Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Neofordex (dexamethasone) – кратка характеристика на продукта - H02AB02

Updated on site: 08-Oct-2017

Наименование на лекарствотоNeofordex
ATC кодH02AB02
Веществоdexamethasone
ПроизводителLaboratoires CTRS 

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Neofordex 40 mg таблетки

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа дексаметазонов ацетат, еквивалентен на 40 mg дексаметазон (dexamethasone).

Помощно вещество с известно действие: Всяка таблетка съдържа 98,1 mg лактоза (като монохидрат). За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла, продълговата (11 mm × 5,5 mm) таблетка с делителна черта от едната страна. Таблетката може да бъде разделена за приложение на доза от 20 mg (вж. точка 4.2).

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Neofordex е показан за лечение на симптомен множествен миелом в комбинация с други лекарствени продукти при възрастни.

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне и да се наблюдава от лекари с опит в лечението на множествен миелом.

Дозировка

Дозата и честотата на прилагане зависят от терапевтичния протокол и свързаното(ите) лечение(я). Прилагането на Neofordex трябва да следва инструкциите за прилагане на дексаметазон, когато те са описани в кратката характеристика на продукта на свързаното(ите) лечение(я). Ако случаят не е такъв, трябва да се следват местните или международни протоколи и насоки за лечение. Предписващите лекари трябва да преценят внимателно каква доза дексаметазон да използват, като вземат предвид състоянието и статуса на заболяването на пациента.

Обичайната дозировка при прилагане на дексаметазон е 40 mg веднъж дневно.

В края на лечението с дексаметазон дозата трябва да се намалява постепенно до пълно спиране.

Старческа възраст

При пациенти в старческа възраст и/или пациенти с изтощен организъм дневната доза може да се намали до 20 mg дексаметазон съгласно подходяща схема на лечение.

Чернодробно увреждане или бъбречна недостатъчност

При пациентите с чернодробни увреждания или бъбречна недостатъчност се изисква подходящо наблюдение. Дозата за пациенти с чернодробни увреждания трябва да се определи внимателно, тъй като липсват данни за тази популация пациенти (вж. точки 4.4 и 5.2).

Педиатрична популация

Няма съответстващо приложение на Neofordex в педиатричната популация за показанието множествен миелом.

Начин на приложение

Перорално приложение

За да се намали безсънието до минимум, таблетката е желателно да се приема сутрин.

Таблетките трябва да се съхраняват в блистера до момента на приложението им. Отделните таблетки в неразпечатания блистер трябва да се отделят от него по перфорираната линия, например за когато ще се съхраняват в кутия за таблетки.

Таблетките могат да бъдат счупени на две равни части, като се използва делителната черта, за да се осигури доза 20 mg. Поради възможни проблеми със стабилността, които могат да засегнат

половинките на таблетките, оставени за съхранение след разделянето, половинките, които не се приемат незабавно, трябва да се изхвърлят в съответствие с местните препоръки за опазване на

околната среда (вж. също и точка 6.4).

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Активно вирусно заболяване (особено вирусен хепатит, херпес, варицела, херпес зостер)

Неконтролирани психози

Когато Neofordex се прилага в комбинация с други лекарствени продукти, вижте техните кратки характеристики на продукта за допълнителни противопоказания.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Neofordex е високодозов глюкокортикоид. Това трябва да бъде взето предвид при наблюдението на пациента. Ползата от лечението с дексаметазон трябва внимателно и постоянно да се оценява спрямо действителните и потенциалните рискове.

Риск от инфекция Лечението с високодозов дексаметазон увеличава риска от развитие на сериозни инфекции, по-

конкретно дължащи се на бактерии, гъбички и/или паразити. Такива инфекции могат също да бъдат причинени от микроорганизми, които рядко причиняват заболявания при нормални обстоятелства (опортюнистични инфекции). Признаците на развиваща се инфекция могат да бъдат маскирани от терапията с дексаметазон.

Преди началото на лечението всички източници на инфекция, особено туберкулоза, трябва да бъдат премахнати. По време на лечение пациентите трябва да се наблюдават внимателно за поява на инфекции. По-конкретно за пневмония, която често възниква. Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на пневмонията и да им бъде препоръчано да потърсят лекарска помощ, в случай че такива се появят. В случай на активна инфекциозна болест, към лечението с Neofordex трябва да се добави подходяща антиинфекциозна терапия.

В случаи на преболедувана туберкулоза в миналото със значими рентгенологични находки или ако не

есигурно дали е спазен пълният 6-месечен курс на лечение с рифампицин, се изисква профилактично антитуберкулозно лечение.

Съществува риск от тежка стронгилоидиаза. На пациентите от ендемични райони (тропически и субтропически региони, Южна Европа) трябва да бъде направено изследване на изпражненията и ако е необходимо – ерадикация на паразитите, преди да започне лечението с дексаметазон.

Определени вирусни заболявания (варицела, морбили) могат да се влошат при пациенти, които са лекувани с глюкокортикоиди през предходните 3 месеца. Пациентите трябва да избягват контакт с хора болни от варицела и морбили. Пациентите с компрометирана имунна система, които не са прекарали варицела или морбили, са особено рискови. Ако такива пациенти са били в контакт с хора болни от варицела или морбили, трябва да се започне профилактично лечение с интравенозен нормален имуноглобулин или да се направи пасивна имунизация с варицела-зостер имуноглобулин (VZIG), според необходимостта. На пациентите, които са изложени на контакт с болни от тези заболявания, трябва да бъде препоръчано незабавно да потърсят лекарска помощ.

Neofordex не трябва да се използва с живи атенюирани ваксини (вж. точка 4.5). Ваксинациите с инактивирани ваксини обикновено са възможни. Въпреки това имунният отговор и следователно ефектът от ваксинацията могат да бъдат намалени от високите дози глюкокортикоиди.

Дексаметазонът може да потисне кожната реакция при алергологично тестуване. Той може също така да повлияе върху резултатите при нитроблу-тетразоловия тест (НБТ) за бактериални инфекции и да предизвика фалшиво-отрицателни резултати.

Психични нарушения Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат предупредени, че при прием на системни стероиди

могат да възникнат потенциалнo тежки психични нежелани реакции (вж. точка 4.8). Обикновено симптомите възникват в рамките на няколко дни или седмици от започване на лечението. Рисковете могат да бъдат по-високи при по-високи дози (вж. също точка 4.5 за фармакокинетичните взаимодействия, които могат да увеличат риска от нежелани реакции), въпреки че дозовите нива не позволяват да се прогнозира началото, степента на тежест или продължителността на реакциите. Повечето реакции отзвучават след намаляване на дозата или спиране на приема, но е възможно да е необходимо специфично лечение. На пациентите/болногледачите трябва да се препоръча да потърсят медицинска помощ, ако се развитият психологични симптоми будещи тревога, особено ако има съмнение за поява на депресивни настроения или суицидни намерения. Пациентите/болногледачите трябва също да внимават за възможни психични смущения, които могат да възникнат по време на или незабавно след намаляване/спиране на системните стероиди, въпреки че такива реакции не са били съобщавани често.

Изисква се повишено внимание, когато се обмисля използването на системни кортикостероиди при пациенти със съществуваща или предишна анамнеза за тежки афективни нарушения при тях или при роднини от първа степен. Те включват депресивни или маниакално-депресивни заболявания и предишни стероидни психози.

Безсънието може да се сведе до минимум чрез прилагане на Neofordex сутрин.

Стомашно-чревни нарушения Лечението на активна язва на стомаха или дванадесетопръстника трябва да започне преди начало на

приема на кортикостероиди. Трябва да се обмисли подходяща профилактика при пациенти с предишна анамнеза или рискови фактори за развитие на язва, хеморагия или перфорация на стомаха или дванадесетопръстника. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани клинично, включително чрез ендоскопия.

Нарушения на очите Системното лечение с кортикостероиди може да предизвика хориоретинопатия, която може да доведе

до нарушено зрение, включително до загуба на зрението.

Продължителната употреба на кортикостероиди може да предизвика субкапсуларна катаракта, глаукома с възможно увреждане на очните нерви, както може и да се увеличат случаите на възникване на вторични очни инфекции, дължащи се на гъбички или вируси. Необходимо е повишено внимание,

когато се лекуват пациенти с глаукома (или при наличие на семейна анамнеза за глаукома), както и когато се лекуват пациенти с очен херпес симплекс, поради възможна перфорация на роговицата.

Тендинит Кортикостероидите могат да благоприятстват развитието на тендинит, а в извънредни случаи да се

стигне и до скъсване на засегнатото сухожилие. Този риск нараства при съпътстваща употреба на флуорохинолони и при пациенти на диализа с вторичен хиперпаратиреоидизъм или след бъбречна трансплантация.

Старческа възраст Честите нежелани реакции към системни кортикостероиди могат да бъдат свързани с по-сериозни

последствия в старческа възраст, най-вече остеопороза, хипертония, хипокалиемия, диабет, податливост на инфекции и изтъняване на кожата. Изисква се внимателен клиничен контрол, за да се избегнат животозастрашаващи реакции.

Наблюдение Употребата на кортикостероиди изисква подходящо наблюдение при пациенти с улцерозен колит

(поради риск от перфорация), скорошна чревна анастомоза, дивертикулит, скорошен миокарден инфаркт (риск от скъсване на левокамерната свободна стена), захарен диабет (или семейна анамнеза), бъбречна недостатъчност, чернодробно увреждане, остеопороза и миастения гравис.

Дългосрочно лечение По време на лечението трябва да се спазва хранителен режим с ниско съдържание на прости захари и

високо съдържание на протеини, поради хипергликемичното действие на кортикостероидите и стимулирането на катаболизма на протеините, с отрицателен азотен баланс.

Задържането на вода и натрий е обичайно и може да доведе до хипертония. Приемът на натрий трябва да се намали и да се следи кръвното налягане. Необходимо е повишено внимание, когато се лекуват пациенти с бъбречно увреждане, хипертония или застойна сърдечна недостатъчност.

Нивата на калий трябва да се наблюдават по време на лечение. Трябва да се приемат калиеви добавки, особено ако има риск от сърдечна аритмия или съпътстващо се приемат лекарствени продукти с хипокалиемичен ефект.

Глюкокортикоидната терапия може да намали ефекта от лечението на диабет и хипертония. Възможно е да се наложи увеличаване на дозата инсулин, на пероралните антидиабетни и на антихипертензивни лекарствени продукти.

В зависимост от продължителността на лечение е възможно да се наруши калциевият метаболизъм. Нивата на калций и витамин D трябва да се проследяват. При пациентите, на които все още не са предписани бисфосфонати за костни заболявания, свързани с множествения миелом, трябва да се обмисли прилагането им, особено ако съществуват рискови фактори за развитие на остеопороза.

Непоносимост към лактоза

Neofordex съдържа лактоза. Пациентите с редки наследствени заболявания, като непоносимост към галактоза, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат този лекарствен продукт.

Употреба в комбинация с друго(и) лечение(я) за множествен миелом

Когато Neofordex се прилага в комбинация с други лекарствени продукти, трябва да се направи справка с кратките характеристики на другите лекарствени продукти преди започване на лечението с Neofordex.

Когато Neofordex се използва в комбинация с известни тератогени (например талидомид, леналидомид, помалидомид, плериксафор) е необходимо особено внимание при извършване на тестовете за бременност и се изисква превенция на бременността (вж. точка 4.6).

Венозни и артериални тромбоемболични събития

При пациенти с множествен миелом комбинацията от дексаметазон с талидомид и негови аналози се свързва с повишен риск от венозна тромбоемболия (основно дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия) и артериална тромбоемболия (основно миокарден инфаркт и мозъчносъдови събития) (вж.

точки 4.5 и 4.8).

Следователно пациентите с известни рискови фактори за тромбоемболия (включително предшестваща тромбоза) трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Трябва да се вземат мерки, така че да се сведат до минимум всички модифицируеми рискови фактори (например тютюнопушене, хипертония и хиперлипидемия). Съпътстващото приложение на еритропоетични лекарствени продукти може също да повиши риска от тромбоемболия при тези пациенти. Поради това еритропоетичните лекарствени продукти и другите лекарствени продукти, които е възможно да повишат риска от тромбоза, като хормонозаместителна терапия, трябва да бъдат използвани внимателно при пациенти с множествен миелом, приемащи дексаметазон с талидомид и негови аналози. При концентрация на хемоглобин над 12 g/dl трябва да се спират еритропоетичните лекарствени продукти.

На пациентите и лекарите се препоръчва да внимават за признаци и симптоми на тромбоемболия. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да търсят медицинска помощ, ако развият симптоми, като недостиг на въздух, болки в гръдния кош, подуване на ръцете или краката. Трябва да се препоръчва профилактична антитромботична терапия, особено при пациенти с допълнителни рискови фактори за тромбоза. Решението да се вземат мерки за антитромботична профилактика трябва да бъде направено след внимателна оценка на основните рискови фактори при отделния пациент.

Ако при пациента възникнат тромбоемболични събития, лечението трябва да бъде спряно и да започне стандартна антикогулационна терапия. След като пациентът е стабилизиран с антикогулационната терапия и са овладени усложненията от тромбоемболичното събитие, лечението с дексаметазон и талидомид или негови аналози може да продължи с първоначалната доза, в зависимост от оценката на съотношението полза/риск. Пациентът трябва да продължи антикогулационната терапия в хода на лечението с дексаметазон и талидомид или негови аналози.

Неутропения и тромбоцитопения

Комбинацията от дексаметазон с леналидомид при пациенти с множествен миелом се свързва с по- висока честота на възникване на неутропения клас 4 (5,1% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 0,6% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон; вж. точка 4.8). Епизоди на фебрилна неутропения клас 4 не са наблюдавани често (0,6% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 0,0% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон; вж. точка 4.8). Неутропенията е най-често съобщаваната хематологична нежелана реакция степен 3 или 4 при пациенти с рецидивиращ/рефрактерен множествен миелом, лекувани с комбинацията от дексаметазон с помалидомид. Пациентите трябва да се наблюдават за хематологични нежелани реакции, особено за неутропения. На пациентите трябва да се каже незабавно да съобщават за фебрилни епизоди. Възможно е да е необходимо намаляване на дозата леналидомид или помалидомид. В случай на неутропения лекарят трябва да обмисли употребата на растежни фактори при лечението на пациента.

Комбинацията от дексаметазон с леналидомид при пациенти с множествен миелом се свързва с по- висока честота на възникване на тромбоцитопения клас 3 и клас 4 (съответно 9,9% и 1,4% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 2,3% и 0,0% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон; вж. точка 4.8). Tромбоцитопения е съобщавана също много често при пациенти с рецидивиращ/рефрактерен множествен миелом, лекувани с комбинацията от дексаметазон и помалидомид. На пациентите и лекарите се препоръчва да внимават за признаци и симптоми на кървене, включително петехии и епистаксис, особено в случаи на съпътстващо лечение, което би могло да предизвика кървене. Възможно е да е необходимо намаляване на дозата леналидомид или помалидомид.

Трябва да се извършва пълен анализ на броя на кръвните клетки, включително да се определя броят на белите кръвни клетки с диференциално броене, броят на тромбоцитите, хемоглобина и хематокрита на изходното ниво, всяка седмица през първите 8 седмици на лечение с дексаметазон/леналидомид и след това всеки месец, за да се следи за цитопении.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Преди употреба на Neofordex в комбинация с друг лекарствен продукт трябва да се направи справка с кратката характеристика на този продукт.

Фармакодинамични взаимодействия

Следните комбинации трябва да се избягват поради съображения за безопасност:

С ацетилсалицилова киселина при дози ≥ 1 g на прием или 3 g дневно, поради повишен риск от кървене. При дози ≥ 500 mg на доза или < 3 g дневно са необходими предпазни мерки, поради повишен риск от хеморагия, улцерации и стомашно-чревна перфорация. Въпреки това антитромботична профилактика с ниска доза ацетилсалицилова киселина е възможна.

С живи атенюирани ваксини поради риск от заболяване, свързано с ваксината, водещо до риск от смърт.

Следните комбинации изискват предпазни мерки поради съображения за безопасност:

С лекарствени продукти, предизвикващи хипокалиемия: диуретици с хипокалиемичен ефект, приемани самостоятелно или в комбинация, лаксативи, тетракозактид, интравенозен амфотерицин B поради повишен риск от хипокалиемия. Нивата на калий трябва да се следят и коригират, според необходимостта. В допълнение, съпътстващата употреба с амфотерицин B носи риск от уголемяване на сърцето и сърдечна недостатъчност.

С дигиталисови препарати, тъй като хипокалиемията увеличава токсичните ефекти на дигиталисовите препарати. Хипокалиемията трябва да се коригира, а електролитите на пациентите трябва да се проследяват клинично чрез електрокардиография.

С лекарствени продукти, които крият риск от Torsades de Pointes, поради повишен риск от камерна аритмия. Хипокалиемията трябва да се коригира, а електролитите на пациентите трябва да проследяват клинично чрез електрокардиография.

С еритропоетични лекарствени продукти или други лекарствени продукти, които могат да повишат риска от тромбоза, като хормонозаместителна терапия, при пациенти, приемащи талидомид или негови аналози с Neofordex (вж. точки 4.4 и 4.8).

С нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ), поради повишен риск от стомашно- чревна улцерация.

С хипогликемични лекарствени продукти, тъй като дексаметазон може да повиши гликемичните нива и да намали поносимостта към глюкоза, с вероятност за кетоацидоза. Този риск трябва да се обясни на пациентите и да им се обърне внимание редовно да изследват кръвта и урината си, особено в началото на лечението. Възможно е да се наложи дозировката на антидиабетните лекарствени продукти да се коригира по време на, и след лечението с дексаметазон.

С антихипертензивни лекарствени продукти, поради намаляване на техния ефект (задържане на вода и натрий). Възможно е да се наложи дозата на антихипертензивната терапия да се коригирана по време на и след лечението с дексаметазон.

С флуорохинолони, поради вероятността да се повиши рискът от тендинит и в извънредни случаи да се стигне до скъсване на засегнатото сухожилие, по-конкретно след дългосрочно лечение.

С метотрексат, поради повишения риск от хематологична токсичност.

Фармакокинетични взаимодействия

Ефекти на други лекарствени продукти върху дексаметазон

Дексаметазон се метаболизира чрез цитохром P450 3A4 (CYP3A4) и се транспортира от P- гликопротеините (P-gp, известни също и като MDR1). Съпътстващото прилагане на дексаметазон с индуктори или инхибитори на CYP3A4 или P-gp може да доведе до понижени или съответно повишени плазмени концентрации на дексаметазон.

Следните комбинации изискват предпазни мерки поради промени във фармакокинетиката на дексаметазон:

Лекарствени продукти, които могат да понижат плазмената концентрация на дексаметазон:

Аминоглутетимид, понижава ефикасността на дексаметазон посредством ускоряване на неговия чернодробен метаболизъм.

Антиконвулсанти, които са индуктори на чернодробните ензими: карбамазепин, фосфенитоин, фенобарбитал, фенитоин, примидон, понижават плазмените нива на дексаметазон и оттук на неговата ефикасност.

Рифампицин, понижава плазмените концентрации на дексаметазон чрез ускоряване на неговия чернодробен метаболизъм.

Лекарствени продукти с локално действие върху стомашно-чревния тракт, антиациди и активен въглен, както и колестирамин понижават чревната абсорбция на дексаметазон. При приложението на подобни лекарствени продукти и Neofordex трябва да има интервал най- малко два часа.

Ефедрин, понижава плазмените нива на дексаметазон поради повишен метаболитен клирънс.

Лекарствени продукти, които могат да повишат плазмената концентрация на дексаметазон:

Апрепитант и фозапрепитант повишават плазмените концентрации на дексаметазон чрез забавяне на неговия чернодробен метаболизъм.

Кларитромицин, еритромицин, телитромицин, итраконазол, кетоконазол, позаконазол, вориконазол, нелфинавир, ритонавир: повишават плазмените концентрации на дексаметазон, тъй като тези ензимни инхибитори забавят неговия чернодробен метаболизъм.

Ефекти на дексаметазон върху други лекарствени продукти

Дексаметазон е умерен индуктор на CYP3A4 и P-gp. Съпътстващото прилагане на дексаметазон с вещества, които се метаболизират чрез CYP3A4 или се транспортират чрез P-gp, може да доведе до повишен клирънс и понижени плазмени концентрации на тези вещества:

Перорални контрацептиви, не може да се изключи възможността ефикасността на пероралните контрацептиви да се намали по време на лечение. Не са провеждани проучвания за взаимодействие с перорални контрацептиви. Трябва да бъдат взети ефективни мерки за предпазване от бременност (вж. точка 4.6). Възможно е ефикасността на хормонозаместителната терапия също да бъде намалена.

Перорални антикоагуланти, възможно е въздействие на кортикостероидите върху метаболизма на пероралните антикоагуланти и върху коагулационните фактори, както и наличие на риск от хеморагия (лигавица на храносмилателната система, чупливост на съдовете), дължащ се на самата терапия с дексаметазон при високи дози или за периоди на лечение над 10 дни. Ако е необходимо да се използва комбинация, трябва да се обърне специално внимание на наблюдението и контролирането на коагулационните параметри да се извършва след една седмица и след това през седмица по време на лечението, както и след приключване на лечението.

Доцетаксел и циклофосфамид, плазмените им нива намаляват поради индуциране на CYP3A

и P-gp.

Лапатиниб, проявява повишената хепатотоксичност, която вероятно се дължи на индуциране на CYP3A4 метаболизма.

Циклоспорин, понижава бионаличността и плазмените нива. Възможно е циклоспорин да увеличи също вътреклетъчния ъптейк на дексаметазон. Освен това има съобщения за

конвулсии при съпътстващо прилагане на дексаметазон и циклоспорин. Съпътстващото прилагане на дексаметазон и циклоспорин трябва да се избягва.

Мидазолам, плазмените нива на мидазолам се понижават поради CYP3A4 индукция. Възможно е ефикасността на мидазолам да се намали.

Ивермектин, плазмените нива на ивермектин се понижават. Ерадикацията на паразитите трябва да е приключила успешно преди приложение на дексаметазон (вж. точка 4.4).

Рифабутин, плазмените нива на рифабутин намаляват поради индуциране на чревния и чернодробен CYP3A4.

Индинавир, плазмените нива на индинавир силно намаляват поради интестинална CYP3A4 индукция.

Еритромицин, метаболизъм на еритромицин е повишен при пациенти, които не са носители на CYP3A5*1 алела, след лечение с дексаметазон.

Изониазид, глюкокортикоидите могат да понижат плазмените концентрации на изониазид, вероятно поради стимулиране на чернодробния метаболизъм на изониазид и намаление на глюкокортикоидния метаболизъм.

Празиквантел, плазмените концентрации на празиквантел намаляват, което се дължи на ускоряване на неговия чернодробен метаболизъм предизвикано от дексаметазон, с риск от неуспех на лечението. Между терапиите с двата лекарствени продукта трябва да има интервал поне една седмица.

Многократното, всекидневно прилагане на дексаметазон води също до понижени плазмени концентрации на дексаметазон, което се дължи на индукция на CYP3A4 и P-gp. Не е необходима корекция на дозата при лечение на множествен миелом.

Дексаметазон няма клинично значими фармакокинетични взаимодействия с талидомид, леналидомид, помалидомид, бортезомиб, винкристин и доксорубицин.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Жени с детероден потенциал

Жените не трябва да допускат бременност при лечение с Neofordex. Дексаметазон може да причини вродени малформации (вж. точка 5.3). Възможно е дексаметазон да се използва с известни тератогени (напр. талидомид, леналидомид, помалидомид, плериксафор) или с цитотоксични вещества, които са противопоказани при бременност. Пациентите, които приемат Neofordex в комбинация с продукти, съдържащи талидомид, леналидомид или помалидомид, трябва да се придържат към програмите за предпазване от бременност за тези продукти. Преди да се започне комбинирана терапия, трябва да се направи справка със съответните кратки характеристики на продуктите за допълнителна информация.

Контрацепция при мъже и жени Жените с детероден потенциал и техните партньори от мъжки пол трябва да вземат подходящи

контрацептивни мерки. По-конкретно трябва да се спазват изискванията на програмата за предпазване от бременност за комбинираната терапия с талидомид или негови аналози. Ефикасността на пероралните контрацептиви може да бъде намалена при лечение с дексаметазон (вж. точка 4.5).

Бременност Въз основа на опита при хората се предполага, че дексаметазон причинява вродени малформации, по-

конкретно забавяне на вътрематочния растеж и рядко адренална недостатъчност в неонатална възраст, когато се прилага при бременност.

Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Neofordex не трябва да се използва по време на бременност, освен ако клиничното състояние на жената налага лечение с дексаметазон.

Кърмене Глюкокортикоидите се екскретират в кърмата и са се проявили ефекти при новородени/кърмачета,

кърмени от лекувани с глюкокортикоиди жени.

Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето, или да се преустанови/да не се приложи терапията с Neofordex, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Фертилитет Проучванията при животни показват намаляване на фертилитета при женските индивиди (вж. точка

5.3). Липсват данни по отношение на фертилитета при мъжките индивиди.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Neofordex повлиява в умерена степен способността за шофиране и работа с машини.

Възможно е дексаметазон да причини състояние на обърканост, халюцинации, замаяност, сънливост, умора, синкоп и замъглено зрение (вж. точка 4.8). Пациентите, при които има такова влияние трябва да бъдат инструктирани да не шофират, да не работят с машини и да не извършват опасни дейности, докато се лекуват с дексаметазон.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Нежеланите реакции към Neofordex съответстват на предвидимия профил на безопасност на глюкокортикоидите. Много често възникват хипергликемия, безсъние, мускулни болки и слабост, астения, умора, оток и увеличаване на теглото. По-малко честите, но сериозни нежелани лекарствени реакции включват: пневмония и други инфекции и психични нарушения (вж. точка 4.4). В комбинация с талидомид или негови аналози, най-честите нежелани реакции са венозни тромбоемболични събития, основно дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия и миелосупресия, особено неутропения и тромбоцитопения (вж. точка 4.4).

Честотата на възникване на предвидимите нежелани реакции, включително адренална атрофия, е свързана с дозата, времето на прилагане и продължителността на лечение (вж. точка 4.4).

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции Наблюдаваните нежелани реакции при пациентите, лекувани с дексаметазон, са изброени по-долу по

системо-органен клас и честота. Данните са получени от предишния опит и клиничните проучвания при пациенти с множествен миелом, при които дексаметазон е използван като монотерапия или в комбинация с плацебо. Честотата на нежеланите реакции се определя като: много чести (≥ 1/10),

чести (≥ 1/100 до <1/10), нечести (≥ 1/1000 до <1/100), редки (≥ 1/10 000 до <1/1000), много редки

(<1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо-органен клас

Нежелани реакции

Инфекции и инфестации

Чести: Пневмония, херпес зостер, инфекция на горните

 

дихателни пътища, инфекция на долните дихателни пътища,

 

орална кандидоза, орална гъбична инфекция, инфекция на

 

пикочните пътища, хепрес симплекс, кандидозна инфекция;

 

С неизвестна честота: Инфекция, сепсис.

Нарушения на кръвта и

Чести: Неутропения, анемия, тромбоцитопения, лимфопения,

лимфната система

левкопения, левкоцитоза;

 

Нечести: Фебрилна неутропения, панцитопения,

 

коагулопатия.

Нарушения на ендокринната

Чести: Синдром на Кушинг;

система

Нечести: Хипотиреоидизъм;

 

С неизвестна честота: Адренална атрофия, синдром на

 

отнемане на стероидите, адренална недостатъчност,

 

хирзутизъм, нередовна менструация.

Нарушения на метаболизма и

Много чести: Хипергликемия;

храненето

Чести: Хипокалиемия, захарен диабет, анорексия, повишен

 

или намален апетит, хипоалбуминемия, задържане на

 

течности, хиперурикемия;

 

Нечести: Дехидратация, хипокалциемия, хипомагнезиемия;

 

С неизвестна честота: Нарушен глюкозен толеранс,

 

задържане на натрий, метаболитна алкалоза.

Психични нарушения

Много чести: Безсъние;

 

Чести: Депресия, тревожност, агресивност, състояние на

 

обърканост, раздразнителност, нервност, промени в

 

настроението, възбуда, еуфорично настроение;

 

Нечести: Резки промени в настроението, халюцинации;

 

С неизвестна честота: Мания, психоза, поведенчески

 

смущения.

Нарушения на нервната

Чести: Периферна невропатия, замаяност, психомоторна

система

хиперактивност, нарушение на вниманието, нарушение на

 

паметта, тремор, парестезии, главоболие, агеузия, дисгеузия,

 

сънливост, летаргия, нарушено равновесие, дисфония;

 

Нечести: Мозъчносъдов инцидент, транзиторна исхемична

 

атака, амнезия, нарушена координация, атаксия, синкоп;

 

С неизвестна честота: Конвулсии.

Нарушения на очите

Чести: Замъглено зрение, катаракта;

 

Нечести: Конюнктивит, повишено слъзоотделяне;

 

С неизвестна честота: Хориоретинопатия, глаукома.

Нарушения на ушите и

Чести: Световъртеж.

лабиринта

 

Сърдечни нарушения

Чести: Предсърдно мъждене, надкамерни екстрасистоли,

 

тахикардия, палпитации;

 

Нечести: Миокардна исхемия, брадикардия;

 

С неизвестна честота: Застойна сърдечна недостатъчност.

Съдови нарушения

Чести: Венозни тромбоемболични реакции, основно дълбока

 

венозна тромбоза и белодробна емболия, хипертония,

 

хипотония, енхизома, повишено кръвно налягане, понижено

 

диастолично кръвно налягане;

 

С неизвестна честота: Пурпура, образуване на синини.

Респираторни, гръдни и

Чести: Бронхит, кашлица, диспнея, фаринго-ларингеална

медиастинални нарушения

болка, дрезгав глас, хълцане.

Стомашно-чревни нарушения

Много чести: Констипация;

 

Чести: Повръщане, диария, гадене, диспепсия, стоматит,

 

гастрит, коремна болка, сухота в устата, подуване на корема,

 

флатуленция;

 

С неизвестна честота: Панкреатит, стомашно-чревна

 

перфорация, стомашно-чревна хеморагия, стомашно-чревна

 

язва.

Хепатобилиарни нарушения

Чести: Променени чернодробни функционални показатели,

 

повишени стойности на аланин аминотрансфераза.

Нарушения на кожата и

Чести: Обрив, еритема, хиперхидроза, пруритус, суха кожа,

подкожната тъкан

алопеция;

 

Нечести: Уртикария;

 

С неизвестна честота: Кожна атрофия, акне.

Нарушения на мускулно-

Много чести: Мускулна слабост, мускулни спазми;

скелетната система и

Чести: Миопатия, мускулно-скелетни болки, артралгия, болки

съединителната тъкан

в крайниците;

 

С неизвестна честота: Патологична фрактура, остеонекроза,

 

остеопороза, скъсване на сухожилие.

Нарушения на бъбреците и

Чести: Често уриниране;

пикочните пътища

Нечести: Бъбречна недостатъчност.

Общи нарушения и ефекти на

Много чести: Умора, астения, оток (включително периферен и

мястото на приложение

лицев оток);

 

Чести: Болка, възпаление на лигавиците, пирексия, втрисане,

 

общо неразположение;

 

С неизвестна честота: Нарушен процес на заздравяване

Изследвания

Чести: Намаляване на теглото, увеличаване на теглото.

Описание на избрани нежелани реакции

Преди употреба на Neofordex в комбинация с друг лекарствен продукт трябва да се направи справка с кратката характеристика на този продукт.

Процентът на възникване на някои нежелани реакции варира в зависимост от използваното комбинирано лечение.

Комбинацията от леналидомид с дексаметазон при пациенти с рецидивирал или рефрактерен множествен миелом се свързва с по-висока честота на възникване на неутропения клас 4 (5,1% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 0,6% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон). Епизоди на фебрилна неутропения клас 4 не са наблюдавани често (0,6% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 0,0% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон). Сходна честота на неутропения от висок клас е съобщена при новодиагностицирани пациенти, лекувани с комбинацията от леналидомид с дексаметазон.

Неутропения е наблюдавана при 45,3% от пациентите с рецидивиращ или рефрактерен множествен миелом, които са приемали ниски дози дексаметазон с помалидомид (Pom + LD-Dex), и при 19,5% от пациентите, които са получавали високи дози дексаметазон (HD-Dex). Неутропенията е степен 3 или 4 при 41,7% от пациентите, които са получавали Pom + LD-Dex, в сравнение с 14,8% от пациентите, които са получавали HD-Dex. При пациентите, лекувани с Pom + LD-Dex, неутропенията рядко е тежка (2,0% от пациентите), не води до прекратяване на лечението и е свързана с прекъсване на лечението при 21,0% от пациентите и с намаляване на дозата дексаметазон при 7,7% от пациентите. Фебрилна неутропения (ФН) се наблюдава при 6,7% от пациентите, които приемат Pom+LD-Dex, и не се наблюдава при пациенти, които приемат HD-Dex. При всички пациенти се съобщава степен 3 или 4. ФН се съобщава като тежка при 4,0% от пациентите. ФН се свързва с прекъсване на приема на дозата при 3,7% от пациентите и намаляване на дозата при 1,3% от пациентите, но не се свързва със спиране на лечението.

Комбинацията от леналидомид с дексаметазон при пациенти с рецидивирал или рефрактерен множествен миелом се свързва с по-висока честота на възникване на тромбоцитопения клас 3 и клас 4 (съответно 9,9% и 1,4% при пациентите, лекувани с леналидомид/дексаметазон, в сравнение с 2,3% и 0,0% при пациентите, лекувани с плацебо/дексаметазон). Сходна честота на тромбоцитопения от висок клас е съобщена при новодиагностицирани пациенти, лекувани с комбинацията от леналидомид с дексаметазон. Тромбоцитопения се наблюдава при 27,0% от пациентите с рецидивиращ и рефрактерен множествен миелом, които приемат Pom+LD-Dex, и 26,8% от пациентите, които приемат HD-Dex. Тромбоцитопенията е степен 3 или 4 при 20,7% от пациентите, които приемат Pom + LD-Dex, и 24,2% при пациентите, които приемат HD-Dex. При пациентите, които са лекувани с Pom + LD-Dex, тромбоцитопенията е тежка при 1,7% от пациентите, довела е до намаляване на дозата при 6,3% от пациентите и до прекъсване на приема при 8% от пациентите и до прекратяване на лечението при 0,7% от пациентите.

Комбинацията от леналидомид, талидомид или помалидомид с дексаметазон се свързва с повишен риск от дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия при пациенти с множествен миелом (вж. точка 4.5). Съпътстващото приложение с еритропоетични лекарствени продукти или предишна анамнеза за дълбока венозна тромбоза могат също да повишат риска от тромбоемболия при тези пациенти.

При до 34% от новодиагностицираните пациенти с множествен миелом е възможно да бъдат наблюдавани периферни невропатични реакции от нисък клас, предимно парестезии клас 1, когато дексаметазон се приема самостоятелно. Честота и тежестта на периферната невропатия, обаче, се повишават при съпътстващо приложение с бортезомиб или талидомид. В едно проучване 10,7% от пациентите, лекувани с талидомид и дексаметазон, са получили невропатични реакции клас 3/4 в сравнение с 0,9% от пациентите, лекувани само с дексаметазон.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Острата токсичност на дексаметазон е слаба, като след остро предозиране рядко са наблюдавани токсични ефекти. Не съществува антидот и лечението е симптоматично.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Кортикостероиди за системно приложение, глюкокортикоиди, ATC код: H02AB02

Механизъм на действие

Дексаметазон е синтетичен глюкокортикоид. Той комбинира силните противовъзпалителни ефекти с ниско минералкортикоидно действие. При високи дози (напр. 40 mg) той понижава имунния отговор.

Доказано е, че дексаметазон индуцира смъртта на клетките (апоптозата) на множествения миелом, чрез намаляване на активността на ядрения фактор-κB и активиране на каспаза-9 посредством освобождаване на съдържащия се в митохондриите активатор на каспазата (Smac; фактор, стимулиращ апоптозата). Необходима е продължителна експозиция за достигане на максималните нива на апоптотичните маркери, както и повишено активиране на каспаза-3 и на ДНК фрагментацията. Дексаметазон също намалява активността на антиапоптотичните гени и повишава нивото на IκB-α протеина.

Апоптотичното действие на дексаметазон се повишава в комбинация с талидомид или негови аналози и с протеазомен инхибитор (напр. бортезомиб).

Множественият миелом е прогресиращо, рядко срещано хематологично заболяване. То се характеризира с прекалено висок брой абнормни плазмени клетки в костния мозък и свръхпроизводство на интактен моноклонален имуноглобулин (IgG, IgA, IgD или IgE) или само на протеина на Bence-Jones (свободни имуноглобулинови моноклонални κ- и λ-леки вериги).

Клинична ефикасност и безопасност Не са провеждани клинични проучвания за ефикасност и безопасност при лечение на множествен миелом с използване на Neofordex.

Ефикасността и безопасността на комбинираната терапия с дексаметазон при множествен миелом е потвърдена в многобройни клинични проучвания при новодиагностицирани пациенти и при пациенти с рецидивирали или рефрактерни заболявания. Популациите от пациенти, които са проучени, обхващат широк възрастов диапазон, както и пациенти, които се считат за подходящи или неподходящи за трансплантация на автовложни стволови клетки. Високата доза (40 mg или 20 mg) перорален

дексаметазон е проучена при терапия на множествен миелом в комбинация с химиотерапия при VAD схема (винкристин, адриамицин/доксорубицин и дексаметазон) или с нови средства, включително талидомид и негови аналози, както и с протеазомни инхибитори. При контролирани проучвания комбинираното лечение с дексаметазон последователно показва по-добри крайни резултати по отношение на преживяемостта и отговора, отколкото самостоятелния прием на дексаметазон.

Педиатрична популация Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите

от проучванията с Neofordex във всички подгрупи от педиатричната популация с множествен миелом (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция

След перорално приложение на Neofordex пиковите плазмени нива на дексаметазон се достигат след средно три часа. Бионаличността на дексаметазон е приблизително 80%. Съществува линейна връзка между приложените и бионаличните дози.

Дексаметазон се транспортира от P-гликопротеина (известен още като MDR1). Възможно е други MDR транспортери също да играят роля при транспортирането на дексаметазон.

Разпределение Дексаметазон се свързва с плазмените протеини, основно с албумин, до около 80% в зависимост от

приложената доза. При много високи дози, по-голямата част дексаметазон циркулира в кръвта, без да е свързан. Обемът на разпределение е приблизително 1 l/kg. Дексаметазон преминава кръвно мозъчната бариера, плацентарната бариера и навлиза в кърмата.

Биотрансформация Малка част от приложения дексаметазон се екскретира в непроменен вид през бъбреците. При хората,

главно се хидрогенира или хидроксилира, като основните метаболити са хидрокси-6-дексаметазон и дихидро-20-дексаметазон. 30 до 40% се конюгира с глюкуронова киселина или се сулфатира в черния дроб, като в този вид се екскретира в урината. Дексаметазон се метаболизира чрез цитохром P450 3A4 (CYP3A4). Възможно е други цитохром P450 изоензими също да играят роля при биотрансформацията на дексаметазон.

Елиминиране Плазменият полуживот на дексаметазон е приблизително 250 минути.

Специални групи пациенти

Липсват данни за биотрансформацията на дексаметазон при пациенти с чернодробно увреждане.

Тютюнопушенето не оказва въздействие върху фармакокинетиката на дексаметазон. Не са открити разлики във фармакокинетиката на дексаметазон между пациенти от европейски и азиатски (индонезийски и японски) произход.

5.3Предклинични данни за безопасност

Глюкокортикоидите проявяват слаба остра токсичност. Липсват данни за хронична токсичност и карциногенност. Доказано е, че находките за генотоксичност се явяват артефакти. В проучвания на репродуктивна токсичност при мишки, плъхове, хамстери, зайци и кучета дексаметазон води до ембриофетални малформации, като повишаване на случаите на цепнато небце и скелетни дефекти, намаляване на теглото на тимуса, далака и надбъбречната жлеза, белодробни, чернодробни и бъбречни аномалии и инхибиране на растежа. Оценката на следродилното развитие на животни, третирани преди раждане, показва намалена поносимост към глюкоза и инсулинова чувствителност, поведенчески промени и намаляване на теглото на мозъка и тялото. При мъжки индивиди е възможно да има

намаляване на фертилитета чрез апоптоза на сперматозоидите и сперматогенни дефекти. Данните относно фертилитета при женски индивиди са противоречиви.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Лактозa монохидрат Целулоза, микрокристална Магнезиев стеарат

Силициев диоксид, колоиден безводен

6.2Несъвместимости

Неприложимо.

6.3Срок на годност

2 години.

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт няма специални условия за съхранение.

Таблетките трябва да се съхраняват в блистера до приложението им. Отделните таблетки в

неотворената опаковка трябва да се отделят от блистера по перфорираната линия, например при използване на кутия за таблетки. Таблетките, които са разделени наполовина и не са взети незабавно, трябва да бъдат изхвърлени (вж. точка 6.6).

6.5Вид и съдържание на опаковката

10 х 1 таблетка в перфориран еднодозов блистер от OPA/алуминий/PVC-алуминий. Размер на опаковката от 10 таблетки.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания. Посъветвайте пациентите да не изхвърлят неизползваните таблетки с домашните отпадъци или в канализацията.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Laboratoires CTRS 63, rue de l’Est

92100 Boulogne-Billancourt

Франция

имейл: ctrs@ctrs.fr

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/15/1053/001

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 16 март 2016 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта