Bulgarian
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Yargesa (miglustat) – кратка характеристика на продукта - A16AX06

Updated on site: 11-Oct-2017

Наименование на лекарствотоYargesa
ATC кодA16AX06
Веществоmiglustat
ПроизводителJensonR Limited

Съдържание на статията

1.ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Yargesa 100 mg твърди капсули

2.КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка твърда капсула съдържа 100 mg миглустат (miglustat).

За пълния списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3.ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Твърда капсула

Твърдата капсула се състои от непрозрачно бяло капаче и тяло с обозначение “708”, напечатано с черно мастило върху тялото.

Размер на капсулата: 4 (14,3 mm x 5,3 mm)

4.КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1Терапевтични показания

Yargesa е показан за перорално лечение на възрастни пациенти с лек до умерен тип 1 на болестта на Гоше. Yargesa може да се използва само за лечението на пациенти, при които ензим-заместващата терапия е неподходяща (вж. точки 4.4 и 5.1).

4.2Дозировка и начин на приложение

Терапията трябва да се ръководи от лекари, които имат опит в лечението на болестта на Гоше.

Дозировка

Bъзрастни

Препоръчителната начална доза за лечението на възрастни пациенти с болестта на Гоше тип 1 е 100 mg три пъти дневно.

Временно намаляване на дозата до 100 mg веднъж или два пъти дневно може да се наложи при някои пациенти при появата на диария.

Специални популации

Педиатрична популация

Eфикасността на Yargesa при деца и юноши на възраст 0 до 17 години с тип 1 на болестта на Гоше все още не е установена. Липсват данни.

Старческа възраст

Няма опит от употребата на Yargesa при пациенти над 70-годишна възраст

Бъбречно увреждане

Фармакокинетичните данни показват увеличена системна експозиция на миглустат при пациенти с бъбречно увреждане. При пациенти с регулиран креатининов клирънс 50–

70 ml/min/1,73 m2, трябва да се започне с доза 100 mg два пъти дневно при пациенти с болестта на Гоше тип 1. При пациенти с регулиран креатининов клирънс 30–50 ml/min/1,73 m2, трябва да се започне с доза от една капсула 100 mg един път дневно при пациенти с болестта на Гоше тип 1. Не се препоръчва прилагането на лекарствения продукт при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min/1,73 m2) (вж. точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Yargesa не е оценена при пациенти с чернодробно увреждане.

Начин на приложение

Yargesa може да се приема със или без храна.

4.3Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Tремор

Приблизително при 37% от пациентите при клинични изпитвания при болестта на Гоше тип 1 се съобщава за тремор по време на лечението. При болестта на Гоше тип 1 треморът се описва като засилен физиологичен тремор на ръцете. Tреморът обикновено започва през първия месец и в много случаи изчезва по време на лечението между 1-ия и 3-ия месец. Намаляването на дозата може да намали тремора обикновено само за няколко дни, но понякога може да се наложи прекъсване на лечението.

Гастроинтестинални нарушения При повече от 80% от пациентите са наблюдавани гастроинтестинални събития, предимно

диария, или в началото на лечението, или периодично по време на лечението (вж. точка 4.8). Механизмът е най-вероятно инхибиране на интестиналните дизахаридази като захарозо- изомалтаза в гастроинтестиналния тракт, което води до намалена абсорбция на хранителни дизахариди. В клиничната практика се наблюдават миглустат-индуцирани гастроинтестинални събития, които отговарят на индивидуализирани промени в хранителния режим (например, намаляване на приема на захароза, лактоза и на други въглехидрати), прием на миглустат между хранене и/или с лекарства против диария като лоперамид. При някои пациенти може да е необходимо временно намаляване на дозата. Пациентите с хронична диария или тези с упорити гастроинтестинални събития, при които не се наблюдава подобрение от тези интервенции, трябва да се изследват според клиничната практика. Не е правена оценка на миглустат при пациенти с анамнеза за значимо гастроинтестинално заболяване, в това число възпалително заболяване на червата.

Ефекти върху сперматогенезата Пациентите от мъжки пол трябва да използват надежден контрацептивен метод, докато

приемат Yargesa. Изследвания при плъхове показват, че миглустат влияе отрицателно върху сперматогенезата и върху параметрите на спермата и намалява фертилитета (вж. точки 4.6 и 5.3). Преди да е налична допълнителна информация, когато желаят да имат деца, пациентите от мъжки пол трябва да спрат приема на Yargesa и да използват надежден контрацептивен метод още три месеца.

Специални популации

Поради ограничения опит Yargesa трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с бъбречно и чернодробно увреждане. Съществува тясна връзка между бъбречната функция и клирънса на миглустат, като експозицията на миглустат подчертано се увеличава при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. точка 5.2). Понастоящем клиничният опит при такива пациенти не е достатъчен, за да се правят препоръки за дозата. Не се препоръчва употребата на Yargesa при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min/1,73 m2).

Болест на Гоше тип 1 Въпреки че не е осъществено пряко сравнение с ензим-заместващата терапия (ЕЗТ) при

нелекувани досега пациенти с болестта на Гоше тип 1, няма доказателства, че миглустат е по- ефикасен и безопасен от ензим-заместващата терапия. Ензим-заместващата терапия е стандартната грижа при пациенти, които се нуждаят от лечение на болестта на Гоше тип 1 (вж. точка 5.1). Ефикасността и безопасността на миглустат не е оценявана конкретно при пациенти с тежка форма болест на Гоше.

Препоръчва се редовен контрол на нивото на витамин B12, поради честата недостатъчност на витамин B12 при пациенти с болестта на Гоше тип 1.

Съобщени са случаи на периферна невропатия при пациенти, лекувани с миглустат, със или без съпътстващи състояния като недостатъчност на витамин B12, или моноклонална гамопатия. Периферната невропатия изглежда е по-честа при пациенти с болестта на Гоше тип 1 в сравнение с общата популация. Всички пациенти трябва да бъдат подложени на неврологична оценка на изходно ниво и редовно след това.

Препоръчва се следене на броя на тромбоцитите при пациенти с болестта на Гоше тип 1. Леко намаление на броя на тромбоцитите, без да е свързано с кървене, е наблюдавано при пациенти с болест на Гоше тип 1, които са преминали от ЕЗТ на миглустат.

4.5Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Ограничените данни предполагат, че едновременно прилагане на миглустат и ензимно заместване с имиглуцераза при пациенти с болестта на Гоше тип 1 може да доведе до намалена експозиция на миглустат (приблизително намаление от 22% на Cmax и 14% на AUC са установени при проучване с малки паралелни групи). Това проучване също показва, че миглустат няма ефект или има ограничен ефект върху фармакокинетиката на имиглуцеразата .

4.6Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност Няма достатъчно данни от употребата на миглустат при бременни жени. Проучванията при

животни показват репродуктивна токсичност, включително дистокия (вж. точка 5.3). Не е известен потенциалният риск при хората. Миглустат преминава през плацентата и не трябва да се използва по време на бременност.

Кърмене

Не е установено дали миглустат се отделя в кърмата. Yargesa не трябва да се приема по време на кърмене.

Фертилитет Проучвания при плъхове показват, че миглустат има нежелани ефекти върху параметрите на

спермата (подвижност и морфология), което намалява фертилитета (вж. точки 4.4 и 5.3). До получаване на допълнителна информация, се съветва преди да се правят опити за зачеване, пациентите от мъжки пол да прекъснат приема на Yargesa и да използват надеждни контрацептивни методи 3 месеца след това.

При жените с детероден потенциал трябва да се използват контрацептивни мерки. Пациентите от мъжки пол трябва да използват надеждни контрацептивни методи, докато приемат Yargesa (вж. точки 4.4 и 5.3).

4.7Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Yargesa повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Като честа нежелана реакция се съобщава замаяност, и пациентите, страдащи от замаяност не трябва да шофират или да работят с машини.

4.8Нежелани лекарствени реакции

Резюме на профила на безопасност Най-честите нежелани реакции, съобщени при клинични проучвания с миглустат са диария,

флатуленция, коремна болка, загуба на тегло и тремор (вж. точка 4.4). Най-честата сериозна нежелана реакция, съобщена при лечение с миглустат при клинични проучвания е периферна невропатия (вж. точка 4.4).

В 11 клинични изпитвания при различни показания 247 пациенти са лекувани с миглустат в доза 50-200 mg три пъти на ден в продължение средно на 2,1 години. От тези пациенти 132 са с болест на Гоше тип 1. Нежеланите реакции в повечето случаи са леки до умерени по тежест и се наблюдават със сходна честота при изследваните показания и дози.

Списък на нежелани лекарствени реакции в табличен вид Нежелани реакции от клинични изпитвания или спонтанни съобщения, възникващи при > 1%

от пациентите, са изброени в таблицата по-долу по системо-органни класове и честота (много чести: 1/10, чести: 1/100 < 1/10 нечести: 1/1 000 дo <1/100, редки: 1/10 000 дo <1/1 000,

много редки: <1/10 000).). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Нарушения на кръвта и лимфната система

Чести

Тромбоцитопения

 

 

Нарушения на метаболизма и храненето

 

 

Много чести

Загуба на тегло, намален апетит

 

 

Психични нарушения

 

 

Чести

Депресия, безсъние, намалено либидо

 

 

Нарушения на нервната система

 

 

Много чести

Тремор

 

 

Чести

Периферна невропатия, атаксия, амнезия, парестезия, хипестезия,

 

главоболие, замаяност

 

 

Стомашно-чревни нарушения

 

 

Много чести

Диария, флатуленция, болки в корема

 

 

Чести

Гадене, повръщане, раздуване на корема/дискомфорт, констипация,

 

диспепсия

 

 

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

 

 

Чести

Мускулни спазми, мускулна слабост

 

 

Общи нарушения и реакции на мястото на приложение

Чести

Умора, астения, втрисане и прилошаване

 

 

Изследвания

 

 

 

Чести

Отклонения в изследванията на нервната проводимост

 

 

Описание на избрани нежелани лекарствени реакции Загуба на теглото се съобщава при 55% от пациентите, използващи миглустат. Най-голямата честота на поява е наблюдавана между 6 и 12 месеца.

Миглустат е проучен при показания, при които някои събития, съобщавани като нежелани реакции, например неврологични и невропсихологични симптоми/признаци, когнитивна дисфункция и тромбоцитопения, могат да се дължат също и на подлежащото състояние.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения

продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посоченав ПриложениеV.

4.9Предозиране

Симптоми Не са установени остри симптоми при предозиране. Миглустат е прилаган в дози до

3 000 mg/ден в продължение до шест месеца при HIV позитивни пациенти по време на клинични изпитвания. Наблюдаваните нежелани събития включват гранулоцитопения, замайване и парестезия. Левкопения и неутропения също са наблюдавани в подобна група пациенти, които са получавали 800 mg/ден или по-високи дози.

Поведение В случай на предозиране се препоръчват общи медицински грижи.

5.ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Други продукти, повлияващи храносмилателната система и метаболизма. ATC Код: A16AX06

Болест на Гоше тип 1 Болестта на Гоше тип 1 е наследствено метаболитно заболяване, предизвикано от

неспособността за разграждане на глюкозилцерамида, което води до натрупване на това вещество в лизозомите и до често срещана патология. Миглустат е инхибитор на глюкозилцерамид синтетазата, ензимът, отговорен за първата стъпка в синтеза на повечето гликолипиди. In vitro глюкозилцерамид синтетазата се инхибира от миглустат с IC50 20-37 µM. Освен това инхибиторно действие на нелизозомна глюкозилцерамидаза е доказано експериментално in vitro. Инхибиторното действие върху глюкозилцерамид синтетазата дава обосновка за терапията за субстратна редукция при болестта на Гоше.

Основното изпитване на миглустат е проведено при пациенти, неспособни или отказващи да бъдат подложени на ензим-заместваща терапия . Причините за невъзможост да се приложи ензим-заместваща терапия включват натоварване с интравенозни инфузии и затруднен венозен достъп . Двайсет и осем пациенти с болест на Гоше тип 1 в лека до умерена форма са включени в това 12-месечно несравнително проучване, като 22 пациенти са завършили проучването. На

дванайсетия месец е установено средно намаляване на обема на черния дроб с 12,1% и средно намаляване на обема на далака с 19,0%. Установено е средно увеличение на концентрацията на хемоглобина от 0,26 g/dl и средно увеличение на броя на тромбоцитите от 8,29 109/l. След това осемнайсет пациенти продължават да получават миглустат според опционален протокол за удължено лечение. Клиничната полза при тринайсет пациенти е оценена на 24-тия и 36- тия месец. След тригодишно непрекъснато лечение с миглустат, средното намаление на обема на черния дроб и далака е съответно 17,5% и 29,6%. Установено е средно увеличение от

22,2 109/l на броя на тромбоцитите и средно увеличение от 0,95 g/dl в концентрацията на хемоглобина.

Проведено е второ открито, контролирано проучване на миглустат. Рандомизирани са 36 пациенти, които са получавали минимум 2 години ензим-заместваща терапия, разделени на три групи: продължаване на лечението с имиглуцераза, имиглуцераза в комбинация с

миглустат или преминаване изцяло на миглустат. Това проучване е проведено за период от 6 месеца на рандомизирано сравнение, последван от 18 месеца период на продължение, през който всички пациенти получават миглустат като монотерапия. През първите 6 месеца при пациентите, преминали на миглустат, обемът на черния дроб и далака, както и нивото на хемоглобина, остават непроменени. При някои пациенти е наблюдавано намаление на броя на тромбоцитите и увеличение на хитотриозидазната активност, което показва, че монотерапията с миглустат не може да поддържа еднакъв контрол на активността на болестта при всички пациенти. В периода на продължение участват 29 пациенти. При сравнение с измерванията на 6-ия месец, контролът на заболяването не се променя след 18 и 24 месеца монотерапия с миглустат (съответно 20 и 6 пациенти). Нито един пациент не е показал бързо влошаване на болестта на Гоше тип 1 след преминаване на монотерапия с миглустат.

При горните две проучвания е прилагана дневна доза 300 mg миглустат, разделена на три приема. Допълнително проучване на монотерапия е проведено при 18 пациенти с обща дневна доза 150 mg, като резултатите сочат намалена ефикасност в сравнение с общата дневна доза

300 mg.

Отворено несравнително, 2-годишно проучване е включило 42 пациенти с болест на Гоше тип 1, които са получили ЕЗТ в продължение на най-малко 3 години и са покрили критериите за стабилна болест в продължение на най-малко 2 години. Пациентите са били прехвърлени на монотерапия с миглустат 100 mg три пъти дневно. Обемът на черния дроб (като първичен показател за ефикасност) е бил непроменен от изходно ниво до края на

лечението. Лечението с миглустат е прекратено преждевременно при шест пациенти, поради потенциално влошаване на болестта, както е определено в проучването. При тринадесет пациенти лечението е прекратено поради нежелано събитие. Наблюдавано е незначително средно намаляване на хемоглобина [–0,95 g/dl (95% CI: –1,38, –0,53)] и на броя на тромбоцитите [-44.1 × 109/l (95% CI: –57,6, –30,7)] между изходното ниво и края на проучването. Двадесет и един пациенти са завършили 24 месеца на лечение с миглустат. От тези пациенти, 18 на изходно ниво са били в рамките на установени терапевтични цели за обем на черен дроб и далак, нива на хемоглобина и брой на тромбоцитите, като 16 пациенти са останали в тези терапевтични цели на Месец 24.

Костните прояви на болестта на Гоше тип 1 са оценени в три открити клинични проучвания при пациенти, лекувани с миглустат 100 mg 3 пъти дневно за период до 2 години (n = 72). При сборен анализ на неконтролирани данни, Z-скоровете на костната минерална плътност на лумбален прешлен и шийка на бедрената кост се увеличават с повече от 0,1 единица в сравнение с изходните стойности при 27 (57%) и 28 (65%) от пациентите с лонгитудинални измервания на костната плътност. Не са наблюдавани събития на костна криза, аваскуларна некроза или фрактура по време на периода на лечение.

5.2Фармакокинетични свойства

Фармакокинетичните параметри на миглустат са оценени при здрави доброволци и при малък брой пациенти с болестта на Гоше тип 1, болестта на Fabry, инфектирани с HIV пациенти и при възрастни, юноши и деца с болестта на Гоше тип 3.

Кинетиката на миглустат изглежда е линейна и зависи от дозата, а не зависи от времето. При здрави доброволци миглустат се абсорбира бързо. Максимални плазмени концентрации се достигат около два часа след приемането на дозата. Не е установена абсолютната бионаличност. Едновременното приемане на храна намалява степента на абсорбция (Cmax намалява с 36% и tmax се забавя с 2 часа), но той няма статистически значим ефект върху степента на абсорбция на миглустат (AUC намалява с 14%).

Привидният обем на разпределение на миглустат е 83 l. Миглустат не се свързва с плазмените протеини. Миглустат се елиминира главно чрез ренална екскреция, с възстановяване в урината на непроменено лекарство, отговарящо на 70-80% oт дозата Привидният перорален клирънс (CL/F) е 230 ± 39 ml/min. Средният полуживот е 6–7 часа.

След прилагане на единична доза 100 mg 14C-миглустат при здрави доброволци, 83% oт радиоактивността е възстановена в урината и 12% във фекалиите. Няколко метаболита са установени в урината и фекалиите. Преобладаващият метаболит в урината е миглустат глюкуронид, който отговаря на 5% oт дозата. Терминалният полуживот на радиоактивността в плазмата е 150 часа, което предполага наличието на един или повече метаболити с много дълъг полуживот. Метаболитът, отговорен за това, не е идентифициран, но може да кумулира и да достигне концентрации, надвишаващи тези на миглустат в стационарно състояние.

Фармакокинетиката на миглустат е подобна при възрастни пациенти с болест на Гоше тип 1, сравнена със здрави доброволци.

Педиатрична популация

Фармакокинетични данни са получени при педиатрични пациенти с болест на Гоше тип 3 на възраст от 3 дo 15 години. В стационарно състояние концентрацията на миглустат в цереброспиналната течност при шестима пациенти с болестта на Гоше тип 3 е 31,4–67,2% oт тази в плазмата.

Ограничени данни при пациенти с болест на Fabry и с нарушена бъбречна функция показват, че CL/F намалява с намаляване на бъбречната функция. Въпреки че броят на пациентите с леко и средно бъбречно увреждане е много малък, данните показват приблизително намаление на CL/F съответно с 40% и 60%, при леко и умерено бъбречно увреждане (вж. точка 4.2). Данните при тежко бъбречно увреждане са ограничени само до двама пациенти с креатининов клирънс в обхвата 18 – 29 ml/min и не могат да се екстраполират под този обхват. Данните предполагат намаление в CL/F поне със 70% при пациенти с тежко бъбречно увреждане.

При наличния обхват от данни не е отбелязана значима връзка или влияние между фармакокинетичните параметри на миглустат и демографските променливи (възраст, индекс на телесната маса (ИТМ), пол или раса).

Няма налични фармакокинетични данни за пациенти с чернодробно увреждане при деца и юноши с болест на Гоше тип 1 или при хора в старческа възраст (> 70 години).

5.3Предклинични данни за безопасност

Главните ефекти, общи за всички видове, са загуба на тегло и диария, а при по-високи дози – увреждане на гастроинтестиналната лигавица (ерозии и язви). Други ефекти, наблюдавани при животните при дози, които водят до нива на експозиция, подобни на или умерено по-високи от нивото на клинично експозиция, включват: промени в лимфоидните органи при всички изследвани видове, промени на трансаминазите, вакуолизация на щитовидната жлеза и

панкреаса, катаракти, нефропатия и миокардни промени при плъхове. Тези промени се считат за резултат от отслабването на организма.

Приложението на миглустат при мъжки и женски Sprague-Dawley плъхове посредством перорален прием през сонда за период от 2 години при дозови нива 30, 60 и 180 mg/kg/ден е довело до повишена честота на хиперплазия на тестикуларните интерстициални клетки (клетки на Leydig) и на аденоми при мъжките плъхове при всички дозови нива. Системната експозиция на най-ниската доза е била по-малка или сравнима с тази, наблюдавана при хора (въз основа на AUC0- ) при препоръчваната доза за хора. Нивото, при което не се наблюдава ефект (NOEL), не е установено и ефектът не е доза-зависим. Не е имало свързано с лекарството повишаване на туморната честота в други органи на мъжките или женските плъхове. Механистични проучвания разкриват специфичен за плъховете механизъм, за който се счита, че има малко практическо значение при хората.

Приложението на миглустат при мъжки и женски CD1 мишки посредством перорален прием през сонда при дозови нива от 210, 420 и 840/500 mg/kg/ден (дозата се намалява след половин година) за период от 2 години е довело до повишена честота на възпалителните и хиперпластичните лезии в дебелото черво и при двата пола. Основани на mg/kg/ден и коригирани за разлики във фекалната екскреция, дозите съответстват на 8, 16 и 33/19 пъти най- високата препоръчителна доза при хора (200 mg три пъти дневно). Карциноми на дебелото черво са се появявали инцидентно при всички дози, като статистически значимо повишаване е имало в групата на високи дози. Значението на тези находки за хората не може да бъде изключено. Не е имало свързано с лекарството повишаване на туморната честота в друг орган.

Миглустат не е показал потенциал за мутагенни или кластогенни ефекти при стандартн батерия от тестове за генотоксичност.

Проучвания за токсичност при многократно прилагане при плъхове са показали ефекти върху сперматогенния епител на тестисите. Други проучвания са показали промени в параметрите на спермата (подвижност и морфология), които съвпадат с наблюдаваното намаление на фертилитета. Тези промени са установени при нива на експозиция, подобни на тези при пациенти, но показват обратимост. Миглустат влияе върху преживяемостта на ембриона/фетуса при плъхове и зайци, съобщава се дистокия, увеличават се постимплантационните загуби и се наблюдава увеличение на случаите на съдови аномалии при зайци. Тези ефекти могат частично да се свържат с токсичност при майката.

При женски плъхове се наблюдават промени в лактацията по време на едногодишно проучване. Механизмът на тези ефекти не е известен.

6.ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

6.1Списък на помощните вещества

Капсулно съдържимо натриев нишестен гликолат (Тип А) повидон (К-29/32)

магнезиев стеарат

Състав на капсулата желатин пречистена вода

титанов диоксид (E171)

Мастило на надписите глазура от шеллак

железен оксид, черен (E172)

пропиленгликол концентриран амонячен разтвор

6.2Несъвместимости

Неприложимо

6.3Срок на годност

2 години

6.4Специални условия на съхранение

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение.

6.5Вид и съдържание опаковката

РVС и полихлортрифлуороетиленови (PCTFE) блистери, запечатани с алуминиево фолио, съдържащи 21 капсули.

Опаковка: 84 х 1 капсула.

6.6Специални предпазни мерки при изхвърляне

Няма специални изисквания.

7.ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

JensonR+ Limited

Fishleigh Court, Fishleigh Road

Barnstaple

Devon

EX31 3UD

Oбединено кралство

8.НОМЕР(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

EU/1/17/1176/001

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Дата на първо разрешаване: 22 март 2017

10.ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА

<{MM/ГГГГ}> <{ДД/MM/ГГГГ}> <{ДД месец ГГГГ г.}>

Подробна информация за този лекарствен продукт е предоставена на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата http://www.ema.europa.eu.

Коментари

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z
  • Помощ
  • Get it on Google Play
  • За сайта
  • Info on site by:

  • Presented by RXed.eu

  • 27558

    лекарства с рецепта