Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Изберете език на сайта

Telmisartan Actavis (telmisartan) – кратка характеристика на продукта - C09CA07

Updated on site: 10-Oct-2017

Наименование на лекарствотоTelmisartan Actavis
ATC кодC09CA07
Веществоtelmisartan
ПроизводителActavis Group PTC ehf

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Телмисартан Actavis 20 mg таблетки

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 20 mg телмисартан (telmisartan)

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла, кръгла, плоска таблетка, с означение T от едната страна.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

-изразена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, инсулт или периферно артериално заболяване) или

-захарен диабет тип 2 с доказано увреждане на таргетните органи.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти могат да се повлияят дори и от дневна доза от 20 mg. В случаите, в които не се постига желаното кръвно налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена максимално до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан маже да бъде прилаган в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, с който допълнително се понижава кръвното налягане. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект се достига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). При пациенти с леко до средно тежко бъбречно увреждане не се налага промяна в дозировката.

Пациенти с чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

При пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане дозировката не трябва да надвишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са за еднократна дневна, перорална употреба и трябва да се приемат с течност, с или без храна.

4.3Противопоказания

-Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

-Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

-Обструктивни заболявания на жлъчните пътища

-Тежко чернодробно увреждане

Едновременната употреба на Телмисартан Актавис с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане

(GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи терапията с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно чрез жлъчката. При тези пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Телмисартан Actavis трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане.

Реноваскуларна хипертония

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията към единичен функциониращ бъбрек са лекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Телмисартан Actavis се прилага при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодично мониториране на нивата на калия и серумното ниво на креатинин. Няма достатъчно данни по отношение използването на Телмисартан Actavis при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефицит на електролити вследствие на мощна диуретична

терапия, ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане, може да се развие симптоматична хипотония, особено след първата доза Телмисартан Actavis. Такива състояния трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis. Натриевият дефицит и/или намаленият обем на циркулиращата кръв трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis.

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на

системата ренин-ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително и стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система, като телмисартан, предизвиква появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с

антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин- ангиотензин. Поради това, употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти със

стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия Употребата на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-

алдостерон може да доведе до хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти, лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с придружаващи състояния, хиперкалиемията може да бъде с фатален изход.

Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, трябва да се прецени съотношението полза/риск.

Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия, които трябва да се вземат под внимание са:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (> 70 години)

-Комбинация с един или повече лекарствени продукти, които повлияват системата ренин- ангиотензин-алдостерон и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства, които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий- съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация,

метаболитна ацидоза, влошена бъбречна функция, внезапно влошаване на бъбречното състояние (например инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при рискови пациенти (вж. точка 4.5).

Етнически различия Както е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и

другите ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти са очевидно по-малко ефективни в понижаването на кръвното налягане при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-честото срещане в черната популация на ниско рениново ниво с прояви на хипертония.

Други Както и при други антихипертензивни лекарства, значителното понижаване на артериалното

налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин При едновременна употреба на телмисартан с дигоксин се наблюдава умерено повишаване на

пиковата (49 %) и на най-ниската (20 %) плазмена концентация на дигоксин. При започване, коригиране на дозата или спиране на лечението с телмисартан, трябва да се наблюдават нивата на дигоксин, за да се поддържат в терапевтичния интервал.

Както и другите лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин- алдостерон, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този риск може да се повиши в случай на комбинирано лечение с други лекарствени продукти, които също могат да предизвикат хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

Възникването на хиперкалиемия зависи от свързаните с това рискови фактори. Рискът се повишава при по-горе посочените терапевтични комбинации. Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинира с калий-съдържащи

заместители на солта. Например при комбинация с АСЕ-инхибитори или НСПВС рискът е по- малък, при условие че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.

Едновременно приложение не се препоръчва с

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват загубата на калий,

която се предизвиква от диуретиците. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащи заместители на солта, могат да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременното им приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и трябва често да се мониторира серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишение на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност. Ако тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Едновременното приложение изисква повишено внимание при

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и

неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Поради тази причина, комбинацията трябва да бъде прилагана с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираното лечение и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до покачване на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат до 2,5 пъти. Клиничната значимост на това наблюдение не е известна.

Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до намалем обем на циркулиращата кръв и риск от възникване на хипотония при започване на лечение с телмисартан.

Трябва да се вземе под внимание при едновременно приложение

Други антихипертензивни лекарствени продукти Хипотензивния ефект на телмисартан може да се повиши при комбинираната употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Въз основа на фармакологичните им свойства, е възможно да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивния ефект на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин.

Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да засилят ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Намаляване на антихипертензивния ефект.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма достатъчно данни за употребата на Телмисартан Actavis при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; все пак, слабо повишаване на риска не може да се изключи. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността и след това. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Телмисартан Actavis по време на кърмене, употребата на Телмисартан Actavis не се препоръчва, а се препоръчват алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на

мъжки и женски индивиди.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че при антихипертензивна терапия като Телмисартан Actavis, макар и рядко, могат да се появят замайване и сънливост.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появят рядко (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите лекарствени реакции, докладвани при употреба на телмисартан е сравнима с плацебо (41,4 % спрямо 43,9 %) при плацебо-контролирани проучвания при пациенти, лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти, лекувани за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, е сходен с този, наблюдаван при хипертензивни пациенти.

Представените по-долу нежелани реакции отразяват резултатите от контролирани клинични проучвания при пациенти, лекувани за хипертония и от пост-маркетингови съобщения. Взети са под внимание и сериозни нежелани лекарствени реакции и нежелани реакции, които са довели до прекратяване на лечението, за което се съобщава в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно- съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са категоризирани според честотата, като е използвана следната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100),

редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Инфекции и инфестации

Инфекция на уринарния тракт, включително цистит,

Нечести:

 

и инфекция на горните дихателни пътища, включително

 

фарингит и синузит

Редки:

Сепсис, включително с фатален изход1

Нарушения на кръвта и лимфната система Нечести:Анемия

Редки:Еозинофилия, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти, болни от диабет)

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

Редки:

Тревожност

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

Нарушения на окото

Редки:

Нарушено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

 

Нечести:

Световъртеж

Сърдечни нарушения

 

Нечести:

Брадикардия

Редки:

Тахикардия

Съдови нарушения

Хипотония2, ортостатична хипотония

Нечести:

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Диспнея, кашлица

Много редки:

Интерстициална белодробна болест 4

Стомашно-чревни нарушения

 

Нечести:

Коремна болка, диария, диспепсия, флатуленция, повръщане

Редки:

Сухота в устата, стомашeн дискомфорт, дисгеузия

Хепатобилиарни нарушения

 

Редки:

Нарушения на чернодробната функция/чернодробно

 

нарушение3

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки:

Ангиоедем (също и с фатален изход), екзема, еритем,

 

уртикария, лекарствен обрив, токсичен кожен обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми, миалгия

Редки:

Артралгия, болка в крайниците, болки в сухожилията

 

(тендинитоподобни симптоми)

Нарушения на бъбреците и отделителната система Нечести:Бъбречно увреждане, включително остра бъбречна

недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

Редки:

Грипоподобно заболяване

Изследвания

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна киселина в кръвта,

 

повишени чернодробни ензими, повишена креатин

 

фосфокиназа в кръвта,

1,2,3,4: за допълнително описание, моля вижте подточка „Описание на избрани нежелани реакции”.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. също точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана лекарствена реакция е съобщена като честа при пациенти с контролирано

кръвно налягане, които са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение от пост-

маркетинговия опит с телмисартан се появяват при японски пациенти. С по-голяма вероятност тези нежелани реакции се проявяват при японски пациенти.

Интерстициална белодробна болест Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от пост-маркетинговия опит, във

връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми: Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия; освен това също се съобщават и брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Лечение: Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. При лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало по гръб положение и бързо да се приложат обемни и солеви заместители.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група:Ангиотензин II антагонист ATC код: C09CA07.

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен ангиотензин ІІ рецепторен антагонист (тип

АТ1). Той измества с много висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване в АТ1 рецепторния подтип, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не показва никаква частична агонистична активност спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ-рецептори. Функционалната роля на тези рецептори не е известна, нито ефектите от

тяхното свръхстимулиране от ангиотензин ІІ, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензимът, който също разгражда брадикинина. Поради това, не се очаква да потенцира брадикинин-медиираните нежелани лекарствени реакции.

При хора, дозата от 80 mg телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на кръвното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа, като все още може да бъде установен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се наблюдава постепенно в продължение на 3 часа след прилагане

на първата доза телмисартан. Максималното понижение на кръвното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на лечението и се поддържа при продължителна терапия.

След приемане на дозата антихипертензивният ефект персистира повече от 24 часа, като включва и последните 4 часа преди следващото приложение, както показват амбулаторните измервания на кръвното налягане. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични изпитвания.

Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно кръвно налягане (SBP). В това отношение, данните за диастолното кръвно налягане (DBP) са непостоянни.

При пациенти с хипертония, телмисартан редуцира и систолното и диастолното кръвно налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натриуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти, представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични изпитвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни, без данни за ребаунд хипертоничен ефект.

Случаите на суха кашлица са значително по-малко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при такива, на които са давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания

В проучването ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in Combination with Ramipril

Global Endpoint Trial) (Резултати от лечение с телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл) се сравняват ефектите от лечение с телмисартан, рамиприл и с комбинация от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите показатели на 25 620 пациенти на възраст 55 години и повече, с анамнеза за коронарна артериална болест, инсулт, преходна исхемична атака (TIA), периферна артериална болест или захарен диабет тип 2, придружени с доказателства за органно увреждане (напр. ретинопатия, левокамерна хипертрофия , макро- или микроалбуминурия) – популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: с телмисартан 80 mg (n = 8 542), рамиприл 10 mg (n = 8 576), или с комбинация от телмисартан 80 mg плюс рамиприл 10 mg (n = 8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва подобен на рамиприл ефект при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради конгестивна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е сходна в групите на телмисартан (16,7 %) и рамиприл (16,5 %). Коефициентът на риск за телмисартан спрямо рамиприл е 1,01 (97,5 % ДИ 0,93 – 1,10, p (не по- голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по различни причини е съответно 11,6 % и 11,8 % сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Доказано е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт [0,99 (97,5 % ДИ 0,90 – 1,08), p (не по-голяма

ефикасност) = 0,0004], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (The Heart Outcomes Prevention Evaluation Study), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към ACE инхибитори, със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n = 2 954) или плацебо (n = 2 972), в допълнение към стандартното лечение. Пациентите са проследявани за период средно 4 години и 8 месеца. Не е установена статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация по повод конгестивна сърдечна недостатъчност) [15,7 % в групата на телмисартан и 17,0 % в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05, p = 0,22)]. Има данни за ползата от телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95 % ДИ 0,76 – 1,00, p = 0,048)], Няма данни за полза по отношение на сърдечно-съдовата смъртност (коефициент на риск 1,03, 95 % ДИ 0,85 – 1,24).

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно- съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни

последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

По-рядко се съобщава за кашлица и ангиоедем при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато при пациенти, лекувани с телмисартан се съобщава по-често за хипотония.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при използване на комбинацията. Освен това, в групата на комбинирано лечение има значително по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп. Поради тази причина, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes" (PRoFESS)) при пациенти на

50 години или по-възрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт, се забелязва повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е повишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис, свързана с употребата на телмисартан, може да е случайна находка или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от

изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със

160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7(1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -8,4

(1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg. Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана. Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно. Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан, при педиатрична популация с хипертония.

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %.

Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмена

концентрация-време (AUC0-∞) на телмисартан варира от около 6 % (доза от 40 mg) до около 19 % (доза от 160 mg). Три часа след приложение плазмените концентрации са подобни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (> 99,5 %), предимно албумин и

алфа-1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) при достигане на стационарно състояние (Vdss) е приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За

конюгата не е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с

терминален елиминационен полуживот > 20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC), се повишава непропорционално на дозата. Няма данни за клинически значима акумулация на телмисартан, приет в препоръчваните дози. Плазмените концентрации са по-високи при жени, отколкото при мъже, без това да е свързано с влияние върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се екскретира почти изцяло с фекалиите, главно като непроменено съединение. Кумулативната уринарна екскреция с урината

е< 1 % от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) сравнен

счернодробния кръвен поток (около 1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Полова обусловеност

Наблюдавани са свързани с пола разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC са били приблизително 3- и 2-кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се различава при пациенти в старческа възраст и тези, по-млади от 65 годишна възраст.

Бъбречнo уврежданe

При пациенти с леки до умерени и тежки бъбречни увреждания се наблюдава удвояване на плазмените концентрации. Все пак, по-ниски плазмени концентрации са наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност, подложени на диализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречни

увреждания.

Чернодробнo уврежданe

Фармакокинетични изпитвания при пациенти с чернодробни увреждания показват повишаване на абсолютната бионаличност до около 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробни увреждания не е променен.

5.3Предклинични данни за безопасност

При предклиничните проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция, сравнима с клиничния терапевтичен диапазон, са предизвикали намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишено ниво на азот в кръвта и креатинин), както и повишен калий в серума на нормотензивни животни. При кучета са наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това, при плъхове и кучета е отбелязано увреждане на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните изпитвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, са предотвратени чрез перорално добавяне на физиологичен разтвор.

При двата вида животни са наблюдавани повишена активност на плазмения ренин и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са също и ефект на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и на други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинична значимост.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, обаче, при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Няма данни за мутагенна и съответна кластогенна активност при изпитвания in vitro и няма доказателства за карциногенност при плъхове и мишки.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Магнезиев стеарат Кроскармелоза натрий Манитол Повидон

Калиев хидроксид пелети

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

3 години

6.4Специални условия на съхранение

Блистери от Al/Al:

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE:

Опаковката трябва да бъде плътно затворена, за да се предпази от светлина.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Блистери от Al/Al:

Опаковки с 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 или 100 таблетки.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE и сушител: Опаковки с 30 или 250 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Actavis Group PTC ehf. Reykjavíkurvegi 76-78 220 Hafnarfjörður

Исландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/10/639/001

(14 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/002

(28 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/003

(30

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/004

(56

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/005

(84

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/006

(90

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/007

(98

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/008

(100 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/009

(30

таблетки в опаковка за таблетки)

EU/1/10/639/010

(250 таблетки в опаковка за таблетки)

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 30 септември 2010 г. Дата на последно подновяване:

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Телмисартан Actavis 40 mg таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 40 mg телмисартан (telmisartan)

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла, овална, двойноизпъкнала таблетки с делителна черта и означение T от едната страна. Таблетката може да се разделя на две еднакви половини.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

-изразена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, инсулт или периферно артериално заболяване) или

-захарен диабет тип 2 с доказано увреждане на таргетните органи.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти могат да се повлияят дори и от дневна доза от 20 mg. В случаите, в които не се постига желаното кръвно налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена максимално до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан маже да бъде прилаган в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, с който допълнително се понижава кръвното налягане. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект се достига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). При пациенти с леко до средно тежко бъбречно увреждане не се налага промяна в дозировката.

Пациенти с чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

При пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане дозировката не трябва да надвишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са за еднократна дневна, перорална употреба и трябва да се приемат с течност, с или без храна.

4.3 Противопоказания

-Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

-Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

-Обструктивни заболявания на жлъчните пътища

-Тежко чернодробно увреждане

Едновременната употреба на Телмисартан Актавис с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи терапията с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно чрез жлъчката. При тези пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Телмисартан Actavis трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане.

Реноваскуларна хипертония

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията към единичен функциониращ бъбрек са лекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Телмисартан Actavis се прилага при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодично мониториране на нивата на калия и серумното ниво на креатинин. Няма достатъчно данни по отношение използването на Телмисартан Actavis при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефицит на електролити вследствие на мощна диуретична

терапия, ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане, може да се развие симптоматична хипотония, особено след първата доза Телмисартан Actavis. Такива състояния трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis. Натриевият дефицит и/или намаленият обем на циркулиращата кръв трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis.

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на

системата ренин-ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително и стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система, като телмисартан, предизвиква появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с

антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин- ангиотензин. Поради това, употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти със

стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия Употребата на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-

алдостерон може да доведе до хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти, лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с придружаващи състояния, хиперкалиемията може да бъде с фатален изход.

Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, трябва да се прецени съотношението полза/риск.

Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия, които трябва да се вземат под внимание са:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (> 70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства, които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ- инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация,

метаболитна ацидоза, влошена бъбречна функция, внезапно влошаване на бъбречното състояние (например инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при рискови пациенти (вж. точка 4.5).

Етнически различия Както е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и

другите ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти са очевидно по-малко ефективни в понижаването на кръвното налягане при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-честото срещане в черната популация на ниско рениново ниво с прояви на хипертония.

Други Както и при други антихипертензивни лекарства, значителното понижаване на артериалното

налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин При едновременна употреба на телмисартан с дигоксин се наблюдава умерено повишаване на

пиковата (49 %) и на най-ниската (20 %) плазмена концентация на дигоксин. При започване, коригиране на дозата или спиране на лечението с телмисартан, трябва да се наблюдават нивата на дигоксин, за да се поддържат в терапевтичния интервал.

Както и другите лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин- алдостерон, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този риск може да се повиши в случай на комбинирано лечение с други лекарствени продукти, които също могат да предизвикат хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

Възникването на хиперкалиемия зависи от свързаните с това рискови фактори. Рискът се повишава при по-горе посочените терапевтични комбинации. Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинира с калий-съдържащи

заместители на солта. Например при комбинация с АСЕ-инхибитори или НСПВС рискът е по- малък, при условие че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.

Едновременно приложение не се препоръчва с

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват загубата на калий,

която се предизвиква от диуретиците. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащи заместители на солта, могат да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременното им приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и трябва често да се мониторира серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишение на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност. Ако тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Едновременното приложение изисква повишено внимание при

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и

неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Поради тази причина, комбинацията трябва да бъде прилагана с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираното лечение и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до покачване на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат до 2,5 пъти. Клиничната значимост на това наблюдение не е известна.

Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до намалем обем на циркулиращата кръв и риск от възникване на хипотония при започване на лечение с телмисартан.

Трябва да се вземе под внимание при едновременно приложение

Други антихипертензивни лекарствени продукти Хипотензивния ефект на телмисартан може да се повиши при комбинираната употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Въз основа на фармакологичните им свойства, е възможно да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивния ефект на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин.

Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да засилят ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Намаляване на антихипертензивния ефект.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма достатъчно данни за употребата на Телмисартан Actavis при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; все пак, слабо повишаване на риска не може да се изключи. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността и след това. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Телмисартан Actavis по време на кърмене, употребата на Телмисартан Actavis не се препоръчва, а се препоръчват алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на

мъжки и женски индивиди.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че при антихипертензивна терапия като Телмисартан Actavis, макар и рядко, могат да се появят замайване и сънливост.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появят рядко (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите лекарствени реакции, докладвани при употреба на телмисартан е сравнима с плацебо (41,4 % спрямо 43,9 %) при плацебо-контролирани проучвания при пациенти, лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти, лекувани за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, е сходен с този, наблюдаван при хипертензивни пациенти.

Представените по-долу нежелани реакции отразяват резултатите от контролирани клинични проучвания при пациенти, лекувани за хипертония и от пост-маркетингови съобщения. Взети са под внимание и сериозни нежелани лекарствени реакции и нежелани реакции, които са довели до прекратяване на лечението, за което се съобщава в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно- съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са категоризирани според честотата, като е използвана следната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100),

редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Инфекции и инфестации

Инфекция на уринарния тракт, включително цистит,

Нечести:

 

и инфекция на горните дихателни пътища, включително

 

фарингит и синузит

Редки:

Сепсис, включително с фатален изход1

Нарушения на кръвта и лимфната система Нечести:Анемия

Редки:Еозинофилия, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти, болни от диабет)

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

Редки:

Тревожност

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

Нарушения на окото

 

Редки:

Нарушено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

 

Нечести:

Световъртеж

Сърдечни нарушения

 

Нечести:

Брадикардия

Редки:

Тахикардия

Съдови нарушения

Хипотония2, ортостатична хипотония

Нечести:

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Диспнея, кашлица

Много редки:

Интерстициална белодробна болест 4

Стомашно-чревни нарушения

 

Нечести:

Коремна болка, диария, диспепсия, флатуленция, повръщане

Редки:

Сухота в устата, стомашeн дискомфорт, дисгеузия

Хепатобилиарни нарушения

 

Редки:

Нарушения на чернодробната функция/чернодробно

 

нарушение3

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки:

Ангиоедем (също и с фатален изход), екзема, еритем,

 

уртикария, лекарствен обрив, токсичен кожен обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми,

Редки:

миалгияАртралгия, болка в крайниците, болки в сухожилията

 

(тендинитоподобни симптоми)

Нарушения на бъбреците и отделителната система Нечести:Бъбречно увреждане, включително остра бъбречна

недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

Редки:

Грипоподобно заболяване

Изследвания

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна киселина в кръвта,

 

повишени чернодробни ензими, повишена креатин

 

фосфокиназа в кръвта,

1,2,3,4: за допълнително описание, моля вижте подточка „Описание на избрани нежелани реакции.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана лекарствена реакция е съобщена като честа, при пациенти с контролирано

кръвно налягане, които са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение от пост-

маркетинговия опит с телмисартан се появяват при японски пациенти. С по-голяма вероятност тези нежелани реакции се проявяват при японски пациенти.

Интерстициална белодробна болест Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от пост-маркетинговия опит, във

връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9 Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми: Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия; освен това също се съобщават и брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Лечение: Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. При лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало по гръб положение и бързо да се приложат обемни и солеви заместители.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група:Ангиотензин II антагонист ATC код: C09CA07.

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен ангиотензин ІІ рецепторен антагонист (тип

АТ1). Той измества с много висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване в АТ1 рецепторния подтип, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не показва никаква частична агонистична активност спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ-рецептори. Функционалната роля на тези рецептори не е известна, нито ефектите от

тяхното свръхстимулиране от ангиотензин ІІ, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензимът, който също разгражда брадикинина. Поради това, не се очаква да потенцира брадикинин-медиираните нежелани лекарствени реакции.

При хора, дозата от 80 mg телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на кръвното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа, като все още може да бъде установен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се наблюдава постепенно в продължение на 3 часа след прилагане

на първата доза телмисартан. Максималното понижение на кръвното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на лечението и се поддържа при продължителна терапия.

След приемане на дозата антихипертензивният ефект персистира повече от 24 часа, като включва и последните 4 часа преди следващото приложение, както показват амбулаторните измервания на кръвното налягане. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични изпитвания.

Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно кръвно налягане (SBP). В това отношение, данните за диастолното кръвно налягане (DBP) са непостоянни.

При пациенти с хипертония, телмисартан редуцира и систолното и диастолното кръвно налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натриуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти, представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични изпитвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни, без данни за ребаунд хипертоничен ефект.

Случаите на суха кашлица са значително по-малко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при такива, на които са давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания

В проучването ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in Combination with Ramipril

Global Endpoint Trial) (Резултати от лечение с телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл) се сравняват ефектите от лечение с телмисартан, рамиприл и с комбинация от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите показатели на 25 620 пациенти на възраст 55 години и повече, с анамнеза за коронарна артериална болест, инсулт, преходна исхемична атака (TIA), периферна артериална болест или захарен диабет тип 2, придружени с доказателства за органно увреждане (напр. ретинопатия, левокамерна хипертрофия , макро- или микроалбуминурия) – популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: с телмисартан 80 mg (n = 8 542), рамиприл 10 mg (n = 8 576), или с комбинация от телмисартан 80 mg плюс рамиприл 10 mg (n = 8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва подобен на рамиприл ефект при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради конгестивна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е сходна в групите на телмисартан (16,7 %) и рамиприл (16,5 %). Коефициентът на риск за телмисартан спрямо рамиприл е 1,01 (97,5 % ДИ 0,93 – 1,10, p (не по- голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по различни причини е съответно 11,6 % и 11,8 % сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Доказано е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт [0,99 (97,5 % ДИ 0,90 – 1,08), p (не по-голяма

ефикасност) = 0,0004], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (The Heart Outcomes Prevention Evaluation Study), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към ACE инхибитори, със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n = 2 954) или плацебо (n = 2 972), в допълнение към стандартното лечение. Пациентите са проследявани за период средно 4 години и 8 месеца. Не е установена статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация по повод конгестивна сърдечна недостатъчност) [15,7 % в групата на телмисартан и 17,0 % в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05, p = 0,22)]. Има данни за ползата от телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95 % ДИ 0,76 – 1,00, p = 0,048)], Няма данни за полза по отношение на сърдечно-съдовата смъртност (коефициент на риск 1,03, 95 % ДИ 0,85 – 1,24).

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно- съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни

последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

По-рядко се съобщава за кашлица и ангиоедем при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато при пациенти, лекувани с телмисартан се съобщава по-често за хипотония.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при използване на комбинацията. Освен това, в групата на комбинирано лечение има значително по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп. Поради тази причина, едновременната употреба от телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes" (PRoFESS)) при пациенти на

50 години или по-възрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт, се забелязва повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е повишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис, свързана с употребата на телмисартан, може да е случайна находка или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6 kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от

изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със 160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -

8,4 (1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg. Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана. Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно. Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан, при педиатрична популация с хипертония.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %.

Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмена

концентрация-време (AUC0-∞) на телмисартан варира от около 6 % (доза от 40 mg) до около 19 % (доза от 160 mg). Три часа след приложение плазмените концентрации са подобни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по- малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (> 99,5 %), предимно албумин и

алфа-1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) при достигане на стационарно състояние (Vdss) е приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За

конюгата не е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с

терминален елиминационен полуживот > 20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC), се повишава непропорционално на дозата. Няма данни за клинически значима акумулация на телмисартан, приет в препоръчваните дози. Плазмените концентрации са по-високи при жени, отколкото при мъже, без това да е свързано с влияние върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се екскретира почти изцяло с фекалиите, главно като непроменено съединение. Кумулативната уринарна екскреция с урината е < 1 % от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) сравнен с чернодробния кръвен поток (около 1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Полова обусловеност

Наблюдавани са свързани с пола разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC са били приблизително 3- и 2-кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се различава при пациенти в старческа възраст и тези, по-млади от 65 годишна възраст.

Бъбречнo уврежданe

При пациенти с леки до умерени и тежки бъбречни увреждания се наблюдава удвояване на плазмените концентрации. Все пак, по-ниски плазмени концентрации са наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност, подложени на диализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречни

увреждания.

Чернодробнo уврежданe

Фармакокинетични изпитвания при пациенти с чернодробни увреждания показват повишаване на абсолютната бионаличност до около 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробни увреждания не е променен.

5.3 Предклинични данни за безопасност

При предклиничните проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция, сравнима с клиничния терапевтичен диапазон, са предизвикали намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишено ниво на азот в кръвта и креатинин), както и повишен калий в серума на нормотензивни животни. При кучета са наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това, при плъхове и кучета е отбелязано увреждане на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните изпитвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, са предотвратени чрез перорално добавяне на физиологичен разтвор.

При двата вида животни са наблюдавани повишена активност на плазмения ренин и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са също и ефект на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и на други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинична значимост.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, обаче, при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Няма данни за мутагенна и съответна кластогенна активност при изпитвания in vitro и няма доказателства за карциногенност при плъхове и мишки.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Магнезиев стеарат Кроскармелоза натрий Манитол Повидон

Калиев хидроксид пелети

6.2 Несъвместимости

Неприложимо

6.3 Срок на годност

3 години

6.4 Специални условия на съхранение

Блистери от Al/Al:

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE:

Опаковката трябва да бъде плътно затворена, за да се предпази от светлина.

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Блистери от Al/Al:

Опаковки с 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 или 100 таблетки.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE и сушител: Опаковки с 30 или 250 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Actavis Group PTC ehf. Reykjavíkurvegi 76-78 220 Hafnarfjörður

Исландия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/10/639/011

(14 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/012

(28 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/013

(30

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/014

(56

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/015

(84

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/016

(90

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/017

(98

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/018

(100 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/019

(30

таблетки в опаковка за таблетки)

EU/1/10/639/020

(250 таблетки в опаковка за таблетки)

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 30 септември 2010 г. Дата на последно подновяване:

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Телмисартан Actavis 80 mg таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 80 mg телмисартан (telmisartan)

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла, овална, двойноизпъкнала таблетка, с означение T1от едната страна.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

-изразена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, инсулт или периферно артериално заболяване) или

-захарен диабет тип 2 с доказано увреждане на таргетните органи.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти могат да се повлияят дори и от дневна доза от 20 mg. В случаите, в които не се постига желаното кръвно налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена максимално до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан маже да бъде прилаган в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, с който допълнително се понижава кръвното налягане. При решение за повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект се достига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Пациенти с бъбречно увреждане

Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). При пациенти с леко до средно тежко бъбречно увреждане не се налага промяна в дозировката.

Пациенти с чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).

При пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане дозировката не трябва да надвишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Пациенти в старческа възраст

Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са за еднократна дневна, перорална употреба и трябва да се приемат с течност, с или без храна.

4.3 Противопоказания

-Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

-Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

-Обструктивни заболявания на жлъчните пътища

-Тежко чернодробно увреждане

Едновременната употреба на Телмисартан Актавис с алискирен-съдържащи продукти е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност

По време на бременност не трябва да се започва прием на ангиотензин II рецепторни антагонисти. Пациентките, които планират бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност, освен ако се счита, че е от особена важност да се продължи терапията с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно преустановено и ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Телмисартан Actavis не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, с билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно чрез жлъчката. При тези пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Телмисартан Actavis трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с леко до средно тежко чернодробно увреждане.

Реноваскуларна хипертония

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията към единичен функциониращ бъбрек са лекувани с лекарствени продукти, повлияващи ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Телмисартан Actavis се прилага при пациенти с нарушена бъбречна функция, се препоръчва периодично мониториране на нивата на калия и серумното ниво на креатинин. Няма достатъчно данни по отношение използването на Телмисартан Actavis при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефицит на електролити вследствие на мощна диуретична

терапия, ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане, може да се развие симптоматична хипотония, особено след първата доза Телмисартан Actavis. Такива състояния трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis. Натриевият дефицит и/или намаленият обем на циркулиращата кръв трябва да бъдат коригирани преди приложение на Телмисартан Actavis.

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон При пациенти, чиито съдов тонус и бъбречна функция зависят предимно от активността на

системата ренин-ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително и стеноза на бъбречната артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система, като телмисартан, предизвиква появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с

антихипертензивни лекарствени продукти, действащи чрез инхибиране на системата ренин- ангиотензин. Поради това, употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортната и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при другите вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти със

стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия Употребата на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-

алдостерон може да доведе до хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти, лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или при пациенти с придружаващи състояния, хиперкалиемията може да бъде с фатален изход.

Преди да се вземе решение за едновременно приложение на лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон, трябва да се прецени съотношението полза/риск.

Основните рискови фактори за възникване на хиперкалиемия, които трябва да се вземат под внимание са:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (> 70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин-алдостерон и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични групи лекарства, които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ- инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни събития и по-специално дехидратиране, остра сърдечна декомпенсация,

метаболитна ацидоза, влошена бъбречна функция, внезапно влошаване на бъбречното състояние (например инфекциозни заболявания), клетъчно лизиране (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, обширна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при рискови пациенти (вж. точка 4.5).

Етнически различия Както е наблюдавано при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и

другите ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти са очевидно по-малко ефективни в понижаването на кръвното налягане при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-честото срещане в черната популация на ниско рениново ниво с прояви на хипертония.

Други Както и при други антихипертензивни лекарства, значителното понижаване на артериалното

налягане при пациенти с исхемична кардиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин При едновременна употреба на телмисартан с дигоксин се наблюдава умерено повишаване на

пиковата (49 %) и на най-ниската (20 %) плазмена концентация на дигоксин. При започване, коригиране на дозата или спиране на лечението с телмисартан, трябва да се наблюдават нивата на дигоксин, за да се поддържат в терапевтичния интервал.

Както и другите лекарствени продукти, които повлияват системата ренин-ангиотензин- алдостерон, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Този риск може да се повиши в случай на комбинирано лечение с други лекарствени продукти, които също могат да предизвикат хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

Възникването на хиперкалиемия зависи от свързаните с това рискови фактори. Рискът се повишава при по-горе посочените терапевтични комбинации. Рискът е особено висок при комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинира с калий-съдържащи

заместители на солта. Например при комбинация с АСЕ-инхибитори или НСПВС рискът е по- малък, при условие че стриктно се спазват предпазните мерки при употреба.

Едновременно приложение не се препоръчва с

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, какъвто е телмисартан, намаляват загубата на калий,

която се предизвиква от диуретиците. Калий-съхраняващите диуретици като спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиевите добавки или калий-съдържащи заместители на солта, могат да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременното им приложение е показано поради установена хипокалиемия, то трябва да се извършва с повишено внимание и трябва често да се мониторира серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, са наблюдавани обратимо повишение на серумните концентрации на литий и прояви на токсичност. Ако тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумните нива на лития.

Едновременното приложение изисква повишено внимание при

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (т.е. ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дози, СОХ-2 инхибитори и

неселективни НСПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. дехидратирани пациенти или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарствени продукти, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително е възможна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Поради тази причина, комбинацията трябва да бъде прилагана с повишено внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и да бъде проследявана бъбречната им функция в началото на комбинираното лечение и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до покачване на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат до 2,5 пъти. Клиничната значимост на това наблюдение не е известна.

Диуретици (тиазидни или бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до намалем обем на циркулиращата кръв и риск от възникване на хипотония при започване на лечение с телмисартан.

Трябва да се вземе под внимание при едновременно приложение

Други антихипертензивни лекарствени продукти Хипотензивния ефект на телмисартан може да се повиши при комбинираната употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Въз основа на фармакологичните им свойства, е възможно да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивния ефект на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин.

Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да засилят ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Намаляване на антихипертензивния ефект.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Няма достатъчно данни за употребата на Телмисартан Actavis при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са убедителни; все пак, слабо повишаване на риска не може да се изключи. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност. Ако е диагностицирана бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва незабавно да бъде преустановено и ако е подходящо да бъде започнато алтернативно лечение.

Установено е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена черепна осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). Препоръчва се ултразвуков преглед на бъбречната функция и черепа, ако настъпи експозиция на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория триместър на бременността и след това. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наличие на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма данни относно употребата на Телмисартан Actavis по време на кърмене, употребата на Телмисартан Actavis не се препоръчва, а се препоръчват алтернативни лечения с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на

мъжки и женски индивиди.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Когато се шофира или работи с машини трябва да се има предвид, че при антихипертензивна терапия като Телмисартан Actavis, макар и рядко, могат да се появят замайване и сънливост.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появят рядко (≥ 1/10 000 до < 1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите лекарствени реакции, докладвани при употреба на телмисартан е сравнима с плацебо (41,4 % спрямо 43,9 %) при плацебо-контролирани проучвания при пациенти, лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти, лекувани за намаляване на сърдечносъдовата заболеваемост, е сходен с този, наблюдаван при хипертензивни пациенти.

Представените по-долу нежелани реакции отразяват резултатите от контролирани клинични проучвания при пациенти, лекувани за хипертония и от пост-маркетингови съобщения. Взети са под внимание и сериозни нежелани лекарствени реакции и нежелани реакции, които са довели до прекратяване на лечението, за което се съобщава в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно- съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са категоризирани според честотата, като е използвана следната класификация: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100),

редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тежестта.

Инфекции и инфестации

Инфекция на уринарния тракт, включително цистит,

Нечести:

 

и инфекция на горните дихателни пътища, включително

 

фарингит и синузит

Редки:

Сепсис, включително с фатален изход1

Нарушения на кръвта и лимфната система Нечести:Анемия

Редки:Еозинофилия, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти, болни от диабет)

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

Редки:

Тревожност

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

Нарушения на окото

Редки:

Нарушено зрение

Нарушения на ухото и лабиринта

 

Нечести:

Световъртеж

Сърдечни нарушения

 

Нечести:

Брадикардия

Редки:

Тахикардия

Съдови нарушения

Хипотония2, ортостатична хипотония

Нечести:

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Диспнея, кашлица

Много редки:

Интерстициална белодробна болест 4

Стомашно-чревни нарушения

 

Нечести:

Коремна болка, диария, диспепсия, флатуленция, повръщане

Редки:

Сухота в устата, стомашeн дискомфорт, дисгеузия

Хепатобилиарни нарушения

 

Редки:

Нарушения на чернодробната функция/чернодробно

 

нарушение3

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки:

Ангиоедем (също и с фатален изход), екзема, еритем,

 

уртикария, лекарствен обрив, токсичен кожен обрив

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми, миалгия

Редки:

Артралгия, болка в крайниците, болки в сухожилията

 

(тендинитоподобни симптоми)

Нарушения на бъбреците и отделителната система Нечести:Бъбречно увреждане, включително остра бъбречна

недостатъчност

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

Редки:

Грипоподобно заболяване

Изследвания

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна киселина в кръвта,

 

повишени чернодробни ензими, повишена креатин

 

фосфокиназа в кръвта

1,2,3,4: за допълнително описание, моля вижте подточка „Описание на избрани нежелани реакции”.

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана лекарствена реакция е съобщена като честа, при пациенти с контролирано

кръвно налягане, които са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормна чернодробна функция/чернодробно нарушение от пост-

маркетинговия опит с телмисартан се появяват при японски пациенти. С по-голяма вероятност тези нежелани реакции се проявяват при японски пациенти.

Интерстициална белодробна болест Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от пост-маркетинговия опит, във

връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9 Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми: Най-изявените прояви на предозиране с телмисартан са хипотония и тахикардия; освен това също се съобщават и брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Лечение: Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашна промивка. При лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Необходимо е често проследяване на серумните електролити и креатинин. При поява на хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало по гръб положение и бързо да се приложат обемни и солеви заместители.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група:Ангиотензин II антагонист ATC код: C09CA07.

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен ангиотензин ІІ рецепторен антагонист (тип

АТ1). Той измества с много висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване в АТ1 рецепторния подтип, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не показва никаква частична агонистична активност спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ-рецептори. Функционалната роля на тези рецептори не е известна, нито ефектите от

тяхното свръхстимулиране от ангиотензин ІІ, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензимът, който също разгражда брадикинина. Поради това, не се очаква да потенцира брадикинин-медиираните нежелани лекарствени реакции.

При хора дозата от 80 mg, телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на кръвното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа, като все още може да бъде установен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се наблюдава постепенно в продължение на 3 часа след прилагане

на първата доза телмисартан. Максималното понижение на кръвното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици след началото на лечението и се поддържа при продължителна терапия.

След приемане на дозата антихипертензивният ефект персистира повече от 24 часа, като включва и последните 4 часа преди следващото приложение, както показват амбулаторните измервания на кръвното налягане. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични изпитвания.

Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно кръвно налягане (SBP). В това отношение, данните за диастолното кръвно налягане (DBP) са непостоянни.

При пациенти с хипертония, телмисартан редуцира и систолното и диастолното кръвно налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натриуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти, представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични изпитвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни, без данни за ребаунд хипертоничен ефект.

Случаите на суха кашлица са значително по-малко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при такива, на които са давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Превенция на сърдечно-съдови заболявания

В проучването ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in Combination with Ramipril

Global Endpoint Trial) (Резултати от лечение с телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл) се сравняват ефектите от лечение с телмисартан, рамиприл и с комбинация от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите показатели на 25 620 пациенти на възраст 55 години и повече, с анамнеза за коронарна артериална болест, инсулт, преходна исхемична атака (TIA), периферна артериална болест или захарен диабет тип 2, придружени с доказателства за органно увреждане (напр. ретинопатия, левокамерна хипертрофия , макро- или микроалбуминурия) – популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: с телмисартан 80 mg (n = 8 542), рамиприл 10 mg (n = 8 576), или с комбинация от телмисартан 80 mg плюс рамиприл 10 mg (n = 8 502), с последващо средно време на проследяванее 4,5 години.

Телмисартан показва подобен на рамиприл ефект при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради конгестивна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е сходна в групите на телмисартан (16,7 %) и рамиприл (16,5 %). Коефициентът на риск за телмисартан спрямо рамиприл е 1,01 (97,5 % ДИ 0,93 – 1,10, p (не по- голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по различни причини е съответно 11,6 % и 11,8 % сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Доказано е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт [0,99 (97,5 % ДИ 0,90 – 1,08), p (не по-голяма

ефикасност) = 0,0004], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (The Heart Outcomes Prevention Evaluation Study), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към ACE инхибитори, със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n = 2 954) или плацебо (n = 2 972), в допълнение към стандартното лечение. Пациентите са проследявани за период средно 4 години и 8 месеца. Не е установена статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация по повод конгестивна сърдечна недостатъчност) [15,7 % в групата на телмисартан и 17,0 % в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05, p = 0,22)]. Има данни за ползата от телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95 % ДИ 0,76 – 1,00, p = 0,048)], Няма данни за полза по отношение на сърдечно-съдовата смъртност (коефициент на риск 1,03, 95 % ДИ 0,85 – 1,24).

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно- съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни

последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

По-рядко се съобщава за кашлица и ангиоедем при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато при пациенти, лекувани с телмисартан се съобщава по-често за хипотония.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при използване на комбинацията. Освен това, в групата на комбинирано лечение има значително по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп. Поради тази причина, едновременната употреба от телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes" (PRoFESS)) при пациенти на

50 години или по-възрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт, се забелязва повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е повишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис, свързана с употребата на телмисартан, може да е случайна находка или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Телмисартан Actavis при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6 kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от

изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със 160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -8,4

(1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg. Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана. Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно. Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан, при педиатрична популация с хипертония.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %.

Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмена

концентрация-време (AUC0-∞) на телмисартан варира от около 6 % (доза от 40 mg) до около 19 % (доза от 160 mg). Три часа след приложение плазмените концентрации са подобни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (> 99,5 %), предимно албумин и

алфа-1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) при достигане на стационарно състояние (Vdss) е приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За

конюгата не е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с

терминален елиминационен полуживот > 20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC), се повишава непропорционално на дозата. Няма данни за клинически значима акумулация на телмисартан, приет в препоръчваните дози. Плазмените концентрации са по-високи при жени, отколкото при мъже, без това да е свързано с влияние върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се екскретира почти изцяло с фекалиите, главно като непроменено съединение. Кумулативната уринарна екскреция с урината

е< 1 % от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) сравнен

счернодробния кръвен поток (около 1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Полова обусловеност

Наблюдавани са свързани с пола разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC са били приблизително 3- и 2-кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се различава при пациенти в старческа възраст и тези, по-млади от 65 годишна възраст.

Бъбречнo уврежданe

При пациенти с леки до умерени и тежки бъбречни увреждания се наблюдава удвояване на плазмените концентрации. Все пак, по-ниски плазмени концентрации са наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност, подложени на диализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречни

увреждания.

Чернодробнo уврежданe

Фармакокинетични изпитвания при пациенти с чернодробни увреждания показват повишаване на абсолютната бионаличност до около 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробни увреждания не е променен.

5.3 Предклинични данни за безопасност

При предклиничните проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция, сравнима с клиничния терапевтичен диапазон, са предизвикали намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишено ниво на азот в кръвта и креатинин), както и повишен калий в серума на нормотензивни животни. При кучета са наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това, при плъхове и кучета е отбелязано увреждане на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните изпитвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, са предотвратени чрез перорално добавяне на физиологичен разтвор.

При двата вида животни са наблюдавани повишена активност на плазмения ренин и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са също и ефект на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и на други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинична значимост.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, обаче, при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Няма данни за мутагенна и съответна кластогенна активност при изпитвания in vitro и няма доказателства за карциногенност при плъхове и мишки.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Магнезиев стеарат Кроскармелоза натрий Манитол Повидон

Калиев хидроксид пелети

6.2 Несъвместимости

Неприложимо

6.3 Срок на годност

3 години

6.4 Специални условия на съхранение

Блистери от Al/Al:

Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE:

Опаковката трябва да бъде плътно затворена, за да се предпази от светлина.

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Блистери от Al/Al:

Опаковки с 14, 28, 30, 56, 84, 90, 98 или 100 таблетки.

Опаковка за таблетки от HDPE с капачка от LDPE и сушител: Опаковки с 30 или 250 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Actavis Group PTC ehf. Reykjavíkurvegi 76-78 220 Hafnarfjörður

Исландия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/10/639/021

(14 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/022

(28 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/023

(30

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/024

(56

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/025

(84

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/026

(90

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/027

(98

таблетки в блистери)

EU/1/10/639/028

(100 таблетки в блистери)

EU/1/10/639/029

(30

таблетки в опаковка за таблетки)

EU/1/10/639/030

(250 таблетки в опаковка за таблетки)

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 30 септември 2010 г. Дата на последно подновяване:

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта