Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Quinsair (levofloxacin) – кратка характеристика на продукта - J01MA12

Updated on site: 09-Oct-2017

Наименование на лекарствотоQuinsair
ATC кодJ01MA12
Веществоlevofloxacin
ПроизводителHorizon Pharma Europe BV

Съдържание на статията

Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция. За начина на съобщаване на нежелани реакции вижте точка 4.8.

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Quinsair 240 mg разтвор за небулизатор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

1 ml от разтвора за небулизатор съдържа левофлоксацин хемихидрат, еквивалентен на 100 mg левофлоксацин. Всяка ампула съдържа 240 mg левофлоксацин (levofloxacin).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Разтвор за небулизатор.

Бистър, бледожълт разтвор.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Quinsair е показан за лечение на хронични белодробни инфекции, дължащи се на Pseudomonas aeruginosa, при възрастни пациенти с кистозна фиброза (за КФ вж. точка 5.1).

Трябва да се вземат под внимание официалните препоръки за правилно прилагане на антибактериални средства.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Препоръчителната доза е 240 mg (една ампула), прилагана чрез инхалация два пъти дневно (вж. Точка 5.2).

Quinsair се приема, като се редуват цикли от по 28 дни на лечение с цикли от по 28 дни без лечение. Цикличната терапия може да продължава дотогава, докато, по преценка на лекаря, пациентът получава клинична полза.

Дозите трябва да се инхалират възможно най-точно на 12 часов интервал една от друга.

Ако бъде пропусната доза, тя трябва да се вземе веднага щом пациентът се сети, при условие че до следващата доза има интервал поне 8 часа. Пациентите не трябва да инхалират съдържанието на повече от една ампула, за да компенсират пропуснатата доза.

Ако след приемане на Quinsair се получи остър симптоматичен бронхоспазъм, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор не по-рано от 15 минути или до 4 часа преди всяка от следващите дози (вж. точки 4.4 и 4.8).

Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)

Безопасността и ефикасността на Quinsair при пациенти в старческа възраст с КФ все още не са установени.

Бъбречно увреждане

Не е необходимо коригиране на дозите при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс ≥ 20 ml/мин. по формулата на Кокрофт-Голт). Quinsair не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс

< 20 ml/мин.).

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата (вж. точка 5.2).

Педиатрична популация (< 18 години)

Безопасността и ефикасността на Quinsair при деца на възраст ˂ 18 години все още не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в точки 4.8, 5.1, 5.2 и 5.3, но препоръки за дозировката не могат да бъдат дадени.

Начин на приложение

Инхалаторно приложение.

След отваряне на ампулата, съдържанието трябва да се употреби веднага (вж. точка 6.6).

За пациенти, които приемат множество инхалаторни терапии, се препоръчва следната последователност на прилагане:

1.Бронходилататори;

2.Дорназа алфа;

3.Техники за прочистване на дихателните пътища;

4.Quinsair

5.Инхалаторни стероиди.

Quinsair трябва да се използва само с включената в опаковката небулизаторна чашка Zirela (и аерозолна глава Zirela), свързана с контролния апарат eBase или с уреда за контролиране eFlow rapid (вж. точка 6.6). Преди Quinsair да бъде използван за първи път, трябва да се прочетат инструкциите на производителя за употреба на небулизаторната система Zirela.

In vitro проучвания с използване на небулизаторната система Zirela с Quinsair показват следните характеристики на доставяне на лекарството: медиана на аеродинамичния диаметър на масата (размер на разпръскваните капки): 3,56 микрометра (1,51 геометрично стандартно отклонение); скорост на доставяне на лекарството: 24,86 mg/минута (4,05 стандартно отклонение, SD) и общо количество на доставеното лекарство: 236,1 mg (7,1 SD). В описаните в точка 5.1 клинични проучвания за прилагане на Quinsair е използвана небулизаторната система

Zirela.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество, други хинолони или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Анамнеза на увреждания на сухожилията, свързани с прилагане на флуорохинолон.

Епилепсия.

Бременност.

Кърмене.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Реакции на свръхчувствителност

Левофлоксацин може да причини сериозни, потенциално фатални реакции на свръхчувствителност (в това число например ангиоедем и анафилактичен шок).

Тежки булозни реакции

При системно приложение на левофлоксацин са съобщавани случаи на тежки булозни кожни реакции, като например синдром на Стивънс-Джонсън или токсична епидермална некролиза (вж. точка 4.8).

Хепатобилиарни нарушения

При системно приложение на левофлоксацин, предимно при пациенти с тежки подлежащи заболявания, (напр. сепсис, вж. точка 4.8), са съобщавани случаи на чернодробна некроза до чернодробна недостатъчност с фатален изход. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да спрат лечението и да се свържат с лекаря си, ако се развият признаци и симптоми на чернодробно заболяване, като например анорексия, жълтеница, тъмна урина, сърбеж или болезнен корем.

Удължаване на QT-интервала

Необходимо е повишено внимание, когато флуорохинолони, включително левофлоксацин, се прилагат при пациенти с известни рискови фактори за удължаване на QT-интервала (вж. точки 4.5, 4.8 и 4.9), като например:

Синдром на вроден удължен QT-интервал.

Едновременно прилагане на активни вещества, за които е известно, че удължават QT- интервала (напр. клас ІА и ІІІ антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици).

Некоригиран електролитен дисбаланс (напр. хипокалиемия, хипомагнезиемия).

Сърдечно заболяване (напр. сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда,

брадикардия).

Пациентите в старческа възраст и жените може да бъдат по-чувствителни към лекарства, удължаващи QTc. Поради това е необходимо повишено внимание, когато при тези популации се прилагат флуорохинолони, включително левофлоксацин.

Пациенти, предразположени към гърчове

Хинолоните могат да снижат прага на гърчовете и може да предизвикат гърч (вж. точка 4.8). Левофлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнеза за епилепсия (вж. точка 4.3) и, както при други хинолони, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, предразположени към гърчове или при пациенти на съпътстващо лечение с активни вещества, които снижават церебралния праг на гърчовете, като например теофилин (вж. точка 4.5).

Психотични реакции:

При пациенти, приемащи хинолони, в това число левофлоксацин, са съобщавани психотични реакции. В много редки случаи такива реакции са прогресирали до суицидни мисли и самозастрашаващо поведение, понякога само след единична доза левофлоксацин (вж.

точка 4.8). Препоръчва се повишено внимание, ако левофлоксацин се прилага при психотични пациенти или при пациенти с анамнеза за психично заболяване.

Периферна невропатия

При пациенти, приемащи флуорохинолони, включително левофлоксацин, са съобщавани периферна сензорна невропатия и периферна моторно-сензорна невропатия, които може да са с бързо начало (вж. точка 4.8). Ако пациентът получи симптоми на невропатия, приемът на

левофлоксацин трябва да бъде прекратен, за де се предотврати развиване на необратимо състояние.

Обостряне на миастения гравис

Флуорохинолоните, включително левофлоксацин, действат като невромускулни блокери и може да обострят мускулната слабост при пациенти с миастения гравис. При употреба на флуорохинолони при пациенти с миастения гравис има постмаркетингови съобщения за сериозни нежелани лекарствени реакции, включващи смърт и необходимост от поддържане на дишането. Левофлоксацин не се препоръчва при пациенти с анамнеза за миастения гравис.

Тендинит

Тендинит и руптура на сухожилията, понякога двустранно, може да настъпят в рамките на 48 часа от началото на лечението с левофлоксацин и са съобщавани до няколко месеца след прекратяване на лечението. Рискът от тендинит и руптура на сухожилията е повишен при пациенти на възраст над 60 години, при пациенти, приемащи дневни дози от 1 000 mg, и при пациенти, употребяващи кортикостероиди.

При пациенти с КФ на лечение с Quinsair по време на клинични проучвания тендинит е съобщаван като нечеста нежелана реакция (вж. точка 4.8).

Бронхоспазъм

Бронхоспазъмът е усложнение, свързано с инхалаторни терапии, в това число и Quinsair (вж. точка 4.8). Ако след приемане на лечение се получи остър симптоматичен бронхоспазъм, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор преди всяка от следващите дози (вж. точка 4.2).

Хемоптиза

Използването на инхалаторни лекарствени продукти може да предизвика кашличен рефлекс. При пациенти с клинично значима хемоптиза Quinsair трябва да се прилага само ако се счита, че ползите от лечението надвишават рисковете от предизвикване на допълнително кървене.

Пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа

Пациентите с латентен или изявен дефект на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна активност може да са предразположени към хемолитични реакции, когато са на лечение с хинолонови антибактериални средства. Затова ако левофлоксацин се използва при такива пациенти, трябва да се следи за евентуална поява на хемолиза.

Пациенти, лекувани с антагонисти на витамин К

Поради възможното повишаване на стойностите от изследванията за коагулация (PT/INR) и/или кървене при пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин), когато тези лекарства се прилагат едновременно, е необходимо да се проверяват резултатите от изследванията за коагулация (вж. точка 4.5).

Дисгликемия

Както при всички хинолони, са съобщавани нарушения в кръвната захар, включващи както хипогликемия, така и хипергликемия, обикновено при пациенти с диабет, приемащи съпътстващо лечение с перорално хипогликемично средство (напр. глибенкламид) или с инсулин. При пациенти с диабет се препоръчва щателно наблюдение на кръвната захар (вж. точка 4.8).

Заболявания, свързани с Clostridium difficile

Диария, особено ако е тежка, продължителна и/или съдържа кръв, по време на или след лечение с левофлоксацин (включително няколко седмици след лечението), може да бъде симптоматична за заболяване, свързано с Clostridium difficile (Clostridium difficile-associated disease, CDAD).

CDAD може да варира по тежест от леко до животозастрашаващо, като най-тежката форма е псевдомембранозен колит.

Резистентност към левофлоксацин, други антибактериални средства и към микроорганизми, развили се при лечението

Развиването на резистентни към флуорохинолон P. aeruginosa и суперинфекция с други нечувствителни на флуорохинолон микроорганизми са потенциални рискове, свързани с употребата на Quinsair. Ако по време на терапията се получи суперинфекция, трябва да се предприемат съответните мерки.

Зрителни нарушения

Ако се получи увреждане на зрението или възникнат каквито и да е ефекти върху очите, незабавно трябва да се направи консултация с очен специалист (вж. точки 4.7 и 4.8).

Предотвратяване на фоточувствителност

При употребата на левофлоксацин е съобщена фоточувствителност (вж. точка 4.8). Препоръчва се пациентите да не се излагат излишно на силна слънчева светлина или на изкуствени UV лъчи (напр. кварцова лампа, солариум) по време на лечението и 48 часа след прекратяването му, за да се предотврати евентуална фоточувствителност.

Влияние върху лабораторните изследвания

При пациенти, лекувани с левофлоксацин, определянето на опиати в урината може да даде фалшиво положителни резултати. Може да е необходимо положителният резултат за опиати да бъде потвърден с по-специфични методи.

Левофлоксацин може да инхибира растежа на Mycobacterium tuberculosis и поради това може да се получат фалшиво отрицателни резултати при бактериологична диагноза на туберкулоза.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ефект на други лекарствени продукти върху левофлоксацин

Левофлоксацин се екскретира непроменен главно в урината и метаболизмът е минимален (вж. точка 5.2). По тази причина не се очакват взаимодействия с инхибитори или индуктори на CYP.

Теофилин, фенбуфен или подобни нестероидни противовъзпалителни лекарства

Не са наблюдавани фармакокинетични взаимодействия на левофлоксацин с теофилин в клинично проучване. Може обаче да настъпи изразено понижаване на церебралния праг на гърчовете при едновременно прилагане на хинолони с теофилин, нестероидни противовъзпалителни лекарства или други средства, които снижават прага на гърчовете. Концентрацията на левофлоксацин е около 13% по-висока в присъствието на фенбуфен, отколкото когато се прилага самостоятелно.

Пробенецид и циметидин

Бъбречният клирънс на левофлоксацин намалява от циметидин (24%) и пробенецид (34%). Това е така, защото и двете лекарства могат да блокират бъбречната тубулна секреция на левофлоксацин. При изпитваните дози в проучването обаче е малко вероятно статистически значимите кинетични разлики да са от клинична значимост. Трябва да се подходи с повишено

внимание при едновременно прилагане на левофлоксацин с лекарства, повлияващи бъбречната тубулна секреция, като пробенецид и циметидин, особено при пациенти с бъбречно увреждане.

Друга съществена информация

Клиничните фармакологични проучвания показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин не се повлиява в клинично значима степен при едновременно прилагане на левофлоксацин със следните активни вещества: калциев карбонат, дигоксин, глибенкламид, ранитидин.

Ефекти на левофлоксацин върху други лекарствени продукти:

Субстрати на CYP1A2

В проучване за фармакокинетични взаимодействия, левофлоксацин не повлиява фармакокинетиката на теофилин (който е тестов субстрат на CYP1A2), което показва, че левофлоксацин не е инхибитор на CYP1A2.

Субстрати на CYP2C9

Едно in vitro проучване показва нисък потенциал за взаимодействие между левофлоксацин и субстрати на CYP2C9.

Взаимодействия, медиирани от ефекти върху транспортери

In vitro проучвания показват ниска степен на инхибиране на ключовите транспортери, свързани с отделянето на лекарството в бъбреците (органичен анион-транспортиращ полипептид-1B1 (OATP1B1), OATP1B3, органичен анион транспортер-1 (OAT1), OAT3 и органичен катион транспортер-2 (OCT2)) при експозиции след инхалиране на 240 mg левофлоксацин два пъти дневно.

Освен това клиничните данни не дават основание да се предполага взаимодействие със субстрати на P-гликопротеин (P-gp) като дигоксин.

Циклоспорин

Полуживотът на циклоспорин се повишава с 33%, когато се прилага едновременно с левофлоксацин.

Антагонисти на витамин K

При пациенти, лекувани с левофлоксацин в комбинация с антагонисти на витамин К (напр. варфарин) са съобщавани повишени стойности от изследванията за коагулация (PT/INR) и/или кървене, което може да бъде тежко. По тази причина е необходимо да се проверяват резултатите от изследванията за коагулация при пациенти, лекувани с антагонисти на витамин K (вж. точка 4.4).

Активни вещества, за които е известно, че причиняват удължаване на QT-интервала

Левофлоксацин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти, приемащи активни вещества, за които е известно, че удължават QT-интервала (напр. клас ІА и ІІІ антиаритмици, трициклични антидепресанти, макролиди, антипсихотици).

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Има ограничени данни от употребата на левофлоксацин при бременни жени. Проучванията с левофлоксацин при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Въпреки това, поради липсата на данни при хора и поради това, че неклиничните данни предполагат риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Quinsair е противопоказан по време на бременност (вж. точки 4.3 и 5.3).

Кърмене

Има недостатъчна информация за екскрецията на левофлоксацин в кърмата. Други флуорохинолони обаче се екскретират в кърмата.

Поради липсата на данни при хора и поради това, че неклиничните данни предполагат риск от увреждане на носещите тежестта хрущяли на растящия организъм от флуорохинолоните, Quinsair е противопоказан в периода на кърмене (вж. точки 4.3 и 5.3).

Фертилитет

Левофлоксацин не предизвиква увреждане на фертилитета или репродуктивните способности при плъхове (вж. точка 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Някои нежелани лекарствени реакции (напр. умора, астения, зрителни смущения, замайване) може да попречат на способността на пациента да се концентрира и да реагира. Пациенти, които имат такива симптоми, трябва да бъдат посъветвани да не шофират и да не работят с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Обобщение на профила на безопасност

Безопасността на препоръчителната доза Quinsair е оценена при 472 пациенти с КФ от две двойно-слепи, едноциклови, плацебо контролирани изпитвания и от едно проучване с референтен лекарствен продукт с неконтролирано продължение по избор.

Най-често съобщаваните нежелани лекарствени реакции са кашлица/продуктивна кашлица (54%), дисгеузия (30%) и умора/астения (25%).

Таблично представяне на нежеланите лекарствени реакции, съобщени при Quinsair

Нежеланите реакции, за които има поне приемлива вероятност за причинно-следствена връзка с Quinsair, са представени по системо-органни класове по MedDRA. Нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната честота. Честотата е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (> 1/10), чести

(> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1 000), много редки

(< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо-органен

Много чести

Чести

Нечести

клас

(≥ 1/10)

(≥ 1/100 до

(≥ 1/1 000 до

 

 

< 1/10)

< 1/100)

Инфекции и

 

Вулвовагинална

Гъбична инфекция на

инфестации

 

микотична инфекция

устната кухина

Нарушения на

 

 

Анемия*,

кръвта и

 

 

Неутропения*

лимфната

 

 

 

система

 

 

 

Нарушения на

 

 

Свръхчувствителност*

имунната

 

 

 

система

 

 

 

Нарушения на

Анорексия*

 

 

метаболизма и

 

 

 

храненето

 

 

 

Психични

 

Инсомния*

Тревожност*,

нарушения

 

 

Депресия*

Нарушения на

Дисгеузия

Главоболие,

Хипосмия*,

нервната система

 

Замайване*

Сомноленция:

Нарушения на

 

 

Зрително нарушение*

очите

 

 

 

Нарушения на

 

Тинитус*

Загуба на слух*

ухото и

 

 

 

лабиринта

 

 

 

Сърдечни

 

 

Тахикардия*

нарушения

 

 

 

Респираторни,

Кашлица/продукт

Дисфония

Бронхоспазъм**,

гръдни и

ивна кашлица,

 

Бронхиална

медиастинални

Диспнея,

 

хиперреактивност,

нарушения

Промени в

 

Обструктивно нарушение

 

бронхиалните

 

на дихателните пътища

 

секреции (обем и

 

 

 

вискозитет)*,

 

 

 

Хемоптиза*

 

 

Стомашно-

 

Гадене,

Позиви за повръщане,

чревни

 

Повръщане

Диспепсия*,

нарушения

 

Коремна болка*,

Флатуленция*

 

 

Диария *

 

 

 

Запек*

 

Хепатобилиарни

 

 

Хепатит*,

нарушения

 

 

Хипербилирубинемия*

Нарушения на

 

Обрив

Уртикария*,

кожата и

 

 

Пруритус*

подкожната

 

 

 

тъкан

 

 

 

Нарушения на

 

Артралгия,

Тендинит,

мускулно-

 

Миалгия*

Костохондрит,

скелетната

 

 

Ставна скованост

система и

 

 

 

съединителната

 

 

 

тъкан

 

 

 

Нарушения на

 

 

Бъбречна

бъбреците и

 

 

недостатъчност*

пикочните

 

 

 

пътища

 

 

 

Общи

Умора/астения,

Пирексия

 

нарушения и

Намалена

 

 

ефекти на

поносимост към

 

 

мястото на

физическо

 

 

приложение

натоварване

 

 

Изследвания

Намаляване на

Повишена аланин

Аномалии в стойностите

 

телесното тегло**,

аминотрансфераза,

от изследване на

 

Намален

Повишена аспартат

чернодробната функция,

 

форсиран

аминотрансфераза,

Повишена кръвна алкална

 

експираторен

Понижени стойности

фосфатаза*,

 

обем*

от тест на

Удължаване на QT-

 

 

белодробната

интервала на

 

 

функция*,

кардиограма*,

 

 

Повишена или

Увеличен брой

 

 

понижена кръвна

еозинофили*,

 

 

захар*,

Намален брой

 

 

Увеличен кръвен

тромбоцити*

 

 

креатинин*

 

 

 

Аномалии в

 

 

 

дихателните звуци*

 

* Нежелани събития с неопределена връзка с Quinsair, за които обаче се знае, че са свързани със

системно приложение на левофлоксацин и/или се предполага, че са свързани с Quinsair и които в клинични проучвания са съобщавани по-често, отколкото при плацебо.

** За повече подробности вижте параграфа по-долу.

Таблично представяне на други нежелани лекарствени реакции, съобщени след системно прилагане на левофлоксацин

Нежеланите реакции, които са с поне основателна вероятност да са причинно свързани с левофлоксацин са представени по системо-органни класове по MedDRA. В рамките на всяка степен на честота, нежеланите лекарствени реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. Честотата е определена, като е използвана следната конвенция: много чести (> 1/10), чести (> 1/100 до < 1/10), нечести (> 1/1 000 до < 1/100), редки (> 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

Системо-

Нечести

Редки

С неизвестна честота

органен клас

(≥ 1/1 000 to

(от наличните данни

 

< 1/100)

000)

не може да бъде

 

 

 

направена оценка)

Нарушения на

 

 

Панцитопения*,

кръвта и

 

 

Агранулоцитоза*,

лимфната

 

 

Хемолитична анемия*

система

 

 

 

Нарушения на

 

Ангиоедем

Анафилактичен шок,

имунната

 

 

Анафилактоиден шок

система

 

 

 

Нарушения на

 

Хипогликемия

Хипергликемия,

метаболизма и

 

(особено при

Хипогликемична кома

храненето

 

диабетици)

 

Психични

Състояние на

Психотични реакции

Психотични нарушения

нарушения

обърканост,

(напр. халюцинация,

със самозастрашаващо

 

Нервност

параноя),

поведение, включващи

 

 

Ажитация,

суицидна идеация и

 

 

Необичайни сънища,

опит за самоубийство

 

 

Кошмари

 

Нарушения на

Тремор

Конвулсия,

Периферна сензорна

нервната

 

Парестезия

невропатия,

система

 

 

Периферна моторно-

 

 

 

сензорна невропатия,

 

 

 

Дискинезия,

 

 

 

Екстрапирамидно

 

 

 

нарушение,

 

 

 

Синкоп,

 

 

 

Доброкачествена

 

 

 

вътречерепна

 

 

 

хипертензия

Нарушения на

 

 

Преходна загуба на

очите

 

 

зрение

Нарушения на

Вертиго

 

 

ухото и

 

 

 

лабиринта

 

 

 

Сърдечни

 

Палпитация

Камерна тахикардия,

нарушения

 

 

Камерна аритмия и

 

 

 

torsade de pointes

Съдови

 

Хипертония

 

нарушения

 

 

 

Респираторни,

 

 

Алергичен пневмонит

гръдни и

 

 

 

медиастинални

 

 

 

нарушения

 

 

 

Хепатобилиарни

 

 

Жълтеница и тежко

нарушения

 

 

чернодробно

 

 

 

увреждане,

 

 

 

включително случаи на

 

 

 

фатална остра

 

 

 

чернодробна

 

 

 

недостатъчност

Нарушения на

Хиперхидроза

 

Токсична епидермална

кожата и

 

 

некролиза,

подкожната

 

 

Синдром на Стивънс-

тъкан

 

 

Джонсън,

 

 

 

Еритема мултиформе,

 

 

 

Реакция на

 

 

 

фоточувствителност,

 

 

 

Левкоцитокластен

 

 

 

васкулит,

 

 

 

Стоматит

Нарушения на

 

Мускулна слабост

Рабдомиолиза,

мускулно-

 

 

Руптура на сухожилие,

скелетната

 

 

Руптура на лигамент,

система и

 

 

Руптура на мускул,

съединителната

 

 

Артрит

тъкан

 

 

 

Общи

 

 

Болка (включително

нарушения и

 

 

болка в гърба, гръдния

ефекти на

 

 

кош и крайниците)

мястото на

 

 

 

приложение

 

 

 

* За повече подробности вижте параграфа по-долу.

Описание на избрани нежелани реакции

Ако след приемане на Quinsair се получи остъра симптоматична бронхоконстрикция, може да е от полза пациентите да използват краткодействащ инхалаторен бронходилататор преди всяка от следващите дози (вж. точки 4.2 и 4.4).

По време на клинични проучвания като нежелано събитие е съобщавано понижаване на телесното тегло, но то е считано по-скоро за дължащо се на заболяване, отколкото на лекарството.

След системно прилагане на левофлоксацин са съобщени сериозни нежелани хематологични реакции като панцитопения, агранулоцитоза и хемолитична анемия. От наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата им.

Педиатрична популация

В клинични изпитвания 51 юноши с КФ (≥ 12 до < 18 години) са получавали Quinsair 240 mg два пъти дневно, а 6 юноши с КФ са получавали Quinsair 120 mg (n = 3) или 240 mg (n = 3) веднъж дневно. Освен това 14 деца с КФ (≥ 6 до < 12 години) и 13 юноши с КФ

(≥ 12 до < 17 години) са получавали Quinsair 180 mg или 240 mg веднъж дневно в продължение на 14 дни. Въз основа на тези ограничени данни не се открива клинично значима разлика в профила на безопасност на Quinsair в тези подгрупи от педиатричната популация в сравнение с този при възрастните.

Наблюдавани са обаче два случая на артралгия при деца в клинични проучвания с Quinsair и липсват данни за дългосрочна безопасност, особено по отношение на наблюдаваните при животни ефекти върху хрущялите. (Вж. точки 4.2 и 5.3)

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение

V.

4.9Предозиране

В случай на предозиране трябва да се приложи симптоматично лечение. Пациентът трябва да бъде под наблюдение и трябва да се поддържа подходяща хидратация. Трябва да се направи EКГ мониториране поради възможността за удължаване на QT-интервала. Хемодиализа, включително перитонеална диализа и непрекъсната амбулаторна перитонеална диализа (НАПД) не са ефективни за отстраняване на левофлоксацин от организма. Не съществува специфичен антидот.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: антибактериални средства за системно приложение, флуорохинолони

ATC код: J01MA12

Левофлоксацин е синтетично антибактериално средство от клас флуорохинолони и е S (-) енантиомера на активното вещество офлоксацин, което представлява рацемична смес.

Механизъм на действие

Механизмът на действие на левофлоксацин и други флуорохинолонови антимикробни средства включва инхибиране на бактериалните ензими ДНК гираза и топоизомераза IV.

Връзка фармакокинетика/ фармакодинамика

Параметрите, свързани с антибактериалните ефекти на левофлоксацин, са съотношенията Cmax/MIC and AUC/MIC (Cmax = максимална концентрация в участъка на инфекцията, AUC = площ под кривата и MIC = минимална инхибираща концентрация).

Механизми на резистентност

Резистентност към левофлоксацин се придобива чрез постъпателен процес на мутации в таргетните участъци на ДНК гираза и топоизомераза IV. Понижена чувствителност към левофлоксацин може да се получи също от плазмиди, кодиращи протеини, които защитават тези мишени от инхибиране. Други механизми на резистентност като намалена бактериална пропускливост (честа при P. aeruginosa) и механизми за ефлукс, могат също да повлияят на чувствителността спрямо левофлоксацин.

Наблюдава се кръстосана резистентност между левофлоксацин и други флуорохинолони.

Гранични стойности

Установените гранични стойности на чувствителност при системно (перорално или интравенозно) приложение на левофлоксацин не са приложими за приемане чрез инхалация.

Клинична ефикасност

Клиничната ефикасност е демонстрирана в две плацебо-контролирани проучвания и едно проучване с активен референтен лекарствен продукт при 448 пациенти, рандомизирани да получават Quinsair 240 mg два пъти дневно.

Проведени бяха две рандомизирани, двойнослепи, едноциклови, плацебо-контролирани клинични изпитвания (Проучвания 204 и 207) при пациенти с КФ, с хронична инфекция с P. aeruginosa. Включени бяха възрастни и юноши (≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), с прогнозирана процентна стойност на FEV1 между 25% и 85%. Всички пациенти също така вече са получили минимум 3 курса инхалаторна антипсевдомонасна антимикробна терапия през 12-те месеца (Проучване 204) или 18-те месеца (Проучване 207) преди включване в съответното проучване, но не и през 28-те дни непосредствено преди включване в проучването. Освен на проучваното лекарство, пациентите остават и на стандартно лечение за хронична белодробна инфекция. Общо 259 са рандомизирани за Quinsair 240 mg два пъти на ден в продължение на 28 дни (≥ 18 години, n = 226; ≥ 12 до < 18 години, n = 33), а 147 са рандомизирани за плацебо (≥ 18 години, n = 127; ≥ 12 до < 18 години, n = 20). Тези две плацебо-контролирани проучвания показват, че 28-дневно лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно води до значително подобрение в относителната промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 спрямо изходното ниво, в сравнение с плацебо (вж. Таблица 1).

Таблица 1: Относителна промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 от

изходно ниво до ден 28 в плацебо-контролирани проучвания за ефикасност и безопасност на Quinsair при пациенти с КФ

 

 

Потвърждаващи проучвания

 

Прогнозирана

Проучване 207 (ITT)

Проучване 204 (ITT) а

 

Quinsair

 

Quinsair

процентна стойност на

 

 

Плацебо

240 mg два

Плацебо

240 mg два

FEV1

 

пъти дневно

 

пъти дневно

 

 

 

 

N = 110

N = 220

N = 37

N = 39

≥ 12 до < 18 години, n

16 (14,5)

30 (13,6)

4 (10,8)

3 (7,7)

(%)

 

 

 

 

≥ 18 години, n (%)

94 (85,5)

190 (86,4)

33 (89,2)

36 (92,3)

Средна изходна

56,32 (15,906)

56,53 (15,748)

52,4 (13,42)

48,8 (15,15)

стойност (SD)

 

 

 

 

Относителна промяна от

 

 

 

 

изходното ниво до

1,24 (1,041)

3,66 (0,866)

1,24 (2,828)

6,11 (2,929)

ден 28

Средна LS стойност

 

 

 

 

(SE)

 

 

 

 

Разлика в лечението

2,42 [0,53, 4,31];

9,57 [3,39, 15,75];

ден 28 [95% CI] б

P = 0,012 в

P = 0,0026 в

CI = доверителен интервал; FEV1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; ITT = intent to treat (всички рандомизирани пациенти); P = p-стойност (статистически значима стойност); SD = стандартно

отклонение; SE = стандартна грешка; ANCOVA = анализ на ковариациите.

а ANCOVA по лечение, регион, възраст (16 до 18 години, > 18 години), и базова прогнозирана процентна стойност на FEV1 като квартили. (Забележка: В Проучване 204 още 38 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 120 mg веднъж дневно (≥ 18 години, n = 35; ≥ 16 до < 18 години, n = 3) и още 37 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 240 mg веднъж дневно (≥ 18 години, n = 34;

≥ 16 до < 18 години, n = 3).)

б Разлика в средната LS за Quinsair минус плацебо. в Проверка с алфа от 0,05.

Проучване 209 (основна фаза) е рандомизирано, открито, паралелно-групово, активно контролирано, неинфериорно проучване, сравняващо Quinsair с тобрамицин разтвор за инхалация (ТРИ) в продължение на 3 цикъла на лечение. Всеки цикъл на лечение включва по 28 дни на лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно или ТРИ 300 mg два пъти дневно, последван от 28 дни без инхалаторни антибиотици. Включени бяха възрастни и юноши

(≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), с прогнозирана процентна стойност на FEV1 между 25% и 85%. Всички пациенти също така вече са получили най-малко 3 курса ТРИ през 12-те месеца преди включване в проучването, но не и през 28-те дни непосредствено преди включване в проучването. Освен проучваното лекарство, пациентите остават на стандартно лечение за хронична белодробна инфекция. Общо 189 пациенти са били рандомизирани за Quinsair 240 mg два пъти дневно (≥ 18 години, n = 170; ≥ 12 до < 18 години, n = 19) и 93 са били рандомизирани за ТРИ (≥ 18 години, n = 84; ≥ 12 до < 18 години, n = 9). Резултатите, получени за първичните и ключовите вторични крайни точки са дадени в Таблица 2.

Таблица 2: Резултатите за първичните и ключовите вторични крайни точки в активно

контролираното проучване за ефикасност и безопасност на Quinsair при пациенти с КФ

 

Основно проучване – Проучване 209 (основна фаза; ITT)

Параметър

ТРИ

Quinsair

 

 

300 mg два пъти

240 mg два пъти

Терапевтична разликаа

 

дневно

дневно

 

 

 

 

 

N = 93

N = 189

 

 

≥ 12 до < 18 години, n (%)

9 (9,7)

19 (10,1)

 

 

≥ 18 години, n (%)

84 (90,3)

170 (89,9)

 

 

Прогнозирана процентна

 

 

 

 

стойност на FEV1

53,20 (15,700)

54,78 (17,022)

 

Средна стойност на изходно

 

 

 

 

 

ниво (SD)

 

 

 

 

Първична крайна точка:

 

 

 

 

Относителна промяна във FEV1

N = 93

N = 189

 

Средна LS стойност

от базовото ниво до ден 28 от

 

[95% CI]:

0,38 (1,262) б

2,24 (1,019)

б

цикъл 1

1,86 [-0,66, 4,39] в

 

 

 

Вторични крайни точки:

 

 

 

 

Относителна промяна във FEV1

N = 84

N = 170

 

Средна LS стойност

от базовото ниво до ден 28 от

 

[95% CI]:

-0,62 (1,352) б

2,35 (1,025)

б

цикъл 2

2,96 [-0,03, 5,95]

 

 

 

Относителна промяна във FEV1

N = 83

N = 166

 

Средна LS стойност

от базовото ниво до ден 28 от

 

[95% CI]:

-0,09 (1,385) б

1,98 (1,049)

б

цикъл 3

2,07 [-0,01, 5,15]

 

 

 

Въпросник за кистозна

 

 

 

Средна LS стойност

фиброза в раздела за дишане –

 

 

 

N = 91

N = 186

 

[95% CI]:

преработен (CFQ-R)

 

-1,31 (1,576) б

1,88 (1,278) б

3,19 [0,05, 6,32]

Промяна от базовото ниво до

 

 

 

P = 0,046 д

ден 28 от цикъл 1

 

 

 

 

 

 

 

Средно време до прилагане на

 

 

 

Съотношение на риска

N = 93

N = 189

 

[95% CI] г:

антипсевдомонасни

 

110 дни

141 дни

 

0,73 [0,53, 1,01]

антимикробни средства

 

 

 

 

P = 0,040 д

 

 

 

 

 

 

 

 

Съотношение на риска

Средно време до белодробно

N = 93

N = 189

 

[95% CI] г:

обостряне

90,5 дни

131 дни

 

0,78 [0,57, 1,07]

 

 

 

 

P = 0,154 д

CI =доверителен интервал; FEV1 = форсиран експираторен обем за 1 секунда; ITT = популация с намерение за лечение (всички рандомизирани пациенти); P = p-стойност (статистически значима стойност); SD = стандартно отклонение; SE = стандартна грешка; ТРИ = тобрамицин разтвор за инхалация.

* Забележка: Един юноша, който е бил рандомизиран за Quinsair 240 mg два пъти дневно, не е приемал проучваното лекарство.

а Терапевтична разлика за Quinsair минус ТРИ или съотношение на риска за Quinsair/ТРИ. б Средна LS стойност (SE).

в Не по-малка ефикасност е проверена чрез предварително специфицирана, фиксирана граница на неинфериорност от 4% в ден 28 от цикъл 1.

г Изчисленията са направени с помощта на регресионен анализ на пропорционалните рискове по модела на Кокс.

д P-стойността е определена чрез log-rank тест.

Пациентите, завършили Проучване 209 (основна фаза) са могли да продължат във фаза на продължение по избор за още 3 цикъла (т.е. 28 дни на лечение с Quinsair 240 mg два пъти дневно, последвани от 28 дни без лечение). Общо 88 пациенти са получили най-малко 1 доза Quinsair в Проучване 209 (Фаза на продължение), 32 от тях са получавали ТРИ, а 56 от тях са

получавали Quinsair в основната фаза. По време на фазата на продължение промяната в средната LS за прогнозираната процентна стойност на FEV1 варира от 4,83% до 1,46% между 3- те допълнителни цикъла на лечение. За подгрупата от пациенти, които са получавали ТРИ по време на основната фаза и са преминали на Quinsair във фазата на продължение, подобрението в прогнозираната процентна стойност на FEV1 е било по-значително при Quinsair, отколкото при ТРИ (средната LS промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 при ТРИ е варирала от 0,97% до 3,60% между цикли 1 до 3 и от 4,00% до 6,91% между цикли 4 до 6 при Quinsair). За подгрупата от пациенти, които са получавали Quinsair както през основната фаза, така и през фазата на продължение (т.е. цикли 1 до 6), средната LS промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 е варирала от 3,6% до 4,6%, с изключение на цикъл 6, когато е била близка до базовата стойност (-0,15%). Дялът на пациентите, които са получавали Quinsair както през основното Проучване 209, така и през фазата на продължение (с най-висока минимална инхибиторна концентрация на левофлоксацин в участъка на инфекцията с P. aeruginosa изолат, превишаваща 1 µg/ml) е бил подобен в края на лечението през цикли 1 и 3 в основната фаза (76,6% до 83,3%) и в края на лечението през цикли 4 до 6 във фазата на продължение (77,8% до 87,5%).

Педиатрична популация

В проучвания 204, 207 и 209 относителната промяна в прогнозираната процентна стойност на FEV1 от базовото ниво до края на лечението в цикъл 1 е била сходна по размер при 51 юноши с КФ (≥ 12 до < 18 години и с телесно тегло ≥ 30 kg), получаващи Quinsair 240 mg два пъти дневно, в сравнение с тази при възрастните. Ефикасността не е била оценена при 14 от децата с КФ (≥ 6 до < 12 години) и 13 от юношите с КФ (≥ 12 до < 17 години), които са участвали в Проучване 206.

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Quinsair в една или повече подгрупи на педиатричната популация при пациенти с кистозна фиброза с белодробна инфекция/колонизация с P. aeruginosa (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция

Максималната плазмена концентрация (Cmax) на левофлоксацин след инхалаторно приложение е постигната приблизително 0,5 – 1 час след приемане на дозата.

Многократното прилагане на Quinsair 240 mg два пъти дневно чрез инхалиране води до системна експозиция на левофлоксацин, която е приблизително 50% по-ниска от наблюдаваната след системно прилагане на сравняваните дози (вж. Таблица 3). В наблюдаваните системни експозиции обаче има вариабилност, което означава, че серумните нива на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair понякога може да попадат в границите на нивата, наблюдавани след системно прилагане на сравняваните дози.

Таблица 3: Сравнение на средните стойности (SD) на фармакокинетичните параметри

при многократно прилагане на левофлоксацин след инхалаторно приложение на Quinsair на пациенти с КФ и след перорално и интравенозно прилажение на левофлоксацин на здрави доброволци

Фармакокинетичен

Quinsair

Левофлоксацин системно

 

 

 

 

 

параметър

 

 

 

240 mg инхалация

500 mg перорално

500 mg IV

 

BID

QD*

QD*

Cmax (μg/ml)

2,4

(1,0)

5,7 (1,4)

6,4

(0,8)

AUC(0-24) (µg•h/ml)

20,9

(12,5)

47,5 (6,7)

54,6

(11,1)

i.v. = интравенозно; QD = quaque die (веднъж дневно); BID = bis in die (два пъти дневно)

* Прогнозирана стойност от популация за ФК анализ при пациенти с КФ ** Здрави мъже на възраст 18-53 години

Наблюдавани са високи концентрации на левофлоксацин в храчка след прилагане на доза Quinsair 240 mg два пъти дневно при пациенти с КФ. Средните концентрации в храчка след прилагане на доза са били приблизително 500-1 900 µg/ml и са били приблизително 400-1700 пъти по-високи от наблюдаваните концентрации в серум.

Разпределение

Приблизително 30 до 40% от левофлоксацина се свързва със серумен протеин. Средният привиден обем на разпределение на левофлоксацин в серум е приблизително 250 l след инхалация на Quinsair 240 mg два пъти дневно.

Биотрансформация

Левофлоксацин се метаболизира в много малка степен като метаболитите са дезметил-левофлоксацин и левофлоксацин N-оксид. Тези метаболити представляват ˂ 5% от дозата след системно приложение и се екскретират в урината. Левофлоксацин е стереохимично стабилен и не претърпява хирална инверсия.

Елиминиране

Левофлоксацин се абсорбира системно след инхалиране на Quinsair и се елиминира по подобен начин както левофлоксацин след системно приложение. След перорално и интравенозно приложение левофлоксацин се елиминира относително бавно от плазмата (t1/2: 6 до 8 часа). Полуживотът на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair е приблизително 5 до 7 часа. Елиминирането става главно чрез бъбреците (> 85% от дозата след перорално и интравенозно приложение). Средният привиден общ телесен клирънс на левофлоксацин след системно приложение на единична доза от 500 mg е 175 +/- 29,2 ml/мин. Привидният клирънс (CL/F) на левофлоксацин след инхалиране на Quinsair 240 mg два пъти дневно е 31,8 +/- 22,4 l/час.

Линейност

След системно приложение левофлоксацин има линейна фармакокинетика в диапазон от

50 до 1000 mg.

Пациенти с бъбречно увреждане

Ефектите на бъбречно увреждане върху фармакокинетиката на левофлоксацин след инхалаторно приложение все още не са проучени. Не е правено обаче коригиране на дозите в клинични проучвания на Quinsair, в които е допускано включване на пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (изчислен креатининов клирънс ≥ 20 ml/мин., по формулата на Кокрофт и Голт, при възрастни пациенти и ≥ 20 ml/мин./1,73 m2, по формулата на Шварц, при пациенти на възраст < 18 години). Проучванията със системно приложение на левофлоксацин показват, че фармакокинетиката на левофлоксацин се повлиява от бъбречно увреждане. С

понижаване на бъбречната функция (изчислен креатининов клирънс < 50 ml/мин.) се понижават бъбречното елиминиране и клирънсът, а полуживотът на елиминиране се увеличава.

Следователно не е необходимо коригиране на дозите Quinsair при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Quinsair обаче не се препоръчва за употреба при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 20 ml/мин., вж. точка 4.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

Не са провеждани фармакокинетични проучвания с Quinsair при пациенти с чернодробно увреждане. Поради ограничената степен на метаболизиране на левофлоксацин в черния дроб, не се очаква фармакокинетиката на левофлоксацин да се повлияе от чернодробно увреждане.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Quinsair при деца на възраст ˂ 18 години все още не са установени (вж. точка 4.2).

Фармакокинетиката на левофлоксацин след инхалация на Quinsair 240 mg два пъти дневно е изследвана при педиатрични пациенти с КФ на възраст 12 и повече години и с телесно тегло ≥ 30 kg. ФК модел на популацията, базиран на неголям брой проби, определи, че серумните концентрации на левофлоксацин при педиатричните пациенти са сравними с тези на възрастните пациенти след 28 дни лечение. В Проучване 207 са наблюдавани по-високи концентрации при възрастни в сравнение с педиатрични пациенти. Подобни серумни концентрации при възрастни и педиатрични пациенти са наблюдавани и в Проучване 209.

Освен това в Проучване 206 са оценени фармакокинетичните данни от определените въз основа на телесното тегло дози левофлоксацин, прилаган инхалаторно веднъж дневно в продължение на 14 при педиатрични пациенти с КФ (≥ 6 до < 12 години, n = 14 и ≥ 12 до < 17 години, n = 13). Пациенти с телесно тегло между 22 и 30 kg са получавали 180 mg левофлоксацин/ден, а пациенти с телесно тегло ˃ 30 kg са получавали 240 mg левофлоксацин/ден. Схемата на дозиране, определена въз основа на телесното тегло, води до сходна ФК експозиция в серум и слюнка във възрастовия диапазон (7 до 16 години) и телесно тегло (22 до 61 kg, наблюдавана в проучването. ФК експозициите в серум са подобни при сравнение между деца, които са били на основаваща се на телесното тегло схема, и възрастни, които са били на Quinsair 240 mg веднъж дневно. ФК експозицията в слюнка при деца на възраст между 7 и 16 години е приблизително една трета от експозицията при възрастни.

Пациенти в старческа възраст (≥ 65 години)

Фармакокинетиката на инхалаторно прилаган левофлоксацин не е проучена при пациенти в старческа възраст. След системно приложение няма значителни разлики във фармакокинетиката на левофлоксацин при млади пациенти и пациенти в старческа възраст, освен тези, свързани с разлики в креатининовия клирънс.

Пол

Резултатите от фармакокинетичния анализ на популациите не показват разлики по пол при системна експозиция на левофлоксацин след прилагане на Quinsair.

Раса

Ефектите на расовата принадлежност върху фармакокинетиката на инхалаторно прилаган левофлоксацин все още не са проучени. Ефектът на расовата принадлежност върху фармакокинетиката на левофлоксацин е изследван чрез ковариационен анализ с данни от 72 участници: 48 представители на бялата раса и 24 представители на други раси. Привидният

общ телесен клирънс и привидният обем на разпределение не се повлияват от расата на участниците.

5.3Предклинични данни за безопасност

Неклиничните данни не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за токсичност при еднократно прилагане, токсичност при многократно прилагане, карциногенен потенциал, репродуктивна токсичност и токсичност за развитието.

Установено е, че флуорохинолоните причиняват артропатия в носещите телесната маса стави при незрели животни. Както при другите флуорохинолони, левофлоксацин показва ефекти върху хрущялите (образуване на пори и каверни) при плъхове и кучета. Тези находки са по- изразени при млади животни.

Левофлоксацин не индуцира генни мутации в бактериални клетки или клетки на бозайници, но индуцира хромозомни аберации в белодробни клетки от китайски хамстер in vitro. Тези ефекти може да се дължат на инхибирането на топоизомераза II. In vivo тестове (микронуклеарни, размяна на сестрински хроматиди, непредвиден синтез на ДНК, доминантни летални тестове) не показват генотоксичен потенциал. Проучвания при мишки показват, че левофлоксацин има фототоксична активност само при много високи дози. Левофлоксацин не показва никакъв генотоксичен потенциал при тест за фотомутагенност. Той намалява туморното развитие при проучване за фотоканцерогенност.

Левофлоксацин не предизвиква нарушение на фертилитета или репродуктивната способност при плъхове и единственият му ефект върху плода е забавено съзряване вследствие на токсичност при майката.

Неклиничните проучвания, проведени с левофлоксацин при използване на инхалаторен път на въвеждане, не показват особен риск за хора на базата на конвенционалните фармакологични проучвания за безопасност (респираторна), токсичност при еднократно прилагане и токсичност при многократно прилагане.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Магнезиев хлорид хексахидрат Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

6.3Срок на годност

3 години.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия за съхранение.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Ампула

3 ml, ампула от полиетилен с ниска плътност.

Саше

Запечатано саше от ламинирано фолио, съдържащо 4 ампули.

Вътрешна кутия

56 (14 сашета всяко по 4) ампули.

Външна кутия

Quinsair се доставя в опаковка за 28 дни. Тя съдържа вътрешна картонена кутия с 56 ампули и листовка. Външната картонена кутия съдържа също небулизаторна чашка Zirela, опакована в самостоятелна картонена кутия и снабдена с инструкции на производителя за употреба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Само за еднократна употреба. След отваряне на ампулата, съдържанието трябва да се употреби веднага. Неизползваното количество от продукта трябва да се изхвърли.

Quinsair се прилага чрез инхалация за период от 5 минути, като се използва специфична за Quinsair небулизаторна чашка Zirela с аерозолна глава Zirela, свързана с контролния апарат eBase или с уреда за контролиране eFlow rapid (вж. точка 4.2). Quinsair не трябва да се използва с друг вид чашка или аерозолна глава.

По-долу са дадени основните инструкции за употреба. По-подробни инструкции има в листовката и в инструкциите на производителя за употреба на изделието.

Изстискайте цялото съдържание на една ампула в резервоара за лекарство на небулизаторната чашка Zirela. Затворете резервоара за лекарство, като напаснете щифтчетата на капачката за лекарство върху жлебовете на резервоара. Натиснете надолу и завъртете докрай капачката в посока на часовниковата стрелка. Накарайте пациента да седне и да се отпусне, като държи тялото изправено. Като държите чашката хоризонтално, натиснете за няколко секунди копчето за включване/изключване (on/off) на контролния апарат. Апаратът ще издаде един звуков сигнал и индикаторната лампа за статуса ще светне в зелено. Няколко секунди по-късно аерозолната камера на небулизаторната чашка Zirela ще започне да се изпълва с аерозолна мъгла. Като държите чашката хоризонтално, поставете мундщука в устата на пациента и се уверете, че устните на пациента са плътно около него. Помолете пациента да вдишва и издишва през мундщука, докато терапията завърши. Когато терапията приключи, апаратът ще издаде два звукови сигнала. Изключете апарата и разглобете небулизаторната чашка Zirela за почистване и дезинфекция.

Не поставяйте други лекарствени продукти в небулизаторната чашка Zirela.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Horizon Pharma Europe B.V.

Naritaweg 165

1043 BW Amsterdam

Нидерландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/14/973/001

9.ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 26/03/2015

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ

А. ПРОИЗВОДИТЕЛ, ОТГОВОРЕН ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИ

Б. УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТАВКА И УПОТРЕБА

В. ДРУГИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Г. УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА И ЕФЕКТИВНА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

А. ПРОИЗВОДИТЕЛ, ОТГОВОРЕН ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ПАРТИДИ

Име и адрес на производителя, отговорен за освобождаване на партидите

Adare Pharmaceuticals S.r.l. Via Martin Luther King, 13

20060 Pessano con Bornago (MI)

Италия

Б. УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТАВКА И УПОТРЕБА

Лекарственият продукт се отпуска по лекарско предписание.

В. ДРУГИ УСЛОВИЯ И ИЗИСКВАНИЯ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Периодични актуализирани доклади за безопасност

Притежателят на разрешението за употреба трябва да подаде първия периодичен актуализиран доклад за безопасност за този продукт в срок от 6 месеца след разрешаването за употреба Впоследствие притежателят на разрешение за употреба трябва да подава периодични актуализирани доклади за безопасност за този продукт съгласно изискванията, посочени в списъка с референтните дати на Европейския съюз (EURD списък), предвиден в чл. 107в, ал. 7 от Директива 2001/83/ЕО и публикуван на европейския уебпортал за лекарства.

Г. УСЛОВИЯ ИЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА БЕЗОПАСНА И ЕФЕКТИВНА УПОТРЕБА НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

План за управление на риска (ПУР)

ПРУ трябва да извършва изискваните дейности и действия, свързани с проследяване на лекарствената безопасност, посочени в одобрения ПУР, представен в Модул 1.8.2 на Разрешението за употреба, както и при всички следващи съгласувани актуализации на ПУР.

Актуализиран ПУР трябва да се подава:

по искане на Европейската агенция по лекарствата;

винаги, когато се изменя системата за управление на риска, особено в резултат на получаване на нова информация, която може да доведе до значими промени в съотношението полза/риск, или след достигане на важен етап (във връзка с проследяване на лекарствената безопасност или свеждане на риска до минимум).

Ако подаването на ПАДБ и актуализирането на ПУР съвпадат, те може да се подадат едновременно.

Задължение за провеждане на мерки след разрешаване за употреба

Вопределения срок ПРУ трябва да изпълни следните мерки:

Описание:

Срок

Да проведе неинтервенционално проучване за безопасност след

Кумулативни междинни

разрешаване за употреба при регистър от пациенти с кистозна фиброза,

анализи – ежегодно

за да проучи дългосрочния профил на безопасност на Quinsair в

Окончателен доклад от

нормалната клинична практика в Европейския съюз.

проучването – до второто

 

тримесечие на 2022 г.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта