Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Wilzin (zinc) – кратка характеристика на продукта - A16AX05

Updated on site: 10-Oct-2017

Наименование на лекарствотоWilzin
ATC кодA16AX05
Веществоzinc
ПроизводителOrphan Europe S.A.R.L.

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Wilzin 25 mg твърди капсули

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка твърда капсула съдържа 25 mg цинк (zink) (съответстващи на 83,92 mg цинков ацетат дихидрат).

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула.

Капсула с матова капачка в морско синьо и тяло с надпис “93-376”.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Лечение на болестта на Wilson.

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с Wilzin трябва да започне под контрола на лекар с опит в лечението на болестта на Wilson (вж. точка 4.4). Терапията с Wilzin продължава цял живот.

Няма разлика в дозата при пациенти със симптоми на заболяването и пациенти, при които симптомите не са изявени.

Wilzin се предлага в твърди капсули от 25 mg или 50 mg.

Възрастни:

Обичайната доза е 50 mg 3 пъти на ден с максимална доза от 50 mg 5 пъти на ден.

Деца и подрастващи:

Данните при деца под 6 години са много ограничени, но преди пълната изява на заболяването профилактичното лечение трябва да се има предвид колкото е възможно по-рано. Препоръчваната доза е както следва:

-от 1 до 6 години: 25 mg два пъти на ден

-от 6 до 16 години, ако телесното тегло е под 57 kg: 25 mg три пъти на ден

-над 16 години или ако телесното тегло е над 57 kg: 50 mg три пъти на ден.

Бременни жени:

Дозата от 25 mg 3 пъти на ден обикновено е ефикасна, но дозата трябва да се коригира съобразно нивата на медта (вж. точка 4.4 и точка 4.6).

Във всички случаи дозата трябва да се коригира съобразно терапевтичното проследяване (вж. точка

4.4.).

Wilzin трябва да се приема на гладно поне 1 час преди или 2-3 часа след хранене. В случай на непоносимост от страна на стомаха, настъпваща най-често със сутрешната доза, тази доза може да се отложи за по-късно сутринта, между закуската и обяда. Възможно е също Wilzin да се приема с малко белтък като месо (вж. точка 4.5).

При деца, които не могат да поглъщат капсули, те трябва да се отварят и съдържанието им да се разтвори в малко вода (възможно е вода със захар или сироп).

При преминаване на пациента от хелиращо лечение на лечение с Wilzin като поддържаща терапия, хелиращото лечение трябва да се продължи и прилага съвместно за 2 до 3 седмици, тъй като толкова време е необходимо лечението с цинк да предизвика максимална индукция на металотионеина и пълно блокиране на абсорбцията на мед. Приложението на хелиращото лечение и Wilzin трябва да става отделно с интервал от поне 1 час.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества.

4.4Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба

Цинковият ацетат дихидрат не се препоръчва за начално лечение на пациенти със симптоми на заболяването, поради бавното начало на действието му. Тези пациенти трябва да се лекуват първоначално с хелиращ продукт и след като нивата на медта са под токсичните прагове и пациентите са клинично стабилни, може да се обмисли поддържащо лечение с Wilzin. Независимо от това докато се изчаква индуцираната от цинка дуоденална продукция на металотионеин и последващо ефикасно инхибиране абсорбцията на медта, цинковият ацетат дихидрат трябва да се прилага първоначално при пациенти със симптоми на заболяването в комбинация с хелиращ продукт.

Макар и рядко, може да настъпи клинично влошаване в началото на лечението, каквото се съобщава също при хелиращи продукти. Остава неясно дали това е свързано с мобилизирането на запасите от мед или на естествения ход на заболяването. В този случай се препоръчва промяна в лечението.

Трябва да се подхожда предпазливо при преминаване на пациентите с портална хипертония от хелиращо продукт на Wilzin, когато такива пациенти са добре и лечението се понася. Двама пациенти от група от 16 са починали от чернодробна декомпенсация и напреднала портална хипертония след като са преминали от пенициламин на терапия с цинк.

Терапевтично проследяване

Целта на лечението е да се поддържа свободната мед в плазмата (известна още като несвързана с церулоплазмин плазмена мед) под 250 микрограма/l (норма: 100-150 микрограма/l) и екскреция на мед с урината под 125 микрограма/24 h (норма: < 50 микрограма/24 h). Несвързаната с церулоплазмин плазмена мед се изчислява чрез изваждане на свързаната с церулоплазмина мед от общата плазмена мед, като се има предвид, че всеки милиграм от церулоплазмин съдържа 3 микрограма мед.

Екскреция на медта с урината е точно отражение на обременяването на организма с излишък от мед, само когато пациентите не са на хелираща терапия. Нивата на медта в урината обикновено се повишават с хелираща терапия като пенициламин или триентин.

Нивото на чернодробната мед не може да се използва за контрол на терапията, тъй като тя не прави разлика между потенциално токсичната свободна мед и свързаната с метелотионеин мед.

При лекувани пациенти тестовете за цинк в урината и/или плазмата могат да са полезна мярка за къмплайънса към лечението. Стойностите на цинка в урината над 2 mg/24 h и на цинка в плазмата над 1250 микрограма/l по правило показват достатъчен къмплайънс.

Подобно на всички противомедни продукти свръхлечението носи риск от меден дефицит, който е особено опасен за деца и бременни жени, тъй като медта е необходима за правилния растеж и умственото развитие. При тези групи пациенти нивата на медта в урината трябва да се поддържат малко над горната граница на нормата или в горната част на нормалния диапазон (т.е. 40 – 50 микрограма/24 h).

Трябва да се извършва също лабораторно проследяване, включително хематологичен контрол и определяне на липопротеините, за да се открият ранни прояви на меден дефицит като анемия и/или

левкопения, които са резултат от потискане на костния мозък, и понижение на HDL-холестерола и на съотношението HDL/общ холестерол.

Тъй като медният дефицит може да причинява също и миелоневропатия, лекарите трябва да внимават за сензорни и моторни симптоми и признаци, които има вероятност да означават започваща невропатия или миелопатия при пациентите, лекувани с Wilzin.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Други противомедни средства

Провеждани са фармакодинамични проучвания при пациенти с болест на Wilson на комбинирано лечение с Wilzin (50 mg три пъти на ден) и аскорбинова киселина (1 g веднъж дневно), пенициламин (250 mg четири пъти на ден), и триентин (250 mg четири пъти на ден). Те не показват значим цялостен ефект върху равновесието на медта, въпреки че може да се открие слабо взаимодействие на цинка с хелаторите (пенициламин и триентин) с понижена във фецеса, но увеличена в урината екскреция на мед в сравнение с цинк самостоятелно. Това вероятно е поради образуването до известна степен на комплекс на цинка с хелатора, като така се понижава ефекта на двете активни вещества.

При преминаване на пациента от хелиращо лечение към Wilzin за поддържаща терапия, хелиращото лечение трябва да се продължи и да се прилага едновременно за 2 до 3 седмици, тъй като толкова време е необходимо лечението с цинк да предизвика максимална индукция на металотионеина и пълно блокиране на абсорбцията на медта. Приложението на хелиращо лечение и Wilzin трябва да става отделно с интелвал от поне 1 час.

Други лекарствени средства

Абсорбцията на цинка може да се понижи от добавките на желязо и калций, тетрациклини и фосфорсъдържащи съединения, докато цинка може да понижи абсорбцията на желязо, тетрациклини, флуорхинолони.

Храна

Проучванията на едновременното приложение на цинк с храната при здрави доброволци показват, че абсорбцията на цинка се забавя значително от много храни (включително хляб, твърдо сварени яйца, кафе и мляко). Някои вещества в храната, особено фитатите и фибрите, свързват цинка и предотвратяват навлизането в чревните клетки. Белтъците обаче изглежда оказват най-малко влияние.

4.6Бременност и кърмене

Бременност

Данните от ограничен брой експонирани бременни пациенти с болестта на Wilson не показват вредни въздействия на цинка върху ембриона/фетуса и майката. Съобщават се пет аборта и 2 вродени дефекта (микроцефалия и коригируем сърдечен дефект) при 42 бременности.

Експерименталните проучвания при животни, проведени с различни цинкови соли, не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3).

Особено важно е бременните пациентки с болестта на Wilson да продължат терапията си по време на бременността. Кое лечение трябва да се използва, цинк или хелиращ продукт, трябва да се реши от лекаря. Трябва да се извършва корекция на дозата, за да се гарантира, че фетуса няма да стигне до меден дефицит, и е задължително внимателно да се проследява пациента (вж. точка 4.4).

Кърмене

Цинкът се екскретира в човешката кърма и при кърмачето може да се развие индуциран от цинка меден дефицит. Затова кърменето трябва да се избягва по време на терапията с Wilzin.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Съобщените нежелани реакции са изброени по-долу по системо органна класификация и по честота. Честотите са дефинирани като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Системо-органен клас

Нежелани лекарствени реакции

 

 

 

Нарушения на кръвоносната и лимфна

нечести:

сидеробластна анемия;

системи

 

левкопения

 

 

 

Стомашно-чревни нарушения

чести:

стомашно дразнене

 

 

 

Изследвания

чести:

повишени нива на амилаза, липаза

 

 

и алкална фосфатаза в кръвта

 

 

 

Анемията може да бъде микро-, нормо- или макроцитна и често е свързана с левкопения. Изследването на костния мозък обикновено показва характерните „ринг-сидеробласти” (т.е. развиващи се червени кръвни клетки, съдържащи натоварени с желязо парануклеарни митохондрии). Те могат да са ранни прояви на меден дефицит и могат да отшумят бързо след понижаване на дозата на цинка. Трябва обаче те да се различават от хемолитична анемия, която обикновено настъпва при повишена серумна свободна мед при неконтролирана болест на Wilson.

Най-честата нежелана реакция е стомашното дразнене. Обикновено е най-тежко с първата сутрешна доза и изчезва след първите дни от лечението. Отлагането на първата доза за по-късно сутринта или приемането на дозата с малко белтък може обикновено да облекчи симптомите.

Повишенията на серумните алкална фосфатаза, амилаза и липаза могат да настъпят след няколко седмици лечение, като нивата обикновено се връщат до високи нормални стойности в рамките на първите една или две години от лечението.

4.9Предозиране

В литературата се съобщават три случая на остро перорално предозиране с цинкови соли (сулфат или глюконат). Смъртен случай има при една 35 годишна жена на петия ден след поглъщане на 6 g цинк (40 пъти над предлаганата терапевтична доза) и той се отдава на бъбречна недостатъчност и хеморагичен панкреатит с хипергликемична кома. Същата доза не предизвиква никакви симптоми освен повръщане при подрастващи, които са били лекувани с промивка на целия стомашно-чревен тракт. Друг подрастващ, който е приел 4 g цинк е имал серумно ниво на цинка от около 50 mg/l 5 часа по-късно и е имал само тежко гадене, повръщане и замаяност.

Лечението на предозирането трябва да се провежда със стомашна промивка или предизвикано повръщане колкото се може по-скоро, за да се отстрани неабсорбираният цинк. Хелираща терапия за тежки метали трябва да се има предвид, ако плазмените нива на цинка са значително повишени (> 10 mg/l).

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: различни продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, ATC код: A16AX05.

Болестта на Wilson (хепато-лентикуларна дегенерация) е автозомно рецесивен метаболитен дефект в чернодробната екскреция на медта в жлъчката. Натрупването на медта в черния дроб води до хепато- целуларно увреждане и в крайна сметка до цироза. След като капацитетът на черния дроб да натрупва мед се превиши, медта се освобождава в кръвта и тя се захваща на екстрахепатални места като мозъка, което води до моторни нарушения и психиатрични прояви. Пациентите могат да се представят клинично с предимно чернодробни, неврологични или психиатрични симптоми.

Активната половина от цинковия ацетат дихидрат е цинковият катион, който блокира чревната абсорбция на медта от диетата и реабсорбцията на ендогенно секретираната мед. Цинкът индуцира образуването на металотионеин в ентероцита, белтък, който свързва медта, като така предотвратява преминаването й в кръвта. Свързаната мед след това се елиминира с изпражненията след десквамирането на интестиналните клетки.

Фармакокинетичните изследвания на метаболизма на медта при пациенти с болестта на Wilson включват определяне на нетния меден баланс и захващането на радиоактивно белязаната мед. Доказано е, че ежедневната схема от 150 mg Wilzin в три приема е ефикасна, като значимо понижава абсорбцията на медта и индуцира негативен меден баланс.

5.2Фармакокинетични свойства

Тъй като механизмът на действие на цинка е ефект върху захващането на медта на нивото на чревните клетки, фармакокинетичните изчисления въз основа на кръвните нива на цинка не дават полезна информация за бионаличността на цинка на мястото на действие.

Цинкът се абсорбира в тънките черва и кинетиката на абсорбцията му предполага тенденция за насищане при повишаващи се дози. Фракционираната абсорбция на цинка е отрицателно свързана със захващането на цинка. Тя варира от 30 до 60% с обичаен диетичен прием (7-15 mg/ден) и се понижава до 7% с фармакологични дози от 100 mg/ден.

В кръвта около 80% от абсорбирания цинк се разпределят в еритроцитите, като повечето от остатъка се свързва с албумина и други плазмени белтъци. Черният дроб е основното място на натрупване на цинка и чернодробните нива на цинка се повишават по време на поддържащата терапия с цинк.

Плазменият елиминационен полуживот на цинка при здрави лица е около 1 час след доза от 45 mg. Елиминирането на цинка е резултат предимно от екскрецията с фецеса и сравнително малко от урината и потта. Екскрецията с фецеса е в най-голяма част, поради пасажа на неабсорбирания цинк, но също и поради ендогенната интестинална секреция.

5.3Предклинични данни за безопасност

Провеждани са предклинични проучвания с цинков ацетат и с други цинкови соли. Наличните фармакологични и токсикологични данни показват значително сходство между цинковите соли и между животинските видове.

Пероралната LD50 е приблизително 300 mg цинк/kg телесно тегло (около 100 до 150 пъти над терапевтичната доза при хора). Проучванията за токсичност при многократно приложение установяват, че NOEL (Нивото на липса на ефект) е около 95 mg цинк/kg телесно тегло (около 48 пъти над терапевтичната доза при хора).

Доказателствата от in vitro и in vivo тестовете предполагат, че цинкът няма клинично значимо генотоксично действие.

Проучванията за репродуктивна токсичност, извършени с различни цинкови соли, не показват клинично значими доказателства за ембриотоксичност, фетотоксичност или тератогенност. Не са провеждани конвенционални проучвания за карциногенност с цинков ацетат дихидрат.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Съдържание на капсулата

скорбяла от царевица магнезиев стеарат

Покритие на капсулата

желатин

титанов диоксид (E171) брилянт синьо FCF (E133)

Мастило

черен железен оксид (E172) шеллак

6.2Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3Срок на годност

3 години.

6.4Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 25°C.

6.5Данни за опаковката

Бяла бутилка от HDPE с полипропиленова и HDPE запушалка и съдържаща пълнеж (памучна нишка). Всяка бутилка съдържа 250 капсули.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Orphan Europe SARL

Immeuble “Le Wilson”

70, avenue du Général de Gaulle F-92800 Puteaux

Франция

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/04/286/001

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 13 Октомври 2004 г. Дата на подновяване: : 13 Октомври 2009 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уеб сайта на Европейската агенция по лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Wilzin 50 mg твърди капсули

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка твърда капсула съдържа 50 mg цинк (zink) (съответстващи на 167,84 mg цинков ацетат дихидрат).

Помощни вещества:

Всяка капсула съдържа 1.75 mg сънсет жълто FCF (Е110).

За пълния списък на помощните вещества, вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула.

Капсула с матова оранжева капачка и тяло с надпис “93-377”.

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Лечение на болестта на Wilson.

4.2Дозировка и начин на приложение

Лечението с Wilzin трябва да започне под контрола на лекар с опит в лечението на болестта на Wilson (вж. точка 4.4). Терапията с Wilzin продължава цял живот.

Няма разлика в дозата при пациенти със симптоми на заболяването и пациенти при които симптомите не са изявени.

Wilzin се предлага в твърди капсули от 25 mg или 50 mg.

Възрастни:

Обичайната доза е 50 mg 3 пъти на ден с максимална доза от 50 mg 5 пъти на ден.

Деца и подрастващи:

Данните при деца под 6 години са много ограничени, но преди пълната изява на заболяването профилактичното лечение трябва да се има предвид колкото е възможно по-рано. Препоръчваната доза е както следва:

-от 1 до 6 години: 25 mg два пъти на ден

-от 6 до 16 години, ако телесното тегло е под 57 kg: 25 mg три пъти на ден

-над 16 години или ако телесното тегло е над 57 kg: 50 mg три пъти на ден.

Бременни жени:

Дозата от 25 mg 3 пъти на ден обикновено е ефикасна,но дозата трябва да се коригира съобразно нивата на медта (вж. точка 4.4 и точка 4.6).

Във всички случаи дозата трябва да се коригира съобразно терапевтичното проследяване (вж. точка

4.4.).

Wilzin трябва да се приема на гладно поне 1 час преди или 2-3 часа след хранене. В случай на непоносимост от страна на стомаха, настъпваща най-често със сутрешната доза, тази доза може да се

отложи за по-късно сутринта, между закуската и обяда. Възможно е също Wilzin да се приема с малко белтък като месо (вж. точка 4.5).

При деца, които не могат да поглъщат капсули, те трябва да се отварят и съдържанието им да се разтвори в малко вода (възможно е вода със захар или сироп).

При преминаване на пациента от хелиращо лечение на лечение с Wilzin като поддържаща терапия, хелиращото лечение трябва да се продължи и прилага съвместно за 2 до 3 седмици, тъй като толкова време е необходимо лечението с цинк да предизвика максимална индукция на металотионеина и пълно блокиране на абсорбцията на мед. Приложението на хелиращото лечение и Wilzin трябва да става отделно с интервал от поне 1 час.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества.

4.4Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба

Цинковият ацетат дихидрат не се препоръчва за начално лечение на пациенти със симптоми на заболяването поради бавното начало на действието му. Тези пациенти трябва да се лекуват първоначално с хелиращ продукт и след като нивата на медта са под токсичните прагове и пациентите са клинично стабилни, може да се обмисли поддържащо лечение с Wilzin. Независимо от това докато се изчаква индуцираната от цинка дуоденална продукция на металотионеин и последващо ефикасно инхибиране абсорбцията на медта, цинковият ацетат дихидрат трябва да се прилага първоначално при пациенти със симптоми на заболяването в комбинация с хелиращ продукт.

Макар и рядко, може да настъпи клинично влошаване в началото на лечението, каквото се съобщава също при хелиращи продукти.Остава неясно дали това е свързано с мобилизирането на запасите от мед или на естествения ход на заболяването. В този случай се препоръчва промяна в лечението.

Трябва да се подхожда предпазливо при преминаване на пациентите с портална хипертония от хелиращо продукт на Wilzin, когато такива пациенти са добре и лечението се понася. Двама пациенти от група от 16 са починал и от чернодробна декомпенсация и напреднала портална хипертония след като са преминали от пенициламин на терапия с цинк.

Терапевтично проследяване

Целта на лечението е да се поддържа свободната мед в плазмата (известна още като несвързана с церулоплазмин плазмена мед) под 250 микрограма/l (норма: 100-150 микрограма/l) и екскреция на мед с урината под 125 микрограма/24 h (норма: < 50 микрограма/24 h). Несвързаната с церулоплазмин плазмена мед се изчислява чрез изваждане на свързаната с церулоплазмина мед от общата плазмена мед, като се има предвид, че всеки милиграм от церулоплазмин съдържа 3 микрограма мед.

Eкскреция на медта с урината е точно отражение на обременяването на организма с излишък от мед, само когато пациентите не са на хелираща терапия. Hивата на медта в урината обикновено се повишават с хелираща терапия като пенициламин или триентин.

Нивото на чернодробната мед не може да се използва за контрол на терапията, тъй като тя не прави разлика между потенциално токсичната свободна мед и свързаната с метелотионеин мед.

При лекувани пациенти тестовете за цинк в урината и/или плазмата могат да са полезна мярка за къмплайънса към лечението. Стойностите на цинка в урината над 2 mg/24 h и на цинка в плазмата над 1250 микрограма/l по правило показват достатъчен къмплайънс.

Подобно на всички противомедни продукти свръхлечението носи риск от меден дефицит, който е особено опасен за деца и бременни жени, тъй като медта е необходима за правилния растеж и умственото развитие. При тези групи пациенти нивата на медта в урината трябва да се поддържат малко над горната граница на нормата или в горната част на нормалния диапазон (т.е. 40 – 50 микрограма/24 h).

Трябва да се извършва също лабораторно проследяване, включително хематологичен контрол и определяне на липопротеините, за да се открият ранни прояви на меден дефицит като анемия и/или левкопения, които са резултат от потискане на костния мозък, и понижение на HDL-холестерола и на съотношението HDL/общ холестерол.

Тъй като медният дефицит може да причинява също и миелоневропатия, лекарите трябва да внимават за сензорни и моторни симптоми и признаци, които има вероятност да означават започваща невропатия или миелопатия при пациентите, лекувани с Wilzin.

Обвивката на капсулата съдържа сънсет жълто FCF (E110), което може да причини алергични реакции.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Други противомедни средства

Провеждани са фармакодинамични проучвания при пациенти с болест на Wilson на комбинирано лечение с Wilzin (50 mg три пъти на ден) и аскорбинова киселина (1 g веднъж дневно), пенициламин (250 mg четири пъти на ден), и триентин (250 mg четири пъти на ден). Те не показват значим цялостен ефект върху равновесието на медта, въпреки че може да се открие слабо взаимодействие на цинка с хелаторите (пенициламин и триентин) с понижена във фецеса, но увеличена в урината екскреция на мед в сравнение с цинк самостоятелно. Това вероятно е поради образуването до известна степен на комплекс на цинка с хелатора, като така се понижава ефекта на двете активни вещества.

При преминаване на пациента от хелиращо лечение към Wilzin за поддържаща терапия хелиращото лечение трябва да се продължи и да се прилага едновременно за 2 до 3 седмици, тъй като толкова време е необходимо лечението с цинк да предизвика максимална индукция на металотионеина и пълно блокиране на абсорбцията на медта. Приложението на хелиращо лечение и Wilzin трябва да става отделно с интелвал от поне 1 час.

Други лекарствени средства

Абсорбцията на цинка може да се понижи от добавките на желязо и калций, тетрациклини и фосфорсъдържащи съединения, докато цинка може да понижи абсорбцията на желязо, тетрациклини, флуорхинолони.

Храна

Проучванията на едновременното приложение на цинк с храната при здрави доброволци показват, че абсорбцията на цинка се забавя значително от много храни (включително хляб, твърдо сварени яйца, кафе и мляко). Някои вещества в храната, особено фитатите и фибрите, свързват цинка и предотвратяват навлизането в чревните клетки. Белтъците обаче изглежда оказват най-малко влияние.

4.6Бременност и кърмене

Бременност

Данните от ограничен брой експонирани бременни пациенти с болестта на Wilson не показват вредни въздействия на цинка върху ембриона/фетуса и майката. Съобщават се пет аборта и 2 вродени дефекта (микроцефалия и коригируем сърдечен ефект) при 42 бременности.

Експерименталните проучвания при животни, проведени с различни цинкови соли, не показват пряко или непряко вредно въздействие върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3).

Особено важно е бременните пациентки с болестта на Wilson да продължат терапията си по време на бременността. Кое лечение трябва да се използва, цинк или хелиращ продукт, трябва да се реши от лекаря. Трябва да се извършва корекция на дозата, за да се гарантира, че фетуса няма да стигне до меден дефицит, и е задължително внимателно да се проследява пациента (вж. точка 4.4).

Кърмене

Цинкът се екскретира в човешката кърма и при кърмачето може да се развие индуциран от цинка меден дефицит. Затова кърменето трябва да се избягва по време на терапията с Wilzin.

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Няма проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Съобщените нежелани реакции са изброени по-долу по системо органна класификация и по честота. Честотите са дефинирани като: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).

При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Системо-органен клас

Нежелани лекарствени реакции

 

 

 

Нарушения на кръвоносната и лимфна

нечести:

сидеробластна анемия;

системи

 

левкопения

 

 

 

Стомашно-чревни нарушения

чести:

стомашно дразнене

 

 

 

Изследвания

чести:

повишени нива на амилаза,

 

 

липаза и алкална фосфатаза в

 

 

кръвта

 

 

 

Анемията може да бъде микро-, нормо- или макроцитна и често е свързана с левкопения. Изследването на костния мозък обикновено показва характерните „ринг-сидеробласти” (т.е. развиващи се червени кръвни клетки, съдържащи натоварени с желязо парануклеарни митохондрии). Те могат да са ранни прояви на меден дефицит и могат да отшумят бързо след понижаване на дозата на цинка. Трябва обаче те да се различават от хемолитична анемия, която обикновено настъпва при повишена серумна свободна мед при неконтролирана болест на Wilson.

Най-честата нежелана реакция е стомашното дразнене. Oбикновено е най-тежко с първата сутрешна доза и изчезва след първите дни от лечението. Отлагането на първата доза за по-късно сутринта или приемането на дозата с малко белтък може обикновено да облекчи симптомите.

Повишенията на серумните алкална фосфатаза, амилаза и липаза могат да настъпят след няколко седмици лечение, като нивата обикновено се връщат до високи нормални стойности в рамките на първите една или две години от лечението.

4.9Предозиране

В литературата се съобщават три случая на остро перорално предозиране с цинкови соли (сулфат или глюконат). Смъртен случай има при една 35 годишна жена на петия ден след поглъщане на 6 g цинк (40 пъти над предлаганата терапевтична доза) и той се отдава на бъбречна недостатъчност и хеморагичен панкреатит с хипергликемична кома. Същата доза не предизвиква никакви симптоми освен повръщане при подрастващи, които са били лекувани с промивка на целия стомашно-чревен тракт. Друг подрастващ, който е приел 4 g цинк е имал серумно ниво на цинка от около 50 mg/l 5 часа по-късно и е имал само тежко гадене, повръщане и замаяност.

Лечението на предозирането трябва да се провежда със стомашна промивка или предизвикано повръщане колкото се може по-скоро, за да се отстрани неабсорбираният цинк. Хелираща терапия за

тежки метали трябва да се има предвид, ако плазмените нива на цинка са значително повишени (> 10 mg/l).

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: различни продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, ATC код: A16AX05

Болестта на Wilson (хепато-лентикуларна дегенерация) е автозомно рецесивен метаболитен дефект в чернодробната екскреция на медта в жлъчката. Натрупването на медта в черния дроб води до хепато- целуларно увреждане и в крайна сметка до цироза. След като капацитетът на черния дроб да натрупва мед се превиши, медта се освобождава в кръвта и тя се захваща на екстрахепатални места като мозъка, което води до моторни нарушения и психиатрични прояви. Пациентите могат да се представят клинично с предимно чернодробни, неврологични или психиатрични симптоми.

Активната половина от цинковия ацетат дихидрат е цинковият катион, който блокира чревната абсорбция на медта от диетата и реабсорбцията на ендогенно секретираната мед. Цинкът индуцира образуването на металотионеин в ентероцита, белтък, който свързва медта, като така предотвратява преминаването й в кръвта. Свързаната мед след това се елиминира с изпражненията след десквамирането на интестиналните клетки.

Фармакокинетичните изследвания на метаболизма на медта при пациенти с болестта на Wilson включват определяне на нетния меден баланс и захващането на радиоактивно белязаната мед. Доказано е, че ежедневната схема от 150 mg Wilzin в три приема е ефикасна, като значимо понижава абсорбцията на медта и индуцира негативен меден баланс.

5.2Фармакокинетични свойства

Тъй като механизмът на действие на цинка е ефект върху захващането на медта на нивото на чревните клетки, фармакокинетичните изчисления въз основа на кръвните нива на цинка не дават полезна информация за бионаличността на цинка на мястото на действие.

Цинкът се абсорбира в тънките черва и кинетиката на абсорбцията му предполага тенденция за насищане при повишаващи се дози. Фракционираната абсорбция на цинка е отрицателно свързана със захващането на цинка. Тя варира от 30 до 60% с обичаен диетичен прием (7-15 mg/ден) и се понижава до 7% с фармакологични дози от 100 mg/ден.

В кръвта около 80% от абсорбирания цинк се разпределят в еритроцитите, като повечето от остатъка се свързва с албумина и други плазмени белтъци. Черният дроб е основното място на натрупване на цинка и чернодробните нива на цинка се повишават по време на поддържащата терапия с цинк.

Плазменият елиминационен полуживот на цинка при здрави лица е около 1 час след доза от 45 mg. Елиминирането на цинка е резултат предимно от екскрецията с фецеса и сравнително малко от урината и потта. Екскрецията с фецеса е в най-голяма част поради пасажа на неабсорбирания цинк, но също и поради ендогенната интестинална секреция.

5.3Предклинични данни за безопасност

Провеждани са предклинични проучвания с цинков ацетат и с други цинкови соли. Наличните фармакологични и токсикологични данни показват значително сходство между цинковите соли и между животинските видове.

Пероралната LD50 е приблизително 300 mg цинк/kg телесно тегло (около 100 до 150 пъти над терапевтичната доза при хора). Проучванията за токсичност при многократно приложение

установяват, че NOEL (Нивото на липса на ефект) е около 95 mg цинк/kg телесно тегло (около 48 пъти над терапевтичната доза при хора).

Доказателствата от in vitro и in vivo тестовете предполага, че цинкът няма клинично значимо генотоксично действие.

Проучванията за репродуктивна токсичност, извършени с различни цинкови соли, не показват клинично значими доказателства за ембриотоксичност, фетотоксичност или тератогенност. Не са провеждани конвенционални проучвания за карциногенност с цинков ацетат дихидрат.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Съдържание на капсулата

скорбяла от царевица магнезиев стеарат

Покритие на капсулата

желатин

титанов диоксид (E171) сънсет жълто FCF (E110)

Мастило

черен железен оксид (E172) шеллак

6.2Несъвместимости

Не е приложимо.

6.3Срок на годност

3 години.

6.4Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 25°C.

6.5 Данни за опаковката

Бяла бутилка от HDPE с полипропиленова и HDPE запушалка и съдържаща пълнеж (памучна нишка). Всяка бутилка съдържа 250 капсули.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Orphan Europe SARL

Immeuble “Le Wilson”

70, avenue du Général de Gaulle F-92800 Puteaux

Франция

8.НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/04/286/002

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 13 Октомври 2004 г. Дата на подновяване: 13 Октомври 2009 г.

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уеб сайта на Европейската агенция по лекарствата (EMEA) http://www.emea.europa.eu/.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта