизъм

Липегфилграстим се метаболизира чрез интра- или екстрацелуларно разграждане от протеолитични ензими. Липегфилграстим се интернализира от неутрофилите (нелинеен процес), след това се разгражда вътре в клетката от ендогенни протеолитични ензими. Линейният път се дължи вероятно на екстрацелуларно протеинно разграждане от неутрофилната еластаза и други плазмени протеази.

Лекарствени взаимодействия

In vitro данните показват, че липегфилграстим има малко или няма директни или медиирани от имунната система ефекти върху активността на CYP1A2, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19 и CYP3A4/5. По тази причина е малко вероятно липегфилграстим да повлиява метаболизма, осъществяван чрез човешките цитохром P450 ензими.

Специални популации

Раково болни пациенти

В 2 проучвания (XM22-02 и XM22-03) при пациенти с рак на гърдата, получаващи химиотерапия с доксорубицин и доцетаксел, е постигната средна максимална концентрация в кръвта 227 и 262 ng/ml след време за достигане на максимална концентрация (tmax) с медиана 44 и 48 часа. Средният терминален полуживот е бил приблизително 29 и 31 часа след еднократно подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим по време на първия цикъл химиотерапия. След еднократно подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим по време на четвъртия цикъл, максималните концентрации в кръвта са били по-ниски в сравнение с наблюдаваните по време на първия цикъл (средни стойности 77 и 111 ng/ml) и са били достигнати след tmax с медиана 8 часа. Средният терминален полуживот в четвъртия цикъл е бил приблизително 39 и 42 часа.

При едно проучване (XM22-04) при пациенти с недребноклетъчен белодробен карцином, получаващи химиотерапия с цисплатин и етопозид, средната максимална концентрация в кръвта 317 ng/ml е била достигната след tmax с медиана 24 часа и средният терминален полуживот е бил приблизително 28 часа след еднократно подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим по време на първия цикъл химиотерапия. След еднократно подкожно инжектиране на 6 mg липегфилграстим по време на четвъртия цикъл, средната максимална концентрация в кръвта 149 ng/ml е достигната след tmax с медиана 8 часа, а средният терминален полуживот е бил приблизително 34 часа.

Оказва се, че липегфилграстим се елиминира основно с медииран от неутрофилите клирънс, който се насища при високи дози. В съответствие със саморегулиращ се механизъм на клирънс, серумната концентрация на липегфилграстим спада бавно в хода на индуцирания от химиотерапията преходен неутрофилен надир и бързо - при последващото начало на възстановяването на броя на неутрофилите (вж. фигура 1).

Фигура 1: Профил на медианата на серумната концентрация на липегфилграстим и медианата на ANC при пациенти на химиотерапия след еднократно инжектиране на 6 mg липегфилграстим

Медиана на серумната концентрация на липегфилграстим (ng/ml)

липегфилграстим

ANC

Дни на проучването, инжектиране на липегфилграстим на ден 0

Медиана на ANC (x 109 клетки/l)

Пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане

Поради медиирания от неутрофилите механизъм на клирънс не се очаква фармакокинетиката на липегфилграстим да се повлияе от бъбречно или чернодробно увреждане.

Пациенти в старческа възраст

Ограничени данни от пациенти показват, че фармакокинетиката на липегфилграстим при пациенти в старческа възраст (65-74 години) е подобна на тази при по-млади пациенти. Липсват фармакокинетични данни от пациенти на възраст ≥ 75 години.

Педиатрична популация

В едно проучване фаза I (вж. точка 5.1), с използване на разтвор за подкожна инжекция

10 mg/ml, специално разработен за педиатрични проучвания, средната максимална плазмена концентрация (Cmax) е била 243 ng/ml във възрастовата група от 2 до <6 години, 255 ng/ml във възрастовата група от 6 до <12 години и 224 ng/ml във възрастовата група от 12 до <18 години след единична подкожна инжекция от 100 μg/kg (максимум 6 mg) липегфилграстим при първия цикъл на химиотерапията. Медианата на времето за достигане на максимална плазмена концентрация (tmax) е съответно 23,9 часа, 30,0 часа и 95,8 часа. Вижте точка 4.2.

Пациенти с наднормено тегло

Наблюдавана е тенденция за понижаване на експозицията на липегфилграстим при повишаване на теглото. Това може да доведе до понижена степен на фармакодинамичен отговор при пациенти с по-голямо тегло (> 95 kg). Въз основа на сегашните данни, при тези пациенти не може да се изключи последващо намаляване на ефикасността.

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, токсичност при еднократно и многократно прилагане и локалната поносимост.

При едно проучване за репродуктивна токсичност и токсичност за развитието при зайци се наблюдава повишена честота на постимплантационни загуби и аборти при високи дози липегфилграстим, най-вероятно в резултат на специфичен за зайците засилен фармакодинамичен ефект. Няма данни, че липегфилграстим е тератогенен. Тези находки съответстват на резултатите, установени при G-CSF и производните му. Публикуваната информация за G-CSF и производните му не показва данни за нежелани ефекти по отношение на фертилитета и ембриофеталното развитие при плъхове или пре/постнатални ефекти, различни от тези, свързани с токсичността за майката. Съществуват данни, че филграстим и пегфилграстим могат да бъдат транспортирани в малки количества през плацентата при плъхове, въпреки че няма информация за липегфилграстим. Не е известна релевантността на тези находки за хора.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Ледена оцетна киселина

Натриев хидроксид (за корекция на pH) Сорбитол (E420)

Полисорбат 20 Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

6.3Срок на годност

2 години

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник °C-8 °C).

Да не се замразява.

Съхранявайте предварително напълнената спринцовка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

Можете да извадите Lonquex от хладилника и да го съхранявате при температура под 25° C най-много за период до 3 дни, еднократно. След като се извади от хладилника, лекарственият продукт трябва да се използва в рамките на този период или да се изхвърли.

6.5Вид и съдържание на опаковката

0,6 ml разтвор в предварително напълнена спринцовка (стъкло тип I) със запушалка бутало [покрита с поли(етилен-ко-тетрафлуороетилен)-бромобутилова гума] и фиксирана инжекционна игла (неръждаема стомана, 29G [0,34 mm] или 27G [0,4 mm] x 0,5 инча

[12,7 mm]).

Опаковки с 1 предварително напълнена спринцовка, със или без обезопасяващо устройство (което предпазва от нараняване от убождане с иглата и повторна употреба).

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Преди употреба разтворът трябва да се провери визуално. Трябва да се използват само бистри, безцветни разтвори без частици.

Разтворът трябва да се остави да достигне подходяща за инжектиране температура

(15 °C-25 °C).

Трябва да се избягва енергичното разклащане. Прекомерното разклащане може да доведе до агрегация на липегфилграстим, което ще го направи биологично неактивен.

Lonquex не съдържа консерванти. С оглед на потенциалната опасност от микробна контаминация, спринцовките Lonquex са предназначени само за еднократна употреба.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

UAB "Sicor Biotech" Molėtų pl. 5 LT-08409 Vilnius

Литва

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/13/856/001

EU/1/13/856/002

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 25 юли 2013 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта