Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Savene (dexrazoxane hydrochloride) – кратка характеристика на продукта - V03AF02

Updated on site: 10-Oct-2017

Наименование на лекарствотоSavene
ATC кодV03AF02
Веществоdexrazoxane hydrochloride
ПроизводителClinigen Healthcare Ltd

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Savene 20 mg/ml прах за концентрат и разредител за инфузионен разтвор

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всеки флакон съдържа 500 mg дексразоксан (dexrazoxane) (589 mg дексразоксанов хидрохлорид).

Всеки ml съдържа 20 mg дексразоксан след разтваряне с 25 ml Savene разредител.

Помощни вещества с известно действие: Бутилка с разредител:

Калий 98 mg/500 ml или 5,0 mmol/l Натрий 1,61 g/500 ml или 140 mmol/l

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Прах за концентрат и разредител за инфузионен разтвор

Флакон с прах:

Бял до почти бял лиофилизат.

Бутилка с разредител:

Бистър изотоничен разтвор (295 mOsml/l, pH приблизително 7,4).

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Savene е показан за лечение на екстравазация на антрациклини при възрастни.

4.2Дозировка и начин на приложение

Savene трябва да се прилага под наблюдението на лекар с опит в приложението на противоракови лекарствени продукти.

Дозировка Лечението трябва да се прилага един път дневно в 3 последователни дни. Препоръчваната доза е:

Ден 1: 1 000 mg/m2 Ден 2: 1 000 mg/m2

Ден 3: 500 mg/m2

Първата инфузия трябва да се започне колкото е възможно по-скоро, в рамките на първите шест часа след инцидента.

Лечението в Ден 2 и Ден 3 трябва да започне в същия час (+/- 3 часа), в който е започнало в Ден 1.

Няма опит с намаляването/увеличаването на дозата или промяна на схемата при лечение на екстравазация. При пациенти с телесна повърхност над 2 m2 еднократната доза не трябва да надвишава 2 000 mg.

Бъбречно увреждане

Не са провеждани проучвания при пациенти с увредена бъбречна функция и употреба при такива пациенти не се препоръчва (вж. точка 4.4). Намалената бъбречна функция може да доведе до намалена скорост на елиминиране и по-продължително системна експозиция.

Чернодробно увреждане

Дексразоксан не е проучван при пациенти с увредена чернодробна функция и употребата му при такива пациенти не се препоръчва (вж. точка 4.4).

Хора в старческа възраст

Безопасността и ефикасността не са оценени при хора в старческа възраст и употребата на дексразоксан при такива пациенти не се препоръчва.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Savene при деца под 18-годишна възраст не са установени и няма налични данни.

Начин на приложение За интравенозно приложение след разтваряне и разреждане.

За инструкции относно разтварянето и разреждането на Savene преди приложение вижте точка 6.6.

Посочената доза трябва да се приложи като интравенозна инфузия в продължение на 1–2 часа в голяма вена на крайник или област, незасегнат/а от екстравазацията. Процедурите за охлаждане на мястото, например компреси с лед, трябва да бъдат прекратени най-малко 15 min преди прилагането на Savene, за да се осигури достатъчен кръвоток.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Жени с детероден потенциал, които не използват контрацептивни средства (вж. точки 4.4

и 4.6)

Кърмене (вж. точка 4.6).

Съпътстваща ваксинация с ваксина против жълта треска (вж. точка 4.5).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Продължително мониториране Трябва редовно да се извършва преглед на засегнатото място след приключване на лечението до оздравяване.

При съмнение за екстравазация на други везикатори, различни от антрациклини, на същото място на i.v. достъп, напр. винкристин, митомицин и винорелбин, Savene няма да е ефективен срещу ефектите от тези вещества.

Тъй като Savene ще се прилага на пациенти, подложени на цитотоксична терапия с антрациклини, неговият цитотоксичен потенциал (особено водещия до обратима хематологична токсичност с най-ниско ниво на 11–12 ден) ще се добави към този на другата прилагана химиотерапия. Поради това трябва да се провежда редовно мониториране на хематологичните показатели.

Мониториране на чернодробната и бъбречната функция Тъй като е възможно да се появи нарушение на чернодробната функция (увеличаване на

трансаминазите и билирубина) (особено след дози на дексразоксан над 1 000 mg/m2), се препоръчва преди всяко прилагане на дексразоксан да се извършват стандартни тестове за проверка на чернодробната функция при пациенти с известни нарушения на последната.

Тъй като нарушената бъбречна функция може да намали степента на елиминиране на дексразоксан, пациентите с известно увреждане на бъбречната функция трябва да се мониторират за признаци на хематологична токсичност.

Анафилактична реакция Анафилактична реакция, която включва ангиоедем, кожни реакции, бронхоспазъм,

респираторен дистрес, хипотония и загуба на съзнание, се наблюдава при пациенти, лекувани с дексразоксан и антрациклини (вж. точка 4.8). Анамнестичните данни за алергия към дексразоксан трябва внимателно да се преценяват преди прилагането му (вж. точка 4.3).

Съдържание на калий и натрий

Разредителят на Savene съдържа калий (98 mg/500 ml). Това трябва има предвид от пациенти с намалена бъбречна функция или пациенти, подложени на диета с контролиран прием на калий. Плазменото ниво на калия трябва да се проследява внимателно при пациенти с риск от хиперкалиемия.

Разредителят на Savene съдържа и натрий (1,61 g/500 ml), който може да бъде вреден за пациенти, подложени на диета с контролиран прием на натрий.

4.5Взаимодействия с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Противопоказана е едновременната употреба с:

Ваксина против жълта треска: Риск от фатално генерализирано заболяване, причинено от ваксината (вж. точка 4.3).

Не се препоръчва едновременната употреба с:

Други живи атенюирани ваксини: риск от системно, вероятно фатално заболяване. Рискът се увеличава при пациенти, чиято имунна система е вече подтисната от подлежащо заболяване. Използвайте инактивирана ваксина, когато съществува такава (полиомиелит) (вж. точка 4.4).

Диметилсулфоксид (DMSO) не трябва да се използва при пациенти, на които се прилага дексразоксан за лечение на екстравазация на антрациклини.

Фенитоин: цитотоксични лекарствени продукти може да намалят абсорбцията на фенитоин, което води до влошаване на конвулсиите. Дексразоксан не се препоръчва в комбинация с фенитоин.

Едновременна употреба, която трябва да се оцени внимателно:

Циклоспорин, такролимус: Прекомерна имуносупресия с риск от лимфопролиферативно заболяване.

Взаимодействия, общи за всички цитотоксични препарати:

Поради увеличения риск от тромбоза при пациенти със злокачествени заболявания често се прилага антикоагулантна терапия. Пациенти, лекувани с антикоагуланти, трябва да се мониторират по-често, тъй като цитотоксичните средства могат да взаимодействат с пероралните антикоагуланти.

Дексразоксан може да допринесе за увеличаване на токсичността от цикъла химиотерапия, по време на който се е получил инцидентът, което налага внимателно мониториране на хематологичните показатели (вж. точка 4.4).

Взаимодействия, специфични за дексразоксан:

При изследване с пет основни цитохром P450 изоензима: CYP1A, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6 и CYP3A4, нито един не е инхибиран от дексразоксан.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Жените с детероден потенциал/Контрацепция при мъже и жени Жените с детероден потенциал трябва да използват контрацептивни средства по време на

лечението и трябва да информират незабавно своя лекар, ако забременеят (вж. точка 4.3).

Тъй като дексразоксан притежава мутагенна активност, лекуваните с дексразоксан мъже се съветват да не създават дете по време на лечението и до три месеца след това и/или трябва да използват контрацептивни средства за същия период.

Бременност Няма данни за употреба на дексразоксан при бременни. Дексразоксан може да предизвика

увреждане на фетуса при прилагане на бременни. Има малко предклинични данни по отношение на репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Дексразоксан не трябва да се прилага на бременни жени освен в случай на категорична необходимост.

Кърмене Не е известно дали дексразоксан се екскретира в човешката кърма. Поради възможността от

сериозни нежелани реакции при кърмачета с експозиция на дексразоксан, майките трябва да спрат да кърмят по време на лечението със Savene (вж. точка 4.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Замаяност, сънливост и синкоп са съобщавани при няколко пациенти, включени в проучванията TT01 и TT02 на Savene (вж. точка 4.8). Дексразоксан има слабо влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Голям брой публикувани съобщения, включващи над 1 000 пациенти, показват еднакъв модел на дозозависими нежелани реакции. Най-честите нежелани реакции са гадене/повръщане, потискане на костния мозък (неутропения, тромбоцитопения), реакции в мястото на инжектиране, диария, стоматит и повишени нива на чернодробните трансаминази (ALT/AST). Всички нежелани реакции са бързообратими.

Информацията по-долу е базирана на две клинични проучвания, TT01 и TT02, при прилагане на Savene при пациенти с екстравазация, които вече получават цикли на лечение с химиотерапевтични средства.

Нежеланите реакции са тези, които обикновено се наблюдават при стандартна химиотерапия и при лечение с дексразоксан: гадене/повръщане при около една трета от пациентите, неутропения и тромбоцитопения при около половината от пациентите, и по-рядко увеличаване на концентрацията на чернодробните ензими (ALT/AST).

Нежеланите реакции, наблюдавани при двете проучвания, са изброени по-долу:

Честота на нежеланите реакции (MedDRA) при проучвания TT01 и TT02 (n=80 пациенти)

(Обърнете внимание, че данните за нарушенията на кръвта и лимфната система са описани в отделна таблица с лабораторните изследвания).

Съобщените нежелани реакции са изброени според следната честота:

Много чести (≥1/10)

Чести (≥1/100 до < 1/10) Нечести (≥1/1 000 до <1/100) Редки (≥1/10 000 до <1/1 000)

Много редки (<1/10 000)

Системо-органни класове

Честота

Нежелани реакции

(SOC)

 

 

Инфекции и инфестации

Много чести

Постоперативна инфекция

 

 

 

 

Чести

Инфекция

 

 

Неутропенична инфекция

 

 

 

Нарушения на имунната

С неизвестна честота

Анафилактични реакции

система

 

 

 

С неизвестна честота

Свръхчувствителност

 

 

 

Нарушения на метаболизма

Чести

Намален апетит

и храненето

 

 

Нарушения на нервната

Чести

Замайване

система

 

Загуба на сетивност

 

 

Синкоп

 

 

Тремор

Съдови нарушения

Чести

Флебит

 

 

Повърхностен тромбофлебит

 

 

 

 

 

Венозна тромбоза на крайник

 

 

 

Респираторни, гръдни и

Чести

Диспнея

медиастинални нарушения

 

 

 

 

 

 

 

Пневмония

Стомашно-чревни

Много чести

Гадене

нарушения

 

 

 

Чести

Повръщане

 

 

Диария

 

 

Стоматит

 

 

Сухота в устата

Нарушения на кожата и

Чести

Алопеция

подкожната тъкан

 

Пруритус

Нарушения на мускулно-

Чести

Миалгия

скелетната система и

 

 

съединителната тъкан

 

 

Нарушения на

Чести

Влагалищно кървене

възпроизводителната

 

 

система и гърдата

 

 

Общи нарушения и ефекти

Много чести

Болка на мястото на

на мястото на приложение

 

инжектиране

 

 

Пирексия

 

 

Флебит на мястото на

 

 

инжектиране

 

 

Еритем на мястото на

 

 

инжектиране

 

Чести

Умора

 

Индурация на мястото на

 

 

 

 

инжектиране

 

 

Оток на мястото на

 

 

инжектиране

 

 

Периферен оток

 

 

Сънливост

 

 

Системо-органни класове

Честота

Нежелани реакции

(SOC)

 

 

Изследвания

Чести

Намаляване на теглото

 

 

 

Наранявания, отравяния и

Чести

Раневи усложнения

усложнения, възникнали в

 

 

резултат на интервенции

 

 

Честота на абнормни резултати от лабораторни изследвания при TT01 и TT02 (n=80 пациенти)

 

Брой пациенти със

 

CTC степен 3–4

 

стойност след

 

 

 

Лабораторен тест

изходно ниво

N

 

%

Хемоглобин

 

2,5%

Левкоцити

 

45,0%

Неутрофили

 

46,2%

Тромбоцити

 

21,3%

Натрий (хипо)

 

6,3%

Калий (хипо)

 

2,5%

Калий (хипер)

 

0,0%

Алкална фосфатаза

 

0,0%

Билирубин

 

1,3%

AST

 

3,5%

ALT

 

3,9%

Креатинин

 

2,6%

LDH

 

0,0%

Общ калций (хипо)

 

7,1%

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Признаците и симптомите на предозиране е вероятно да включват левкопения, тромбоцитопения, гадене, повръщане, диария, кожни реакции и алопеция. Лечението трябва да е симптоматично.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Детоксикиращи средства при лечение с антинеопластични средства, ATC код: V03AF02

В литературата са описани две фармакодинамични свойства на дексразоксан:

1.Превенция на антрациклинова кардиотоксичност и

2.Антинеопластичен ефект

Механизъм на действие Дексразоксан притежава два основни механизма на действие:

1.Хелиране на желязото, най-вече чрез своя метаболит с отворен пръстен, като така намалява желязозависимия оксидативен стрес, причиняващ индуцирана от антрациклини кардиотоксичност.

2.Инхибиране на топоизомераза II.

Не е известно до каква степен всеки от тези механизми допринася за профилактичния ефект против увреждане на тъканите след екстравазация на антрациклини.

Способността за хелиране вероятно също е отговорна за увеличаване на отделените с урината желязо и цинк и за намалената серумна концентрация на калций, както е описано в няколко проучвания.

Клинична ефикасност и безопасност

Клиничната програма за Savene (дексразоксан) е включвала две отворени, с едно рамо, многоцентрови проучвания.

Общата цел на всяко проучване е била да изследва ефикасността на приложения интравенозно Savene за превенция на тъканните увреждания от случайна екстравазация на антрациклини и по този начин избягване на необходимостта на пациентите да бъде извършено рутинно прилаганото хирургично отстраняване на засегнатата тъкан.

Поради рядката честота на състоянието за сравнение е било възможно използването само на исторически данни (показващи честота на хирургичните процедури от 35–50%, в една държава 100%, при доказани с биопсия случаи).

И при двете проучвания дозовият режим е бил еднакъв. Лечението със Savene е трябвало да започне до 6 часа след инцидента и да се повтори след 24 и 48 часа. Първата и втората доза са били 1 000 mg/m2 , а третата – 500 mg/m2.

Изискване за включване в частта от проучването за изследване на ефикасността е била екстравазацията на антрациклин да е доказана чрез флуоресцентна микроскопия на една или повече биопсични проби.

За целите на проучването пациенти с екстравазации от централен венозен достъп (CVAD) не са включвани в оценката на ефикасността.

Пациенти с неутропения и тромбоцитопения > CTC степен 1 (Общи критерии за токсичност) не са били включени в клиничните проучвания.

Впроучване TT01 са били включени 23 пациенти, на които е приложено лечение със Savene. При осемнадесет от пациентите е била възможна оценка на ефикасността и безопасността, а при другите пет – само на токсичността. При никой от пациентите не се е наложила хирургична интервенция.

Впроучване TT02 са били включени 57 пациенти и са получили първата доза Savene. При 36 пациенти е била възможна оценка на ефикасността. Само при един от 36-те пациенти се е наложила хирургична процедура.

Ипри двете проучвания всички пациенти са получавали антрациклини. Като цяло, най-често прилаганият антрациклин е бил епирубицин (56% от пациентите).

Ив двете проучвания лечението с дексразоксан е предотвратило развитието на некроза, позволило е продължаване на планираното противораково лечение при по-голямата част от пациентите (70,4%) и е намалило появите на последици (наблюдавани малко на брой и леки дълготрайни последици).

5.2Фармакокинетични свойства

Savene трябва да се прилага само интравенозно.

Разпределение Библиографските данни сочат, че серумната кинетика на дексразоксан след интравенозно

приложение следва отворен двукомпартаментен модел, независим от режима и дозата. Привидните обеми на разпределение са 0,13–1,3 l/kg (медиана 0,49 l/kg). Обемът на разпределение е независим от дозата. AUC са били пропорционални на дозата. Тъканното разпределение е бързо, като най-високите нива на непроменено изходно съединение и хидролизиран продукт се наблюдават в черния дроб и бъбреците. Около 2% от дексразоксан е свързан с протеините.

Биотрансформация Дексразоксан претърпява интрацелуларна хидролиза, първо до неговите два отворени

еднопръстенни междинни продукта (В и С) и след това до двупръстенната отворена форма (ADR-925), която е със структура, подобна на EDTA, и е силен хелатор на желязо и двувалентни катиони като калциеви йони.

Елиминиране Дексразоксан показва двуфазова кинетика на елиминиране. Първоначалните елиминационни

полуживоти (алфа) са 0,18–1 часа (медиана 0,34 часа) и терминалните елиминационни полуживоти – 1,9–9,1 часа (медиана 2,8 часа). Общото количество непроменен дексразоксан в урината е 34–60%. Системният клирънс е независим от дозата. Фармакокинетиката на метаболитите е получена от едно проучване с 5 пациенти. Средните елиминационни полуживоти на отворения еднопръстенен метаболит В и метаболит С са съответно 0,9–3,9 часа (n=5) и 0,5–0,8 часа (n=3). Елиминационният полуживот на отворения двупръстенен метаболит ADR-925 не е посочен в литературата. Съобщено е, че ADR-925 се увеличава трикратно до 15 минути след инфузия на 1 500 mg/m2 и се запазва относително постоянен на плато в продължение на 4 часа, след което намалява до около половината от това количество на 24-тия час. Клирънсът може да е намален при пациенти с нисък креатининов клирънс.

In vitro проучвания на дексразоксан при изследване в човешки микрозоми показват висока стабилност на дексразоксан, което означава, че основен метаболизъм чрез цитохром P450 е малко вероятен.

Няма достатъчно налични данни за да се направят окончателни заключения относно присъщи фармакокинетични фактори като възраст, пол, раса и тегло. Интер- и интраиндивидуалните фармакокинетични вариабилностти не са проучени систематично. Интериндивидуалната вариабилност, изчислени като коефициент на вариация (CV %) на базата на ограничен брой пациенти, е приблизително 30% за основните фармакокинетични параметри.

5.3Предклинични данни за безопасност

Установено е, че дексразоксан притежава мутагенна активност. Карциногенният потенциал на дексразоксан не е проучен, но е съобщено, че разоксан (рацемична смес от дексразоксан и левразоксан), е свързан с развитието на вторични злокачествени образувания при мишки (неоплазми на лимфната система) и плъхове (карциноми на матката) след прилагане за продължителен период от време. И двата ефекта са очаквани за този клас вещества.

Проучванията на токсичността при многократно приложение показват, че главните таргетни органи са тъкани, които претърпяват бързо деление на клетките: костния мозък, лимфните тъкани, тестисите и храносмилателния тракт. Поради това миелосупресията е често срещана. Видимите ефекти са били по-големи при хронично приложение, отколкото при остро. Токсичността в комбинация с доксорубицин е била адитивна, а не синергична.

Доказано е, че сходният разоксан е ембриотоксичен при мишки, плъхове и зайци, и тератогенен при плъхове и мишки.

При мишки с експериментална екстравазация на даунорубицин лекувани с дексразоксан, системно, в комбинация с локално лечение с DMSO върху засегнатата от даунорубицин област от кожата, 67% от мишките развиват малки кожни рани, докато при лечение само с дексразоксан напълно се предотвратява развитието на предизвиканата от даунорубицин некроза на кожата при друга група мишки. Поради това диметилсулфоксид (DMSO) не трябва да се използва при пациенти, на които се прилага дексразоксан за лечение на екстравазация на антрациклини.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Флакон с прах няма

Бутилка с разредител: Натриев хлорид Калиев хлорид

Магнезиев хлорид хексахидрат Натриев ацетат трихидрат Натриев глюконат Натриев хидроксид Вода за инжекции

6.2Несъвместимости

При липса на проучвания за несъвместимости, този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

6.3Срок на годност

Прах и разредител: 3 години

След разтваряне и разреждане:

Доказана е химична и физична стабилност по време на употреба за 4 часа при температура от 2

до 8 °C.

От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва незабавно.

Ако не се използва незабавно, потребителят носи отговорност за времето и условията на съхранение преди приложение и те не трябва да надвишават 4 часа при температура от 2 до

8 °C.

6.4Специални условия на съхранение

Да се съхранява под 25 °C.

Съхранявайте флаконите и бутилките в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.

За условията на съхранение след разтваряне и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

6.5Данни за опаковката

Savene прах:

Флакон 36 ml от тъмно стъкло тип I с гумена запушалка от хлоробутилова гума и отчупваща се или откъсваща се капачка.

Savene разредител:

500 ml разтвор в бутилки от стъкло тип І (Ph.Eur.).

Видове опаковки:

Savene се доставя като спешен набор, състоящ се от 10 флакона Savene прах и 3 бутилки Savene разредител.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Преди инфузия Savene прах трябва да се разтвори с 25 ml Savene разредител до получаване на концентрация от 20 mg дексразоксан на ml. Концентратът е бледожълт. След това концентратът трябва да се разреди допълнително в останалото количество Savene разредител.

Трябва да се подхожда с повишено внимание при разтварянето и разреждането, и да се спазват обичайните процедурите за правилна работа с цитотоксични лекарствени продукти. Бременните от персонала не трябва да работят с този препарат. Препоръчва се използването на ръкавици и други предпазни средства, за да се избегне контакт с кожата. Съобщава се за кожни реакции след контакт с дексразоксан. Ако прах или разтвор попадне върху кожата или лигавиците, незабавно измийте обилно с вода.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Clinigen Healthcare Ltd Pitcairn House

Crown Square, First Avenue Burton-on-Trent, Staffordshire DE14 2WW

Великобритания

8.НОМЕРА(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/06/350/001

9. ДАТА НА ПЪРВОТО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване 28 юли 2006 г. Дата на последно подновяване 18 юли 2011 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта