Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Natpar (parathyroid hormone) – кратка характеристика на продукта - H05AA03

Updated on site: 08-Oct-2017

Наименование на лекарствотоNatpar
ATC кодH05AA03
Веществоparathyroid hormone
ПроизводителShire Pharmaceuticals Ireland Ltd

Съдържание на статията

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКT

Natpar 25 микрограма/доза прах и разтворител за инжекционен разтвор Natpar 50 микрограма/доза прах и разтворител за инжекционен разтвор Natpar 75 микрограма/доза прах и разтворител за инжекционен разтвор Natpar 100 микрограма/доза прах и разтворител за инжекционен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Natpar 25 микрограма

Всяка доза съдържа 25 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК)* (parathyroid hormone (rDNA))в 71,4 микролитра разтвор след разтваряне.

Всеки патрон съдържа 350 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК).

Natpar 50 микрограма

Всяка доза съдържа 50 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК) (parathyroid hormone (rDNA)) в 71,4 микролитра разтвор след разтваряне.

Всеки патрон съдържа 700 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК).

Natpar 75 микрограма

Всяка доза съдържа 75 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК) (parathyroid hormone (rDNA)) в 71,4 микролитра разтвор след разтваряне.

Всеки патрон съдържа 1050 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК).

Natpar 100 микрограма

Всяка доза съдържа 100 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК) (parathyroid hormone (rDNA))в 71,4 микролитра разтвор след разтваряне.

Всеки патрон съдържа 1400 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК).

*Паратиреоидният хормон (рДНК), получен в E. coli чрез използване на рекомбинантна ДНК технология, е идентичен на ендогенния човешки паратиреоиден хормон с последователността от 84 аминокиселини .

Помощно(и) вещество(а) с известно действие: Всяка доза съдържа 0,32 mg натрий.

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах и разтворител за инжекционен разтвор

Прахът е бял, а разтворителят е бистър, безцветен разтвор.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Natpar е показан като допълнително лечение на възрастни пациенти с хроничен хипопаратиреоидизъм, при които няма адекватен контрол само със стандартната терапия.

4.2Дозировка и начин на приложение

Общи Лечението трябва да се осъществява под контрола на лекар или друг квалифициран

медицински специалист с опит в лечението на пациенти с хипопаратиреоидизъм.

Целта на лечението с Natpar е да се постигне контрол на калциемията и така да се намалят симптомите (вж. също точка 4.4). Оптимизацията на параметрите на калций-фосфатния метаболизъм трябва да съответства на настоящите терапевтични указания за лечение на хипопаратиреоидизъм.

Преди началото и по време на лечението с Natpar:

Потвърдете, че запасите от 25-OH витамин D са достатъчни.

Потвърдете, че серумният магнезий е в рамките на референтните граници.

Дозировка

Начало на приложението на Natpar

1.Започнете лечение с 50 микрограма веднъж дневно като подкожна инжекция в бедрото (редувайте бедрата всеки ден). Ако преди приложение на дозата серумният калций

е >2,25 mmol/l, може да се обмисли начална доза от 25 микрограма.

2.При пациенти, използващи активен витамин D, намалете дозата на активния витамин D с 50 %, ако преди приложение на дозата серумният калций е над 1,87 mmol/l.

3.При пациенти, използващи калциеви добавки, поддържайте дозата на калциевата добавка.

4.Измервайте концентрацията на серумния калций преди дозата в рамките на 2 до 5 дни. Ако преди приложение на дозата серумният калций е под 1,87 mmol/l или над 2,55 mmol/l измерването трябва да се повтори на следващия ден.

5.Коригирайте дозата на активния витамин D или на калциевата добавка, или и на двете въз основа на стойността на калция в серума и клиничната оценка (т.е. признаци и симптоми на хипокалциемия или хиперкалциемия). По-долу са предоставени примерни корекции на Natpar, активния витамин D и калциевите добавки въз основа на серумните нива на калций:

 

Коригирайте на първо

Коригирайте на

Коригирайте на

 

място

второ място

трето място

Серумен калций преди

Natpar

Форми на активен

Калциева добавка

дозата

 

витамин D

 

 

 

Разгледайте възможността

 

 

Над горната граница на

да намалите или да

Намалете или

 

преустановите Natpar и да

 

нормата (ULN)

Намалете

оцените отново чрез

преустановете**

(2,55 mmol/l)*

 

измерване на серумния

 

 

 

 

 

 

калций

 

 

 

Разгледайте възможността

 

Без промяна или

Повече от 2,25 mmol/l и

за намаляване

 

намалете, ако

 

Намалете или

активният

под горната граница на

 

витамин D вече е

 

преустановете**

нормата (2,55 mmol/l)*

 

бил преустановен

 

 

 

 

 

преди тази стъпка за

 

 

 

титриране

По-малко или равно на

Без промяна

 

 

2,25 mmol/l и над

 

Без промяна

Без промяна

2 mmol/l

 

 

 

 

Разгледайте възможността

 

 

По-малко от 2 mmol/l

Увеличете

Увеличете

седмици при стабилна

 

 

 

 

доза

 

 

* Стойността на ULN може да варира според лабораторията

 

**Преустановете при пациенти, които приемат най-ниската налична доза

 

6.Повторете стъпки 4 и 5 докато целевата концентрация на серумния калций преди дозата не достигне диапазона от 2,0-2,25 mmol/l, активният витамин D не се преустанови, а добавянето на калций не стане достатъчно за покриване на всекидневните нужди.

Коригиране на дозировката на Natpar след началния период

Концентрацията на серумния калций трябва да се наблюдава по време на титрирането (вж. точка 4.4).

Дозата на Natpar може да се увеличава на стъпки по 25 микрограма приблизително на всеки 2 до 4 седмици до максимална дневна доза 100 микрограма. Низходящо титриране до минимум 25 микрограма е възможно по всяко време.

Препоръчително е да се измери албумин-коригираният серумен калций 8-12 часа след прилагане на Natpar. Ако серумният калций след приема е > ULN, тогава първо намалете активния витамин D и калциевите добавки и наблюдавайте развитието. Измерването на серумния калций преди и след приложение трябва да се повтори и да се потвърди, че е в допустимите граници, преди да се разгледа титриране на по-висока доза Natpar. Ако след приложение на дозата серумният калций остава > ULN, пероралното добавяне на калций трябва да бъде допълнително намалено или преустановено (вж. също таблица с коригиране в Начало на приложението на Natpar).

При всяко дозово ниво на Natpar, ако след приложение на дозата албумин-коригираният серумен калций надвишава ULN и целият активен витамин D и пероралният калций са спрени, или са налице симптоми, предполагащи хиперкалциемия, дозата на Natpar трябва да се намали (вж. точка 4.4).

Пропусната доза

В случай на пропусната доза, Natpar трябва да се приложи веднага след като това е практически възможно и трябва да се приемат допълнителни екзогенни източници на калций и/или активен витамин D въз основа на симптомите на хипокалциемия.

Прекъсване или преустановяване на лечението

Рязкото прекъсване или преустановяване на Natpar може да доведе до тежка хипокалциемия. Временното или окончателно преустановяване на лечението с Natpar трябва да бъде съпроводено от наблюдение на серумните нива на калций и коригиране, при необходимост, на екзогенния калций и/или активения витамин D (вж. точка 4.4).

Специални популации Старческа възраст

Вижте точка 5.2.

Бъбречно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс от 30 до 80 mL/min). Липсват данни при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. точка 4.4).

Чернодробно увреждане

Не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко или умерено чернодробно увреждане (общ резултат по скалата на Child-Pugh от 7 до 9). Липсват данни при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.4).

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Natpar при деца на възраст под 18 години все още не са установени. Липсват данни.

Начин на приложение

Natpar е подходящ за самостоятелно приложение от пациентите. Пациентите трябва да бъдат обучени от предписващия лекар или медицинска сестра на правилна техника на инжектиране, особено в началото на употребата.

Всяка доза трябва да се приложи като подкожна инжекция веднъж дневно, с редуване на бедрата.

За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение и за употреба на писалката за инжектиране вижте точка 6.6 и указанията, включени в листовката.

Natpar не трябва да се прилага венозно или мускулно.

4.3Противопоказания

Natpar е противопоказан при пациенти:

-със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

-на които се прилага или по-рано е прилагана лъчева терапия на скелета

-със злокачествени заболявания на скелета или костни метастази

-които на изходното ниво са в повишен риск от остеосарком, като пациенти с болестта на Paget на костите или наследствени нарушения

-с необясними повишения на костно-специфичната алкална фосфатаза

-с псевдохипопаратиреоидизъм.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Силно препоръчително е при всяко приложение на Natpar на даден пациент името и партидният номер на продукта да бъдат записани, за да е възможно да се направи връзка между пациента и партидния номер на продукта.

Целта на лечението с Natpar е постигането на концентрация на серумния калций преди приема на дозата от 2,0 до 2,25 mmol/l и концентрация на серумния калций 8-12 часа след приема на дозата, <2,55 mmol/l.

Наблюдение на пациентите по време на лечение Серумните нива на калций преди приложение на дозата, а в някои случаи и след приложение,

трябва да се следят по време на лечението с Natpar (вж. точка 4.2). В многоцентрово клинично изпитване, стойностите на албумин-коригираният серумен калций (ACSC) 6-10 часа след дозата са средно с 0,25 mmol/l по-високи от стойностите преди приложение на дозата, като максималното наблюдавано увеличение е 0,7 mmol/l. Дозите калций, витамин D или Natpar може да се наложи да се намалят, ако след приема на дозата се наблюдава хиперкалциемия, дори ако концентрациите на калций преди приложение на дозата са приемливи (вж. точка 4.2).

Хиперкалциемия

В клинични изпитвания с Natpar се съобщава за хиперкалциемия. Хиперкалциемия възниква често през периода на титриране, по време на който се коригират дозите калций за перорално приложение, активен витамин D и Natpar. Хиперкалциемията може да се сведе до минимум чрез спазване на препоръчителните дози, информацията относно наблюдението и задаване на въпроси на пациентите за наличие на някакви симптоми на хиперкалциемия. При развитие на тежка хиперкалциемия (>3,0 mmol/l или над горната граница на нормата, придружено със симптоми) се препоръчва хидратация и временно спиране на Natpar, калция и активния витамин D до връщане на серумния калций в нормалния диапазон. След това обмислете продължаване на приложението на Natpar, калций и активен витамин D в по-ниски дози (вж.

точки 4.2 и 4.8).

Хипокалциемия

В клинични изпитвания с Natpar се съобщава за хипокалциемия, често клинично проявление на хипопаратиреоидизъм. Повечето събития на хипокалциемия, възникващи в клиничните изпитвания, са леки до умерени по тежест. Рискът от сериозна хипокалциемия е по-голям след спиране на Natpar. Временното или окончателно преустановяване на лечението с Natpar трябва да бъде съпроводено от следене на серумните нива на калций и увеличаване, според необходимостта, на екзогенните източници на калций и/или активен витамин D. Хипокалциемията може да се сведе до минимум чрез спазване на препоръчителните дози, информацията от наблюдението и задаване на въпроси на пациентите за някакви симптоми на хипокалциемия (вж. точки 4.2 и 4.8).

Съпътстващо приложение на сърдечни гликозиди Хиперкалциемията по всякаква причина може да предразположи към дигиталисова токсичност.

При пациентите, които използват Natpar, съпътстващо със сърдечни гликозиди (като дигоксин или дигитоксин), проследявайте нивата на серумния калций и сърдечните гликозиди, и наблюдавайте пациентите за признаци и симптоми на дигиталисова токсичност (вж. точка 4.5).

Тежко бъбречно или чернодробно заболяване

Natpar трябва да се използва внимателно при пациенти с тежко бъбречно или чернодробно заболяване, тъй като те не са оценявани в клинични изпитвания.

Употреба при млади възрастни

Natpar трябва да се използва внимателно при млади възрастни пациенти с отворена епифиза, тъй като тези пациенти може да са с повишен риск от развитие на остеосарком (вж. точка 4.3).

Употреба при пациенти в старческа възраст

Клиничните проучвания на Natpar не включват достатъчен брой пациенти на възраст 65 години или по-възрастни, за да се определи дали отговорът при тях е различен от този при по-млади участници.

Тахифилаксия

Ефектът на повишаване на калций при Natpar може да намалява с течение на времето при някои пациенти. Отговорът по отношение на концентрацията на серумния калций при приложението на Natpar трябва да се проследява на интервали, за да се установи това, и да се прецени дали се касае за диагноза тахифилаксия.

Ако серумната концентрация на 25-ОН витамин D е ниска, тогава чрез подходящи добавки може да се възстанови отговорът на серумния калций към Natpar (вж. точка 4.2).

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Инотропният ефект на сърдечните гликозиди се влияе от нивото на серумния калций. Комбинираната употреба на Natpar и сърдечни гликозиди (напр. дигоксин или дигитоксин) може да предразположи пациентите към дигиталисова токсичност, ако се развие хиперкалциемия. Не е провеждано проучване за лекарствено взаимодействие на сърдечни гликозиди с Natpar (вж. точка 4.4).

При всяко лекарство, което оказва влияние върху серумните нива на калций (напр. литий, тиазиди), при пациентите серумните нива на калций трябва да се проследяват.

Едновременното приложение на алендронова киселина и Natpar води до намаляване на запазващия калция ефект, което може да попречи на нормализирането на серумния калций. Съпътстващо приложение на Natpar с бисфосфонати не се препоръчва.

Natpar е протеин, който не се метаболизира от и не инхибира чернодробните микрозомни лекарство-метаболизиращи ензими (напр. цитохром P450 изоензимите). Natpar не се свързва с протеините и има нисък обем на разпределение.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Липсват данни от употребата на Natpar при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Не може да се изключи риск за бременната жена или развиващия се плод. Трябва да се вземе решение дали лечението с Natpar да започне или да се преустанови по време на бременност, като се вземат предвид известните рискове от терапията спрямо ползата за жената.

Кърмене

Не е известно дали Natpar се екскретира в кърмата.

Наличните фармакологични данни при животни показват екскреция на Natpar в млякото (вж. точка 5.3).

Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с Natpar, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет

Липсват данни относно ефектите на Natpar върху човешкия фертилитет. Данните при животни не показват увреждане на фертилитета.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Natpar не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Тъй като неврологичните симптоми може да са признак за неконтролиран

хипопаратиреоидизъм, на пациентите с нарушения в когнитивните способности или вниманието трябва да се препоръча да се въздържат от шофиране или работа с машини до отзвучаване на симптомите.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Най-честите нежелани реакции при пациенти, лекувани с Natpar са хиперкалциемия, хипокалциемия, и свързаните с тях клинични прояви, включително главоболие, диария, повръщане, парестезии, хипоестезия и хиперкалциурия. В клиничните проучвания тези реакции обикновено са леки до умерени по тежест и преходни, като справяне с тях се постига чрез коригиране на дозите Natpar, калция и/или активния витамин D (вж. точки 4.4 и 5.1).

Табличен списък на нежеланите реакции

Нежеланите реакции при пациенти в плацебо-контролираното проучване, лекувани с Natpar, са изброени по-долу по системо-органен клас и честота по MedDRA. Честотите са дефинирани като много чести (≥1/10) и чести (≥1/100 до <1/10).

Системо-органен клас

Много чести (≥1/10)

Чести (≥1/100 до <1/10)

Нарушения на метаболизма

хиперкалциемия,

хипомагнезиемия, тетания

и храненето

хипокалциемия

 

 

 

 

Психични нарушения

 

безпокойство, безсъние*

Нарушения на нервната

главоболие*,

сънливост*

система

хипоестезия, парестезия

 

Сърдечни нарушения

 

сърцебиене*,†

Съдови нарушения

 

хипертония*

Респираторни, гръдни и

 

кашлица

медиастинални нарушения

 

 

Стомашно-чревни

диария*,†, гадене*,

болка в горната част на корема*

нарушения

повръщане*

 

Нарушения на мускулно-

артралгия*, мускулни

мускулно потрепване,

скелетната система и

спазми

мускулно-скелетни болки,

съединителната тъкан

 

миалгия, болка във врата,

 

 

болки в крайниците

Нарушения на бъбреците и

 

хиперкалциурия, полакиурия

пикочните пътища

 

 

Общи нарушения и ефекти

 

астения*, болка в гърдите,

на мястото на приложение

 

умора, реакции на мястото на

 

 

инжектиране, жажда*

Изследвания

 

положителен резултат за анти-

 

 

PTH антитела, понижени

 

 

стойности на 25-

 

 

хидроксихолекалциферол,

 

 

понижени стойности на

 

 

витамин D

* Признаци и симптоми, които потенциално се свързват с хиперкалциемия, наблюдавани в клинични изпитвания.

Признаци и симптоми, които потенциално се свързват с хипокалциемия, наблюдавани в клинични изпитвания

Описание на избрани нежелани реакции Хиперкалциемия и хипокалциемия са често срещани по време на периода на титриране на

дозата. Рискът от сериозна хипокалциемия е най-голям след спиране на Natpar (вж. точка 4.4).

Реакции на мястото на инжектиране

В плацебо-контролирано проучване при 9,5 % (8/84) от пациентите, лекувани с Natpar и при 15 % (6/40) от пациентите, лекувани с плацебо, възникват реакции на мястото на инжектиране, като всички те са леки до умерени по тежест.

Имуногенност

В съответствие с потенциалните имуногенни свойства на лекарствените продукти, съдържащи пептиди, приложението на Natpar може да стимулира образуването на антитела. В плацебо- контролирано проучване при възрастни с хипопаратиреоидизъм честотата на образуване на антитела срещу паратиреоидния хормон (PTH) е 8,8 % (3/34) и 5,9 % (1/17), съответно при пациентите, на които подкожно е прилагано от 50 до 100 микрограма Natpar или плацебо, веднъж дневно за 24 седмици.

Във всички клинични проучвания при пациенти с хипопаратиреоидизъм след лечение до 4 години с Natpar, честотата на случаите на имуногенност е 17/87 (19,5 %) и изглежда не се

повишава с течение на времето. Тези 17 пациенти имат нисък титър на антитела срещу PTH и впоследствие при трима от тях резултатите за антитела стават отрицателни. Очевиднят преходен характер на наличието на антитела към PTH вероятно се дължи на ниския титър. При трима от тези пациенти антителата са с неутрализираща активност. Тези пациенти поддържат клиничен отговор без доказателства за имуносвързани нежелани реакции.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Предозирането може да доведе до хиперкалциемия, симптомите на която може да включват сърцебиене, ЕКГ промени, хипотония, гадене, повръщане, замайване и главоболие. Тежката хиперкалциемия може да е животозастрашаващо заболяване, което изисква незабавни медицински грижи и внимателно наблюдение (вж. точка 4.4).

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Калциева хомеостаза, паратиреоидни хормони и аналози, ATC

код: H05AA03

Механизъм на действие Ендогенният паратиреоиден хормон се секретира от паращитовидните жлези като полипептид

от 84 аминокиселини. PTH осъществява действието си чрез рецептори за паратиреоиден хормон, разположени върху повърхност на клетките в костите, бъбреците и нервната тъкан. Рецепторите на паратхормона принадлежат към семейството на G-свързаните протеинови рецептори.

PTH има разнообразни физиологични функции, които са от съществено значение и включват неговата централна роля в регулирането на нивата на серумния калций и фосфатите в рамките на строго определени нива, регулирайки бъбречната екскреция на калций и фосфати, активирайки витамин D, и поддържайки нормалната костна обмяна.

Natpar се получава в E.coli като се използва рекомбинантна ДНК технология, и е идентичен на ендогенния човешки паратиреоиден хормон с последователността от 84 аминокиселини.

Фармакодинамични ефекти

PTH (1-84) е основният регулатор на плазмената калциева хомеостаза. В бъбреците PTH(1-84) повишава бъбречната тубулна реабсорбция на калций и стимулира екскрецията на фосфати.

Цялостният ефект на PTH се състои в повишаване на серумната концентрация на калций, намаляване на екскрецията на калций с урината и понижаване на серумната концентрация на фосфати.

Natpar има същата първична аминокиселинна последователност, като ендогенния паратиреоиден хормон, и може да се очаква да има същите физиологични действия.

Клинична ефикасност и безопасност

Данните за безопасност и клинична ефикасност на Natpar при възрастни с хипопаратиреоидизъм са получени от едно рандомизирано, плацебо-контролирано проучване и едно отворено разширено проучване. В тези проучвания Natpar се прилага самостоятелно от пациентите, като дневните дози варират от 25 до 100 микрограма на подкожна инжекция.

Проучване 1 – REPLACE

Целта на това изпитване е поддържане на серумния калций при прием на Natpar, като същевременно калцият за перорално приложение и активният витамин D се намаляват или заменят. Проучването представлява 24-седмично, рандомизирано, двойносляпо, плацебо- контролирано, многоцентрово изпитване. В това изпитване пациентите с хроничен хипопаратиреоидизъм, приемащи калций и активни форми на витамин D (метаболит или аналози на витамин D), са рандомизирани на Natpar (n=84) или плацебо (n=40). Средната възраст е 47,3 години (в диапазон от 19 до 74 години), 79 % са жени. Пациентите страдат от хипопаратиреоидизъм в продължение на средно 13,6 години.

При рандомизирането, активните форми на витамин D са намалени с 50 % и пациентите са разпределени на Natpar 50 микрограма дневно или плацебо. Рандомизирането е последвано от 12-седмична фаза на титриране на Natpar и 12-седмична фаза на поддържане на дозата Natpar.

Деветдесет процента от пациентите, които са рандомизирани, завършват 24-седмичното лечение.

За целите на анализа за ефикасност, участници с отговор се считат тези участници, които изпълняват трите компонента от състоящия се от три части критерий за отговор. Участник с отговор се определя като се използва съставната първична крайна точка за ефикасност, изразяваща се в най-малко 50 % намаление спрямо изходно ниво на дозата активен витамин D И най-малко 50 % намаление спрямо изходно ниво на калция за перорално приложение, И поддържане или нормализиране на албумин-коригираната обща серумна концентрация на калций в сравнение със стойността на изходното ниво (≥1,875 mmol/L), без да се надвишава горната граница на нормалния лабораторен диапазон.

В края на лечението 46/84 (54,8 %) от пациентите, лекувани с Natpar, достигат първичната крайна точка спрямо 1/40 (2,5 %) от пациентите, лекувани с плацебо (p<0,001).

На седмица 24 при пациентите, които завършват проучването, 34/79 (43 %), от тези които са на Natpar не са зависими от лечението с активен витамин D и приемат не повече от 500 mg калциев цитрат в сравнение с 2/33 (6,1 %) при пациентите на плацебо (p<0,001).

При шестдесет и девет процента (58/84) от пациентите, рандомизирани на Natpar, е налице намаление ≥50 % на калция за перорално приложение в сравнение със 7,5 % (3/40) от пациентите, рандомизирани на плацебо. Средната процентна промяна спрямо изходно ниво в приемания през устата калций е -51,8 % (SD 44,6) при пациентите, които получават Natpar, спрямо 6,5 % (SD 38,5) в групата на плацебо (p<0,001). Освен това при 87 % (73/84) от

пациентите, лекувани с Natpar, е налице намаление ≥50 % на активния витамин D, приеман през устата, в сравнение с 45 % (18/40) в групата с плацебо.

Проучване 2 – RACE

Проучване 2 е дългосрочно, отворено, разширено проучване на ежедневно подкожно приложение на Natpar, при пациенти с хипопаратиреоидизъм, които са завършили предходните проучвания с Natpar.

В проучването са включени общо 49 пациенти. Пациентите приемат дози по 25 микрограма, 50 микрограма, 75 микрограма или 100 микрограма/ден за приблизително до 40 месеца (средно 1067 дни, диапазон от 41 до 1287 дни).

Резултатите показват устойчивост на физиологичните ефекти на Natpar в течение на 36 месеца, включително поддържане на средните, албумин-коригирани серумни нива на калций (n=36, 2,06±0,17 mmol/l), намаление спрямо изходното ниво на екскрецията на калций с урината

(n=36, -1,21±5,5 mmol/24 h), намаление на серумния фосфат (n=36, -0,22±0,29 mmol/l) и

поддържане на нормално ниво на калциево-фосфатни продукти (n=35, <4,4 mmol2/l2).

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от

проучванията с Natpar в една или повече подгрупи на педиатричната популация при хипопаратиреоидизъм (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

Този лекарствен продукт е разрешен за употреба по т. нар. схема „разрешаване под условие“. Това означава, че за този продукт се очакват допълнителни данни.

Европейската агенция по лекарствата ще прави преглед на новата информация за този лекарствен продукт поне веднъж годишно и тази КХП ще се актуализира при необходимост.

5.2Фармакокинетични свойства

Фармакокинетиката на Natpar след подкожно приложение в бедрото при участници с хипопаратиреоидизъм съответства на тази, наблюдавана при здрави жени в менопауза, на които е приложен паратхормон в бедрото и корема.

Абсорбция

Natpar, приложен подкожно, има абсолютна бионаличност 53 %.

Разпределение

След интравенозно приложение Natpar има обем на разпределение в стационарно състояние

5,35 L.

Биотрансформация

Проучвания in vitro и in vivo показват, че клирънсът на Natpar е основно чернодробен процес, като бъбреците играят по-малка роля.

Елиминиране В черния дроб паратиреоидният хормон се разцепва от катепсините. В бъбреците

паратиреоидният хормон и C-терминалните фрагменти се очистват чрез гломерулна филтрация.

Връзка фармакокинетика-фармакодинамика Паратхормон (рДНК) се оценява в отворено ФК/ФД проучване, в което 7 пациенти с

хипопаратиреоидизъм приемат единични подкожни дози по 50 и 100 микрограма със 7 дни период на очистване между дозите.

Пикови плазмени концентрации (средно Tmax) на Natpar се достигат в рамките на 5 до 30 минути, а втори, обикновено по-малък пик, се получава след 1 до 2 часа. Привидният

терминален полуживот (t1/2) е 3,02 и съответно 2,83 часа за дози 50 и 100 микрограма. Максималното средното повишение на серумния калций, настъпило за 12 часа, е приблизително 0,125 mmol/l и 0,175 mmol/l при доза 50 микрограма и съответно

100 микрограма.

Ефект върху минералния метаболизъм

Лечението с Natpar повишава концентрацията на серумния калций при пациенти с хипопаратиреоидизъм, като това повишение се получава по дозозависим механизъм. След еднократно инжектиране на паратхормон (р-ДНК), средният общ серумен калций достига своя пик между 10 и 12 часа. Калциемичният отговор се поддържа в продължение на повече от 24 часа след приложението.

Екскреция на калций с урината

Лечението с Natpar предизвиква намаление на екскрецията на калций с урината с 13 и 23 % (доза 50 и съответно 100 микрограма) до най-ниски стойности във времевия интервал от 3 до 6 часа, която се връща на нивата преди приложение на дозата след 16 до 24 часа.

Фосфати

След инжектиране на Natpar, серумните нива на фосфатите намаляват пропорционално до нивата на PTH(1-84) през първите 4 часа и се запазват в продължение на 24 часа след инжектирането.

Активен витамин D

Серумният 1,25-(OH)2D се повишава след единична доза Natpar до максималните нива за около 12 часа с връщане близо до изходните нива за 24 часа. По-голямо повишение на нивата на 1,25- (OH)2D в серума се наблюдава при доза 50 микрограма, отколкото при доза 100 микрограма, което вероятно се дължи на прякото инхибиране на бъбречния ензим 25-хидроксивитамин D-1- хидроксилаза от серумния калций.

Специални популации

Чернодробно увреждане

Проведено е фармакокинетично проучване при 6 участници от мъжки пол и 6 участници от женски пол с умерено чернодробно увреждане (класификация 7-9 по Child-Pugh [степен B]), които не страдат от хипопаратиреоидизъм, в сравнение с еквивалентна група от 12 участници с нормална чернодробна функция. След единична подкожна доза 100 микрограма, средната стойност на Cmax и коригираната спрямо изходното ниво стойност на Cmax е от 18 % до 20 % по- висока при пациентите с умерено увреждане в сравнение с участниците с нормална функция. Липсват очевидни разлики в профилите на концентрацията на общия серумен калций/време между тези 2 групи с различна чернодробна функция. Не се препоръчва корекция на дозата Natpar при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Липсват данни при пациенти с тежки чернодробни увреждания.

Бъбречно увреждане

Фармакокинетиката след единична подкожна доза 100 микрограма Natpar се оценява при 16 участници без увреждане (креатининов клирънс (CLcr) > 80 mL/min) и при 16 участници с бъбречно увреждане. Средната максимална концентрация (Cmax) на PTH след 100 микрограма паратиреоиден хормон (рДНК) при участници с леко до умерено бъбречно увреждане (CLcr 30 до 80 mL/min) е приблизително 23 % по-висока от наблюдаваната при участници с нормална бъбречна функция. Експозицията на PTH, измерена чрез AUC0-last и коригираната спрямо изходното ниво AUC0-last е съответно с 3,9 % и 2,5 % по-висока от наблюдаваната при участници с нормална бъбречна функция.

Въз основа на тези резултати не е необходима корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (CLcr 30 до 80 mL/min). Не са провеждани проучвания при пациенти на бъбречна диализа. Липсват данни при пациенти с тежко бъбречно увреждане.

Педиатрична популация

Липсват фармакокинетични данни при педиатрични пациенти.

Старческа възраст

Клиничните проучвания на Natpar не включват достатъчен брой участници на възраст 65 години или по-възрастни, за да се определи дали отговорът при тях е различен от този при по- млади участници.

Пол

В проучването REPLACE не се наблюдават клинично значими разлики по отношение на пола.

Тегло

Не е необходима корекция на дозата въз основа на теглото.

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност, мутагенност, токсичност по отношение на фертилитета и общата репродуктивна способност и локална поносимост.

При плъхове, третирани с инжекции Natpar всеки ден в продължение на 2 години, е налице дозозависимо прекомерно костообразуване и повишена честота на възникване на костни тумори, включително остеосарком, което вероятно се дължи на негенотоксичен механизъм. Поради разликите в костната физиология при плъхове и хора клиничното значение на тези резултати е неизвестно. В клиничните изпитвания не се наблюдават остеосаркоми.

Natpar не повлиява неблагоприятно фертилитета или ранното ембрионално развитие при плъхове, ембрио-феталното развитие при плъхове и зайци или пре-/постнаталното развитие при плъхове. В млякото на плъхове в период на лактация се екскретира минимално количество

Natpar.

При маймуни приемали подкожни дози всеки ден в продължение на 6 месеца, е налице повишена поява на бъбречна тубулна минерализация при нива на експозиция 2,7 пъти клиничните нива на експозиция при най-високата доза.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Прах Натриев хлорид Манитол

Лимонена киселина монохидрат Натриев хидроксид (за корекция на pH)

Разтворител

Метакрезол Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

6.3Срок на годност

3 години.

Реконституиран разтвор След реконституиране, химическата и физическа стабилност на разтвора след първо отваряне е

потвърдена за период до 14 дни, ако се съхранява в хладилник (от 2°C до 8°C), и в продължение на 3 дни, ако се съхранява извън хладилник при температура под 25°C през 14-дневния период на употреба.

Съхранявайте писалката с патрона, съдържащ реконституирания разтвор, плътно затворена, за да се предпази от светлина.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в хладилник (2° C – 8°C). Да не се замразява.

Съхранявайте патрона в държателя на патрона в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

За условията на съхранение след реконституиране на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Стъклен двукамерен патрон, поместен в държач на патрона, е изработен от стъкло тип I с 2 запушалки от бромбутилова гума и обкатка (алуминиева) с уплътнение от бромбутилова гума.

Natpar 25 микрограма

Всеки патрон в лилав държач съдържа 350 микрограма паратироиден хормон (рДНК) под формата на прах в първата камера и 1000 микролитра разтворител във втората камера (съответстващи на 14 дози).

Natpar 50 микрограма

Всеки патрон в червен държач съдържа 700 микрограма паратироиден хормон (рДНК) под формата на прах в първата камера и 1000 микролитра разтворител във втората камера (съответстващи на 14 дози).

Natpar 75 микрограма

Всеки патрон в сив държач съдържа 1050 микрограма паратироиден хормон (рДНК) под формата на прах в първата камера и 1000 микролитра разтворител във втората камера (съответстващи на 14 дози).

Natpar 100 микрограма

Всеки патрон в син държач съдържа 1400 микрограма паратироиден хормон (рДНК) под формата на прах в първата камера и 1000 микролитра разтворител във втората камера (съответстващи на 14 дози).

Опаковка: картонената опаковка съдържа 2 патрона.

Цветовете на картонената опаковка/патроните се използват за означаване на различните количества на активното вещество в дозова единица:

25 микрограма – лилав

50 микрограма – червен

75 микрограма – сив

100 микрограма – син

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Паратиреоидният хормон (рДНК) се инжектира с помощта на писалка за многократна употреба, в която е поместен патрон. Всяка писалка трябва да се използва само от един пациент. За всяко инжектиране трябва да се използва нова стерилна игла. Използвайте игли за писалки 31 G x

8 mm. След реконституиране, течността трябва да е безцветна и на практика без чужди частици. Паратиреоидният хормон (рДНК) не трябва да се използва, ако реконституираният разтвор е мътен, оцветен или съдържа видими частици.

НЕ РАЗКЛАЩАЙТЕ по време на или след реконституиране, разклащането може да доведе до денатурация на активното вещество.

Прочетете инструкциите за употреба, предоставени в листовката, преди да използвате писалката за многократна употреба.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Shire Pharmaceuticals Ireland Limited 5 Riverwalk

Citywest Business Campus Dublin 24

Ирландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/15/1078/001

EU/1/15/1078/002

EU/1/15/1078/003

EU/1/15/1078/004

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 24 април 2017 r.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта