Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
Изберете език на сайта

Telmisartan Teva Pharma (telmisartan) – кратка характеристика на продукта - C09CA07

Updated on site: 10-Oct-2017

Наименование на лекарствотоTelmisartan Teva Pharma
ATC кодC09CA07
Веществоtelmisartan
ПроизводителTeva B.V.

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Telmisartan Teva Pharma 20 mg таблетки

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 20 mg телмисартан (telmisartan).

Помощни вещества с известно действие

Всяка таблетка съдържа 21,4 mg сорбитол (Е420).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла до почти бяла продълговата таблетка, едната страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото “93”. Другата страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото

“7458”.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Сърдечно-съдова профилактика Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

изявена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, мозъчен инсулт или периферно артериално заболяване) или

захарен диабет тип 2 с установено увреждане на крайните прицелни органи.

4.2Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти получават ефект при дневна доза от 20 mg. В случаите когато не се постига прицелното артериално налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива телмисартан може да се използва в комбинация с диуретици от тиазиден тип, за които е известно, че имат адитивен ефект с телмисартан по отношение понижаване на артериалното налягане. Когато се обмисля повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект принципно се постига четири до осем седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Бъбречно увреждане Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на

хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). За пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане не се налага адаптиране на дозата.

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, дозата не трябва да превишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Старческа възраст За пациентите в старческа възраст не е необходимо адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са предназначени за перорално приложение веднъж дневно и трябва да се

приемат с течност, със или без храна.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

Обструктивни нарушения на билиарните пътища

Тежко чернодробно увреждане

Едновременното използване на Telmisartan Teva Pharma и алискирен-съдържащи продукти е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1.73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

Освен ако продължаването на терапията с АІІРА не е категорично необходимо, пациентките, които планират бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато се потвърди наличието на бременност, лечението с АІІРА трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma не трябва да се дава на пациенти с холестаза, билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно с жлъчката. При такива пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на

телмисартан. Telmisartan Teva Pharma трябва да се използва много предпазливо при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Реновазална хипертония Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията на

единствения функциониращ бъбрек се лекуват с лекарствени продукти, които засягат ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Telmisartan Teva Pharma се прилага на пациенти с увредена бъбречна функция, се препоръчва периодично контролиране на нивата на серумния калий и креатинин. Няма опит по отношение употребата на Telmisartan Teva Pharma при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефецит на елекролити вследствие на мощна диуретична терапия,

ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане може да се развие симптоматична хипотония, главно след първата доза Telmisartan Teva Pharma. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди прилагането на Telmisartan Teva Pharma. Хиповолемията и/или елекролитния дисбаланс трябва да бъдат коригирани преди приложението на Telmisartan Teva Pharma.

Двойна блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция са зависими предимно от активността на

ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система като телмисартан е било свързано с поява на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм обикновено не се повлияват от терапия с антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи посредством инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортна и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при останалите вазодилататори, при пациенти със стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия е необходимо специално внимание.

Пациенти с диабет лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия

Употребата на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система може да предизвика хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, пациенти с диабет, пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които може да повишат нивата на калия и/или пациенти с интеркурентни заболявания, хиперкалиемията може да бъде фатална.

Преди обмисляне на едновременната употреба на лекарствени продукти, които повлияват ренин- ангиотензин-алдостероновата система, трябва да бъде оценено съотношението полза/риск.

Да се имат предвид основните рискови фактори за хиперкалиемия:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (>70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които имат ефект върху ренин- ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични класове лекарствени продукти, които може да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни инхибитори на СОХ-2), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни състояния, в частност дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. при инфекциозно заболяване), клетъчно разрушаване (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, масивна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при рискови групи пациенти (вж. точка

4.5).

Сорбитол Този лекарствен продукт съдържа сорбитол (Е420). Пациенти с редки наследствени проблеми на

фруктозна непоносимост не трябва да приемат Telmisartan Teva Pharma.

Етнически различия Както и при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и останалите

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти притежават очевидно по-слабо изразен понижаващ артериалното налягане ефект при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-високата честота на ниско ниво на ренин при тази популация.

Други Както и при други антихипертензивни средства, значителното понижаване на артериалното налягане

при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до развитие на инфаркт на миокарда или инсулт.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин Когато телмисартан е назначен едновременно с дигоксин се наблюдава междинно увеличение на пика

(49 %) и на спада (20 %) на плазмената концентрация. Когато се започва, коригира или прекратява приема на телмисартан, контролорайте нивата на дигоксин с цел да се поддържат нивата в терапевтична граница.

Подобно на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Рискът може да се повиши при терапевтична комбинация с други лекарствени продукти, които също може да провокират появата на хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм).

Появата на хиперкалиемия зависи от някои рискови фактори. Рискът се повишава в случай на гореспоменатите терапевтични комбинации. Той е особено висок в комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинират с калий-съдържащи заместители на солта. Комбинация от АСЕ- инхибитори или НСПВС например, представлява по-нисък риск при условие, че се спазват предпазните мерки за употреба.

Комбинации, които не се препоръчват

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти като телмисартан отслабват индуцираната от диуретици

загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици, напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта, може да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременната им употреба е показана поради документирана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с често контролиране на серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, е било докладвано за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. Ако се установи, че тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумното ниво на литий.

Комбинирана употреба, която изисква предпазливост

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (като ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ-2

инхибитори и неселективни НСПВС) може да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. пациенти с дехидратация или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарства, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително съществува възможност за развитие на остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Затова комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да са адекватно хидратирани и да се обсъди мониториране на бъбречната функция след началото на комбинираната терапия и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до 2,5-кратно повишение на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат. Клиничното значение на тази находка е неизвестно.

Диуретици (тиазиди и бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на терапия с телмисартан.

Да се има предвид при едновременна употреба

Други антихипертензивни средства Понижаващият артериалното налягане ефект на телмисартан, може да бъде усилен от комбинираната

употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-

рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Като се имат предвид техните фармакологични характеристики, може да се очаква, че следните лекарствени продукти може да потенцират хипотензивните ефекти на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: Баклофен, амифостин. Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите може да влошат ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Понижават антихипертензивния ефект.

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва по време на първия триместър от бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказано през втория и третия триместър от бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Липсват адекватни данни за употребата на Telmisartan Teva Pharma при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Епидемиологичното доказателство по отношение на тератогенния риск след експозиция с АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността, не са били убедителни; все пак леко повишение на риска не може да бъде изключено. Тъй като не съществуват контролирани

епидемиологични данни за риска при употреба на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките, които планират бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност.

При доказване на бременност, лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се премине на алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, ретардация на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). При контакт с АІІРА по време на втория

итретия триместър на бременността, се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция

ичерепните кости. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като липсва информация относно употребата на Telmisartan Teva Pharma по време на кърмене, употребата му не се препоръчва и за предпочитане е използването на алтернативна терапия с по- добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на мъжки

и женски индивиди.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че когато се приемат антихипертензивни лекарствени продукти като Telmisartan Teva Pharma, рядко може да се появят замаяност и сънливост.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Кратко изложение на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появат рядко (≥1/10 000 до <1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите реакции съобщени при лечение с телмисартан обикновено е била сравнима с тази при лечение с плацебо (41,4% спрямо 43,9 %) по време на контролирани проучвания при пациенти лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти лекувани за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост е сходен с този наблюдаван при пациенти с хипертония.

Нежеланите лекарствени реакции описани по-долу са били събрани от контролирани клинични проучвания при пациенти лекувани по повод хипертония и от постмаркетингови съобщения. Списъкът също така отразява сериозни нежелани реакции и нежелани реакции, водещи до прекратяване на лечението, съобщени в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са групирани в зависимост от честотата като се използва следната конвенция:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Инфекции и инфестации

Нечести:

Инфекция на уринарния тракт, включително

 

цистит, инфекция на горния респираторен

 

тракт, включително фарингит и синузит

Редки:

Сепсис включително с фатален изход1

 

 

Нарушения на кръвта и лимфната система

 

Нечести:

Анемия

Редки:

Еозинофилия, тромбоцитопения

 

 

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

 

 

Нарушения на метаболизма и храненето

 

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти с диабет)

 

 

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

 

 

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

 

 

 

Нарушения на очите

Редки:

Зрителни нарушения

 

 

Нарушения на ухото и лабиринта

 

Нечести:

Вертиго

 

 

Сърдечни нарушения

 

Нечести:

Брадикардия

Редки:

Тахикардия

 

 

Съдови нарушения

 

Нечести:

Хипотония2, ортостатична хипотония

 

 

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Диспнея, кашлица

Много редки:

Интерстициална белодробна болест 4

 

 

Стомашно-чревни нарушения

 

Нечести:

Абдоминална болка, диария, диспепсия,

 

флатуленция, повръщане

Редки:

Сухота в устата, стомашен дискомфорт,

 

дисгеузия

 

 

Хепатобилиарни нарушения

 

Редки:

Абнормна чернодробна функция/чернодробно

 

нарушение3

 

 

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

 

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки:

Ангиоедем (също с фатален изход), екзема,

 

еритема, уртикария , лекарствен обрив,

 

токсичен кожен обрив

 

 

Нарушения на мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми,

 

миалгия

Редки:

Артралгия, болка в крайниците, болки в

 

сухожилията (тендинитоподобни симптоми)

 

 

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

 

Нечести:

Бъбречно увреждане, включително остра

 

бъбречна недостатъчност

 

 

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

Редки:

Грипоподобно заболяване

 

 

Изследвания

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна

 

киселина в кръвта, повишени чернодробни

 

ензими, повишена креатин фосфокиназа в

 

кръвта

1,2,3,4: за допълнително описание, моля вижте подточка 4.8 “Описание на избрани нежелани реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който е непознат за момента (вж. точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана реакция е съобщена като честа при пациенти с контролирано кръвно налягане, които

са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение от

постмаркетинговия опит са наблюдавани при пациенти от японски произход. По-вероятно е да се наблюдават нежелани реакции при пациенти от японски произход.

Интерстициалнa белодробнa болест

Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от постмаркетинговия опит във връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми Най-важните прояви на предозирането с телмисартан са били хипотония и тахикардия; освен това са

били съобщавани и прояви на брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Поведение Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и

да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашен лаваж. В лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Често трябва да се мониторират серумните електролити и креатинин. Ако се развие хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение по гръб и да се предприеме бързо обемно и солево заместване.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антагонисти на ангиотензин ІІ, самостоятелно, ATC код: C09CA07

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен антагонист на рецепторите (тип АТ1) на ангиотензин

ІІ. Телмисартан измества с висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване при АТ1 субтипа на рецептора, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не притежава частична активност на агонизъм спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите

рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ рецептори. Функцията на тези рецептори не е известна, нито ефектите от тяхното свръхстимулиране от ангиотензин, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензим, който разгражда брадикинина. Затова не се очаква потенциране на медиираните от брадикинин нежелани реакции.

При хора в доза от 80 mg, телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на артериалното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа и може да бъде измерен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се изявява постепенно в продължение на 3 часа след първата доза

телмисартан. Максималното понижение на артериалното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици от началото на лечението и се поддържа при дългосрочна терапия.

Антихипертензивният ефект остава постоянен за повече от 24 часа след дозата и включва последните 4 часа преди следващата доза, както е показано от измерване на артериалното налягане в амбулаторни условия. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични проучвания. Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно артериално налягане (САН). В това отношение, данните за диастолното артериално налягане (ДАН) са непостоянни.

При пациенти с хипертония, телмисартан редуцира систолното и диастолното артериално налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натрийуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични проучвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни, без данни за rebound хипертония.

Случаите на суха кашлица са били значително по-малко при пациенти лекувани с телмисартан, отколкото при такива, на които са били давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Сърдечно-съдова профилактика

ONTARGET (Продължаващо и в момента глобално проучване на телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл с крайна точка) сравнява ефектите на телмисартан, рамиприл и комбинацията от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите резултати при 25 620 пациенти на възраст 55 години или по-възрастни, с анамнеза за коронарна артериална болест, мозъчен инсулт, преходен исхемичен пристъп, периферно артериално заболяване или захарен диабет тип 2, съпътстван с данни за увреждане на органите (като ретинопатия, левокамерна хипертрофия, макро- или микроалбуминурия), които са популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: телмисартан 80 mg (n=8 542), рамиприл 10 mg (n=8 576) или комбинацията от телмисартан 80 mg и рамиприл 10 mg (n=8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва сходен ефект с рамиприл при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е

сходна в групите на телмисартан (16,7%) и рамиприл (16,5%). Коефициентът на риск за телмисартан спрямо рамиприл е 1,01 (97,5% ДИ 0,93 – 1,10; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по всяка причина е съответно 11,6% и 11,8% сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

Установено е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,99 (97,5% ДИ 0,90 – 1,08; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0004)], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (Проучване за оценка на сърдечните резултати при профилактика), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към АСЕ инхибитори със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n=2 954) или плацебо (n=2 972), като и двата се прилагат в допълнение към стандартните грижи. Средната продължителност на проследяване е 4 години и 8 месеца. Не се открива статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност) [15,7% в групата на телмисартан и 17,0% в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05; p = 0,22)]. Има данни за ползата на телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95% ДИ 0,76 – 1,00; p = 0.048). Няма данни за полза при сърдечно-съдова смъртност (коефициент на риск 1,03, 95% ДИ 0,85 – 1,24).

Кашлица и ангиоедем се съобщават по-рядко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато хипотония се съобщава по-често при телмисартан.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при комбинацията. Освен това има значимо по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп в групата с комбинацията. Поради

тази причина, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

(“Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes” (PRoFESS)) при пациенти на 50 години или по-възрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт e била забелязана повишена честота на възникване на сепсис при лечение с телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е била повишена при пациенти на лечение с телмисартан (0,33 %) спрямо пациенти на лечение с плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис свързана с употребата на телмисартан, може да е случайно открита или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно

тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6 kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при

възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със 160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7(1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -8,4 (1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg.

Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана.

Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно.

Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан при педиатрична популация с хипертония.

5.2Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %. Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмената концентрация (AUC0- ) за телмисартан варира от приблизително 6 % (доза от 40 mg) до приблизително 19 % (доза от 160 mg). До 3 часа след приложението плазмените концентрации са сходни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение

Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (>99,5 %), предимно албумин и алфа- 1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) в стационарно състояние (steady state) е

приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За конюгата не

е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с терминален

елиминационен полуживот от >20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата на плазмената концентрация (AUC), се повишават непропорционално спрямо дозата. Няма доказателства за клинично значимо натрупване на телмисартан, когато е приеман в терапевтична доза. Плазмените концентрации са били по-високи при жени, отколкото при мъже, без значимо повлияване върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се излъчва почти само с фецеса, главно като непроменено съединение. Кумулативната екскреция с урината е <1 % от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) в сравнение с чернодробния кръвоток (около

1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Пол

Наблюдавани разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC са били приблизително 3- и 2- кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се е различавала при пациенти в старческа възраст и по-млади от 65-годишна възраст.

Бъбречно увреждане При пациенти с леко до умерено и тежко бъбречно увреждане е било наблюдавано удвояване на

плазмените концентрации. Все пак по-ниски плазмени концентрации са били наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност на хемодиализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане Фармакокинетични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане са показали повишение на

абсолютната бионаличност до почти 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробно увреждане не се променя.

5.3Предклинични данни за безопасност

В предклинични проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция сравнима с клиничния терапевтичен диапазон са предизвикали редукция на еритроцитните показатели (брой еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишаване на кръвната урея и креатинин), както и повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. При кучета са били наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това при плъхове и кучета са били отбелязани увреждания на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично

медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните проучвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти са били предотвратени чрез перорални добавки на соли.

При двата вида са били наблюдавани повишаване на плазмената ренинова активност и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са ефекти характерни за класа инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинично значение.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, въпреки това при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Не са били открити доказателства за мутагенност и съответната кластогенна активност в проучвания in vitro и няма доказателства за карциногенност при плъхове и мишки.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Микрокристална целулоза (Авицел РН 102) Натриев нишестен гликолат (тип А) Полоксамери Меглумин

Повидон (PVP K-30)

Сорбитол (Е420) Магнезиев стеарат

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

2 години

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5Вид и съдържание на опаковката

Алуминий-алуминиеви лесно обелващи се перфорирани еднодозови блистери и алуминий- алуминиеви перфорирани еднодозови блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в перфорирани блистери.

Алуминий-Алуминиеви блистери: опаковки с 28 таблетки.

Не всички видовe опаковки може да бъдат пуснати в продажба.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.

Swensweg 5 2031GA Haarlem

Нидерландия

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/719/001 Картонена кутия с 14x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/002 Картонена кутия с 28x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/003 Картонена кутия с 30x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/004 Картонена кутия с 40x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/005 Картонена кутия с 56x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/006 Картонена кутия с 60x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/007 Картонена кутия с 84x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/008 Картонена кутия с 90x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/009 Картонена кутия с 98x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/010 Картонена кутия със 100x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/011 Картонена кутия с 14x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/012 Картонена кутия с 28x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/013 Картонена кутия с 30x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/014 Картонена кутия с 40x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/015 Картонена кутия с 56x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/016 Картонена кутия с 60x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/017 Картонена кутия с 84x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/018 Картонена кутия с 90x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/019 Картонена кутия с 98x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/020 Картонена кутия със 100x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/063 Картонена кутия с 28 таблетки в алуминий-алуминиеви блистери

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване за употреба: 3 октомври 2011 г. Дата на последно подновяване:

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Telmisartan Teva Pharma 40 mg таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 40 mg телмисартан (telmisartan).

Помощни вещества с известно действие

Всяка таблетка съдържа 42,8 mg сорбитол (Е420).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла до почти бяла продълговата таблетка, едната страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото “93”. Другата страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото

“7459”.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Сърдечно-съдова профилактика Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

изявена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, мозъчен инсулт или периферно артериално заболяване) или

захарен диабет тип 2 с установено увреждане на крайните прицелни органи.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти получават ефект при дневна доза от 20 mg. В случаите когато не се постига прицелното артериално налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива, телмисартан може да се използва в комбинация с диуретици от тиазиден тип, за които е известно, че имат адитивен ефект с телмисартан по отношение понижаване на артериалното налягане. Когато се обмисля повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект принципно се получава четири до осем седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Бъбречно увреждане Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на

хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). За пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане не се налага адаптиране на дозата.

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане дозата не трябва да превишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Старческа възраст За пациентите в старческа възраст не е необходимо адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са предназначени за перорално приложение веднъж дневно и трябва да се

приемат с течност, със или без храна.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

Обструктивни нарушения на билиарните пътища

Тежко чернодробно увреждане

Едновременното използване на Telmisartan Teva Pharma и алискирен-съдържащи продукти е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1.73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

Освен ако продължаването на терапията с АІІРА не е категорично необходимо, пациентките, планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато се потвърди наличието на бременност, лечението с АІІРА трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно с жлъчката. При такива пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Telmisartan Teva Pharma трябва да се използва много предпазливо при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Реновазална хипертония Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията на

единствения функциониращ бъбрек се лекуват с лекарствени продукти, които засягат ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Telmisartan Teva Pharma се прилага на пациенти с увредена бъбречна функция, се препоръчва периодично контролиране на нивата на серумния калий и креатинин. Няма опит по отношение употребата на Telmisartan Teva Pharma при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефецит на елекролити вследствие на мощна диуретична терапия,

ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане може да се развие симптоматична хипотония, главно след първата доза Telmisartan Teva Pharma. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди прилагането на Telmisartan Teva Pharma. Хиповолемията и елекролитния дисбаланс трябва да бъдат коригирани преди приложението на Telmisartan Teva Pharma.

Двойна блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция са зависими предимно от активността на

ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система като телмисартан, е било свързано с появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм, обикновено не се повлияват от терапия с антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи посредством инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортна и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при останалите вазодилататори, при пациенти със стеноза на аортната или митралната клапа или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия е необходимо специално внимание.

Пациенти с диабет лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия Употребата на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система

може да предизвика хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или пациенти с интеркурентни заболявания хиперкалиемията може да бъде фатална.

Преди обмисляне на едновременната употреба на лекарствени продукти, които повлияват ренин- ангиотензин-алдостероновата система, трябва да бъде оценено съотношението полза/риск.

Да се имат предвид основните рискови фактори за хиперкалиемия:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (>70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които имат ефект върху ренин- ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични класове лекарствени продукти, които могат да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни инхибитори на СОХ-2), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни състояния, в частност дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. при инфекциозно заболяване), клетъчно разрушаване (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, масивна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при пациентите в риск (вж. точка 4.5).

Сорбитол Този лекарствен продукт съдържа сорбитол (Е420). Пациенти с редки наследствени проблеми на

фруктозна непоносимост не трябва да приемат Telmisartan Teva Pharma.

Етнически различия Както и при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и останалите

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти притежават очевидно по-слабо изразен понижаващ артериалното налягане ефект при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-високата честота на ниско ниво на ренин в тази популация.

Други Както и при други антихипертензивни средства, значителното понижаване на артериалното налягане

при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване, може да доведе до развитието на инфаркт на миокарда или инсулт.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин Когато телмисартан е назначен едновременно с дигоксин се наблюдава междинно увеличение на пика

(49 %) и на спада (20 %) на плазмената концентрация. Когато се започва, коригира или прекратява приема на телмисартан, контролорайте нивата на дигоксин с цел да се поддържат нивата в терапевтична граница.

Подобно на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Рискът може да се повиши при терапевтична комбинация с други лекарствени продукти, които също може да провокират появата на хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм).

Появата на хиперкалиемия зависи от някои рискови фактори. Рискът се повишава в случай на гореспоменатите терапевтични комбинации. Той е особено висок в комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинират с калий-съдържащи заместители на солта. Комбинация от АСЕ-

инхибитори или НСПВС например, представлява по-нисък риск при условие, че се спазват предпазните мерки за употреба.

Комбинации, които не се препоръчват

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти като телмисартан отслабват индуцираната от диуретици

загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици, напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта, може да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременната им употреба е показана поради документирана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с често контролиране на серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, е било докладвано за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. Ако се установи, че тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумното ниво на литий.

Комбинирана употреба, която изисква предпазливост

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (като ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ-2

инхибитори и неселективни НСПВС) може да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. пациенти с дехидратация или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарства, които инхибират циклооксигеназата, може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително съществува възможност за развитие на остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Затова комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да са адекватно хидратирани и да се обсъди мониториране на бъбречната функция след началото на комбинираната терапия и периодично след това.

В едно проучване едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до 2,5-кратно повишение на AUC0-24 и Cmax на рамиприла и рамиприлат. Клиничното значение на тази находка е неизвестно.

Диуретици (тиазиди и бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на терапия с телмисартан.

Да се има предвид при едновременна употреба

Други антихипертензивни средства Понижаващият артериалното налягане ефект на телмисартан, може да бъде усилен от комбинираната

употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II- рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра

бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Като се имат предвид техните фармакологични характеристики, може да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивните ефекти на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: баклофен, амифостин. Освен това алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да влошат ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Понижават антихипертензивния ефект.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва по време на първия триместър от бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказано през втория и третия триместър от бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Липсват адекватни данни за употребата на Telmisartan Teva Pharma при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Епидемиологичното доказателство по отношение на тератогенния риск след експозиция с АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не са били убедителни; все пак леко повишение на риска не може да бъде изключено. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен, ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност.

При доказване на бременност лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се премине на алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, ретардация на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). При контакт с АІІРА по време на втория

итретия триместър на бременността, се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция

ичерепните кости. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като липсва информация относно употребата на Telmisartan Teva Pharma по време на кърмене, употребата му не се препоръчва и за предпочитане е използването на алтернативна терапия с по- добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на мъжки

и женски индивиди.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че когато се приемат антихипертензивни лекарствени продукти като Telmisartan Teva Pharma, рядко могат да се появят световъртеж и сънливост.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Кратко изложение на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появат рядко (≥1/10 000 до <1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите реакции съобщени при лечение с телмисартан обикновено е била сравнима с тази при лечение с плацебо (41,4% спрямо 43,9 %) по време на контролирани проучвания при пациенти лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти лекувани за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост е сходен с този наблюдаван при пациенти с хипертония.

Нежеланите лекарствени реакции описани по-долу са били събрани от контролирани клинични проучвания при пациенти лекувани по повод хипертония и от постмаркетингови съобщения. Списъкът също така отразява сериозни нежелани реакции и нежелани реакции, водещи до прекратяване на лечението, съобщени в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са групирани в зависимост от честотата, като се използва следната конвенция:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите л реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Инфекции и инфестации

Нечести:

Инфекция на уринарния тракт, включително

 

цистит, инфекция на горния респираторен

 

тракт, включително фарингит и синузит

Редки:

Сепсис включително с фатален изход1

 

 

Нарушения на кръвта и лимфната система

 

Нечести:

Анемия

Редки:

Еозинофилия, тромбоцитопения

 

 

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

 

 

Нарушения на метаболизма и храненето

 

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти с диабет)

 

 

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

 

 

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

 

 

Нарушения на очите

 

Редки:

Зрителни нарушения

 

 

 

 

Нарушения на ухото и лабиринта

 

 

Нечести:

Вертиго

 

 

 

 

Сърдечни нарушения

 

 

Нечести:

Брадикардия

 

Редки:

Тахикардия

 

 

 

 

Съдови нарушения

 

 

Нечести:

Хипотония2, ортостатична хипотония

 

 

 

 

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

 

Нечести:

Диспнея, кашлица

 

Много редки:

Интерстициална белодробна болест 4

 

 

 

 

Стомашно-чревни нарушения

 

 

Нечести:

Абдоминална болка, диария, диспепсия,

 

 

флатуленция, повръщане

 

Редки:

Сухота в устата, стомашен дискомфорт,

 

 

дисгеузия

 

 

 

 

Хепатобилиарни нарушения

 

 

Редки:

Абнормна чернодробна функция/чернодробно

 

 

нарушение3

 

 

 

 

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

 

 

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

 

Редки:

Ангиоедем (също с фатален изход), екзема,

 

 

еритема, уртикария , лекарствен обрив,

 

 

токсичен кожен обрив

 

 

 

 

Нарушения на мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

 

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми,

 

 

миалгия

 

Редки:

Артралгия, болка в крайниците, болки в

 

 

сухожилията (тендинитоподобни симптоми)

 

 

 

 

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

 

 

Нечести:

Бъбречно увреждане, включително остра

 

 

бъбречна недостатъчност

 

 

 

 

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

 

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

 

Редки:

Грипоподобно заболяване

 

 

 

 

Изследвания

 

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

 

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна

 

 

киселина в кръвта, повишени чернодробни

 

 

ензими, повишена креатин фосфокиназа в

 

 

кръвта

1,2,3,4 за допълнително описание, моля вижте подточка 4.8. “Описание на избрани нежелани реакции

Сепсис

 

 

 

 

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана реакция е съобщена като честа при пациенти с контролирано кръвно налягане, които

са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение от

постмаркетинговия опит са наблюдавани при пациенти от японски произход. Повероятно е да се наблюдават нежелани реакции при пациенти от японски произход.

Интерстициалнa белодробнa болест

Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от постмаркетинговия опит във връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9 Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми Най-важните прояви на предозирането с телмисартан са били хипотония и тахикардия; освен това са

били съобщавани и прояви на брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Поведение Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и

да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашен лаваж. В лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Често трябва да се мониторират серумните електролити и креатинин. Ако се развие хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение по гръб и да се предприеме бързо обемно и солево заместване.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антагонисти на ангиотензин ІІ, самостоятелно, ATC код: C09CA07

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен антагонист на рецепторите (тип АТ1) на ангиотензин

ІІ. Телмисартан измества с висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване при АТ1 субтипа на рецептора, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не притежава частична активност на агонизъм спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ рецептори. Функцията на тези

рецептори не е известна, нито ефектите от тяхното свръхстимулиране от ангиотензин, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензим, който разгражда брадикинина. Затова не се очаква потенциране на медиираните от брадикинин нежелани реакции.

При хора в доза от 80 mg, телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на артериалното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа и може да бъде измерен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се изявява постепенно в продължение на 3 часа след първа доза

телмисартан. Максималното снижение на артериалното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици от началото на лечението и се поддържа при дългосрочна терапия.

Антихипертензивният ефект остава постоянен за повече от 24 часа след дозата и включва последните 4 часа преди следващата доза, както е показано от измерване на артериалното налягане в амбулаторни условия. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80% след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични проучвания. Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно артериално налягане (САН). В това отношение данните за диастолното артериално налягане (ДАН) са непостоянни.

При пациенти с хипертония, телмисартан редуцира систолното и диастолното артериално налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натрийуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични проучвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни без данни за rebound хипертония.

Случаите на суха кашлица са били значително по-малко при пациенти лекувани с телмисартан отколкото при такива, на които са били давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Сърдечно-съдова профилактика

ONTARGET (Продължаващо и в момента глобално проучване на телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл с крайна точка) сравнява ефектите на телмисартан, рамиприл и комбинацията от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите резултати при 25 620 пациенти на възраст 55 години или по-възрастни, с анамнеза за коронарна артериална болест, мозъчен инсулт, преходен исхемичен пристъп, периферно артериално заболяване или захарен диабет тип 2, съпътстван с данни за увреждане на органите (като ретинопатия, левокамерна хипертрофия, макро- или микроалбуминурия), които са популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: телмисартан 80 mg (n=8 542), рамиприл 10 mg (n=8 576) или комбинацията от телмисартан 80 mg и рамиприл 10 mg (n=8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва сходен ефект с рамиприл при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е сходна в групите на телмисартан (16,7%) и рамиприл (16,5%). Коефициентът на риск за телмисартан

спрямо рамиприл е 1,01 (97,5% ДИ 0,93 – 1,10; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по всяка причина е съответно 11,6% и 11,8% сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

Установено е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,99 (97,5% ДИ 0,90 – 1,08; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0004)], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (Проучване за оценка на сърдечните резултати при профилактика), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към АСЕ инхибитори със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n=2 954) или плацебо (n=2 972), като и двата се прилагат в допълнение към стандартните грижи. Средната продължителност на проследяване е 4 години и 8 месеца. Не се открива статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност) [15,7% в групата на телмисартан и 17,0% в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05; p = 0,22)]. Има данни за ползата на телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95% ДИ 0,76 – 1,00; p = 0.048). Няма данни за полза при сърдечно-съдова смъртност (коефициент на риск 1,03, 95% ДИ 0,85 – 1,24).

Кашлица и ангиоедем се съобщават по-рядко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато хипотония се съобщава по-често при телмисартан.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при комбинацията. Освен това има значимо по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп в групата с комбинацията. Поради

тази причина, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

(“Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes” (PRoFESS)) при пациенти на 50 години или по-възрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт, e била забелязана повишена честота на възникване на сепсис при лечение с телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е била повишена при пациенти на лечение с телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на лечение с плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис свързана с употребата на телмисартан, може да е случайно открита или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно

тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6 kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при

възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със 160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7(1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -8,4 (1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg.

Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана.

Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно.

Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан, при педиатрична популация с хипертония.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %. Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмената концентрация (AUC0- ) за телмисартан варира от приблизително 6 % (доза от 40 mg) до приблизително 19 % (доза от 160 mg). До 3 часа след приложението плазмените концентрации са сходни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение

Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (>99,5 %), предимно албумин и алфа- 1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) в стационарно състояние (steady state) е

приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За конюгата не

е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с терминален

елиминационен полуживот от >20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата на плазмената концентрация (AUC), се повишават непропорционално спрямо дозата. Няма доказателства за клинично значимо натрупване на телмисартан когато е приеман в терапевтична доза. Плазмените концентрации са били по-високи при жени, отколкото при мъже, без значимо повлияване върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се излъчва почти само с фецеса, главно като непроменено съединение. Кумулативната екскреция с урината е <1 % от дозата. Общият плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) в сравнение с чернодробния кръвоток (около

1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Пол

Били са наблюдавани разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC се били приблизително 3- и 2-кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се е различавала при пациенти в старческа възраст и по-млади от 65 годишна възраст.

Бъбречно увреждане При пациенти с леко до умерено и тежко бъбречно увреждане е било наблюдавано удвояване на

плазмените концентрации. Все пак, по-ниски плазмени концентрации са били наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност на хемодиализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане Фармакокинетични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане са показали повишение на

абсолютната бионаличност до почти 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробно увреждане не се променя.

5.3 Предклинични данни за безопасност

В предклинични проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция сравнима с клиничния терапевтичен диапазон са предизвикали редукция на еритроцитните показатели (брой еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишаване на кръвната урея и креатинин), както и повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. При кучета са били наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това при плъхове и кучета са били отбелязани увреждания на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично

медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните проучвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти са били предотвратени чрез перорални добавки на соли.

При двата вида са били наблюдавани повишаване на плазмената ренинова активност и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са ефекти характерни за класа инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинично значение.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, въпреки това при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Не са били открити доказателства за мутагенност и съответната кластогенна активност в проучвания in vitro и няма доказателства за карциногенност при плъхове и мишки.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Микрокристална целулоза (Авицел РН 102) Натриев нишестен гликолат (тип А) Полоксамери Меглумин

Повидон (PVP K-30)

Сорбитол (Е420) Магнезиев стеарат

6.2 Несъвместимости

Неприложимо

6.3 Срок на годност

2 години

6.4 Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Алуминий-алуминиеви лесно обелващи се перфорирани еднодозови блистери и алуминий- алуминиеви перфорирани еднодозови блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в перфорирани блистери.

Алуминий-Алуминиеви блистери: опаковки с 28 и 30 таблетки.

Не всички видовe опаковки може да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.

Swensweg 5 2031GA Haarlem

Нидерландия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/719/021 Картонена кутия с 14x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/022 Картонена кутия с 28x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/023 Картонена кутия с 30x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/024 Картонена кутия с 40x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/025 Картонена кутия с 56x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/026 Картонена кутия с 60x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/027 Картонена кутия с 84x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/028 Картонена кутия с 90x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/029 Картонена кутия с 98x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/030 Картонена кутия със 100x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/031 Картонена кутия с 14x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/032 Картонена кутия с 28x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/033 Картонена кутия с 30x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/034 Картонена кутия с 40x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/035 Картонена кутия с 56x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/036 Картонена кутия с 60x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/037 Картонена кутия с 84x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/038 Картонена кутия с 90x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/039 Картонена кутия с 98x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/040 Картонена кутия със 100x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/061 Картонена кутия със 30 таблетки алуминий-алуминиев блистер EU/1/11/719/064 Картонена кутия с 28 таблетки в алуминий-алуминиеви блистери

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване за употреба: 3 октомври 2011 г. Дата на последно подновяване:

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Telmisartan Teva Pharma 80 mg таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка таблетка съдържа 80 mg телмисартан (telmisartan).

Помощни вещества с известно действие

Всяка таблетка съдържа 85,6 mg сорбитол (Е420).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Таблетка

Бяла до почти бяла продълговата таблетка, едната страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото “93”. Другата страна на таблетката е с вдлъбнато релефно означение на числото

“7460”.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Хипертония Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Сърдечно-съдова профилактика Намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост при възрастни с:

изявена атеротромботична сърдечно-съдова болест (анамнеза за коронарна болест на сърцето, мозъчен инсулт или периферно артериално заболяване) или

захарен диабет тип 2 с установено увреждане на крайните прицелни органи.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Дозировка

Лечение на есенциална хипертония

Обичайната ефективна доза е 40 mg веднъж дневно. Някои пациенти получават ефект при дневна доза от 20 mg. В случаите когато не се постига прицелното артериално налягане, дозата на телмисартан може да бъде повишена до 80 mg веднъж дневно. Като алтернатива телмисартан може да се използва в комбинация с диуретици от тиазиден тип като хидрохлоротиазид, за които е известно, че имат адитивен ефект с телмисартан по отношение понижаване на артериалното налягане. Когато се обмисля повишаване на дозата, трябва да се има предвид, че максималният антихипертензивен ефект принципно се получава четири до осем седмици след началото на терапията (вж. точка 5.1).

Сърдечно-съдова профилактика

Препоръчваната доза е 80 mg веднъж дневно. Не е известно дали по-ниски дози от 80 mg телмисартан са ефективни за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост.

При започване на лечение с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдова заболеваемост се препоръчва внимателно проследяване на кръвното налягане и ако се налага, коригиране на лекарствата, които понижават кръвното налягане.

Специални популации

Бъбречно увреждане Наличен е ограничен опит при пациенти с тежки нарушения на бъбречната функция или на

хемодиализа. При тези пациенти се препоръчва по-ниска начална доза от 20 mg (вж. точка 4.4). За пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане не се налага адаптиране на дозата.

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане дозата не трябва да превишава 40 mg веднъж дневно (вж. точка 4.4).

Старческа възраст За пациенти в старческа възраст не е необходимо адаптиране на дозата.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Наличните понастоящем данни са описани в точки 5.1 и 5.2, но препоръки за дозировка не може да бъдат направени.

Начин на приложение Таблетките телмисартан са предназначени за перорално приложение веднъж дневно и трябва да се

приемат с течност, със или без храна.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1

Втори и трети триместър от бременността (вж. точки 4.4 и 4.6)

Обструктивни нарушения на билиарните пътища

Тежко чернодробно увреждане.

Едновременното използване на Telmisartan Teva Pharma и алискирен-съдържащи продукти е противопоказано при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min/1.73 m2) (вж. точки 4.5 и 5.1).

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Бременност По време на бременност не трябва да се започва лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти.

Освен ако продължаването на терапията с АІІРА не е категорично необходимо, пациентките планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност при употреба по време на бременност. Когато се потвърди наличието на бременност, лечението с АІІРА трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се започне алтернативна терапия (вж. точки 4.3 и 4.6).

Чернодробно увреждане

Telmisartan Teva Pharma не трябва да се прилага при пациенти с холестаза, билиарни обструктивни нарушения или тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3), тъй като телмисартан се елиминира предимно с жлъчката. При такива пациенти може да се очаква редуциран чернодробен клирънс на телмисартан. Telmisartan Teva Pharma трябва да се използва предпазливо при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане.

Реновазална хипертония

Когато пациенти с двустранна стеноза на бъбречните артерии или със стеноза на артерията на единствения функциониращ бъбрек се лекуват с лекарствени продукти, които засягат ренин- ангиотензин-алдостероновата система, съществува повишен риск от тежка хипотония и бъбречна недостатъчност.

Бъбречно увреждане и бъбречна трансплантация

Когато Telmisartan Teva Pharma се прилага на пациенти с увредена бъбречна функция, се препоръчва периодично контролиране на нивата на серумния калий и креатинин. Няма опит по отношение употребата на Telmisartan Teva Pharma при пациенти наскоро претърпели бъбречна трансплантация.

Вътресъдова хиповолемия При пациенти с хиповолемия или дефецит на елекролити вследствие на мощна диуретична терапия,

ограничен прием на сол с храната, диария или повръщане може да се развие симптоматична хипотония, главно след първата доза Telmisartan Teva Pharma. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди прилагането на Telmisartan Teva Pharma. Хиповолемията и елекролитния дисбаланс трябва да бъдат коригирани преди приложението на Telmisartan Teva Pharma.

Двойна блокада на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на РAAС чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и кръвното налягане.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Други състояния със стимулация на ренин-ангиотензин-алдостероновата система При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция са зависими предимно от активността на

ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или подлежащо бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречна артерия), лечението с лекарствени продукти, които повлияват тази система като телмисартан е било свързано с появата на остра хипотония, хиперазотемия, олигурия или рядко остра бъбречна недостатъчност (вж. точка 4.8).

Първичен алдостеронизъм Пациенти с първичен алдостеронизъм, обикновено не се повлияват от терапия с антихипертензивни

лекарствени продукти, действащи посредством инхибиране на ренин-ангиотензиновата система. Затова употребата на телмисартан не се препоръчва.

Стеноза на аортна и митрална клапа, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия Както и при останалите вазодилататори, при пациенти със стеноза на аортната или митралната клапа, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия е необходимо специално внимание.

Пациенти с диабет, лекувани с инсулин или антидиабетни лекарства При тези пациенти може да настъпи хипогликемия при лечение с телмисартан. Затова, при тези

пациенти трябва да се обмисли съответно проследяване на кръвната захар и може да се наложи коригиране на дозата на инсулина или антидиабетните лекарствена, когато е показано.

Хиперкалиемия Употребата на лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система,

може да предизвика хиперкалиемия.

При пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречна недостатъчност, такива с диабет, пациенти лекувани едновременно с други лекарствени продукти, които могат да повишат нивата на калия и/или пациенти с интеркурентни заболявания хиперкалиемията може да бъде фатална.

Преди обмисляне на едновременната употреба на лекарствени продукти, които повлияват ренин- ангиотензин-алдостероновата система, трябва да бъде оценено съотношението полза/риск.

Да се имат предвид основните рискови фактори за хиперкалиемия:

-Захарен диабет, бъбречно увреждане, възраст (>70 години)

-Комбинацията с един или повече лекарствени продукти, които имат ефект върху ренин- ангиотензин-алдостероновата система и/или калиеви добавки. Лекарствени продукти или терапевтични класове лекарствени продукти, които може да провокират появата на хиперкалиемия са калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, включително селективни инхибитори на СОХ-2), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм.

-Интеркурентни състояния, в частност дехидратация, остра сърдечна декомпенсация, метаболитна ацидоза, влошаване на бъбречната функция, внезапно влошаване на състоянието на бъбреците (напр. при инфекциозно заболяване), клетъчно разрушаване (напр. остра исхемия на крайник, рабдомиолиза, масивна травма).

Препоръчва се внимателно мониториране на серумния калий при пациентите в риск (вж. точка 4.5).

Сорбитол Този лекарствен продукт съдържа сорбитол (Е420). Пациенти с редки наследствени проблеми на

фруктозна непоносимост не трябва да приемат Telmisartan Teva Pharma.

Етнически различия Както и при инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим, телмисартан и останалите

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти притежават очевидно по-слабо изразен понижаващ артериалното налягане ефект при пациенти от черната раса, в сравнение с другите раси, вероятно поради по-високата честота на ниско ниво на ренин в тази популация.

Други Както и при други антихипертензивни средства, значителното понижаване на артериалното налягане

при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемично сърдечно-съдово заболяване може да доведе до развитието на инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Дигоксин Когато телмисартан е назначен едновременно с дигоксин се наблюдава междинно увеличение на пика

(49 %) и на спада (20 %) на плазмената концентрация. Когато се започва, коригира или прекратява приема на телмисартан, контролорайте нивата на дигоксин с цел да се поддържат нивата в терапевтична граница.

Подобно на други лекарствени продукти, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, телмисартан може да провокира появата на хиперкалиемия (вж. точка 4.4). Рискът може да се повиши при терапевтична комбинация с други лекарствени продукти, които също могат да провокират появата на хиперкалиемия (калий-съдържащи заместители на солта, калий-съхраняващи диуретици, АСЕ-инхибитори, ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, нестероидни противовъзпалителни лекарствени продукти (НСПВСЛ, включително селективни СОХ-2 инхибитори), хепарин, имуносупресори (циклоспорин или такролимус) и триметоприм).

Появата на хиперкалиемия зависи от някои рискови фактори. Рискът се повишава в случай на гореспоменатите терапевтични комбинации. Той е особено висок в комбинация с калий-съхраняващи диуретици и когато се комбинират с калий-съдържащи заместители на солта. Комбинация от АСЕ-

инхибитори или НСПВЛ например представлява по-нисък риск при условие, че се спазват предпазните мерки за употреба.

Комбинации, които не се препоръчват

Калий-съхраняващи диуретици или калиеви добавки Ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти като телмисартан отслабват индуцираната от диуретици

загуба на калий. Калий-съхраняващите диуретици напр. спиронолактон, еплеренон, триамтерен или амилорид, калиеви добавки или калий-съдържащи заместители на солта могат да доведат до значително повишение на серумния калий. Ако едновременната им употреба е показана поради документирана хипокалиемия, те трябва да се използват предпазливо и с често контролиране на серумния калий.

Литий При едновременно приложение на литий с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим и

ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, включително телмисартан, е било докладвано за обратимо повишение на серумните концентрации на литий и токсичност. Ако се установи, че тази комбинация е доказано необходима, се препоръчва внимателно мониториране на серумното ниво на литий.

Комбинирана употреба, която изисква предпазливост

Нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС (като ацетилсалицилова киселина в противовъзпалителни дозови режими, СОХ-2

инхибитори и неселективни НСПВС) може да намалят антихипертензивния ефект на ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти. При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. пациенти с дехидратация или пациенти в старческа възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти и лекарства, които инхибират циклооксигеназата може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително съществува възможност за развитие на остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Затова комбинацията трябва да се използва предпазливо, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да са адекватно хидратирани и да се обсъди мониториране на бъбречната функция след началото на комбинираната терапия и периодично след това.

В едно проучване, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл е довела до 2,5-кратно повишение на AUC0-24 и Cmax на рамиприл и рамиприлат. Клиничното значение на тази находка е неизвестно.

Диуретици (тиазиди и бримкови диуретици)

Предшестващо лечение с високи дози диуретици като фуроземид (бримков диуретик) и хидрохлоротиазид (тиазиден диуретик) може да доведе до хиповолемия и риск от хипотония при започване на терапия с телмисартан.

Да се има предвид при едновременна употреба

Други антихипертензивни средства Понижаващият артериалното налягане ефект на телмисартан може да бъде усилен от комбинираната

употреба с други антихипертензивни лекарствени продукти.

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин -ангиотензин алдостероновата система (РААС) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II- рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху РAAС (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.1).

Като се имат предвид техните фармакологични характеристики, може да се очаква, че следните лекарствени продукти могат да потенцират хипотензивните ефекти на всички антихипертензивни лекарства, включително телмисартан: Баклофен, амифостин. Освен това, алкохолът, барбитуратите, наркотиците или антидепресантите могат да влошат ортостатичната хипотония.

Кортикостероиди (системно приложение) Понижават антихипертензивния ефект.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се препоръчва по време на първия триместър от бременността (вж. точка 4.4). Употребата на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти е противопоказано през втория и третия триместър от бременността (вж. точки 4.3 и 4.4).

Липсват адекватни данни за употребата на Telmisartan Teva Pharma при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Епидемиологичното доказателство по отношение на тератогенния риск след експозиция с АСЕ инхибитори по време на първия триместър от бременността не са били убедителни; все пак леко повишение на риска не може да бъде изключено. Тъй като не съществуват контролирани епидемиологични данни за риска с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, може да се приеме, че за този клас лекарства рискът е подобен. Освен ако продължаващото лечение с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти не се счита за изключително необходимо, пациентките, които планират бременност трябва да преминат на алтернативна антихипертензивна терапия с установен профил на безопасност по време на бременност.

При доказване на бременност лечението с ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъде незабавно прекратено и ако е подходящо да се премине на алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти през втория и третия триместър от бременността предизвиква фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, ретардация на черепната осификация) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. точка 5.3). При контакт с АІІРА по време на втория

итретия триместър на бременността се препоръчва ултразвуково изследване на бъбречната функция

ичерепните кости. Новородените, чиито майки са приемали ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти трябва да бъдат внимателно наблюдавани за поява на хипотония (вж. точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като липсва информация относно употребата на Telmisartan Teva Pharma по време на кърмене, употребата му не се препоръчва и за предпочитане е използването на алтернативна терапия с по- добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при новородени или недоносени деца.

Фертилитет В предклинични проучвания не са наблюдавани ефекти на телмисартан върху фертилитета на мъжки

и женски индивиди.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че когато се приемат антихипертензивни лекарствени продукти като Telmisartan Teva Pharma рядко могат да се появят световъртеж и сънливост.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Кратко изложение на профила на безопасност

Сериозните нежелани лекарствени реакции включват анафилактични реакции и ангиоедем, които може да се появат рядко (≥1/10 000 до <1/1 000) и остра бъбречна недостатъчност.

Общата честота на нежеланите реакции докладвани с телмисартан обикновено е била сравнима с плацебо (41,4 % спрямо 43,9 %) по време на контролирани проучвания при пациенти лекувани за хипертония. Честотата на нежеланите реакции не е била свързана с дозата и не е показала корелация с пола, възрастта или расата на пациентите. Профилът на безопасност на телмисартан при пациенти лекувани за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост е сходен с този наблюдаван при пациенти с хипертония.

Нежеланите лекарствени реакции описани по-долу са били събрани от контролирани клинични проучвания при пациенти лекувани по повод хипертония и от постмаркетингови съобщения. Списъкът също така отразява сериозни нежелани реакции и нежелани реакции, водещи до прекратяване на лечението, съобщени в три дългосрочни клинични проучвания, включващи 21 642 пациенти, лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост за период до шест години.

Списък на нежеланите лекарствени реакции в табличен формат

Нежеланите реакции са групирани в зависимост от честотата като се използва следната конвенция:

много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1 000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1 000), много редки (<1/10 000).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Инфекции и инфестации

Нечести:

Инфекция на уринарния тракт, включително

 

цистит, инфекция на горния респираторен

 

тракт, включително фарингит и синузит

Редки:

Сепсис включително с фатален изход1

 

 

Нарушения на кръвта и лимфната система

 

Нечести:

Анемия

Редки:

Еозинофилия, тромбоцитопения

 

 

Нарушения на имунната система

 

Редки:

Анафилактична реакция, свръхчувствителност

 

 

Нарушения на метаболизма и храненето

 

Нечести:

Хиперкалиемия

Редки:

Хипогликемия (при пациенти с диабет)

 

 

Психични нарушения

 

Нечести:

Безсъние, депресия

 

 

Нарушения на нервната система

 

Нечести:

Синкоп

Редки:

Сънливост

 

 

Нарушения на очите

 

Редки:

Зрителни нарушения

 

 

Нарушения на ухото и лабиринта

 

Нечести:

Вертиго

Сърдечни нарушения

Нечести:

Брадикардия

Редки:

Тахикардия

 

 

Съдови нарушения

 

Нечести:

Хипотония2, ортостатична хипотония

 

 

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести:

Диспнея, кашлица

Много редки:

Интерстициална белодробна болест4

 

 

Стомашно-чревни нарушения

 

Нечести:

Абдоминална болка, диария, диспепсия,

 

флатуленция, повръщане

Редки:

Сухота в устата, стомашен дискомфорт,

 

дисгеузия

 

 

Хепатобилиарни нарушения

 

Редки:

Абнормна чернодробна функция/чернодробно

 

нарушение3

 

 

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

 

Нечести:

Пруритус, хиперхидроза, обрив

Редки:

Ангиоедем (също с фатален изход), екзема,

 

еритема, уртикария , лекарствен обрив,

 

токсичен кожен обрив

 

 

Нарушения на мускулно-скелетната система и

съединителната тъкан

Нечести:

Болка в гърба (напр. ишиас), мускулни спазми,

 

миалгия

Редки:

Артралгия, болка в крайниците, болки в

 

сухожилията (тендинитоподобни симптоми)

 

 

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

 

Нечести:

Бъбречно увреждане, включително остра

 

бъбречна недостатъчност

 

 

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести:

Болка в гръдния кош, астения (слабост)

Редки:

Грипоподобно заболяване

 

 

Изследвания

 

Нечести:

Повишен креатинин в кръвта

Редки:

Понижен хемоглобин, повишена пикочна

 

киселина в кръвта, повишени чернодробни

 

ензими, повишена креатин фосфокиназа в

 

кръвта

1,2,3,4 за допълнително описание, моля вижте подточка 4.8 “Описание на избрани нежелани реакции

Описание на избрани нежелани реакции

Сепсис

В проучването PRoFESS е наблюдавана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо. Събитието може да е открито случайно или да е свързано с механизъм, който не е познат за момента (вж. точка 5.1).

Хипотония Тази нежелана реакция е съобщена като честа при пациенти с контролирано кръвно налягане, които

са лекувани с телмисартан за намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост, в допълнение към стандартните грижи.

Абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение Повечето случаи на абнормена чернодробна функция / чернодробно нарушение от

постмаркетинговия опит са наблюдавани при пациенти от японски произход. Повероятно е да се наблюдават нежелани реакции при пациенти от японски произход.

Интерстициалнa белодробнa болест

Случаи на интерстициална белодробна болест са докладвани от постмаркетинговия опит във връзка с приема на телмисартан. Причинно-следственна връзка обаче не е установена.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.

4.9 Предозиране

Данните за предозиране при хора са ограничени.

Симптоми Най-важните прояви на предозирането с телмисартан са били хипотония и тахикардия; освен това са

били съобщавани и прояви на брадикардия, замаяност, повишаване на серумния креатинин и остра бъбречна недостатъчност.

Поведение Телмисартан не се отстранява чрез хемодиализа. Пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван и

да се прилага симптоматична и поддържаща терапия. Лечението зависи от времето, което е изминало от поглъщането и тежестта на симптомите. Възможните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашен лаваж. В лечението на предозирането може да е полезна употребата на активен въглен. Често трябва да се мониторират серумните електролити и креатинин. Ако се развие хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение по гръб и да се предприеме бързо обемно и солево заместване.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Антагонисти на ангиотензин ІІ, самостоятелно, ATC код: C09CA07

Механизъм на действие Телмисартан е перорален активен и специфичен антагонист на рецепторите (тип АТ1) на ангиотензин

ІІ. Телмисартан измества с висок афинитет ангиотензин ІІ от неговото място на свързване при АТ1 субтипа на рецептора, който е отговорен за известните действия на ангиотензин ІІ. Телмисартан не притежава частична активност на агонизъм спрямо АТ1 рецептора. Телмисартан се свързва селективно с АТ1 рецептора. Свързването е трайно. Той не притежава афинитет към другите рецептори, включително АТ2 и други по-слабо характеризирани АТ рецептори. Функцията на тези

рецептори не е известна, нито ефектите от тяхното свръхстимулиране от ангиотензин, чиито нива се повишават от телмисартан. Плазмените нива на алдостерон се понижават от телмисартан. Телмисартан не инхибира човешкия плазмен ренин, нито блокира йонните канали. Телмисартан не инхибира ангиотензин-конвертиращия ензим (кининаза ІІ), ензим, който разгражда брадикинина. Затова не се очаква потенциране на медиираните от брадикинин нежелани реакции.

При хора в доза от 80 mg, телмисартан почти напълно инхибира предизвиканото от ангиотензин ІІ повишаване на артериалното налягане. Инхибиторният ефект се поддържа в продължение на над 24 часа и може да бъде измерен до 48 часа.

Клинична ефикасност и безопасност

Лечение на есенциална хипертония Антихипертензивният ефект се изявява постепенно в продължение на 3 часа след първа доза

телмисартан. Максималното снижение на артериалното налягане обикновено се постига в рамките на 4 до 8 седмици от началото на лечението и се поддържа при дългосрочна терапия.

Антихипертензивният ефект остава постоянен за повече от 24 часа след дозата и включва последните 4 часа преди следващата доза както е показано от измерване на артериалното налягане в амбулаторни условия. Това е потвърдено и от съотношението минимални към максимални концентрации, което е постоянно над 80 % след прием на дози от 40 и 80 mg телмисартан при плацебо контролирани клинични проучвания. Налице е очевидна тенденция за връзка между дозата и времето на възстановяване на базалното систолно артериално налягане (САН). В това отношение данните за диастолното артериално налягане (ДАН) са непостоянни.

При пациенти с хипертония телмисартан редуцира систолното и диастолното артериално налягане без да повлиява пулсовата честота. Наличието на диуретичен и натрийуретичен ефект, който да допринесе за хипотензивната активност на лекарствения продукт, все още не е доказано. Антихипертензивната ефикасност на телмисартан е сравнима с тази на продукти представители на други класове антихипертензивни лекарствени продукти (установена при клинични проучвания, сравняващи телмисартан с амлодипин, атенолол, еналаприл, хидрохлоротиазид и лизиноприл).

При внезапно прекъсване на лечението с телмисартан, кръвното налягане постепенно се връща до стойностите преди лечението за период от няколко дни без данни за rebound хипертония.

Случаите на суха кашлица са били значително по-малко при пациенти лекувани с телмисартан, от колкото при такива, на които са били давани инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим в клинични проучвания, директно сравняващи двете антихипертензивни лечения.

Сърдечно-съдова профилактика

ONTARGET (Продължаващо и в момента глобално проучване на телмисартан самостоятелно и в комбинация с рамиприл с крайна точка) сравнява ефектите на телмисартан, рамиприл и комбинацията от телмисартан и рамиприл върху сърдечно-съдовите резултати при 25 620 пациенти на възраст 55 години или по-възрастни, с анамнеза за коронарна артериална болест, мозъчен инсулт, преходен исхемичен пристъп, периферно артериално заболяване или захарен диабет тип 2, съпътстван с данни за увреждане на органите (като ретинопатия, левокамерна хипертрофия, макро- или микроалбуминурия), които са популация с риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти.

Пациентите са рандомизирани към една от следните три групи на лечение: телмисартан 80 mg (n=8 542), рамиприл 10 mg (n=8 576) или комбинацията от телмисартан 80 mg и рамиприл 10 mg (n=8 502), с последващо средно време на проследяване 4,5 години.

Телмисартан показва сходен ефект с рамиприл при намаляване на първичната съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност. Честотата на първичната крайна точка е сходна в групите на телмисартан (16,7%) и рамиприл (16,5%). Коефициентът на риск за телмисартан

спрямо рамиприл е 1,01 (97,5% ДИ 0,93 – 1,10; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0019 при граница 1,13). Процентът на случаите на смъртност по всяка причина е съответно 11,6% и 11,8% сред пациентите, лекувани с телмисартан и рамиприл.

Две големи рандомизирани контролирани проучвания – ONTARGET (ONgoing Telmisartan Alone and in combination with Ramipril Global Endpoint Trial - текущо глобално изпитване за крайни точки на телмисартан, самостоятелно и в комбинация с рамиприл) и VA NEPHRON-D (Клинично проучване свързано с развитие на нефропатия при диабет, проведено от Министерство по въпросите на ветераните) – проучват употребата на комбинацията от АСЕ инхибитор и ангиотензин II-рецепторен блокер.

ONTARGET е проучване, проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдова или мозъчносъдова болест, или захарен диабет тип 2, придружени с данни за увреждане на ефекторни органи. VA NEPHRON-D е проучване при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.

Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-съдовите последици и смъртност, като същевременно са наблюдавани повишен риск от хиперкалиемия, остро увреждане на бъбреците и/или хипотония в сравнение с монотерапията.Като се имат предвид сходните им фармакодинамични свойства, тези резултати са приложими и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери.

АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери следователно не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

ALTITUDE (Клинично проучване проведено с алискирен при пациенти със захарен диабет тип 2 с използване на сърдечно-съдови и бъбречни заболявания като крайни точки) е проучване, предназначено да изследва ползата от добавянето на алискирен към стандартна терапия с АСЕ инхибитор или ангиотензин II-рецепторен блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдово заболяване или и двете. Проучването е прекратено преждевременно поради повишен риск от неблагоприятни последици. Както сърдечно-съдовата смърт, така и инсултът са по-чести в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а представляващите интерес нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.

Установено е, че ефективността на телмисартан е сходна с тази на рамиприл при предварително определената вторична крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,99 (97,5% ДИ 0,90 – 1,08; p (не по-голяма ефикасност) = 0,0004)], първичната крайна точка в референтното проучване HOPE (Проучване за оценка на сърдечните резултати при профилактика), което проучва ефекта на рамиприл спрямо плацебо.

Проучването TRANSCEND рандомизира пациенти с непоносимост към АСЕ инхибитори със сходни критерии за включване като проучването ONTARGET, на телмисартан 80 mg (n=2 954) или плацебо (n=2 972), като и двата се прилагат в допълнение към стандартните грижи. Средната продължителност на проследяване е 4 години и 8 месеца. Не се открива статистически значима разлика в честотата на първичната съставна крайна точка (сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален мозъчен инсулт или хоспитализация поради застойна сърдечна недостатъчност) [15,7% в групата на телмисартан и 17,0% в групата на плацебо с коефициент на риск 0,92 (95 % ДИ 0,81 – 1,05; p = 0,22)]. Има данни за ползата на телмисартан в сравнение с плацебо при предварително определената вторична съставна крайна точка от сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален мозъчен инсулт [0,87 (95% ДИ 0,76 – 1,00; p = 0.048). Няма данни за полза при сърдечно-съдова смъртност (коефициент на риск 1,03, 95% ДИ 0,85 – 1,24).

Кашлица и ангиоедем се съобщават по-рядко при пациенти, лекувани с телмисартан, отколкото при пациенти, лекувани с рамиприл, докато хипотония се съобщава по-често при телмисартан.

Комбинирането на телмисартан с рамиприл не увеличава ползата спрямо рамиприл или телмисартан самостоятелно. Сърдечно-съдовата смъртност и смъртността по всяка причина, като числено изражение, са по-високи при комбинацията. Освен това има значимо по-висока честота на хиперкалиемия, бъбречна недостатъчност, хипотония и синкоп в групата с комбинацията. Поради

тази причина, едновременната употреба на телмисартан и рамиприл не се препоръчва при тази популация.

В проучването “Профилактичен режим за ефективно предпазване от повторен мозъчен инсулт”

("Prevention Regimen For Effectively avoiding Second Strokes" (PRoFESS)) при пациенти на 50 години или по-въазрастни, които наскоро са получили мозъчен инсулт, е била забелязана повишена честота на възникване на сепсис при телмисартан в сравнение с плацебо, 0,70 % спрямо 0,49 % [RR 1,43 (95 % доверителен интервал 1,00 – 2,06)]; честотата на възникване на сепсис с фатален изход е била повишена при пациентите, приемащи телмисартан (0,33 %) спрямо пациентите на плацебо (0,16 %) [RR 2,07 (95 % доверителен интервал 1,14 – 3,76)]. Наблюдаваната повишена честота на възникване на сепсис свързана с употребата на телмисартан може да е случайно открита или да е свързана с механизъм, който е непознат за момента.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на Telmisartan Teva Pharma при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени.

Ефектите на понижаване на кръвното налягане от две дози телмисартан са оценявани при 76 пациенти с хипертония, предимно с наднормено тегло, на възраст от 6 до < 18 години (телесно

тегло ≥ 20 kg и ≤ 120 kg, средно 74,6 kg) след прием на телмисартан 1 mg/kg (n = 29 лекувани) или 2 mg/kg (n = 31 лекувани) за период на лечение от четири седмици. При включване в изследването наличието на вторична хипертония не е проучвано. При някои от изследваните пациенти, използваните дози са били по-високи от тези, препоръчвани за лечение на хипертония при

възрастната популация, като са достигали дневна доза, съизмерима със 160 mg, която е проучвана при възрастни. След коригиране за ефекти на възрастовата група, средно промените на САН спрямо изходните стойности (първична цел) са -14,5 (1,7) mm Hg в групата на телмисартан 2 mg/kg, -9,7(1,7) mm Hg в групата на телмисартан 1 mg/kg и -6,0 (2,4) в плацебо групата. Коригираните промени в ДАН от изходните нива са съответно -8,4 (1,5) mm Hg, -4,5 (1,6) mm Hg и -3,5 (2,1) mm Hg.

Промените са дозозависими. Данните за безопасност, от това проучване при пациенти на възраст от 6 до < 18 години като цяло са подобни на тези при възрастни. Безопасността при дългосрочно лечение с телмисартан при деца и юноши не е оценявана.

Повишение на броя на еозинофилите, съобщавано при тази популация пациенти, не е установено при възрастни. Клиничното му значение не е известно.

Клиничните данни не позволяват да се направи заключение по отношение на ефикасността и безопасността на телмисартан, при педиатрична популация с хипертония.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция Абсорбцията на телмисартан е бърза, въпреки че абсорбираното количество варира. Средната

абсолютна бионаличност за телмисартан е около 50 %. Когато телмисартан се приема с храна, редукцията на площта под кривата на плазмената концентрация (AUC0- ) за телмисартан варира от приблизително 6 % (доза от 40 mg) до приблизително 19 % (доза от 160 mg). До 3 часа след приложението плазмените концентрации са сходни, независимо дали телмисартан се приема на гладно или с храна.

Линейност/нелинейност

Малкото намаление на AUC не се очаква да доведе до отслабване на терапевтичната ефикасност. Не съществува линейна взаимовръзка между дозата и плазмените нива. Cmax и в по-малка степен AUC се повишават непропорционално при дози над 40 mg.

Разпределение

Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини (>99,5 %), предимно албумин и алфа- 1 кисел гликопротеин. Средният обем на разпределение (Vdss) в стационарно състояние (steady state) е

приблизително 500 l.

Биотрансформация Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до глюкуронид на изходното вещество. За конюгата не

е била установена метаболитна активност.

Елиминиране Телмисартан се характеризира с биекспоненциална фармакокинетика на разпадане с терминален

елиминационен полуживот от >20 часа. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и в по-малка степен площта под кривата на плазмената концентрация (AUC) се повишават непропорционално спрямо дозата. Няма доказателства за клинично значимо натрупване на телмисартан когато е приеман в терапевтична доза. Плазмените концентрации са били по-високи при жени, отколкото при мъже, без значимо повлияване върху ефикасността.

След перорално (и интравенозно) приложение телмисартан се излъчва почти само с фецеса, главно като непроменено съединение. Кумулативната екскреция с урината е <1 % от дозата. Общия плазмен клирънс (Cltot) е висок (приблизително 1 000 ml/min) в сравнение с чернодробния кръвоток (около

1 500 ml/min).

Специални популации

Педиатрична популация Фармакокинетиката на две дози телмисартан е оценявана като вторична цел при пациенти с

хипертония (n = 57), на възраст от 6 до < 18 години след прием на телмисартан 1 mg/kg или 2 mg/kg за период на лечение от четири седмици. Фармакокинетичните цели включват определяне на стационарното състояние на телмисартан при деца и юноши, и проучване на различията, свързани с възрастта. Въпреки, че проучването е било много малко за значима оценка на фармакокинетиката при деца под 12 години, резултатите в повечето случаи са в съответствие с находките при възрастни и потвърждават нелинейността на телмисартан, особено по отношение на Cmax.

Пол

Били са наблюдавани разлики в плазмените концентрации, като Cmax и AUC се били приблизително 3- и 2-кратно по-високи при жени в сравнение с мъже.

Старческа възраст Фармакокинетиката на телмисартан не се е различавала при пациенти в старческа възраст и по-млади от 65 годишна възраст.

Бъбречно увреждане При пациенти с леко до умерено и тежко бъбречно увреждане, е било наблюдавано удвояване на

плазмените концентрации. Все пак по-ниски плазмени концентрации са били наблюдавани при пациенти с бъбречна недостатъчност на хемодиализа. Телмисартан се свързва в голяма степен с плазмените протеини при пациенти с бъбречна недостатъчност и не може да бъде отстранен чрез диализа. Елиминационният полуживот не се променя при пациенти с бъбречно увреждане.

Чернодробно увреждане Фармакокинетични проучвания при пациенти с чернодробно увреждане са показали повишение на

абсолютната бионаличност до почти 100 %. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробно увреждане не се променя.

5.3 Предклинични данни за безопасност

В предклинични проучвания за безопасност, дозите водещи до експозиция сравнима с клиничния терапевтичен диапазон са предизвикали редукция на еритроцитните показатели (брой еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишаване на кръвната урея и креатинин), както и повишаване на серумния калий при нормотензивни животни. При кучета са били наблюдавани дилатация на бъбречните тубули и атрофия. Освен това при плъхове и кучета са били отбелязани увреждания на стомашната лигавица (ерозии, язви или възпаление). Тези фармакологично

медиирани нежелани ефекти, известни от предклиничните проучвания за инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин ІІ рецепторните антагонисти, са били предотвратени чрез перорални добавки на соли.

При двата вида са били наблюдавани повишаване на плазмената ренинова активност и хипертрофия/хиперплазия на бъбречните юкстагломеруларни клетки. Тези промени, които са ефекти характерни за класа инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и други ангиотензин ІІ рецепторни антагонисти, изглежда нямат клинично значение.

Няма явни доказателства за тератогенен ефект, въпреки това при токсични дозови нива на телмисартан е наблюдаван ефект върху постнаталното развитие на потомството, като по-ниско телесно тегло и забавено отваряне на очите.

Не са били открити доказателства за мутагенност и съответната кластогенна активност в проучвания in vitro и няма доказателста за карциногенност при плъхове и мишки.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1 Списък на помощните вещества

Микрокристална целулоза (Авицел РН 102) Натриев нишестен гликолат (тип А) Полоксамери Меглумин

Повидон (PVP K-30)

Сорбитол (Е420) Магнезиев стеарат

6.2 Несъвместимости

Неприложимо

6.3 Срок на годност

2 години

6.4 Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5 Вид и съдържание на опаковката

Алуминий-алуминиеви лесно обелващи се перфорирани еднодозови блистери и алуминий- алуминиеви перфорирани еднодозови блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани блистери.

Опаковки с 14х1, 28х1, 30х1, 40х1, 56х1, 60х1, 84х1, 90х1, 98х1, 100х1 таблетки в перфорирани блистери.

Алуминий-Алуминиеви блистери: опаковки с 28 и 30 таблетки.

Не всички видовe опаковки може да бъдат пуснати в продажба.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Teva B.V.

Swensweg 5 2031GA Haarlem

Нидерландия

8. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/11/719/041 Картонена кутия с 14x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/042 Картонена кутия с 28x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/043 Картонена кутия с 30x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/044 Картонена кутия с 40x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/045 Картонена кутия с 56x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/046 Картонена кутия с 60x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/047 Картонена кутия с 84x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/048 Картонена кутия с 90x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/049 Картонена кутия с 98x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/050 Картонена кутия със 100x1 таблетки в лесно обелващи се перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/051 Картонена кутия с 14x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/052 Картонена кутия с 28x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/053 Картонена кутия с 30x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/054 Картонена кутия с 40x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/055 Картонена кутия с 56x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/056 Картонена кутия с 60x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/057 Картонена кутия с 84x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/058 Картонена кутия с 90x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/059 Картонена кутия с 98x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий- алуминиеви блистери

EU/1/11/719/060 Картонена кутия със 100x1 таблетки в перфорирани еднодозови алуминий-алуминиеви блистери

EU/1/11/719/062 Картонена кутия със 30 таблетки алуминий-алуминиев блистер EU/1/11/719/065 Картонена кутия с 28 таблетки в алуминий-алуминиеви блистери

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване за употреба: 3 октомври 2011 г. Дата на последно подновяване:

10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu/.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта